fb
Жечо Станков: С напредъка на диверсификацията ще се гарантират конкурентни цени на природният газ
fb
11-10-2019
„С напредъка на процеса на диверсификацията на енергийните източници и маршрути ще се гарантират конкурентни цени на природния газ“. Това каза заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков на среща с ръководството и синдикатите от  торовия завод „Неохим“ АД, на която присъстваха и представители на „Булгаргаз“ ЕАД.  Днес той посети предприятието по повод изразеното от работниците недоволство за предстоящи съкращения, наложени поради тежкото финансово състояние на фирмата. По думите на зам.-министър Станков правителството работи активно за осигуряване конкурентни цени на природния газ за българските битови и индустриални потребители. Той даде пример с подписаните вчера ключови документи за реализацията на междусистемната газова връзка Гърция-България, които правят проекта необратим. „През тази година „Булгаргаз“ ЕАД за първи път осъществи алтернативни доставки на природен газ в размер на 300 млн. куб. м.“,  подчерта Станков. По неговите думи това е оказало положително влияние върху цената на природния газ. Той подчерта, че цената на природния газ у нас се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране. С такова решение бе прието поевтиняване на суровината 1-ви октомври тази година. „От началото на следващата година предстои да заработи борсата за търговия с природен газ, която ще съдейства за по-конкурентни цени“, каза още заместник-министър Станков. „Булгаргаз“ ЕАД има подписан договор за доставки на природен газ от азербайджанското находище „Шах Дениз“ 2  в размер на 1 млрд. куб. м. годишно. „Това е една трета от потреблението на страната“, каза Станков. По думите му от изключително значение е гарантирането на конкурентоспособността на българските предприятия. От 2015 г. до 2018 г. държавата е предоставила на индустриални предприятия безвъзмездно близо 75% от квотите за емисии на парникови газове. Също така от 2015 г. до сега от компонента „задължение към обществото“ в цената на електроенергията държавата е намалила над 8 млн. лева от разходите на торовия завод за електрическа енергия.
fb
МААЕ: Намаляването на въглеродните емисии ще се постигне трудно без атомна енергетика
fb
12-10-2019
Климатичните промени са едно от глобалните предизвикателства на нашето време и целта за намаляване на емисиите от парникови газове ще бъде постигната трудно без значително увеличаване на използването на атомна енергия. Това заяви изпълняващият длъжността генерален директор на МААЕ Корнел Феруца на откриването на Международната конференция за промяната на климата и ролята на атомната енергетика, провела се тази седмица във Виена. АЕЦ практически не изпускат парникови газове или замърсители на въздуха по време на работата си и през целия си живот са втория най-ниско излъчващ източник на вредни емисии след хидроенергетиката. Понастоящем в 30 държави работят 449 атомни реактора, които произвеждат 10% от световната електроенергия и една трета от нисковъглеродното електричество. Що се касае до предотвратяването на изпускане на вредни емисии, това се равнява годишно на 400 милиона автомобили по-малко по улиците. Феруца заяви, че около 70% от електроенергията по света е от изгаряне на изкопаеми горива. Ако трябва да се постигнат климатичните цели, до 2050 г. 80% от електричеството трябва да бъде осигурено от нисковъглеродни източници.
България 2030: Визия без амбиции
fb
12-10-2019
Автор: Лъчезар Богданов, ИПИ   Миналата седмица Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане Проект на визия, цели и приоритети на Национална програма за развитие България 2030. Подготвяната програма би трябвало да се превърне в рамков стратегически документ, определящ визията и общите цели на политиките за развитие във всички сектори на държавното управление. Като основа за проекта се посочва вече изготвен и обсъден  Анализ на социално-икономическото развитие на страната след присъединяването ѝ към Европейския съюз, в който са идентифицирани слабости и пропуски в политиките за последното десетилетие, състоянието и проблемите към момента и потенциалът за развитие. Най-силното впечатление от документа е липсата на смелост и амбиция. Формулирането на визия и стратегически цели в програмен документ от такъв порядък би трябвало да се разглежда като полето, на което авторите да изразят мечтите си, да опишат как искат да видят страната след повече от десетилетие, да начертаят „голямата промяна“, за която ще впрегнат ресурсите на държавното управление. Накратко, визията, целите и приоритетите трябва да дадат отговора на един основен въпрос – защо България през 2030 г. ще е добро място за живот. Изготвеният анализ на социално-икономическото развитие също не се занимава с въпроса за разликата между България и по-богатите страни в ЕС. Докладът детайлно, и съвсем коректно, разкрива важните тенденции в десетилетието след членството в ЕС, включително преориентацията на индустрията, повишаването на производителността, промяната на пазара на труда. Идентифицирани са и дългосрочните структурни предизвикателства, включително демографските тенденции, неефективната връзка между наука, иновации и бизнес, качеството и обхвата на образованието и т.н. Всичко това обаче не се дискутира в контекст, а „голямата картина“ е, че България е далеч назад от развитите икономики както в ЕС и в света изобщо. Към 2018 г. българската икономика създава БВП на човек от населението (по паритет на покупателната способност) равен на 51% от средния за ЕС. Най-близо до нас е Хърватска – с 63% от средното за ЕС, малко след Румъния с близо 65%, и така нататък – по-важното обаче е, че като че ли дебатът за развитието и реформите в България загуби фокуса върху икономическо догонване. Нека помечтаем за момент – колко напред може да стигне България в сближаването в следващите 11 години, или до края на времевия хоризонт, за който се отнася визията? Няма да намерим нито такава цел, нито прогноза, нито дори връзка между други приоритети и цели и някакво очакване за значимо забогатяване. Ако формулираме проста „амбиция по аналогия“, базирана на най-големия „скок“, който всяка от страните в Централна и Източна Европа е постигала за 11 годишен период в рамките на последните малко повече от две десетилетия, можем да избираме между Естония и Литва – с 33,6 и 31 процентни пункта доближаване до средния в ЕС БВП на човек – или, малко по-скромно, да си поставим за цел постигнатите между 20 и 26,6 пр. п. като Румъния, Латвия, Словакия или Полша. За сравнение, най-голямото догонване за 11 последователни години в България е 16,8 пр. п., макар те да включват и икономическата криза от 2009 г. и последиците от нея. Между другото, постигнатите 24,4 процентни пункта относително забогатяване на Словакия са постигнати точно при стартова позиция от малко над 50% от средното за ЕС – каквато е и българската към 2018 г. За аналогиите със Словакия – по-нататък в текста. Дефинираните три стратегически цели и групираните в пет оси за развитие политики и мерки за реализирането им страдат от липсата на обединяващ приоритет за бързо икономическо развитие. Едно последствие от това е фрагментарността в под-целите и предлаганите решения, въпреки като цяло достоверното идентифициране на предизвикателствата и подходите към преодоляването им. Друго е поставянето на едно ниво, предполагащо еднаква значимост, на проблеми от фундаментално различен порядък. Заедно  някои цели са всъщност предпоставка за  постигането на други цели. Важно е да се отбележи, че т.нар. „демографски подем“ (стратегическа цел 2) би следвало да е в някакъв дълбок смисъл своеобразна мета-цел на всяка една политика. Казано просто, всяка политика трябва да води до подобряване на дългосрочните условия за живот, повече хора да искат да идват в страната, отколкото да я напускат. Макар това да изглежда нереалистично към момента, не е немислимо България да заложи като цел за 2030 не просто нулева нетна миграция, а дори положителна величина. Технологичната трансформация трябва да се разглежда като продължаващ и неспиращ феномен. В известен смисъл тя не е цел сама по себе си, а е инструмент и проявление на процеса на разширяване на потенциала на икономиката да създава стойност. Изключително важно е, че в документа се прави директна връзка между трансформацията и образованието, при все че приоритизирането може да е още по-категорично. За липсата на смелост и амбиция говори и скромната цел за снижаване на дела на учениците със слаби резултати в международното изследване PISA от 41 до 25 %. Ако обхващането на всички деца и повишаването на качеството, особено в началния етап на образование, е приоритет, то има точно 11 години за днешните 4-5 годишни деца да успеят да постигнат много повече до 2030 г. Ако сме изостанали и има натрупани дефицити в уменията, защо и целта за участие  на възрастните в обучения е далеч под средната (при това – за 2017 г.) стойност в ЕС?  Постигането на интелигентна индустрия зависи ,от една страна, от наличието на образовани и поне базово грамотни работници, и от друга – от значимо нарастване на вложения капитал. Като че ли е подценена ролята на инвестициите дори в най-пряк макро смисъл. Индустрия и услуги, базирани на знание и създаващи висока добавена стойност, изискват нарастване на капиталообразуването – ниво от  20% от БВП не е достатъчно, нито 4% от БВП преки чужди инвестиции могат бързо да преобразят продуктовата и технологична структура на икономиката. Ако се върнем към Словакия, без коренна промяна в политиката по привличане и насърчаване на инвестициите, няма как да повторим постигнатото за едно десетилетие там увеличение на износа, например на автомобили с 13 млрд. евро (7 пъти) и на електроника с 15 млрд. евро (13 пъти). В заложения индикатор за дял на високотехнологичния износ също не личи амбиция за превръщане на България в лидер. Поставянето на социалните неравенства като проблем от същия порядък вероятно се дължи и на липсата на разбиране, че част от тях, особено остротата на социалното изключване и достъпа до базови услуги, са следствие от общото ниво на стопанско развитие. В богатите страни също има неравенства, но за България все още във фокуса трябва да е абсолютната бедност (повече за връзката между стопанските политики, бедността и социалното изключване тук). За съжаление, заложените цели се отнасят от съотношението в доходите между първите и последните 20 процента от доходни групи на населението и делът на хората в риск от бедност и социално изключване, без да има по-смело намерение за коренна промяна в шансовете за заетост, доходи, мобилност и т.н. В сходен контекст се разглеждат и регионалните различия –разглеждат се разликите между по-развитите и по-слабо развитите региони, без да се търси отговор на най-съществения въпрос – каква рамка може да насърчи забогатяване и просперитет в тези общини и области, които в момента имат ниски социално-икономически показатели. Документът дори не споменава промяната в стимулите и възможностите, която би се случила при реформи за фискална децентрализация (повече за кампанията на ИПИ и очакваните ефекти от данъчна децентрализацияа тук) Накрая трябва да се отбележи, че по задание (виж Концепция за разработването на национален стратегически документ за развитие на страната с хоризонт 2030 г.) екипът, разработил проекта, е трябвало да го „напасне“ към рамката на Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г. на Организацията на обединените нации (ООН) „Да преобразим света“ и на включените в нея 17 глобални цели за устойчиво развитие (ЦУР) и 169 специфични под-цели. Вероятно и заради това в текста няма нито едно споменаване на „висок икономически растеж“, а вместо това на няколко места става дума за устойчив, по-включващ и по-приобщаващ растеж. Някак мимоходом е споменато, че България е „държава с висок жизнен стандарт“, заедно с много други цели. Сред тях са икономиката да е „нисковъглеродна“, обществото да е „креативно, солидарно и здраво“, и още „справедливо и толерантно“. Не се говори за забогатяване, просперитет, лидерство – „богатството“ е по отношение на историята, културата, биологичното и ландшафтното разнообразие. „Скорост“ се използва по отношение на интернет достъп и мобилни мрежи, а „бърз“ – за прехода от училище и безработица към включване в икономическия живот на младите, продължително безработните и ромите. Всъщност, единствените високи цели и индикатори за изпълнение в документа са тези за „зелена и устойчива България“. Документът, както е структуриран, изглежда като да е мислен за високоразвита страна, отколкото за все още изключително бедна и периферна страна с дълбоки структурни проблеми. Изходната ни позиция предполага обещание за мащабна трансформация, при това в относително кратък от еволюционна гледна точка хоризонт. ИПИ ще изпрати становище по проекта в рамките на посочения за обществената консултация срок
Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/bylgariya-2030-viziya-bez-ambicii-/
Елке Кьоних: България може да влезе в "чакалнята" за еврозоната до юни догодина
fb
11-10-2019
България може да се присъедини към валутно-курсовия механизъм ERM II през първото или през второто тримесечие на 2020 година. Това заяви пред БНР ръководителят на Европейския съвет по банково преструктуриране Елке Кьоних. Тя допълни, че трябва да се види на какъв етап е изпълнението на критериите, за да може Европейската централна банка да даде зелена светлина, предаде БНР. Водещата институция в процеса е Европейската централна банка, а отговорът ѝ се очакваше в средата на лятото или в началото на есента. Елке Кьоних е първият високопоставен европейски представител, който очертава новите срокове. Тя следи процеса по присъединяването ни към т.нар. "чакалня за еврозоната", тъй като заедно с него ще влезем в тясно сътрудничество в банковия съюз. Това означава, че българските банки ще започнат да правят вноски в Европейския фонд по преструктуриране, а не в националния. Именно този фонд е част от съвета, ръководен от Кьоних. Макар и да изглежда изключително технически детайл, банковият съюз има пряко отражение върху българските банки. Най-големите от тях ще бъдат надзиравани пряко от Европейската централна банка, както и по-малки, ако от Франкфурт решат. Също така събираните от тях вноски за гарантиране на депозитите ще бъдат пренасочени към Брюксел, където е базиран Европейският фонд за банково преструктуриране, който е част от Европейския съвет за преструктуриране, ръководен от Елке Кьоних. "България наистина ще бъде първата държава, ако всичко върви по план, която ще влезе в тясно сътрудничество с банковия съюз, въпреки че все още не е въвела еврото. Другата държава, която е заявила интерес, е Хърватия. И в двата случая трябва да знаете нещо, което може би е характерно за всички страни от Централна и Източна Европа, а именно - че големите банки, които имат представителство и в съответната държава, вече са част от нас. Това означава, че огромно количество банки няма да станат част от Единния фонд за преструктуриране… Има банки, които така или иначе са наши - т.е. правят вноски при нас. Досега техните компании извън еврозоната не са били част от работата ни, но когато се присъединят, нищо съществено няма да се промени". Например, най-голямата банка у нас е италианска, но оперира в България с регистрация по българското законодателство и се счита за българска банка. Същото важи за банките, които са унгарска, белгийска или австрийска собственост, например. Повечето от тези банкови групи се считат за системни и за еврозоната, но българските им подразделения досега не са били част от общия надзор от Франкфурт. От Съвета по преструктуриране следят отблизо ситуацията: "Те са поискали това тясно сътрудничество. Европейската централна банка вече направи оценка на качеството на активите на някои банки. В момента България се справя с някои задачи. Засега нещата изобщо не са свързани с нас, те са си работа на Единния надзорен механизъм. В същото време ние работим много добре с механизма, особено около ситуацията с Брекзит. Българските банки трябва да знаят за това и да го разбират. В крайна сметка, те се включват в нашия фонд, за да е сигурно, че можем да посрещнем каквото и да се случва". Според Кьоних единственият въпрос, който ще засегне банките веднага, е свързан с фонда за преструктуриране: "Веднъж, след като България влезе в тясно сътрудничество с единния банков съюз, българските банки ще започнат да плащат вноски в единния европейски фонд за преструктуриране. Също така, средствата, натрупани в националния фонд, трябва да се прехвърлят при нас. Ние вече водим разговори по този въпрос“. След като България влезе в чакалнята за еврозоната ръководената от Елке Кьоних институция ще одобри плановете за преструктуриране на българските банки. Съществуването на такива планове е задължителна процедура, смятана за буфер при евентуален негативен развой.
fb
"Автосалон София 2019" – най-скъпите и най-достъпните експонати
Изборът на нов автомобил ще стане още по-труден, ако посетите "Автосалон София 2019". Изложението предлага автомобили от всички класове, което означава и цени от голям диапазон. Представяме ви по 5 предложения в различни категории, като умишлено са избегнати модели от една и съща марка.
 
