Задават се заплахи за конкурентоспособността на IT сектора, алармира шефът на БАСКОМ

Държавата взема решения при липса на информация, а ЕС подготвя Закон за ИИ с грешно ударение, посочи пред Dir.bg и 3eNews Доброслав Димитров

Икономика / Индустрия на фокус , Технологии
Ива Иванова
8842
article picture alt description

Снимка: Ива Иванова / 3еNews

Държавата взема решения при липса на информация. Заплашена е конкурентоспособността на иновативните сектори, включително IT сектора, които имат значителен принос за БВП и износа на страната. За това алармира пред Dir.bg и 3eNews шефът на асоциацията на софтуерните компании (БАСКОМ) Доброслав Димитров. Ключовото значение на сектора е много отвъд милиардите, които внася за икономиката, изтъкна той и допусна, че заради фискалната политика може да последва отлив на инвеститори. "България е една от двете държави в ЕС, които нямат политика за мотивиране на IT индустрията и въвежда данъци като на Запад, но без изключенията на Запада, което заплашва нашата конкурентоспособност", посочи той.

Друга заплаха за европейската IT индустрия и в частност - българската, той вижда в подготвяния Закон за ИИ, за който наскоро в ЕС се постигна споразумение. Според Димитров цялостната идеология в предлаганата регулация е с грешното ударение и обясни защо. 

Г-н Димитров, дигитализацията прави софтуерната продукция все по-нужна и е важно да е достъпна. Как се развива секторът?

Тази година няма да пораснем с процентите, с които обикновено растем. Пак ще надхвърлим 10% ръст на годишна база, но не 25%, колкото беше миналата и по-миналата година, което трябва да е червен флаг за всички, тъй като ние сме така да се каже „канарчето в мината“.  IT бизнесът на България и в частност софтуерната индустрия, е изключително интегрирана в световната икономка – ние работим на 85% за износ и каквото се случва навън, рефлектира при нас почти веднага. Само че случващото се навън рефлектира и на България - просто с някакво забавяне от 9 – 12 месеца каквото се случва в САЩ, например, идва тук. Така че забавянето на нашия ръст от  началото на годината, особено през втората половина на годината, означава че същото очаква всички останали отрасли и трябва да бъде взето предвид.

Не можем да живеем с мисълта, че не ни касае ставащото на Запад. Германия е в рецесия от началото на годината, както и още 5 – 6 водещи икономики на Европа. Ще дойде и тук, няма как да не дойде, тъй като реално в българската икономика над 80% от контрагентите са в Западна Европа и САЩ. Така че това няма как да ни подмине и трябва да му обърнем внимание.

И като се насложи затягането на средата за бизнес с новото данъчното бреме и вдигането на осигуровките, какви перспективи се очертават?

Страната ще изгуби едно от предимствата си с лека ръка. Всъщност ние си повишаваме данъците от  10 на 15% за големите компании, но много от тези големи компании са всъщност IT компании, които инвестират в България. Като изгубят предимството да са тук на 10% и отидат на 15, защо да не отидат в Германия, какво да правят тук? Твърденията за глобалния данък, че е така за всички държави, които го въвеждат, реално погледнато не са верни. Всички тези други държави имат една камара изключения, имат свои политики, с които промотират високотехнологичния си бизнес.

България е една от двете държави в ЕС, които нямат политика за мотивиране на IT индустрията и въвежда данъци като на Запад, но без изключенията на Запада, което заплашва нашата конкурентоспособност. Германия е сочена често за пример с високите й данъци, но всъщност средният корпоративен данък, който плащат компаниите там е 12%, тъй като там има много изключения и облекчения. В българската система е друга философията – плосък данък от 10% без изключения. Не може да имаме и едното и другото и вдигаме данъка на 15%, но без изключения. Това ни прави директно неконкурентни.

Има ли опасност от отлив на инвеститорски интерес и оттегляне на компании?

Има такава опасност. Не заради конкретната сума, с която се увеличават максималния осигурителен доход и данъка, а че цялата данъчна политика не е прогнозируема. Няма сигурност дали това ще е перманентна политика на изземане на все повече и повече от светлите доходи на хората, дали този 15-процентен данък няма да слезе и към по-малките предприятия. Това послание прави България несигурна дестинация, в която не можеш да си планираш бъдещето,  прави я непривлекателна и това е истинската голяма заплаха за инвестициите в България.  

Това е опасно за икономиката, защото ние не сме бутиков сектор. Само софтуерният сектор представлява една трета от износа на услуги на България. За тази година ще надхвърлим 8 милиарда, което почти изцяло е износ. Тези 8 милиарда влизат в икономиката.

