Амбициите на Европа за производство на зелена стомана отслабват, а разходите за енергия се увеличават

Стремежът към декарбонизация на европейското стоманодобивно производство претърпя нов удар миналата седмица, след като ArcelorMittal отказа публични субсидии в размер на над 1 млрд. евро, за да преустрои германските си заводи за работа с по-екологичния водород. Компанията обвини за това прекалено високата цена на енергията, точно както шведският производител на стомана SSAB призна за забавяне на своя водещ завод за нискоемисионна стомана в полярния кръг, позовавайки се на проблеми с надеждността на електрическата мрежа.

Енергийните разходи са сред безбройните предизвикателства, пред които са изправени производителите, които търсят „зелена стомана“ като начин за намаляване на емисиите си, като другите варират от милиардите първоначално необходим капитал до липсата на водородна инфраструктура и недостатъчното търсене на по-скъпи нисковъглеродни продукти. Това коментира в свой анализ Financial Times.

„В Европа няма икономическа обосновка за зелена стомана“, казва Аксел Егерт, ръководител на организацията на стоманодобивната индустрия Eurofer. Докато някои се надяват и залагат на светлото бъдеще на продукта, други казват: „Нямам време за това“, добави той.

Всъщност някои водещи ръководители признават частно, че след като са се ангажирали с проекти, те трябва да продължат независимо от цената. Thyssenkrupp се придържа към плановете си за зелена стомана въпреки „кризата“ в индустрията, която „прави още по-трудно вземането на големи инвестиционни решения“, заяви главният директор по трансформацията на германския производител на стомана Мари Жарони на събитие на FТ тази седмица.

Стоманодобивната промишленост е от решаващо значение за Европа, тъй като представлява около 7% от световното производство, приходите от нея възлизат на 191 млрд. евро и осигурява повече от 300 000 преки работни места.

Но тя е и един от най-големите замърсители на континента, като стоманодобивните предприятия в ЕС изхвърлят 200 млн. тона CO₂ всяка година. Това е повече от годишните емисии на Нидерландия и около 5 % от общите емисии на блока.

Германия произвежда най-голямото количество стомана в ЕС, но тя се произвежда предимно от доменни пещи с по-високи въглеродни емисии

В рамките на системата на ЕС за търговия с емисии, стартирала преди 20 години, стоманодобивните компании трябва да купуват разрешителни за емисии на въглероден диоксид, което води до повишаване на цените и теоретично стимулира по-екологично производство. Ръководителите обаче твърдят, че те са били жестоко подбивани от по-евтин внос, който отделя повече въглеродни емисии, главно от Китай.

Според данни на Европейската комисия свръхкапацитетът от миналогодишното пренасищане със стомана, предизвикано от свръхпроизводството в Китай и спада в търсенето, се равнява на повече от четири пъти годишното производство на стомана в ЕС.

Маркус Кребер, главен изпълнителен директор на германския енергиен гигант RWE, заяви, че декарбонизацията е отпаднала от списъка с приоритети в полза на достъпността. „В крайна сметка ще трябва да обсъдим и колко бързо може да се осъществи трансформацията, тъй като скоростта до голяма степен определя разходите“, каза той на конференция в понеделник.

Тази седмица 10-те най-големи производители на стомана в Европа изпратиха писмо до Комисията, в което поискаха от нея да направи повече за защита на индустрията, като заявиха, че „нашите амбиции в областта на климата и десетките проекти на ЕС за декарбонизация на стоманата са изложени на риск“ без спешни действия.

Декарбонизацията на стоманодобива включва или преобразуване на съоръжението за работа с водород, или електрифициране на процеса, за да се премахне необходимостта от кокс или въглища.

Около 40 % от стоманата в ЕС се произвежда в пещи с електрическо захранване, но по-малко от 1 % от тях се захранват с екологичен водород, а повечето от тях са в пилотна фаза. ЕС иска стоманодобивната промишленост да намали емисиите с поне 30% до 2030 г. в сравнение с 2018 г.

Намаляването на потреблението на енергия ще бъде от решаващо значение за постигането на тази цел. Според Комисията енергията съставлява около 17 % от производствените разходи на европейската стомана.

Но тук Европа е в неизгодно положение, тъй като според Брюксел цените на електроенергията в ЕС са поне два пъти по-високи от тези в САЩ, което намалява маржовете на операторите на електрически пещи.

Според доклад на организацията с нестопанска цел „Mission Possible Partnership“ от този месец само 10 % от обявените глобални проекти за чиста промишленост, като например заводи за производство на екологична стомана и амоняк, са в ЕС.

Лорд Адаир Търнър, който председателства Комисията за енергийни преходи (Energy Transitions Commission) - глобална коалиция от предприятия, инвеститори, неправителствени организации и експерти, предупреди, че това може да доведе до това един ден Европа да загуби капацитета си за производство на основни видове стомана в полза на страни като Мароко, която има възможност да генерира изобилие от слънчева енергия.

Благодарение на изобилието от водноелектрическа енергия Швеция е привлякла два от най-напредналите проекти за зелена стомана в ЕС, но и двата са се сблъскали с трудности. Stegra, индустриален стартъп, подкрепен от семейства като Agnelli, Maersk и Wallenberg, както и от главния изпълнителен директор на Spotify Даниел Ек и Mercedes-Benz, има за цел да започне производство в Северна Швеция към края на следващата година, но с две години закъснение.

Конкурентният проект Hybrit, подкрепен от три контролирани от държавата групи LKAB, SSAB и Vattenfall, също е засегнат от забавяния. Хенрик Хенриксон, главен изпълнителен директор на Stegra, заяви, че „зелената“ стоманодобивна промишленост трябва да „промени начина на разказване“, като подчертае „геополитическата ... стабилност“ и сигурността на доставките, които произтичат от липсата на нужда от енергия или желязна руда извън региона.

Брюксел планира да обяви подкрепа за износа на производителите на стомана през следващите седмици, която може да включва промени в граничния данък върху въглеродните емисии на блока. В сряда той изложи насоки за държавните помощи за правителствата на блока, които трябва да стимулират инвестициите за намаляване на въглеродните емисии.

Производителите на стомана, сред които и ArcelorMittal, твърдят, че граничният данък върху въглеродните емисии (CBAM) не защитава енергоемките отрасли на ЕС от подбиване на цените от по-мръсни външни конкуренти като Китай.

Европа не е единствена, която се бори с прехода към екологична стомана. Тод Тъкър, директор на отдел „Индустриална политика и търговия“ в института „Рузвелт“, посочи, че производителите в САЩ се борят с подобни проблеми, въпреки по-евтината цена на енергията.

Той заяви, че правителствата трябва да следват стратегия „всичко отгоре“, която да включва климатична, индустриална и икономическа политика като начин за генериране на „търсенето и предлагането, необходими за преминаване към индустрия с високи емисии като стоманата“.

Егерт се съгласи, като заяви, че политиците могат да постигнат обрат в неотдавнашните решения за забавяне на проектите, но само чрез „бързи и ефективни“ действия. „Все още можем да стигнем до „зелена“ стомана в Европа“, каза той.