Петте най-скъпи модела Rolls-Royce Culinnan (500 000 лева)
Луксозната марка прави своя дебют на българското автомобилно изложение, при това с впечатляващия си SUV. Това е най-скъпият модел в този клас, като базовата му цена е 250 000 евро, но нито един клиент не се ограничава само с нея, а добавя всевъзможни екстри, които добавят сериозна сума. Mercedes-AMG GT Coupe R  Pro (477 220 лева)
Няма как да минем и без спортното подразделение на марката. То е представено с няколко автомобила, като най-впечатляващият е именно четиривратият GT 63 S. Под капака му има V8 двигател с две турбини, развиващ 639 к.с. и 900 Нм   BMW M760 Li V12 (434 545 лева)
Топмодификацията на 7-Series генерира 600 к.с. и максимален въртящ момент 800 Нм. Под капака на M760Li работи нов двигател V12 с обем 6,6 литра. Благодарение на ориентираното към задната ос двойно задвижване xDrive и 8-степенната автоматична трансмисия, M760Li ускорява от 0 до 100 км/ч за 3,9 сек. При поръчката на M Driver’s Package, няма да има ограничение на скоростта (до 250 км/ч) и ще може да вдигнете 305 км/ч! Maserati Gran Toursmo Sport (416 000 лева)
Впечатляващото спортно купе има под капака си 4,6-литров V8 двигател, развиващ 460 к.с. и 520 Нм въртящ момент. Той работи в комбинация с 6-степенна автоматична скоростна кутия, която изстрелва автомобила от 0 до 100 км/ч за 4,8 секунди. Максималната скорост е 288 км/ч. Range Rover Velar SVAutobiography (304 756 лева)
Lаnd Rоvеr прeдcтaви лимитирaнaтa ceрия Rаngе Rоvеr Vеlаr SVАutоbiоgrаphy Dynаmiс Еditiоn. Мoдeлът e рaзрaбoтeн oт Spесiаl Vеhiсlе Оpеrаtiоns и ce зaдвижвa oт 5,0-литрoв двигaтeл V8 c 550 к.c. и механичен компресор. Нaй-мoщният Vеlаr уcкoрявa oт 0 дo 100 км/ч зa 4,5 ceкунди и мoжe дa дocтигнe cкoрocт oт 274 км/ч.
 
