Очертава ли се дефицит на Human made – говорят експертите

Навлизането на изкуствения интелект (ИИ) в творческия сектор, опасността  от закърняване на креативността и нуждата от регулация дискутираха на форум в парламента експерти, депутати, представители на бизнеса и артистичните среди.  Произведение ли е продукт, генериран от ИИ и възникват ли авторски права върху него; как да се справим с обстоятелството, че вече са нарушени правата на много автори и настъпва демотивация? Това са част от въпросите, обсъждани в дискусията. В хода на разискванията беше обяснено какво всъщност се случва, с какво си имаме работа, защо сме в ситуация на неизбежност и какви са шансовете за естествения интелект. 

Скептицизъм по отношение на новото явление - ИИ, но и признание, че то ще предизвика технологична революция изказа председателят на парламентарната комисия по култура и медии Тома Биков. Според него, има огромен риск от деградиране и атрофиране на човешкия интелект, защото изкуственият интелект може да се окаже заместител на много от функциите, които човек има. „В природата човек е мързеливо същество и може да се подаде на изкушението да спре да се развива, защото има кой да му свърши работата“, посочи той.

В човешката история едва ли има поколение, което е свидетел на появата на нов субект в света - нов субект в обществените и междучовешките отношения и то субект, който е лишен от емоционалност и притежава единствено рационалност, отбеляза Биков. Това със сигурност ще предизвика тежки промени във всяко едно отношение и по отношение на самия човек, коментира депутатът. „Борбата с човека, който в природата си е заложен така, че да бъде грешен и да греши, най-вече заради своята емоционалност, може да приключи с това изобретение на технологичния сектор – да имаме един безгрешен субект, който няма нито емоционалност, нито пък се води от някакви ирационални движения, каквато е човешката природа“, добави Биков. 

Той се усъмни във възможностите за регулация и допусна, че може хората да се окажат контролирани от ИИ. По думите му, докато  процесът се облече в някакви административни рестрикции, може да се окаже, че той вече произвежда административните рестрикции и че тези, които искат да наложат някакъв контрол върху него, са контролирани от изкуствения интелект. 

Неразборията 

Най-голямата празнина в регулацията е там, където се създават произведения от генеративен изкуствен интелект, посочи проф. Марияна Лазарова от НАТФИЗ. Това е високо развит ИИ, който се самообучава по системата Deep Mashine learning, което означава не само автоматизация на процесите, с които той ъпдейтва непрекъснато алгоритмите си, може да пренаписва кодове, да ги модифицира и т.н.  Този ИИ е в състояние да създава произведения при много минимизирано човешко участие и дори без никаква човешка намеса. Така че, възниква въпросът как ще се реши проблемът с авторските права, когато вече човек не взима решение по отношение за крайния вариант, обърна внимание професорът.

Тя посочи примери как изкуствен интелект загребва огромни масиви информация от мрежата. „ИИ се обучава от огромна база данни, която е качена от потребителите в свободното интернет пространство, обучава се от съдържание на частни лица и нямам идея как то може да бъде регулирано“, сподели проф. Лазарова. 

Генеративният ИИ е факт и намира проявление във всяка творческа сфера. Използването на произведения на ИИ и системите за ИИ се случва преди регулацията на тези процеси. Това създава високи рискове за обществената безопасност и за всички творчески индустрии. Самата правна регулация е затруднена от много фактори – на първо място от страшната динамика, с която протичат процесите в технологичния сектор, посочи професорът. Правото е по-консервативен процес, който следи технологиите – изисква се предварително обсъждане на нормите, съобразяване с интересите на много засегнати страни, има фрагментация на пазарите, а авторско-правната регулация е още по-трудна, защото се регламентира на национално ниво и всичко това създава голяма неразбория, поясни тя.

Съдбата на Human made

За опасността машините да монополизират творчеството и „human made” да стане нещо много специално и много луксозно, алармира изпълнителният директор на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) Петя Точарова.

„Амазон" е наводнен от книги, генерирани от ИИ. Оказва се, че те влизат и в седмичните класации на бестселърите – 20% са създадени от ИИ, посочи тя и демонстрира имитации на творчеството на известни автори, сред които бащата на абстракционизма Василий Кандински, направени от ИИ. Тя показа и първата книга, написана от ИИ, също кратък филм, създаден от ИИ и разказа за клонирани гласове и стилове, които стават все по-трудно отличими от оригиналните.

Очертавайки какво се промени от края на ноември миналата година, когато се появи ChatGPT досега, доц. д-р Мариана Тодорова от Института по философия и социология към БАН посочи, че неочаквано професиите, за които се смяташе, че последни ще бъдат засегнати от ИИ, се оказаха първи – ИТ специалисти и програмисти, хора на изкуствата и всички творчески индустрии. 

