Западните Балкани трябва да засилят мерките за справедлив енергиен преход

В новите си насоки за справедлив преход секретариатът на Енергийната общност подчерта липсата на политики и мерки в договарящите се страни от Западните Балкани. Концепцията предполага включването в националното планиране в областта на енергетиката и климата на подход, ориентиран към хората и съобразен с регионалните особености, за постепенното премахване на изкопаемите горива, като същевременно се предоставя целева подкрепа на най-засегнатите. Плановете за справедлив преход могат да помогнат за привличането на инвестиции.

Секретариатът на Енергийната общност публикува политическите насоки за справедлив преход като част от интегрираното планиране в областта на енергетиката и климата. Те имат за цел да подпомогнат договарящите се страни при привеждането им в съответствие с техните правни задължения. Международната организация ги призовава да приемат специални планове за справедлив преход (СПП) или пътни карти, които да съответстват на техните национални планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК). Критиките към Западните Балкани се отнасят най-вече до липсата на политики и мерки в НПДЕВИ.

За отбелязване е, че миналия месец Сърбия публикува своя проект на план за действие за справедлив преход. Световната банка одобри заем в размер на 79,9 млн. евро и безвъзмездни средства в размер на 2,89 млн. евро за тази цел на Федерацията на Босна и Херцеговина, един от двата субекта, съставляващи Босна и Херцеговина.

Секретариатът препоръча на договарящите се страни също да подобрят докладването си по този въпрос. Справедливият преход е ориентиран към хората и регионално адаптиран подход за постепенно премахване на изкопаемите горива, като същевременно се предоставя целева подкрепа на най-засегнатите от процеса, посочи той.

В Софийската декларация относно Зелената програма за Западните Балкани, приета през 2020 г., шестте договарящи се страни от региона се ангажираха с декарбонизацията на икономиките си и с целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г.

Секретариатът препоръча на договарящите се страни също да подобрят докладването си по този въпрос. Справедливият преход е ориентиран към хората и регионално адаптиран подход за постепенно премахване на изкопаемите горива, като същевременно се предоставя целева подкрепа на най-засегнатите от процеса, посочи той.

В Софийската декларация относно Зелената програма за Западните Балкани, приета през 2020 г., шестте договарящи се страни от региона се ангажираха с декарбонизацията на икономиките си и с целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г.

Справедливият преход предполага подкрепа за засегнатите работници и общности, справяне с енергийната бедност, насърчаване на приобщаващо управление и осигуряване на справедлив достъп до ползите от прехода, се посочва в насоките. Икономиките ще трябва да преминат към чиста, сигурна и достъпна енергия за всички, се отбелязва в документа.

Средната възраст на въглищна ТЕЦ е почти 50 години

В повечето договарящи се страни производството на електроенергия от въглища все още е доминиращо и се характеризира с ниска ефективност и високи нива на емисии на въглероден диоксид и замърсители.

Въглищните електроцентрали в Западните Балкани са на възраст между 34 и 67 години, като през 2023 г. средната им възраст ще бъде 46 години. Това води до рискове за сигурността на доставките на електроенергия, предупреди секретариатът на Енергийната общност.

За сравнение, той направи преглед на ситуацията в Европейския съюз. Авторите отбелязаха, че Румъния няма национален План за справедлив преход, но е разработила шест териториални плана за справедлив преход или ТПСП. Те обхващат въглищните региони Хунедоара, Горж, Долж, Галац, Прахова и Муреш.

Поради недостатъчната степен на интегриране на справедливия преход в НПДЕВИ и решението на много от договарящите се страни от Енергийната общност да създадат отделни политики и мерки под формата на планове за справедлив преход, секретариатът препоръчва те да ги разработят, като възпроизведат структурата и съдържанието на Териториалните планове и ги базират на поуките, извлечени от държавите-членки на Европейския съюз.

Властите трябва да подкрепят фирмите, създаването на работни места и равните възможности

Плановете за справедлив преход следва да се основават на подробна идентификация на териториите, които са най-силно засегнати от декарбонизацията, подкрепена от задълбочени оценки на социално-икономическото и екологичното въздействие.

Според насоките лицата, вземащи решения, следва да подкрепят икономическите заинтересовани страни, като микро-, малки и средни предприятия и стартиращи предприятия. Това се отнася и за създаването на фирми, включително чрез бизнес инкубатори и консултантски услуги. Работниците и търсещите работа лица се нуждаят от повишаване на квалификацията, преквалификация и обучение, се казва в актуализацията.

Участието на жените на пазара на труда и предприемачеството, както и равното заплащане, играят важна роля за осигуряването на равни възможности, се казва още в документа.

„Въпреки че понастоящем в Енергийната общност не е налично целево финансиране единствено за справедлив преход, изготвянето на всеобхватни и надеждни планове за справедлив преход може значително да увеличи шансовете за мобилизиране на публично и частно финансиране в бъдеще. Плановете за справедлив преход могат да служат като стратегически инвестиционни пътни карти“, подчертават авторите на насоките.