Петте най-достъпни модела Citroen C3 (19 770 лв.)
Малкият хечбек се представя отлично на пазара след излизането си, като на автосалона в София се предлага специална версия на тази атрактивна цена. Задвижането в случая става посредством 1,2-литров бензинов двигател с мощност 110 к.с. Mahindra KUV 100 (20 990 лв.)
Индийският модел е най-достъпният кросоувър от всички представени на автосалона в София. Това е обновената версия на компактния автомобил, като тя е оборудвана с с подобрен 1,2литров 3-цилиндров бензинов двигател с увеличена максимална мощност до 87 к.с. Моторът е съчетан с 5-степенна механична скоростна кутия Suzuki Swift (26 246 лв.)
Японският производител залага на субкомпактния Swift, който се радва на добро търсене по цял свят. Под капака на хечбека е поставен 1,2-литров бензинов двигател с мощност 95 к.с. Dacia Sandero Stepway (26 790 лв.)
Румънският модел се представя отлично на пазарите в Европа, като амбициите на марката са той дори да подобри позициите си. Задвижването на тази версия на автомобила става с бензинов двигател с обем 1,0 литър, който развива мощност от 90 к.с. Fiat Panda (28 751 лв.)
Популярният италиански мъник се радва на сериозно търсене най-вече в родната Италия, но е популярен и на други пазари. На автосалона в София е изложена версията с 1,2-литров бензинов двигател с мощност 69 к.с. Задвижването е към предната ос, а скоростната кутия е 5степенна механична.
 
