Предложение: Трябва да се създаде регионална банка за обмен на данни за качеството водата на Черно море

Ако държавите имат граници, то морската вода не признава такива, и нито България, нито Румъния, нито Турция, нито която и да е друга черноморска държава може сама да почисти Черно море от мини и невзривени муниции, доплували от военните действия в Украйна, нито да се пребори самостоятелно с климатичните рискове, замърсяването и унищожаването на екосистемата. Синята политика, синята икономика и гарантирането на сигурността на нашето море са неотделими и могат да бъдат постигнати само чрез регионално сътрудничество между черноморските държави. Около това мнение се обединиха участниците в дискусията "Ролята на Черноморския регион в глобалния воден геополитически пейзаж", част от дневния ред на на Green Transition Forum.

Организатор и на събитието са Green Transition Forum и Dir.bg. То се провежда в "София Ивент Център" от 16 до 20 юни. Модератор на дискусията бе журналистката от БНТ Тоня Димитрова, редактор "Световни новини". Участници в панела бяха българският министър на околната среда и водите Манол Генов, държавният секретар на Румъния Кристиан Бешени, заместник-министърът на околната среда, урбанизацията и изменението на климата на Турция Фатма Варанк и генералният директор на дирекцията по морско дело и рибарство в Европейската комисия Чарлина Вичева.

Разговорът за опазването на Черно море, но и за използването на икономическия му потенциал, се проведе на фона на българското председателство на Парламентарната асамблея за Черноморско икономическо сътрудничество (ПАЧИС), което страната ни поема от 1 юли тази година.

"Само чрез колективни усилия можем да постигнем устойчиво екологично развитие и да опазим наличните морски ресурси", заяви министърът на околната среда и водите Манол Генов. Той излезе и с конкретно предложение към представителите на Румъния и Турция. "Може да направим банка за обмен на данни между отделните страни, например, за морската вода", лансира идеята Генов. "Морето е на всички, но и на брега, и на морето имаме голям брой защитени територии с режими и забранителни заповеди", каза министърът. В същото време, наред с опазването на биоразнообразието и избягването на изчезването на цели видове, Генов изтъкна, че в синята икономика България изостава.

"Не трябва да пренебрегваме Черно море като източник на полезни изкопаеми, вървят непрекъснато сондажи", напомни той, като се обяви за използването на икономическия потенциал успоредно с екологичната защита по време на всички подобни дейности. 

Министърът подчерта, че често възниква напрежение между инвестиционните намерения и опазването на околната среда. Затова, според него, работата с местните общности е от съществено значение. В областта на синята политика и икономика България трябва да се възползва от добрия чуждестранен опит. Страната ни разполага както с потенциал, така и с натрупан опит в тази сфера. "Ние наистина трябва да опазим своя бряг и море", заяви Манол Генов, като изреди от какво - от презастрояване, тъй като черноморският туризъм има основен принос в БВП.

И добави, че му се иска след края на българското председателство на ПАЧИС онова, което постигнем за Черно море, да бъде продължено и от следващия ротационен председател. Според него морската икономика в региона има значителен потенциал за развитие, но все още има какво да се направи в тази посока.

Черноморският регион, по думите му, е неразривно свързан с процесите по възстановяване и запазване на морските екосистеми. 

Като взе повод от думите му, директорът на генерална дирекция "Морско дело и рибарство" в ЕК Чарлина Вичева обясни какъв ще бъде профилът на бъдещите туристи, които, според нея, навярно ще искат да почиват сред повече природа и екосъобразен туризъм.

"Ако сме далновидни, трябва да мислим за следващото поколение туристи. Младите искат зелен и чист туризъм", изтъкна Вичева. И прогнозира, че напливът би бил по-голям, ако знаят, че къмпингът, където отиват на почивка, е захранен от зелена енергия. Според нея така ще дойдат повече чужди туристи. Те вече не искат туристически бизнес, който оставя лошо наследство, обърна внимание представителката на Европейската комисия.

Тя посочи, че Брюксел е в процес на заместване на старата стратегия за Черно море с нов подход, в който сигурността стои на първо място на фона на мините и неексплодиралите муниции, доплавали от войната в Украйна. "Морският туризъм е много силен отрасъл и неговото устойчиво развитие може да донесе голям доход на бреговите държави. Той има най-голям дял в синята икономика", каза Вичева. По думите й най-важно е да се използват иновации, защото синята икономика дава възможност за нови продукти.

"Напоследък от най-модерните отрасли е култивиране на водорасли, това е уникален ресурс", каза Вичева и посочи, че от тях се прави биогориво, което пък е важно за декарбонизацията. "Ако туристите не харесват перките, те да бъдат изнесени на плаващи платформи", препоръча Вичева, като изтъкна, че в цяла Европа вятърната енергия се развива главоломно. По думите й трябва да се търси балансът между развитието на синята икономика - с отглеждане на аквакултури, на ферми за миди, скариди, водорасли, вятърни паркове, от една страна, с опазването на морския ресурс.

"Защитените морски територии са важен приоритет за ЕС. Ние трябва да опазим природата, за да опазим себе си. Всяко нещо, което причиняваме на световния океан, той ни го връща обратно. Няма да има рибари, ако няма риба", заяви Чарлина Вичева. В същото време ЕС готви промяна на директивата за защитените морски територии.