Писателят Захари Карабашлиев отбеляза, че след използването на ИИ като инструмент, изкуственият интелект става съавтор и че неминуемо идва третото му битие, когато му задаваме тема и той ни дава готово решение – произведение, като вече се превръща в автор.

"Стои въпросът за уреждането на тази интелектуална собственост – чия е тя", изтъкна писателят.

Менюто на изкуствения интелект

„Най-големият проблем на музикалната индустрия е това, с което се храни изкуственият интелект и това, че ние сме неговата закуска, обяд и вечеря“, посочи музикалният продуцент Станислава Армутлиева. Тя подчерта, че това е голям юридически и търговски проблем за гилдията. „Всичко, което създаваме е обект на авторски права и бихме искали онзи, който се храни с тях, да се съобразява с волята на авторите“, заяви тя. 

Според нея е наложително законодателите да започнат да мислят как да запазят доверието на потребителите в креативния продукт, как да запазят мотивацията на творците, как да овладеят безразборното и нелицензираното ползване на произведения, които да генерират алгоритми и да създават нови произведения.

Надежди

Като вариант за защита на действителните автори, от творческите среди отправиха 3 основни искания към законодателите - да се създадат текстове, които да налагат лицензирано ползване на произведения, когато ИИ ги ползва; да има прозрачност и отчетност за това какво е ползвал ИИ, за да започне да създава; онези, които създават произведения чрез ИИ, да ги маркират като такива. 

Десислава Матева, експерт по интелектуална собственост изрази надежда ЕП да приеме регламент за ИИ, който да е в унисон със законодателството в областта на интелектуалната собственост, каквито уверения имаше в хода на обсъжданията.

За регулация настоя и фотографът Соломон Франсез и припомни как немски фотограф спечели световния конкурс на Sony с открадната фотография – сам призна, че това не е негово произведение, а е генерирано от ИИ и че провокативно е участвал в конкурса, за да покаже как може да бъде заместен човекът като автор. „Започва деградация – тези, които трябва да бъдат обучавани в нашата професия ще бъдат обезверени дали да учат, като могат да вземат генерирано изображение“, алармира Франсез.

С какво си имаме работа

Какво се случва всъщност и какво е ИИ, обясни председателят на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) Доброслав Димитров. "Това, което се случва в момента е, че не можем да го спрем", отсече той за ИИ и обясни, защо сме в ситуация на неизбежност и защо разговорите за засегнатите от ИИ авторски права са „далечно второстепенни“, а случващото се с творческите индустрии е само „страничен ефект“.

Не е въпрос на регулация, не е въпрос на желание, не е въпрос дали е добре да бъде регулирано навлизането на ИИ или не, категоричен е Димитров и обясни защо: „Ние сме линейни биологични единици, съответно и нашите институции са линейни, а имаме работа с експоненциалност или с други думи – с изключително развитие на интелект извън нас, който не подлежи на анализ“. 

Димитров отбеляза, че ИИ е създаден да имитира начина, по който човешкият интелект работи и го определи като черна кутия. „Колосалното количество данни, на които е обучен изкуственият интелект е всичко, което ние човеците сме говорили – всеки от нас, който има Google-mail се е съгласил, че неговата поща се чете. Всичко, което е минало оттам, изкуственият интелект е научил и всеки път, когато сме цитирали нещо, то е влязло в тази черна кутия“, посочи той. Според Димитров, можем да забраним произведението „Х“, от тези, с които се обучава ИИ, но той вече е обучен и връщане назад няма. Освен това, въпросното произведение „Х“ е цитирано от „N“ на брой автори на милион места и изкуственият интелект може да направи следствените връзки между тях и да го пресъздаде, без да го е виждал. „Нямаме никаква идея как точно стига до изводите, до които стига, нито имаме идея как се е научил да прави нещата, които прави“, добави Димитров.

Бумът на ChatGPT

Предизвикателството, пред което сме изправени, е 5-та индустриална революция, която започна на 30 ноември 2022 г., не защото тогава се появи ИИ, а защото тогава ние - останалите човеци разбрахме за него, посочи Димитров. Обаче, на 30 ноември миналата година изкуственият интелект беше по-умен от 30% от хората, а на 15 март т. г., когато излезе ChatGPT 4, вече беше по-добър от 90% от хората, отбеляза експертът и подчерта: „30% - 90%... помислете си 9 месеца по-късно къде е“. Всеки тест, по който човек се мери с ИИ, е показателен, добави Димитров и изтъкна финала на Олимпиадата по биология в САЩ, където ИИ се справя по-добре от 99% от участниците. 

Обяснявайки защо е невъзможно да спрем изкуствения интелект, той го сравни с ново ядрено оръжие. „Който държи тази технология ще владее света и нито една световна сила няма да позволи да бъде изпреварена, съответно - няма да спре развитието“, каза Димитров, визирайки Китай и САЩ. За ядрените оръжия има световна регулация – отнела е 20 години, за да се въведе, припомни още той.