Петте зелени модели Jаguаr I-Pасе  
Електрическият SUV ce пoяви прeди oкoлo гoдинa, нo вeчe cпeчeли нaд 70 прecтижни нaгрaди. Първият мoдeл на ток в историята на марката ce зaдвижвa oт двa eлeктрoмoтoрa cъc cъвкупнa мoщнocт 400 к.c. и 696 Нм, кoитo ocигурявaт уcкoрeниe oт 0 дo 100 км/ч caмo зa 4,8 ceкунди. Мaкcимaлнaтa cкoрocт нa I-Pасе e 200 км/ч, a бaтeриитe c кaпaцитeт 90 кВт/ч ocигурявaт прoбeг oт нaд 400 км. Audi e-tron
Първият електрически кросоувър на Audi дебютира през миналата година, но масовото му производство стартира едва преди няколко месеца. Моделът предлага впечатляващите характеристики от 408 к.с. мощност и пробег от 400 км с едно зареждане на батериите.   Opel Corsa-e/Peugeot 208
Eлектрическият Opel Corsa, който е първият модел на ток за германската марка. Хечбекът се задвижва от електромотор с мощност 134 к.с., а батерията му е с капацитет 50 кВт/ч. С едно зареждане електромобилът изминава до 330 км, измерени по новия цикъл WLTP. Ускорението от 0 до 100 км/ч отнема само 8,1 секунди. Подобни са характеристиките и на електрическото Peugeot 208, което също е сред експонатите. Renault Zoe
Посетителите на изложението ще могат да разгледат напълно обновения екстериор и интериор на новото електрическо Renault ZOE, което надгражда обещанието на марката за устойчива градска мобилност с подобрени мощност, автономност и технологии на борда. Базовата версия развива  108 к.с. (225 Нм), но ще има и по-мощна модификация от 135 коня и 245 Нм (от 33 990 евро). Батерията с капацитет от 52 кВтч осигурява пробег с едно зареждане до 390 км според цикъла WLTP KIA e-Soul
Toвa бeшe пъpвият eлeĸтpичecĸи мoдeл нa ĸoмпaниятa, a ceгa щe видим и нeгoвaтa нoвa гeнepaция. Ocнoвнaтa пpoмянa в cлyчaя e в бaтepиятa, чийтo ĸaпaцитeт e yвeличeн дo 64 ĸBт/ч. Toвa щe ocигypи нa eлeĸтpoмoбилa пpoбeг oт нaд 450 ĸм, ĸoeтo e 2 пъти пoвeчe oт дoceгa. Moщнocттa нa eлeĸтpичecĸия мoтop cи ocтaвa 204 ĸ.c.
 
