ЕС ще „ремонтира“ информационната система на речното корабоплаване

Апостол Апостолов, кореспондент на 3eNews за района на Бенелюкс 

Контейнеровоз изсипа товар през 2024 г., след като се заби в мост край Ротердам. Друг подобен инцидент пък се случи в Германия. Такива инциденти стават всеки ден по света и дори вече не влизат в новинарските хроники. С напредването на технологиите и компютърните системи, разследващи транспортни инциденти апелираха към капитаните на кораби да не разчитат вече само на техниката, а да бъдат все така нащрек.

Още след инцидента на входа на нидерландския град се заговори за подценяване на ситуацията, липса на навременна комуникация между авариралия контейнеровоз и приближаващите кораби. Ако имало навременна комуникация и единна система, нямало да се стигне до блокиране на канала към пристанището. Една от версиите, по която се работеше, че нямало достатъчна информация за височината на моста.

Инцидентът край Ротердам илюстрира нагледен проблем и дълбоко зейнала „язва“, по която Европейската комисия се опитва да излекува още от 2005 година. След серия от проучвания се стигна до промени в транспортната директива.

Снимка: nos.nl

15 години по-късно е време за поредните поправки за подобряване на информационното обслужване на корабите по речните пътища на Европа. Подобренията в законодателството вече са обект на внимание на Европейски съвет и Парламент, които са постигнали споразумение.

Депутатите и транспортните експерти вярват, че с поправките ще бъдат подобрени 13 000 км водни пътища в 13 държави-членки, на чиито територии има 250 пристанища. Тези водни маршрути предлагат значителна алтернатива на автомобилния или железопътния транспорт. Отколешна мечта на Брюксел е да качи тировете на баржи и да олекоти задръстените европейски магистрали.

От Европейския съвет хвърлят повече светлина върху новите изменения, с които ще се подобрят речните информационни системи (RIS), обменът на информация между отделните оператори и капитаните. За да няма в бъдеще повече гледки като тази с разсипани и свободно плуващи край Ротердам контейнери, слисани очевидци и солидна „храна“ за новинарските емисии.

Транспортът бе една от приоритетните теми за полското европредседателство. Подписаното споразумение под неговия мандат спокойно може да предаде щафетата на своите датски колеги. „Вътрешните водни пътища са съществена част от транспортната мрежа на ЕС. Благодарение на споразумението за актуализиране на речните информационни системи ще направим важна стъпка към подобряване на цялостното функциониране и безопасност на нашата европейска транспортна система, казва, както се казва за довиждане Дариуш Климчак, който през последните 6 месеца като полски министър на инфраструктурата следеше под лупа всичко, което неговите европейски колеги приемаха и обсъждаха като досиета.

Изглежда, че под това споразумение ще се занимават и датчаните, който от 1 юли застават на европейския рул за следващото шестмесечие. Крайната цел на промените е да се подобри обмена на географски, хидроложки, административни данни между всички 13 пряко ангажирани европейски страни. И най-важната от тях е по-добри инструкции за действия в случай на инцидент.

Сред готвените поправки ще бъдат засегнати още митническите услуги, такси за водни пътища и пристанищните такси. Огромния обем поток от информация изисква синхронизиране и бързо предаване. Авторите на новото законодателство залагат на нова единна цифрова платформа, която бързо да достига до всички участници по веригата – капитани на кораби- оператори- пристанища.

Следващата стъпка е новата транспортна осигуреност да получи одобрението на държавите членки в Съвета (Корепер) и от Европейския парламент. След това предстои официално да бъде приет от двете институции след правно-езикова ревизия, уточняват процедурата от Съвета на ЕС.

Проекти в действие

Промяната на законодателството изисква време и усилията на не една и две институции. Докато поправките обаче минат по всички инстанции и получат „да“ от комисии, комисари и евродепутати, две от държавите – Белгия и Нидерландия, както обикновено и по други проекти не чакат, а действат.