Много интересна друга статистика има – ние, софтуерният сектор, сме 1.7% от работната сила и много често ни казват, че сме малко, но всъщност представляваме номер 1 сектор по фонд „Работна заплата“ (ФРЗ). Нито един друг сектор, независимо колко хиляди служители има не плаща такъв ФРЗ. Това е  потреблението на България. Тези пари влизат в икономиката и се пръскат по другите сектори. Всъщност ключовото значение на сектора е много отвъд тези милиарди, които внася в за икономиката, а именно, че движи вътрешното потребление.

Ние сме структуроопределящ сектор, защото няма сектор, който да има бъдеще, ако не се дигитализира. Реално погледнато, софтуер има във всяка една брънка на обществото вече или ако няма - става неконкурентна и умира. Затова ще е проблем, ако има отлив на хора от сектора.

В нашата икономика, за съжаление, имаме ИТ сектор на световно ниво, но България е на последно място, заедно с Румъния, по дигитализация на икономиката, което означава, че на обущаря децата ходят боси. Ние дигитализираме другите икономики защото нямаме достатъчно хора. Ако тези хора се преместят утре, от това ще стане само по-зле. Тук е ключовостта. И вече на последно ниво са притесненията ни от вдигането на максималния осигурителен доход. Не е справедливо тези, които работят на светло и си плащат съвестно данъците, да са единствените в държавата, които спазват законите, а сивата икономика да бъде толерирана.

Поехте председателството на Българска Работодателска Асоциация Иновативни Технологии (БРАИТ) с категоричната заявка технологичните бизнеси да влязат в Националния съвет за тристранно сътрудничество, кога ще се случи?

Ключовото защо трябва да сме там, е във факта, че високотехнологичните компании представляваме повече от 20% от икономиката. Само автомобилният клъстер има над 300 предприятия в България, които са производства. Тези сектори - тези нови бизнеси, които се появиха в последните 20 години де факто не участват в разговора със социалните партньори и заради това държавата, малко или много, работи с липса на информация. Оттам идват и големите недоразумения – такъв ни е проблемът с данъците, такъв ни е проблемът с много от политиките, които се водят, тъй като реално ние не участваме в диалога, а сме индустрии, които са отговорни за голяма част от ръста на БВП и огромна част от износа. Само  софтуерната индустрия дава една трета от износа на услугите. Няма как толкова съществена част от модерната икономика да я няма на масата на преговорите. Това е вредно и за държавата, не е добре и за нас, и най вече - много вредно за обществото като цяло.

Когато преди 4 години кандидатствахме в обединение около 30 организации – не само IT сектора, в БРАЙТ сме и автомобилния клъстер и една камара клъстери – биотехнологии, земеделие и т.н., бяхме неправомерно дисквалифицирани, което съдът на последна инстанция това лято постанови. Сега се готвим за ново кандидатстване, което убеден съм ще приключи успешно и до 1  - 2 години че бъдем официално част от Тристранния съвет.

Какъв да е подходът по посока цифрова трансформация за осигуряването на кадри?

Ние не спираме да повдигаме към държавата въпроса за образованието и специализираното обучение, тъй като тя може да прави нещата в мащаб и в крайна сметка затова си плащаме данъците. Цялата IТ индустрия е изградена от собствени кадри, които сме преквалифицирали и дообучили. Нашето проучване „БАСКОМ барометър 2023“ показва, че компаниите разчитат най-вече на т.нар. академии за кадри, защото оттам идват специалистите. Извели сме  като наш приоритет да се борим за създаване на още 10 технологични училища. Вече имаме няколко като ТУЕС в София, бургаската IT гимназия, в Стара Загора IT-гимназия, варненското училище, което е по подобие на ТУЕС. С училището в Правец,  стават 5, което не е достатъчно. В България има 2350 училища, ние имаме 5, а става въпрос за основна част от икономиката. С други думи – ние с 5 училища се опитваме да създадем хората, които да дърпат цялата икономика. Ами няма как да стане. Решението на този въпрос не е „или“, а са няколко „и“-та – трябва образованието да се промени. Трябва от образованието да идват хора, също от преквалификация на хора с други професии, което много често осигуряват тези академии и от привличане на хора отвън.

За хората отвън, аз не веднъж съм предлагал Агенцията за инвестиции да бъде прекръстена на Агенция за инвестиции и таланти. Тъй като, за да привлечеш 1000 висококвалифицирани хора да се преместят със семействата си в България е много по-голям успех от това да направиш едно предприятие някъде. Парите в технологичния свят са на второ място. Талантът е преди всичко, човешкото можене е на първо място. Това трябва да бъде приоритет на държавата, не само сините карти лесно се дават, защото в Германия и Полша се дават за 4 седмици, а в България продължаваме да сме на 3 – 4 – 5 месеца. Но трябва и да развиваме бранд „България“ не като място за 1 седмица почивка, а като място за живеене, за бизнес и развитие.