Петте дебютанта Mahindra
Индийкият производител дебютира на изложението при новия си представител за България. Компанията залага предимно на кросоувъри, с които ще се опита да спечели българските потребители. Автомобилите се отличават с ниската си цена, която стартира от 20 000 лв. Cupra
Доскоро Cupra беше част от компанията SEAT, но вече е самостоятелен автомобилен производител. Както и преди, под тази марка ще се предлагат спортни модели, като първите от тях са кросоувъри заради повишеното търсене на този тип автомобили. Ora
Това е новата марка на китайския производител Great Wall, която стъпва на българския пазар. Тя обаче ще произвежда електромобили, като първото предложение за евентуалните клиенти е кросоувърът IQ. Според производителя, този електромобил може да измине 400 км с едно зареждане на батериите. Rolls-Royce
Британската марка ще бъде представена на автосалона в София от най-големия и съответно най-скъп сериен кросоувър на планетата Culinnan. Благодарение на него брандът почти удвои продажбите си през последната година, въпреки че това е и едно от най-скъпите предложения в класа на луксозните всъдеходи. DR
Компанията DR Automobiles (преди това се е казвала и DR Company) е основана през 2006 г. в Италия, където вече има над 200 представитества. Първият неин модел е DR5, който е базиран на китайския Chery. В България новата марка ще продава кросоувъри. Това са DR3, DR4, DR5 Еvо
и DR6. Моделът DR3 имa и изцялo eлeктричecкa мoдификaция, кoятo вce oщe e кoнцeпция, нo е прeдcтaвeнa нa caлoнa в Coфия.
 