"Ще осъвременим тази директива, за да може една територия да има многоцелево използване, а регионалното планиране и сътрудничество ще бъде новото в тази директива. "Когато се защити една територия, там биоразнообразието създава още по-голям икономически потенциал. Синята икономика и опазването на ресурса не могат да бъдат разделени", категорична е представителката на ЕК.

Румънският държавен секретар Кристиан Бешени се съгласи, че без регионално сътрудничество не може да се опазва Черно море.

Той заяви, че мерките за защита на Черно море не могат да се реализират в изолация и посочи, че между Румъния и България вече съществува регионална координация. "Замърсяването на морските води, особено с микропластмаса, е глобален проблем, който не признава граници", изтъкна той. Това води до намаляване на биоразнообразието, разрушаване на екосистемите и изчерпване на ресурсите. Според него всяка държава има конкретна роля в постигането на устойчивост.

Бешени подчерта и въздействието на сушата върху морските екосистеми като допълнително предизвикателство. Според него е от ключово значение да има достатъчно финансиране за преодоляване на тези проблеми, както и да продължи мониторингът на качеството на водите. "Без трансгранично сътрудничество няма да можем да постигнем нашите цели в Черноморския регион", обобщи Бешени. "Можем да се надяваме на все така добро сътрудничество между нашите три държави. Всички говорим за зеления преход, за кръговата икономика, това са все теми, които трябва да продължим да обсъждаме и да извличаме най-добрите идеи. В Румъния сме отворени за всички добри идеи", декларира Бешени. 

Заместник-министърът на околната среда, урбанизацията и климатичните промени на Турция Фатма Варанк акцентира върху влиянието на климатичните промени върху морските ресурси. В региона на Турция вече се наблюдава повишаване на температурите в моретата, което застрашава морските видове. "Губим биологично разнообразие в много кратки срокове. Турция, както и останалите държави, усеща тези последствия", подчерта тя. Според нея климатичните промени имат не само екологични, но и сериозни икономически последици.

"Моретата ни свързват, а тяхното състояние има отражение върху океаните и върху всяка една държава. Екстремните температурни промени са глобално предизвикателство", допълни Варанк. Тя изтъкна, че за разлика от България, турският черноморски бряг е висок, стръмен и използван предимно от любители на планинския туризъм, а не за плаж. Турция развива своя туризъм предимно на Егейско море, но предвид климатичните промени и покачвнето на темпертурата и на водата, нейната прогноза е, че не е далеч времето, когато на турците ще им се наложи да развиват туризъм именно на Черно море, защото водите на Егейско море ще станат прекалено топли.

"Ние сме длъжни да направим най-доброто, защото климатичните промени не признават граници. Данните са най-важното в нашия свят и много е важно да ги събираме и анализираме. Отваряме широко вратата за бъдещо сътрудничество", каза Фатма Варанк по повод предложението на екоминистър Манол Генов. 

Green Transition Forum 5.0 се утвърждава като голяма и важна платформа за диалог между Европейската комисия, националните правителства, експерти, компании и медии. С петото си издание форумът позиционира България като активна част от разговора за бъдещето на зелените политики в Централна и Източна Европа и дори като инициатор на този дебат в региона.

___________________________________________________________________________________________________

Генерални Партньори: Астелас Фарма България, Геотрейдинг АД, Електрохолд България , Асарел Медет АД, АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД, Филип Морис България

Основни Партньори: Дънди Прешъс Металс, Аурубис България, ОББ, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Фондация Лъчезар Цоцорков, Глобален договор към ООН, PHOTOMATE, European Investment Bank, Българска банка за развитие, Телелинк бизнес сървисис, OMV Petrom, УниКредит Булбанк, Лидл България, Хайделберг Матириълс Девня АД с проект ANRAV, Байер, Mercuria, Елаците-Мед АД, Енергео ЕООД, Геотехмин ООД, Геострой АД, ИТР Сървисиз ЕООД, EVN България, Състейнабъл Енерджи Съплай ООД, БФБ, Carbonaires, Vivacom, Главболгарстрой, Камара на строителите в България, Електроенергиен Системен Оператор, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП)

Партньори: ПОК "Доверие", БМФ Порт Бургас, wpd България, Фонд ФЛАГ, Сдружение "Соларна Академия България", СОФ Кънект-операторът на летище "Васил Левски", ТЕЦ "БОБОВ ДОЛ", ICGB, Български Енергиен Холдинг ЕАД, НЕК ЕАД, Булатом, GCR, Джуниър Ачийвмънт България, EIT Community Hub в България, Cleantech Bulgaria, Булгартрансгаз ЕАД, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори и абревиатурата: БФИЕК, The Green for Growth Fund, Finance in Motion (FiM), ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД, Фонд на фондовете (ФнФ), Първа инвестиционна банка, AES, Порше БГ, NEXT BASKET, Девин, Райфайзен Адвайзъри ЕООД, Делта Клауд ООД, DOZZA drinks, Омега Пауър Груп ЕООД, Chill&Bite micro market, Cult Gourmet Catering, Сладко и Солено за Приятели

Логистичен партньор: Turkish Airlines

Мобилност: Enterprise Rent-A-Car

Настаняване: Hilton