Нова перспектива пред Маришкия басейн, ако се докаже наличие на редкоземни елементи
Въглищата ще останат водещи за Мини Марица Изток, но евентуално наличие на редкоземни елементи може да даде нова визия за бъдещето на дружеството, а и на комплекса като цяло. Това коментира пред журналисти министърът на енергетиката Жечо Станков в кулоарите на кръгла маса в София на тема "Financing the Stone", организирана от PRISM. Партньори на форума са компаниите "Номад Енерджи", БЕХ и ТЕЦ "Бобов дол".
Министърът обясни, че на база на доклади много назад във времето, в комплекса в Маришкия басейн, където се добиват лигнитни въглища за термичните централи има предварителна информация, че се съдържат редкоземни елементи. „Разбира се, това трябва допълнително да бъде проучено, да има конкретна информация по този въпрос и да се случи със стопанска инициатива“, каза той като уточни, че се оказва съдействие на мините за изпращане на проби на различни институти, които също да дадат допълнителна информация, която да послужи за конкретизиране на възможностите на територията на страната.
"Посещавайки "Мини Марица-изток" в петък, включително и ТЕЦ "Марица изток 2", видях огромните количества от глини и друг вид земни маси, иззети в дълбочина от 70 метра, преди да достигнем до въглищните пластове. Няма как в тези пластове да няма и други подземни богатства", каза министър Станков.
„Редкоземните елементи ще дадат шанс на Европа, на България да не се превърне единствено и само в консуматор, а така да се каже в донор на редкоземни елементи“, каза още министъра. По думите му това ще подпомогне развойната дейност и производствените процеси, включително и запазване на конкурентоспособността, а като цяло и на икономиката. В същото време министърът беше категоричен, че всяко действие по проучване на редкоземни елементи ще трябва да бъде съобразено с екологичното законодателство.
В рамките на форума министър Станков се обяви в подкрепа на директора на Геологичекия институт проф. Светослав Георгиев за възстановяване на националния геоложки фонд. Министъра напомни, че се прави възможното България да стане част от търсенията и проучванията в дълбоко Черно море на нефт и газ, за което вече се преговаря със съответните компании. При постигане на съгласие, той се ангажира и с реализиране на идеята към БЕХ първоначално да се създаде дирекция, а впоследствие и компания, която да може да изпълни желанието за обединяване на науката на бизнеса и изграждане на необходимия капацитет.
"Поканих български, както и чуждестранни инвеститори допълнително да проучат българската територия, за да знаем, че сме направили всичко възможно и, за да знаем, какво има под краката ни. Безспорно това трябва да е и в съответствие с екологичното законодателство, за да може обществото да знае, че правим всичко по приемлив начин", каза той, като уточни, че това е важно също така за най-голямата дирекция в Министерство на енергетиката.
По-рано в рамките на форума ръководителят на отдела за инвестиции в „Мини Марица Изток“ Леонид Ганозлиев презентира резултати от проучване направено преди години, което установява наличието на елементи като неодим, церий, лантан и итрий. По думите му обаче това наличие на тези елементи е констатирано при единични геоложки проби. Икономическият им потенциал тогава не е бил във фокуса на изследването, което е било насочено основно към въгледобива.
Ганозлиев обясни, че при проучване на Геоложкия институт към БАН, проведено през 2011 и 2013 г. и финансирано от Министерството на образованието и науката са изследвани лантаноиди и редкоземни елементи. В различните глини се вижда концентрацията на лантаноидите и на редкоземните елементи, спрямо кларковото ниво за седиментни скали. Най-голяма е концентрацията на итрий, лантан, церий и естествено скандий", каза той.
По думите му, черната и жълтата глина от комплекса се характеризират със значително по-високи концентрации на редкоземни елементи като итрий и скандий от близо 2 до 3 пъти. Черната и жълтата глина се характеризират също така с най-високо съдържание на скандий, което „ги прави интереси като потенциален източник за добив на тези елементи. В тази връзка ръководителят от Мини Марица Изток обясни, че много страни вече извършват преоценка на вече затворени находища, а също така и на отпадни продукти от добива. В рамките на презентацията на Леонид Ганозлиев стана ясно, че освен в глините на комплекса, в хоризонталния разрез, както и във водата има и установени и във водата още редица други елементи като телур в по-висока концентрация, рений, берилий, сребро, паладий, молибден, волфрам, мед, цинк и др.
Към момента сме се фокусирали върху добива (на въглища) и не сме се съсредоточавали върху проучванията. Това изследване е от 2013 г., но крие икономически перспективи за региона, каза Ганозлиев.
Професор Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН от своя страна започна със значението на геологията в развитието. В тази връзка обърна внимание на връзката между геологията и енергийния преход и в частност участието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), които изискват много ресурси.