 
Към статията
Карслберг разработва екобутилка за бира
Карслберг Груп е на път да създаде първата в света „хартиена“ бутилка за бира. Тя ще е изработена от дървесни влакна чрез метод на устойчиво извличане, създадена на 100% биологична основа и напълно рециклируема. На специално събитие в Копенхаген, компанията представи два нови прототипа на екобутилката. Те разполагат с вътрешна преграда, която да позволява съхранението на бира. Единият има тънка рециклируема преграда от PET фолио, а другият – 100% биобазирана преграда от PEF фолио. Тези прототипи ще бъдат използвани за тестване на бариерната технология в опитите на Карлсберг да създаде изцяло разградима биобутилка без полимери. Глобални компании като Coca-Cola, Absolut и L’Oréal също ще се включат в проекта, като формират „Общност на хартиените бутилки“ в сътрудничество с Pabocco, водещ производител на хартиени опаковки. Общността обединява световни компании и експерти с визията за подобряване на устойчивите опаковки и тяхното рециклиране. Те си поставят за цел да предлагат високакачествени продукти, като същевременно намалят въздействието им върху околната среда. Фокусът на Карлсберг върху иновациите не е нов. През 2018 г. датската пивоварна лансира редица подобрения, сред които по-екологично мастило за етикети и иновативното „Snap Pack“ решение, при което кеновете в мултипак опаковките се лепят, вместо да се опаковат в пластмасово фолио. За Карлсберг това е поредната стъпка към създаването на устойчиви опаковки и ключов момент от програмата „Заедно към нулев отпечатък“, която си поставя четири амбициозни цели: нулев въглероден отпечатък; нулеви отпадни води; нулева безотговорна консумация на алкохол и култура на нулеви злополуки. „Започнахме разработването на екобутилката през 2015 г. и вече знаем, че иновациите се случват, когато всички работят за една обща цел. Радваме се, че намираме съмишленици и сред други компании. Подобни партньорства, които са обединени около желанието за създаване на устойчиви иновации, са най-добрият начин за постигане на реална промяна,“ коментира  Мириам Шингълтън, вицепрезидент „Продуктово развитие“ в Карлсберг Груп. Карлсберг Груп е една от водещите пивоварни компании в света, с голямо портфолио от бирени брандове и други напитки. Марките Carlsberg, Baltika и Tuborg са сред най-големите бирени марки на Европа. В компанията работят 42 000 души, а продуктите й се продават на 150 пазара по света. В България компанията е представена чрез Карлсберг България – лидер на пазара на бира у нас. Общността на хартиените бутилки е обединение на група от водещи компании, марки и експерти в областта на иновациите и дизайна. Мисията на общността е да допринася за формирането на устойчиво ежедневие, като създаде изцяло био-разградима и рециклируема бутилка, направена от възобновяеми влакна  - дългосрочен проект, ръководен от компанията за хартиени бутилки Paboco®.
fb
11-10-2019
Научен проект с българско участие печели 10 млн. евро финансиране от ЕС
Българският учен доц. д-р Анелия Касабова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките заедно с още трима свои чуждестранни колеги печели финансиране в рамките на програмата на ЕС за изследвания и иновации Хоризонт 2020. Проектът „Европейският Левиатан“: наследството на следвоенната медицина и общото благо“ ще получи над 9,9 милиона евро безвъзмездна помощ в рамките на 6 години. Учените ще се занимават с многопластово изследване на медицината, която разглеждат като социално, политически, икономически, технологично и културно обусловена. Европейският съвет за научни изследвания (ЕСНИ) отпусна финансиране за общо 37 изследователски групи от ЕС на стойност 363 милиона евро. Те ще позволят на върховите изследователи да натрупат допълнителни умения, знания и ресурси в рамките на конкретни изследователски проекти. Получилите финансирането ще имат възможността да се справят с някой от най-сложните изследователски проблеми, често обхващащи няколко научни дисциплини. Проектите включват 126 главни изследователи, които ще работят в 95 университета и изследователски центрове в 20 страни в рамките на и отвъд Европейското изследователско пространство. Осем изследователски групи ще включват един главен изследовател, работещ в Съединените американски щати. Най-разпространените места са Германия (включена в 20 проекта), Обединеното кралство (12) и Франция (11). Жените представляват 24% от получаващите паричната помощ и ще участват в 21 от общо 37 проекта. Финансирането от ЕС ще спомогне за откриването на почти 1000 работни места за притежателите на следдокторски степени, докторанти и други служители в изследователските екипи. Европейския съвет за научни изследвания, основан от Европейския съюз през 2007 г., е първата европейска организация за финансиране на отличени изследователски проекти. Всяка година Съветът избира и финансира най-добрите и иновативни изследователи от всякаква националност и възраст да осъществят проекти на територията на Европа. До момента ЕСНИ е финансирал повече от 9 000 водещи изследователи в различни етапи от тяхната кариера и над 50 000 учени със следдокторска степен, докторанти и друг персонал, работещ в техните изследователски екипи.
fb
11-10-2019
АББ демонстрира концепция за мобилен лабораторен робот за Болницата на бъдещето
Мобилният и автономен лабораторен робот YuMi® ще бъде проектиран да работи редом до медицински персонал и лабораторни работници
  Нови технологии от роботиката ще бъдат разработвани в първия глобален център на АББ за изследователска дейност в сферата на здравеопазването в Иновационния институт на Тексаски Медицински център (TMC) в Хюстън
  Глобалният пазар се очаква да достигне почти 60 000 нехирургични медицински роботи до 2025 г., или почти четворно повече от 2018 г. насам.
  Днес АББ откри своя първи глобален център за изследователска дейност в сферата на здравеопазването в кампуса на Тексаския Медицински център (TMC) в Хюстън, щата Тексас - демонстрирайки редица концептуални технологии, в това число мобилен YuMi® робот, който ще бъде проектиран да асистира на медицински и лабораторен персонал с лабораторни и логистични задачи в болниците.