От 2023 година съседките са се договорили, че ще работят заедно за подобряване на изключително натоварения вътрешен морски път и два от големите канали „Алберт“ (в Белгия) и „Юлиана“ – на нидерландска земя. Транспортните власти в двете страни видяха, че корабите имат нужда от модерни системи и повече пространства, за да се спре с опашките, закъсненията и недоволните клиенти на баржите.

Каналът "Юлиана". Снимка:binnenvaartkrant.nl

Големите проекти в провинция Лимбург, пристанището в Антверпен и на север към ниската земя започнаха през 2024 година. За да могат да преминават огромни кораби, много от провинциите направиха повдигане на десетки мостове по протежението на канала, поставиха се модерни информационни радари и сензори. Последната такава голяма инфраструктурна модернизация приключи в района на Хаселт където се намират три от водните асансьори за кораби и баржи.

Реновиран и повдигнат мост в Белгия. Личен архив

Синхронизация е нужна не само между плавателните съдове, но и в политиките. Това го доказват Белгия и Нидерландия, които преди да действат първо се съгласуват със срокове и финансирания. Така се стигна до идеята, че освен модерна техника и системи ще се действа по разширение и вкопаване, за да преминават безпрепятствено още по-големи кораби и баржи. Мащабният проект само за нидерландската част на канала ще струва почти 1 милиард евро, но пък ще отвори перспектива и сигурно плаване в посока белгийска страна и нейният канал „Алберт“- двигателят на фламандската икономика

Водният участък е 129 километра, който свързва по пътя си малки и по-големи населени места с пристанищата в Антверпен, градовете Генк и най-новото бижу на провинция Лимбург, новооткрития тази година нов едноименен порт.Първата копка е направена от крал Алберт I на 1 май 1930 г. Строителството отнема 9 години.  12 000 души са били наети за ръчното изкопаване.  На юли 1939 г. по канала минава първият кораб, който носи името на монарха.

Скоро след като каналът е пуснат в експлоатация, избухва Втората световна война и нацистка Германия нахлува в Белгия. За да се спре германското нашествие, много мостове над канала са взривени. Въпреки това, два моста остават непокътнати, което позволява на германската армия да напредва бързо.

Икономическо значение

Днес каналът Албърт е с голямо икономическо значение за страната. В следвоенните години през него са преминавали баржи, пренасяли годишно по 15 милиона тона товар. В края на шейсетте е достигнат рекорд от 40 милиона тона.

През годините каналът е модернизиран няколко пъти. В началото на седемдесетте е разширен до 100 метра за преминаване на по-големи кораби. В началото на новото хилядолетие е извършена втора модернизация, която включва издигане на всички мостове по протежението на канала. В резултат вече може да се транспортират контейнери, наредени на четири реда на палубата на кораба. Последният ремонт на мост бе при Хаселт през лятото на миналата година.

С модернизацията каналът създава предпоставки за развитие на множество индустриални зони по пътя между пристанищата Антверпен и Генк.

По последни данни в момента годишно се транспортират по 36 милиона тона стоки, разказва директорът на Фламандската компания за водни пътища, която управлява канала Крис Данкертс за обществената телевизия по повод 85-и юбилей на вътрешния плавателен път. Ако всички тези стоки се транспортираха с камиони по ключовата магистрала E313, щяхме да сме в трафика от сутрин до вечер. Според него благодарение на канала пътищата  по неговото протежение се олекотяват с по 5000 камиона на ден.

Каналът Албърт също е основен източник на питейна вода. Около 40% от фламандските семейства черпят вода от него, като първо минава щателна филтрация.

Инфраструктурни шедьоври

Освен като основен транспортен път каналът може да се разглежда и като чудо на инженерното развитие - воден асансьор с помпи, които вдигат и свалят на отделни нива натоварените баржи за и от порта в Генк.

За последната реновация на прилежащия мост през 2021 г. са използвани  4,7 млн. евро от бюджетите на провинция Лимбург, водната компания и Европейският фонд за регионално развитие.  Ежедневно соларен таймер отбелязва преминаването на стотици посетители , които спират  минават през него ежедневно или просто спират да се насладят на издигащите се баржи и тоновете изливаща се вода от шлюзовете към мини ВЕЦ.