АЕЦ „Белене“ – 32 годишен проект и Гордиев възел за българската енергетика
Българската енергетика страда от един сериозен, трудно разрешим казус, който продължава вече 32 години – строителство на Втора атомна централа. Проектът е спирал и тръгвал вече няколко пъти през тези три десетилетия като за това време, а проблемите покрай старта му винаги са били основно финансови. Все в началото на новия век правителството на Симеон Сакскобурготски взе решение проектът да се развива, следващият кабинет на Сергей Станишев направи третата първа копка (след тази на Сакскобурготски и другата през далечната 1987 г.). В крайна сметка с аргумента „липса на средства“ правителството на Бойко Борисов през 2012 г. отново спря проекта.
В наши дни обаче нещата придобиват друга завръзка – въпреки забавянето има вероятност проектът АЕЦ „Белене“ отново да започне. И това може да стане ако се намерят частни инвеститори за него, а страната ни запази контролен пакет в него с около 34% акционерен капитал и „златна акация“. Преговорите на сегашния кабинет на Борисов изглежда имат резултат защото руската корпорация „Росатом“ проявява интерес да участва в изграждането на проекта.
Основен акционер в АЕЦ „Белене“ пък може да стане Китайската национална ядрена корпорация CNNC. Представители на дружеството вече идваха на няколко пъти в страната ни на посещение и дори правиха оглед на ядрената площадка. Друг потенциален голям участник за проекта се очаква да бъде Корейската хидро и атомна енергийна корпорация KHNP. Интерес да участват като доставчици в проекта имат американската компания General Electric и френската „Фраматом“.
Тези четири компании очакват да видят официалната покана за участие в тръжната процедура за АЕЦ „Белене“. Тя се очаква да бъде публикувана през май в официалния вестник на Европейския съюз, увери наскоро енергийният министър Теменужка Петкова. Отново тя преди време представи Македония и Черна гора като държави, имащи интерес да инвестират в проекта „Белене“. Премиерът Борисов при срещите си с лидерите на Западните Балкани също често акцентира върху атомната централа с идеята това да се превърне в регионален проект.
Възелът
Въпросът дали на България ѝ е нужна нова ядрена мощност е един от снопчетата на Гордиевия възел за проекта. Част от поддръжниците му са категорично за изграждането на централата, която е базова мощност за родната енергетика и е жизнено необходима за страната ни.
Основните аргументите в тази полза са, че на България ѝ предстои затварянето на част от въглищните централи заради новите европейски изисквания за ограничаване на количествата вредни газове, изпускани в атмосферата. Българските ТЕЦ-ове използват нискокачествени въглища, а почти половината от нужната ни електроенергия идва от един енергиен комплекс – „Марица Изток“. За да отговорим на новите високи изисквания страната ни трябва да инвестира милиарди средства в подобряване на екологизацията и намаляване на емисиите на ТЕЦ-овете. Сметката и на частните фирми в подобна инвестиция трудно излиза. Към тези колосални вложения трябва да се знае, че след 10 г. ЕК може да наложи още по-строги мерки спрямо въглищните ТЕЦ-ове.
На тази плоскост въпросът изглежда поставен така – още милиарди за ТЕЦ-овете или за АЕЦ „Белене“? Никой не смее да даде отговор на такъв въпрос. Дори експертите казват, че е погрешен, защото не бива да се противопоставя едната технология на другата. С оглед на икономическите условия обаче въпросът изглежда напълно логичен.
Въпросът с цената на електроенергията от бъдещата централа също е силно дискусионен. По експертни оценки цената на тока от АЕЦ „Белене“ ще бъде около 100-120 лв./мвтч – стойността е висока за родните енергийни стандарти, но в регионален аспект по борсите около нас цена от близо 60 евро/мвтч е напълно реалистична и продаваема. Това е и аргумент, че централата се строи не само, за да задоволи нуждите на българския пазар, но и за регионалния.
Тук е моментът да припомни, че в процедурата за АЕЦ „Белене“ частни компании ще имат опцията да подпишат дългосрочен договор за доставки на електроенергия на фиксирана цена. Това ще даде прогнозируемост при производството им. Едрия бизнес в страната също може да участва като акционер в проекта, пояснява Петкова. Самото структуриране на акционерната компания АЕЦ „Белене“ се очаква да бъде направено паралелно с търсенето на инвеститори за нея. Категорично обаче държавата няма да се ангажира с гаранции или дългосрочни договори, които да подкрепят бъдещата централа. Ще се търси нейната реализация на пазарен принцип.
Друг аргумент в полза на строежа на нова АЕЦ е, че централата има подготвени всички разрешителни за изграждането ѝ, а Агенцията за ядрено регулиране може да издаде и окончателния лиценз до шест месеца. Тази опция е валидна вече от няколко години, а за строежа на АЕЦ „Белене“ има дадена зелена светлина и от Европейската комисия още през 2008 г.
В симбиоза с ВЕИ? Защо не?
Като нова базова мощност в енергетиката ни централата се очаква да бъде и по-маневрена, спрямо сегашните блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“. Така нейната работа ще бъде от полза и при работата на възобновяемите енергийни източници у нас. Работата на балансьор може да бъде направена, благодарение на професионализма на диспечерите от Електроенергийния системен оператор.