Двуръкият мобилен YuMi® ще бъде способен да усеща и навигира автономно своето придвижване около „човешките“ си колеги, учейки се да намира различни маршрути от една точка до друга. Той има потенциал да предприема широк обхват от повторяеми и времеемки дейности, включително подготовката на лекарства, товарене и разтоварване на центрофуги, пипетиране и манипулации с течности, както и вземане и сортиране на тестови епруветки.

Мобилният YuMi® би могъл да бъде използван също и в болници за широко разнообразие от логистични роли. YuMi® може да е в състояние да дозира лекарства, да ги транспортира до където те са необходими в болниците, да доставя медицински консумативи на болничния персонал и спално бельо до стаите на пациентите.

В Иновационния институт на TMC АББ ще разработва роботи, които са способни да извършват повторяеми, фини и еднообразни процеси, по този начин позволявайки на високо квалифицирания медицински и лабораторен персонал да могат да предприемат по-ценни роли, а в крайна сметка и да лекуват повече пациенти. Анализ на АББ показва, че с автоматизация повторяемите задачи могат да се извършват с до 50% по-бързо в сравнение с настоящите ръчни процеси, с добавеното предимство, че роботите могат да работят 24 часа в денонощието.

“Секторът на здравеопазването преминава през значителна трансформация с усъвършенстването на диагностиката и лечението на заболявания, като в същото време се налага да се справя със застаряващото население, повишените разходи и нарастващ световен недостиг на медицински персонал. С нашия нов център за научно-изследователска и развойна дейност в областта на здравеопазването в TMC, ние ще се стремим да разработваме отговори на тези предизвикателства - заедно с най-великите умове в академичната, научната и медицинската сфера”, сподели Сами Атия, президент на бизнес направление “Роботика & Дискретна автоматизация” на АББ. “Нашият опит в областта на индустриалните и колаборативни роботи ще ни даде стабилна основа да можем да адаптираме гъвкавата автоматизация към нуждите на здравния сектор. Заедно с нашите партньори в TMC ще разработваме свръхмодерни решения от областта на роботиката. Работим за намаляване на броя ръчни процедури, извършвани от медицинския персонал, подобряване на точността на лабораторната работа и засилване на удовлетвореността на пациентите, а в крайна сметка и тяхната безопасност.

Други технологии, демонстрирани от АББ в Изследователския център по здравеопазване, включват YuMi® роботи, които могат да подпомагат обслужването на центрофуги и системите за манипулации с тестови епруветки, както и робот IRB 1200, който може да извършва прехвърляне на течности при пипетиране. Всички те са обичайни лабораторни задачи, за извършването на които роботизираната автоматизация може да помогне, комбинирайки последователно изпълнение и ниво на гъвкавост и непрекъснатост на работа, което може да повиши резултатите и да минимизира разходите.

TMC е най-големият медицински град в света с колаборативни ресурси за изследователска дейност от световна класа, включително някои от водещите в света компании и болници. Новият Здравен център на АББ, простиращ се върху площ от 500 кв. м., ще се помещава в Иновационния институт на TMC - свръхмодерен център, стимулиращ сътрудничеството между медицината и авангардните технологии, свързващ стартиращи компании с пионери в академичната сфера и водещи технологични компании, за да ускори разработването и прототипирането на революционни медицински технологии.