Отваря се пропаст

Отваря се когнитивна пропаст между хората, които използват ИИ и тези които не го използват, алармира Димитров и подчерта, че ИИ е множител за човешките способности. „ИИ не е нито добър, нито лош. Хората са. Хората имат воля, желание, амбиция, мотиви. Те са тези, които правят престъпления, те са тези, които копират, те са тези, които използват една технология по лош или добър начин“, отбеляза Димитров. 

„Пропастта се отваря и трябва да изберем от коя страна да бъдем“, каза той, убеден, че правилният избор е да се адаптираме. Според статистиката, потребителите на ChatGPT  са 100 млн. души на седмична база и всъщност ChatGPT 4 се ползва от  1 – 2 млн. души, посочи той и увери: „Тези 1 – 2 милиона от 8 милиарда, в момента са недостижими“.

При регулацията на световно ниво, според него, трябва да бъде уредено да няма автономност при взимане на смъртоносно решение. 

Особено важно е как е обучен моделът - в какво "вярва" той, отбеляза експертът и уточни, че ползваните тук модели, са обучени в Калифорния, където преобладават по-либералните виждания, но китайските, вероятно са с други виждания за живота. 

На европейско ниво в никакъв случай не трябва да се позволява монополизиране на технологията, нито монопол върху данните, категоричен е Димитров. „В момента технологията се държи от 5 компании в Западния свят и нито една от тях не е европейска. Цялата наука за ИИ в момента не е в университетите, а е в тези компании – "Гугъл", "Амазон" и пр. 97% от търсенията са през "Гугъл"-търсачката, а данните са новият петрол. "Гугъл" знае всичко за нас и ни слуша в момента  през телефоните; "Фейсбук" знае всичко за нас, защото ние с огромно удоволствие си споделяме целия живот във "Фейсбук". Тези компании ни притежават буквално и те държат тези данни“, посочи той.  Това, според него, не трябва да се позволява и може да бъде регулирано.

Шансът на естествения интелект

Естественият интелект ще реши всичко, категоричен е председателят на БАСКОМ. „Въпросът е ние да проявим естествен интелект, който да го умножава. В момента 1 – 2 млн. души участват и имаме шанс да сме в авангарда“, посочи той и предупреди: „Нямаме никакво време“. Според него, става въпрос за 6 – 12 месеца. Всяка професия ще бъде засегната, независимо дали е творческа, дали е на точните науки или друга и не ИИ ще заеме нашите работни места, а естественият интелект, който използва ИИ ще ги заеме, подчерта експертът.

Новият субект

Неизбежно ще стигнем до това да дефинираме изкуствения интелект като нова същност – дали ще е субект, дали електронна идентичност или същност, неизбежно ще стигнем до там и това вече ни показва разглеждането на толкова частната тема като авторски права, коментира доц. Мариана Тодорова.

Взаимно отричащи се тенденции ще съществуват заедно, категорична е тя. "Да, нашият мозък е мързелив, което в науката се нарича евристика – да намираме най-кратките пътища. В момента, в който имаме инструмент, който ни дава тези кратки пътища, нашата мозъчна кора ще изгуби много от автентичните си способности, защото писането на ръка стимулира повече мисленето, отколкото писането на клавиатура, както и музицирането и композирането по класически начин дава много повече на мозъчната кора, отколкото синтетичната музика с клавиатура", отбеляза доцентът от БАН. Но едновременно с това, изкуственият интелект е множител, изтъкна тя, припомняйки казаното от Доброслав Димитров. "Просто защото имаме досег до една колективна интелигентност - в момента, в който изкуственият интелект разджурка данните, ние ползваме цялата човешка мъдрост, според начина, по който сме направили дизайна – запитването",  добави Тодорова. Тя подчерта, че все още ние сме мярата и критерият как да подходим.

Големият проблем

Най-големият проблем ще е това, което ще дойде с генералния ИИ - не генеративния, а генералният, който би имал съзнание, самосъзнание и воля, посочи още доц. Тодорова. „Ние нямаме дефиниция какво е съзнание, самосъзнание и воля, но от това, че ние нямаме дефиниция за себе си, не значи, че генералният ИИ ще бъде антропоморфен, т.е. че ще бъде като нас“, каза тя. Доц. Тодорова допусна, че изкуственият интелект може да прояви съзнание, което не е като нашето и припомни думите на неговия кръстник Джефри Хинтън за появата на ИИ: „Това което се случи на 30 ноември е, че извънземните кацнаха, но никой не ги отличи, просто защото те говорят нашия език“. 

"Въпросът е за адаптацията и дали ще бъдем сравними към ценностите на ИИ и той към нашите – ще има ли тази точка на сходимост и на разбиране на едната същност към другата, което е най-големият философски въпрос", заключи доц. Тодорова.

Материалът е подготвен за и първо публикуван в Dir.bg.