Тютюневият акциз – спасение за бюджета на ЕС или бреме за държавите?

Европейският парламент започва тази седмица дебатите за създаването на следващата Многогодишна финансова рамка на общността. Очаква се първите идеи за бюджета на ЕС да бъдат представени в комисията по бюджети на заседанието в Брюксел. И макар следващата финансова рамка да изглежда още далеч, отсега експертите си задават фундаментални въпроси - как Европа ще отговори на поредицата от геополитически кризи, които застигнаха континента и как финансово ЕС ще се справи с предизвикателството хората да не обеднеят. А освен обедняването, широко подета ще бъде и темата за запазването на промишленото производство и опазването на околната среда.

В цялата тази палитра има един ключов инструмент за ЕС – т. нар. „собствени ресурси“като нов източник на приходи за бюджета. Един от обсъжданите в момента варианти е част от приходите от акцизи да се използват за европейския бюджет и да се отнемат от националните бюджети на страните. Конкретната идея е за налог не само върху тютюневите изделия, но и върху други тютюневи изделия.

Европейското издание Politico вече съобщи, че Европейската комисия (ЕК) обмисля увеличение на минималния акциз за цигарите със 139%, а на налога за нарязания тютюн за пушене с 258%. В Брюксел са разработили три различни сценария, но предпочитан за момента е този с най-голямо увеличение на акцизите. Това евентуално би донесло допълнителни приходи в страните от ЕС от 15,1 млрд. евро и би подкрепило перото „собствени ресурси“ в следващата Многогодишна финансова рамка. Според този сценарий, минималният акциз за цигарите ще нарасне от сегашните 90 евро за 1000 къса на 215 евро, а акцизът за нарязания тютюн - от 60 евро за килограм на 215 евро. Минималният акциз върху пурите ще бъде увеличен с 1092% - от 12 евро на 143 евро за килограм. Електронните цигари с повече от 15 милиграма никотин на милилитър ще се облагат поне с 0,36 евро на милилитър течност, а тези под този праг - с 0,12 евро.

При въвеждане на минимална ставка от 215 евро на 1000 къса, това означава минималният акциз в България да се удвои. Заради това и 3eNews изпрати въпроси до Министерство на финансите за тяхната визия за промяна на акцизите.

„По отношение на въвеждането на нови собствени ресурси, страната ни е изразявала готовност за обсъждане на потенциални нови източници на приходи и активно е участвала в дискусиите по предлаганите от Европейската комисия (ЕК) варианти. Позицията ни винаги е била, че новите собствени ресурси следва да облекчат натиска върху националните бюджети на държавите членки и следва да се основават на фундаменталните принципи за справедливост, прозрачност, прогнозируемост, опростеност, стабилност“…. Също така тези нови ресурси не трябва да „водят до налагането на прекомерна административна тежест и да не натоварват повече по-слабо развитите държави членки“. Това е позицията на Министерство на финансите по повод на следващата Многогодишна финансова рамка.

„Що се отнася до идеята за евентуален нов собствен ресурс въз основа на акциза върху тютюна, то следва да се има предвид, че макар и Европейската комисия да е анализирала тази възможност в контекста на предходни многогодишни финансови рамки (МФР) на ЕС, то до момента не е представяла официално предложение в тази насока.“

Логично, в момента ведомството на министър Теменужка Петкова очаква да види черно на бяло предложението на ЕК за изменение на законодателството и по-точно в частта с приходите, за да се обсъжда подобно покачване на акцизите у нас. След това може да се направи структурата и ставките на акциза върху обработения тютюн, „които да третират евентуалното въвеждане на нов собствен ресурс, основан на акциза върху тютюна“, отговориха от ведомството на 3eNews.

Анализ на подобен потенциален нов собствен ресурс и преценка за приложимостта и приемливостта му биха могли да се направят единствено при наличие на проекти на законодателни актове от ЕК, съдържащи конкретни разпоредби и параметри, вкл. за финансовите измерения на приходите, става ясно още от отговорите на МФ.

Важно е и разпределянето на финансовата тежест между държавите членки, отговорностите по администрирането, и не на последно място за ефекта върху държавния бюджет, посочват от ведомството. От значение за подобен род промени са и социалните измерения и последици, свързани с промяна на акциза върху тютюна.

От Министерство на финансите припомнят още, че считано от 1 януари 2018 г., нивата на облагане с акциз на тютюневите изделия  у нас съответстват на минималните изисквания, установени с Директива 2011/64/ЕС. Към момента на европейско ниво все още няма официално представено предложение за преразглеждане на директивата относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн. Заради това и все още МФ няма официално становище по темата. След като се видят предложенията на ЕК България ще изготви рамкова позиция за координация по въпросите на Европейския съюз, обясняват още от ведомството на Теменужка Петкова.

България е изпреварила отчасти европейското законодателство и вече има наложен акциз за нагреваемите тютюневи изделия и за електронните цигари.

До момента 16 държави изпратиха миналата година писмо до ЕК, в което заявяват, че различните национални акцизни ставки изкривяват вътрешния пазар на ЕС. Много държави призовават актуализацията на директивата, която датира от 2011 г., да обхване и новите продукти, които според тях са популярни сред младите хора. Италия, Гърция и Румъния обаче настояват за повече предпазливост при промените, припомня изданието Politico.

Остава отворен въпросът дали акцизът върху тютюневите изделия ще се превърне в устойчив източник на приходи за бюджета на ЕС или ще натовари прекомерно по-слабите икономики. Възможно е решението да се крие не само в търсенето на нови ресурси, а и в намирането на по-справедливо разпределение на тежестта между страните членки.