Образованието е на две нива – трябват ни технологични училища, но не всяко трябва да бъде технологично и не всеки човек трябва да е програмист, но технологичност трябва да има във всяко едно училище, тъй като бъдещето е технологично. Независимо в каква професия работите, във вашата професия ще има технологичност и ако не я разбирате, няма да можете да я използвате и съответно няма да сте конкурентни. Много е важно да имаме специализирани училища и паралелно разпространение на технологичността във всяко едно българско училище. И нека отбележа – 97% от завършилите технологични специалности остават в България, не емигрират. Ние нямаме емиграция от IT специалистите и въобще хората, работещи в технологичния сектор.

Бизнесът осъзнава ли какво му предстои с напредването на ИИ?

Част от бизнеса – да. Тези промени първо идват в технологичните компании – там е първият сблъсък с тази технология, но и те са начинаещи в това да я използват, тъй като тя е разработвана от много години, но е общодостъпна от една година. Реално погледнато, в последните 6 – 7 месеца компаниите доста скоростно започват да интегрират ИИ във всекидневните си процеси. В останалата част на обществото, по-скоро мисля, че е в графа „люботитно“, но факт е, че много хора ползват ChatGPT. Някои го ползват да пишат имейли, да пишат докладни, да си подготвят документи, децата със сигурност го ползват за домашни, така че имаме прилично навлизане, но не е много структурирано.

Какви са шансовете на България в ерата на ИИ?

Имаме голям шанс. Всички са на стартовата линия. Ние не сме многолюдна държава, нямаме и финансите и в момента се появява инструмент, който прави двете неща не важни – нито количеството  е важно, нито парите. Единствено, което ще бъде важно талантът. Ако имаме критична маса от талант, ще можем да сме много, много преди другите. Трябва да помислим как да се адаптираме към технологията. Затова казвам, че изкуственият интелект е множител за естествения. Когато умножиш топ експерт по изкуствен интелект, той става абсолютно недостижим.

Впрочем, случилото се в OpenAI с уволняването и връщането на Сам Олтман е потвърждение, че в технологичния свят не парите, а талантът е на власт.  70 милиардната компания не може да си позволи да уволни изпълнителния директор, защото без него е нищо. Отделен е въпросът защо се стигна до това уволнение. Свързано е с ChatGPT и чакаме да разберем.

Вашият коментар за зачестилите фалшиви видеа с известни личности и опитите за манипулиране на общественото мнение чрез ИИ?

Deepfake имаше и преди, но трябваше да разполагаш с 5 - 10 човека, с аниматори и други специалисти, а сега почти всеки би могъл - това е голямата разлика. Демократизирането на тази технология я прави неконтролируема - тя не е едно място, което да контролираме, тя е навсякъде. Точно затова казвам - ИИ не злоупотребява с никой. Хората злоупотребяват. Хората правят добри или лоши неща. Търсете човека.

Верификацията на новините и да отидеш на доверен източник вече става от ключово значение, а не бързината на транслирането на новината. Дълго време всеки ставаше журналист, всеки е блогър, но като не можеш да вярваш на нито едно видео, тогава ще си пуснеш БНТ. Да си пазиш реномето и не да си първи с новината, а да си проверения с новината - това ще е новата мода в медиите, като страничен ефект на ИИ.

Какво ще кажете за тревогите в творческите среди и заявките от автори да се забрани обучение на машини с техни произведения или изпълнения?

Изкуственият интелект вече е обучен. Даже данните за обучение вече са синтетични - подготвени са от ИИ. Опасно би било да бъде обучаван с нискокачествен материал. Ако не го захранваме с качествени неща, на него ще му се изкриви, образно казано, „представата за света“. Като го ограничаваме, по този начин го спъваме, де факто. Частта познание, от която го лишаваме, ще липсва в продукцията му, а тя ще създава творчеството на света, което ще измести всичко друго. Просто като плъзне навсякъде и става „новото нормално“.

Как да се гарантира сигурността на потребителите?

Тук регулацията е да бъдат накарани фирмите да си вдигат киберсигурността, да се грижат за данните и да няма течове на данни. Ето наскоро са направили пробив в американската компания за лична геномика и биотехнологии 23andMe, където правят ДНК анализи - откраднали са 7 милиона ДНК профили на хора. И да търсиш отговорност, и да не търсиш – тези 7 млн. профили вече и китайците ги имат, и кой ли не. Има място за регулация, въпросът е регулацията да е на правилното място, да ни пази нас като човеци. Трябва да се осигурява анонимизиране на данните. GDPR, например, има много смисъл.