“Тексаски Медицински център, TMC Иновации и цялата мрежа на TMC от институции-членове с удоволствие приветстват АББ по случай първия им щурм в сферата на здравеопазването с това невероятно и безпрецедентно ново съоръжение в роботиката”, подчерта Бил Маккиън, президент и изпълнителен директор на Тексаски Медицински център. Той добави, “Основна цял навсякъде в TMC - най-големият медицински град в света - е да ускоряваме изследователската дейност, същевременно намалявайки разходите, за да създаваме по-бързи и по-рентабилни решения за пациенти, които отчаяно се нуждаят от лечение. Навлизането на АББ в сърцето на кампуса на Тексаски Медицински център с нейното единствено по рода си изследователско съоръжение за създаване на роботизирани решения в здравеопазването, ще зададе нов курс за успехите в медицината и ще утвърди TMC като връзката за един нов вид синергично партньорство, което ще оформи бъдещето на здравеопазването за клиницисти, изследователи и пациенти.

Роботизираната автоматизация в здравния сектор предлага значителна възможност за бъдещ растеж. Според вътрешни изследвания на АББ, глобалният пазар се очаква да достигне почти 60 000 нехирургични медицински роботи до 2025 г., което представлява четворно увеличение от 2018 г. насам.

АББ (ABBN: SIX Swiss Ex) е технологичен лидер, който задвижва дигиталната трансформация в индустрията. Продължавайки своята над 130-годишна история на иновации, АББ управлява четири ориентирани към клиентите, световни водещи бизнеси: Електроснабдяване и електрообзавеждане, Индустриална автоматизация, Задвижване и Роботика и Дискретна автоматизация, поддържани от общата дигитална платформа ABB Ability™. Водещият бизнес Енергийни мрежи на АББ ще бъде продаден на Hitachi през 2020. АББ развива дейност в над 100 държави и разполага с над 147 000 служители. www.abb.com

АББ Роботика е пионер в областта на индустриалните и колаборативни роботи и усъвършенстваните дигитални услуги. Като един от водещите доставчици на продукти от роботиката в света, ние развиваме дейност в 53 държави и над 100 локации, и сме експедирали над 400 000 роботизирани решения за многообразие от отрасли и приложения. Ние помагаме на нашите клиенти да подобрят гъвкавостта, ефективността, безопасността и надеждността си, вървейки напред към свързания и колаборативен завод на бъдещето. www.abb.com/robotics


Тексаски Медицински център (TMC) - най-големият медицински град в света - е в челните редици на усъвършенстването на науките за живота. Като дом на най-блестящите умове в медицината, TMC възпитава междуинституционално сътрудничество, креативност и иновации сред своите над 106 000 служители. С кампус, простиращ се на повече от 4.65 милиона квадратни метра, всяка година TMC посреща 10 милиона пациенти, извършва над 180 000 хирургични операции, провежда над 750 000 посещения за спешна медицинска помощ, извършва близо 14 000 сърдечни операции и изражда над 25 000 бебета. Отвъд пациентската грижа TMC тласка границите на клиничните изследвания отвъд възможното в цялата си обширна мрежа от партньорски институции.


АББ (ABBN: SIX Swiss Ex) е иновативен технологичен лидер с обширно портфолио за дигиталните индустрии. Продължавайки своята над 130-годишна история в иновациите, АББ днес е лидер в дигиталните технологии с четири ориентирани към клиентите, световни водещи бизнеси: Електроснабдяване и електрообзавеждане, Индустриална автоматизация, Задвижване и Роботика и дискретна автоматизация, поддържани от общата дигитална платформа ABB Ability™. Водещият бизнес Енергийни мрежи на АББ ще бъде продаден на Hitachi през 2020. АББ развива дейност в над 100 държави и разполага с над 147 000 служители.   
fb
11-10-2019
fb
Премиерът Борисов и кралят на Йордания договориха домакинство на България по процеса „Акаба“ през 2020 година
fb
13-10-2019
Към статията
fb
България и Йордания ще задълбочат сътрудничеството си в областта на туризма и културата
fb
13-10-2019
Към статията
fb
Енергийната борса затвори при цена за базова енергия от 137.81 лв. за MWh с ден за доставка 14 октомври
fb
13-10-2019
Към статията
fb
ЧЕЗ Разпределение подготви мрежата за зимния сезон
fb
13-10-2019
Към статията
fb
Енергийната борса затвори при цена за базова енергия от 74.93 лв. за MWh с ден за доставка 13 октомври
fb
12-10-2019
Към статията
fb
Словения и Хърватия не постигнаха споразумение за съвместен проект за хранилище за АЕЦ „Кръшко“
fb
12-10-2019
Към статията