Нисковъглеродните сгради – новият двигател при икономическата стойност в сектора на недвижимите имоти

Секторът на недвижими имоти се намира на кръстопът. В условия на глобален преход към по-ниски въглеродни емисии, собствениците на сгради и наемателите са изправени пред важни решения – дали да инвестират в устойчивост с цел да намалят разходите и да спазят новите регулаторни изисквания. Според изследване на Jones Lang LaSalle Incorporated (JLL), която е глобална компания за услуги в областта на недвижимите имоти от септември 2024 г., нисковъглеродните сгради не само помагат за постигане на корпоративни цели за намаляване на емисиите, но също така генерират значителна икономическа стойност. Докладът включва данни за 46 600 сгради в 14 глобални града и доказва как декарбонизацията може да създаде нови икономически възможности.

Според експертите през следващите години собствениците и инвеститорите имат уникалната възможност да запълнят нарастващия дефицит на нисковъглеродни офис и жилищни пространства.

Корпоративните наематели вече са насочили усилията си към намаляване на емисиите от техните наети площи, с междинни цели за намаляване на емисиите с 50% до 2030 г. Въпреки това, изследванията показват, че има много малък брой нисковъглеродни сгради, които отговарят на тези цели. „Ако собствениците не предприемат мерки за подобряване на енергийната ефективност и намаляване на емисиите на своите имоти, до 2030 г. около 65% от офисите и 75% от многофамилните сгради ще бъдат изложени на риск от обезценяване“, смятат от JLL.

От JLL идентифицират три ключови елемента, които трябва да бъдат приоритет в декарбонизацията на сградите:

Енергийна ефективност: Оптимизирането на сградите чрез мерки за енергийна ефективност е най-бързият начин за намаляване на оперативните разходи и въглеродните емисии. Подобренията в енергийната ефективност могат да донесат между 10% и 40% икономии на енергия, което се равнява на между 0,49 и 1,94 долара спестявания на квадратен фут годишно. Такива мерки намаляват и рисковете, свързани с остаряващите електрически мрежи.

Електрификация: Преходът към електрически системи, като топлинни помпи например, осигурява значителни подобрения в ефективността. Тези нови системи са 1,5 до 3 пъти по-ефективни от традиционните електрически отоплителни системи и до 4,5 пъти по-ефективни от газовите котли. Въпреки че електрификацията все още не е равномерно разпределена, градове като Вашингтон и Сиатъл вече показват значителен дял на изцяло електрифицирани сгради.

Чисти енергийни източници: С нарастващото внедряване на възобновяеми източници, като слънчева и вятърна енергия, те вече представляват най-евтиният начин за производство на електричество. В Европа, например, слънчевата енергия вече е десет пъти по-евтина от производството на електроенергия от газ. Благодарение на новоинсталираните възобновяеми източници, потребителите в ЕС са спестили 100 милиарда евро през периода 2021-2023 г.

Икономическа стойност

Декарбонизацията на сградите създава не само екологични, но и икономически ползи. JLL изчислява, че инвестициите в енергийна ефективност могат да доведат до годишни икономии от 2,9 милиарда долара при леки обновления и до 11,4 милиарда долара при пълни модернизации на механични, електрически и водопроводни системи (MEP). Намаляването на операционните разходи и привличането на нови наематели, особено тези с корпоративни цели за устойчивост, повишава стойността на сградите.

Електрификацията и чистата енергия – ключови фактори

Електрификацията на сградите намалява въглеродните емисии и намалява зависимостта от фосилни горива. В градове като Сиатъл, където голяма част от енергията идва от водноелектрически източници, изцяло електрифицираните сгради показват най-ниските нива на емисии. Това не само намалява разходите за енергия, но и увеличава стойността на сградите, които отговарят на новите изисквания на наемателите за устойчивост.

Регулации и рискове

Много градове вече въвеждат стандарти за енергийна ефективност и въглеродни емисии, които ще се затягат с времето. Пример за това са правилата в градове като Ню Йорк, Бостън и Сиатъл, които изискват постепенно намаляване на въглеродните емисии до 2050 г. Според проучването на JLL, ако тези стандарти влязат в сила днес, 66% от сградите ще бъдат глобени заради несъответствие с нормативите до 2030 г. Така, инвестирането в декарбонизация става не само стратегически ход за намаляване на разходите, но и за избягване на бъдещи санкции.

Преходът към нисковъглеродни сгради е не само отговор на екологичните предизвикателства, но и отлична икономическа възможност. Собствениците и инвеститорите, които започнат процеса на декарбонизация сега, ще бъдат сред водещите в сектора на недвижимите имоти, докато тези, които се забавят, рискуват финансови загуби и обезценяване на своите активи. Комбинацията от енергийна ефективност, електрификация и чисти енергийни източници не само подобрява качеството на сградите, но и увеличава тяхната стойност и конкурентоспособност в бъдещето.

Самият доклад и ключовите изводи от него можете да видите тук.