Постигна се споразумение в ЕС за Закон за ИИ, което беше гръмко обявено като първа регулация в света и последваха критики, че бързането е за сметка на качеството. Как Ви се струват постановките в това ново законодателство?

Заявките са силно условни, теоретични; много са неяснотите как ще бъде налагано… Има и неразбиране как работи технологията. Според мен, цялостната идеология е с грешното ударение. Правилното ударение не е да регулираме, защото трябва да се регулира, а как да регулираме така, че да дадем максимално  конкурентно предимство на европейските компании. Не чух такава заявка в това законодателство.

Предвижда се да влезе в сила от 2025 г. за страните-членки, но могат да станат много чудесии дотогава, първо. Второ, ако ние сме си въвели едни правила, пък САЩ и Китай не смятат да се съобразяват с тях, а те нямат никакви намерения да се съобразяват, къде ни поставя това на картата?

До загуба на конкурентоспособност ли се опасявате, че ще доведе?

Да, точната дума  е това. В момента тече състезание между нациите за тази технология, както преди беше оръжейното в студената война. Далеч съм от мисълта, че трябва да се  развива ИИ неконтролируемо, но контролът и ударението трябва да се случват на друго място. Контролът и ударението трябва да бъдат върху това кой има достъп до големите езикови модели; кой може да обучава по-големи и по-малки, тъй като в самата си същност това носи сериозни опасности; какво може да се прави с тази технология; кой има достъп до данните или пък данните на големите компании биха ли били отворени за обучението на нови модели от други компании.

Нещото, с което трябва да се занимаваме, общо взето, е да пазим със сигурност личното пространство на хората. Това донякъде е застъпено. Факт е, че GDPR е в тази посока и тя е правилна. Това е едната плоскост и да речем, че е покрита. Другата плоскост е да се подсигурим, че тази технология няма да бъде съсредоточена в ръцете на много  малък брой компании, които отгоре на това не са в ЕС.

Самият факт, че Фейсбук иска регулация трябва много да ни притеснява. Когато един монопол в една или друга сфера иска регулация, означава, че вече е стигнал до място, където се чувства комфортно и се опитва да вдигне прегради други да дойдат там. С други думи - тези регулации може да се окажат в услуга именно на компании, срещу които се работи уж. Необходим е по-задълбочен анализ.

Надявате ли се до гласуването да бъдат изчистени празнотите и противоречията?

Предвид колко тромава структурата е ЕС, както и целият процес по законотворчеството, едва ли. Това по-скоро  е нещо, по което се надявам да започне да се работи след това - да започне да се поправя и като се види, че нещо пречи, в някакъв по-скоростен вариант да се премахва. Ако ние нямаме достъп, да речем, до някой от  инструментите на ИИ, по една или друга причина, примерно ако не отговаря на някое от условията на ЕС, тогава нашите бизнеси изведнъж ще станат много силно неконкурентни. Това е реална опасност.

На практика съм сигурен, че ще претърпи еволюция замисленото европейско законодателство, защото има достатъчно умни и разбиращи хора, за да разберат, че това няма да свърши добре за Съюза като цяло.

Къде е проблемът в опита за регулиране на ИИ?

Опитваме се да приложим физически правила от старо време към нова парадигма и това е проблем. Пак подчертавам – със сигурност трябва да има регламент, но много внимателно трябва да се замислим кой е правилният въпрос. Единственият правилен въпрос е какъв регламент да измислим, така, че да пазим личното пространство на хората и да не изостане Европа в надпреварата. Това са двата въпроса, на които трябва да отговаря европейската регулацията. Всичко друго е второстепенно.

Ако направим сравнение с Указа на Байдън, там е по-скоро заявка за отговорност. Не случайно бяха извикани топ компаниите  при президента Байдън – малко или много да се поеме ангажимент тази технология да не попадне, образно казано - в грешните ръце. Така че това е много начална фаза. Но със сигурност американците няма да спрат развитието си в тази посока, защото просто не могат да си го позволят. Съревнованието за ИИ всъщност е между тях и Китай, пак казвам – Европа не е в това съревнование в момента. А в същото време имаме прекрасни учени и наука, но трябва да сложим друго ударение - на какво се случва в момента.

Интервюто е взето за и публикувано първо в Dir.bg.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Индустрия на фокус:

Предишна
Следваща