Да видим каква е връзката между геологията, която е от ключово значение за снабдяването с материали и възобновяемата енергия. На първо място връзката не е очевидна. Производството на възобновяема енергия изисква много ресурси. Критичните минерали, които се използват за производството на единица енергия се изискват 10 пъти повече минерали от конвенционалната. Според представената от проф. Георгиев презентация, за електрически автомобил например, се изискват 8 пъти повече минерали от конвенционалните. Имаме също така информация за вятърните турбини и количеството редки минерали, които изискват, а именно – 3000 кг. Това са материали, които трябва да бъдат извлечени, първо да се стигне до находището, да се извлече суровината. Освен това, по думите му, тези редкоземни елементи са много малка част и те много трудно се извличат от общата маса. „Ако си представим комулативния ефект от възобновяеми енергийни източници, ако погледнем глобално, това са невероятни количества ресурси, както и конвенционална енергия, чрез която да се извлекат и транспортират“, каза още проф. Георгиев. Той обърна внимание, че в България познанията за наличието на различни минерали са фрагментирани, а в страната ни геоложки проучвания не са правени през последните 30 години, като назова и причините за това.
Проф. Георгиев обърна внимание на определянето на редкоземните минерали като критични от гледна точка на тяхната икономическата значимост, както и на приложенията им в различни сектори – от ВЕИ и военна индустрия до електромобилите, ядрената енергия и др. Съответно това се отнася и до рисковете по отношение на доставките. От тази гледна точка става въпрос за 34 критични елемента. "Добрата новина е, че критичността, или риска при доставките не е заради липсата или недостига на тези елементи, а заради икономически и политически проблеми или недоглеждане през последните 30 години. Защото рисковете при доставките изникват поради това, че сме позволили определени държави да доминират на пазара", каза той като представи списък от държави, които са основни производители или преработващи такива суровини. По думите му, Китай доминира при 78 % от добива и над 65 % при преработката. В някои от секторите като тежките елементи има дори 100 %.
Китай е основен производител или преработвател, но инвестира от години стратегически в придобиването на инсталации за добив и преработка в чужбина, напр. в Сърбия. Картината не е много оптимистична като гледаме дела на Китай на този пазар, обърна внимание проф. Георгиев.
"Как се опитваме да поправим това изоставане", постави той въпрос. Както и е известно, намерението например на ЕС е да постигне дял от 10 % при добива и поне 15 % при рециклирането.
"Нашето внимание към момента е насочено към първия стълб – добива, което се случва само чрез минно дело. Но тези ресурси първо трябва да бъдат идентифицирани, намерени, да бъде разработена една мина", каза каза той като уточни, че етапите, през които се преминава са много и са свързани с високи рискове.
"Обикновено отнема около 10 години за откриване на такива елементи, а да се характеризират правилно съответните ресурси, още 5 години за получаване на административни разрешителни. Срокът на възвръщаемост може да е от 10 до 30 години в зависимост от суровината и депозита. Това е един много дълъг процес, а голяма част от притесненията са свързани с липсата на познаване.
Няма драматична промяна в този сектор от 2015 г. Тези познания са фрагментирани в географски план, а България не е включена в карта с наличие на редкоземни елементи, защото няма направено такова проучване, стана ясно от думите на професора.
България също така не е в списъка на ЕК по стратегически проекти в този сектор, въпреки че е с исторически традиции. "България е единствената страна в Европа, в която не е направено геоложко проучване и това е факт от последните 30 години. Тоест, ние не управляваме ресурсите", посочи проф. Георгиев.
В същото време той представи и програма, по която Геологическият институт работи, но тя е основно с научна, а не с приложна стойност. БАН обаче разполага с съвременни технологии и възможности за проучвания, както и за анализ на всички 49 критични елемента.
При откриването на форума беше отчетено значението на редкоземните минерали за икономиката и енергетиката, в частност за осъществяване на енергийния преход. Водещата форума на PRISM Кристи Роджърс обърна внимание на значението на енергийната дипломация при процеса на сътрудничество между страните, така че да бъде преодоляно доминирането на Китай, който държи между 85 до 98 % от редкоземните минерали и е водещ не само при добива, но и при рециклирането. "Не бива да слагаме всички яйца в една кошница", каза тя, напомняйки колко е опасна зависимостта от един единствен доставчик от една страна и необходимостта от сътрудничество между страните за избягване на тази опасност.
Заместник министър Красимир Ненов обърна внимание на значението на правителството за създаване на работеща правна рамка, така че да се съкрати и веригата за доставки. Председателят на БЕХ Валентин Николов наблегна на факта, че светът вече е различен отпреди 10 години, а освен това вече се е "впуснал и в маратон" по отношение на редкоземните минерали. В същото време напомни, че страната ни има традиции, особено по отношение на добива на злато и рафиниране на мед.