България очаква повече средства за енергийна и мрежова свързаност от следващия дългосрочен бюджет на ЕС

Апостол Апостолов, кореспондент на 3eNews за района на Бенелюкс 

Страната ни апелира за повече средства, насочени към свързаност, инвестиции в мрежовата инфраструктура и развитие на трансевропейските коридори в новата многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС. Това научи 3е News от свои източници в Брюксел по отношение на позициите на страната ни за този ключов документ.

Според България проблемът с енергийната сигурност и достъпност трябва да изисква както краткосрочни, така и дългосрочни решения. МФР трябва да продължава да търси решения по отношение на цената на енергията, които влияят върху конкурентоспособността на енергоемките сектори.

Възможен подход би бил увеличаване на бюджета на Механизма за свързване на Европа в областта на енергетиката, който е ключов фактор за увеличаване на енергийната взаимосвързаност и интеграцията на енергийния пазар.

Енергийната свързаност между Централна, Западна и Югоизточна Европа трябва да е основен приоритет, ако искаме да изградим наистина интегриран енергиен пазар. България може да играе важна роля като енергиен хъб в региона.

Темата за свързаността не е изненада в българската позиция като се има предвид, че подобна позиция държи българския евродепутат Цветелина Пенкова още от началото на мандата й през миналата година. Не еднократно тя е заявявала, че ще продължи да настоява за по-голяма енергийна свързаност между Централна и Източна Европа, за  ускоряване на проектите за изграждане на нови интерконектори между България, Румъния, Гърция и Сърбия.

В свое интервю за сп. "Енергетика eлектроенегрийни рекурси" Пенкова заяви, че ще продължи да защитава конкурентоспособността на индустрията – евтината и предсказуема енергия е ключова за предприятията, които се съревновават с конкурентите от САЩ и Азия. „Енергийната свързаност е ключово средство за постигане на ниски цени на електроенергията – подобряването и обновяването на електропреносните мрежи е начинът, чрез който ще се позволи пренос на свръхпроизводството на електричество от възобновяеми източници от страните, които произвеждат, но нямат нужда в момента, към страните, които имат нужда от тях. Така ще можем да компенсираме липсите и да гарантираме ниски и предвидими цени на потребителите и на индустрията“, казва тя.

Не само българският евродепутат от доста време обръща внимание на енергийната сигурност в региона на Балканите. Преди Пенкова, през есента на 2024 г, в интервю за 3е News генералният секретар на Eurelectric заявява, че ЕК трябва да насочи повече усилия за подобряване на мрежите. „Тази част на Европа заради по-слабо изградената инфраструктура стои някак не толкова добре свързана с големия европейски пазар. И ако погледнете на картата, страни като България, Румъния или Гърция са сред „горещите точки“, към които трябва да се обърне повече внимание. Там, ако забележите и цените на електроенергията са по-високи от газа в сравнение със Северна Европа и се превръща в проблем за индустриите.

Инвестициите в разпределителната мрежа, по думите на Руби, трябва да се увеличат от средно 33 млрд. до 67 млрд. евро годишно от 2025 до 2050 г., приблизително 20% от това, което ЕС е похарчил за внос на изкопаеми горива през 2023 г. До 2050 г. електричеството ще представлява 60% от крайното потребление на енергия в сравнение с 23% днес, възобновяемият капацитет ще се увеличи 6 пъти от 2020 г., като 70% от възобновяемото производство и съхранение ще се свързват на ниво разпределение.