Не бива да се забравя фактът, че ролята на ВЕИ централите в общия енергиен микс предстои да се засилва още, отново заради намеренията на ЕК. Нашия ВЕИ потенциал не е неограничен, но страната ни може да направи още много по въпроса. За да се случи това ще са нужни и сериозни инвестиции – главно в нови ВЕЦ-ове и каскади. Трябва да се помисли и за инвестиции в малки соларни централи по покривите на домакинствата или други екологични начини за захранване на бита и бизнеса. За съжаление в момента за подобни проекти не са предвидени държавни средства.
А можем ли без АЕЦ „Белене“?
На подобен въпрос също не е лесно да се даде еднозначен отговор. Редица НПО-та и експерти доскоро бяха против проекта по ред причини – висока цена, липса на пазар за електроенергията и инвестиции в други проекти. За момента единствено зелено-настроените организации надигат глас срещу централата.
През последните години изчезнаха опитите да се противопоставя изграждането на нови блокове в АЕЦ „Козлодуй“, за сметка на тези в АЕЦ „Белене“. В Козлодуй на теория е възможно да бъде построен нов блок, но процедурата за това трябва да започне отначало. Само процесът по лицензиране ще отнеме седем години – без да броим съдебните дела, които биха завели български и европейски НПО-та.
Големият плюс на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ е, че там има изградена инфраструктура. За свързването на АЕЦ „Белене“ с националната енергийна система държавата ще трябва да отдели милиони левове. Социалният ефект обаче не е за пренебрегване – Община Козлодуй е една от най-богатите в Северозападна България именно заради наличието на атомна централа. Хора от съседните областни градове дори идват да работят в централата, която дава поминък на хиляди.
На обратния полюс е гр. Белене и региона, в който липсват подобни инвестиции и безработицата е доста висока.
Редица експерти припомнят как и преди десет години държавата обясняваше, че ни е нужна АЕЦ „Белене“, защото иначе след 2012 г. няма да имаме достатъчно енергийни мощности и ще се наложи да внасяме ток. Както се вижда и към момента този аргумент на политиците бе изключително несъстоятелен – страната ни не само няма нужда от нови мощности в момента, но и изнася за региона около 40% от произведения ток у нас. Колко години напред може да продължи това обаче не е много ясно: все пак, след най-много 30 г. у нас ще бъдат затворени и сега действащите ядрени блокове.
Противниците на проекта също така смятат, че ще са нужни още милиарди левове за завършването на централата, която е прекалено скъп проект за българската икономика. Наистина оценките са, че АЕЦ „Белене“ ще струва приблизително 20 млрд. лева към днешна дата, но ако се намери инвеститор, държавата ще участва в проекта с апортна вноска. За площадката и оборудването на нея, по експертни оценки, вече са дадени около 3 млрд. лева. Колко точно са вложенията ще стане ясно при структурирането на акционерната компания за проекта.
Не е за подценяване и действието на правителството, което в края на 2018 г. разпредели близо 7 млрд. лева в различни икономически сфери. Средствата бяха отпуснати от бюджетния излишък за миналата година. Благодарение на тях правителството ударно започна да строи магистрала „Хемус“ като за целта отпусна 1,1 млрд. лева. Премиерът Борисов наскоро заговори и за изграждането на нов мост над р. Дунав, който се очаква да бъде между Свищов и румънския град Зимнич. Наличието и на нова АЕЦ в района определено ще повиши значително стандарта на живот на хората от Северна България.
За осъществяването на подобни строителни обекти като АЕЦ „Белене“ обаче са нужни специализира и висококвалифицирани кадри. България обаче няма подобни квалифицирани специалисти и едвам се намират добри заварчици в момента. Това може да се превърне в сериозен проблем при изграждане на нова ядрена мощности. Проблем е и за поддържането в перфектно състояние и на сега съществуващата АЕЦ „Козлодуй“. Правителството и университетите са запознати чудесно и с този проблем, ни към момента няма предвидени стимули за набиране на повече студени за инженерните специалност в университетите. А за самите студенти е много по-лесно да станат модерни ИТ специалисти, отколкото да управляват ядрени блокове например.
Всички тези аргументи против АЕЦ „Белене“ със сигурност ще бъдат използвани и от еколозите в кампанията им против изграждането на новата ядрена мощност. Те дори оспорваха ОВОС-а на проекта за модернизацията на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“, но съдът отмени жалбата на НПО-тата. Една евентуална нова екологична оценка за АЕЦ „Белене“ със сигурност ще бъде атакувана от еколозите. Ако са нужни нови одобрения от ЕС то те също ще предизвикат полемика и спорове в енергийните среди у нас. А това ще доведе и до ново забавяне на проекта.
За сметка на това страната ни е в година на избори и политическата карта АЕЦ „Белене“ ще бъде умело изиграна от редица партии през годината. Въпрос на време е да чуем нови, колоритни идеи за централата, защото старите закостенели обещания вече едва ли вършат работа сред избирателите.
Ключови за проекта ще бъдат следващите месеци, когато, с бавни стъпки, ще стане ясно дали и кой има интерес да се строи АЕЦ „Белене“.
А защо не и Гордиевият възел за българската енергетика поне малко да се отхлаби. Все пак точно от Азия очакваме инвестиции.