Стабилността на пазара остава основна цел на европейските електроенергийни борси

Производството на електроенергия очаквано се повишава в резултат на навлизането в активния зимен сезон. По-високо е потреблението на природен газ, но няма как да не се обърне внимание на превключването и към въглищата. Спестяването излиза на преден план в унисон с политическите призиви. Това не означава решаване нито на проблемите на енергийния преход, нито на енергийната сигурност и достъпността като цяло.

На този фон ценовите нива на европейските електроенергийни борси през миналата седмица тръгнаха нагоре, но остават в границите, към които вече се приспособиха и индустрията и битовите потребители. Запазването на стабилността на пазара остава основната цел. Прекършването на тенденцията чрез намеса, особено административна обединява операторите в търсенето на пазарни механизми.  

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия (нетно) в страните от Европа възлиза на 54 068 GWh през 47-та седмица на 2023 г. според постъпилите данни и преди окончателните данни. За сравнение, през 46-та седмица то е достигало до обем от 53 928 GWh според коригираните данни.

Що се отнася до седмичното нетно производство на електроенергия в страните от Европейския съюз (ЕС) отново според постъпилите и преди окончателните данни през 47-та седмица  то е в обем от 48 229 GWh (47  690 GWh за 46-та седмица) в ранните вечерни часове на 26 ноември 2023 г. според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на подготовка на публикацията.

За сравнение, година по-рано, или през 47-та седмица на 2022 г. производството на електроенергия в страните от ЕС е възлизало на 49 236 GWh, а през 2021 г. – 54 790 GWh.

От това общо производство през 47-та седмица от настоящата 2023 г. на фосилните горива се пада дял от 31.56 % или 15 221 GWh срещу 14 334 GWh (30.06 %) седмица по-рано. От тях на кафявите въглища – 3623 GWh или 7.51 %, а на каменните – 3258 GWh или 6.76 %. Природният газ държи дял от 14.40 % или 6947 GWh ( 6481 GWh или 13.59 % за 46-та седмица). Участието на ядрената енергия е изчислено на 11 759 GWh или 24.38 % (11 600 GWh или 24.32 % седмица по-рано).

Делът на възобновяемите енергийни източници през 47-та седмица е в обем от 21 249 GWh или 44.06 % (21 756 GWh или 45.62 % през 46-та седмица). Вятърните централи на сушата са произвели обем от 9724 GWh (20.16 %), а офшорните – 1239 GWh (2.57 %).

Произведената от слънчеви електроцентрали енергия е от порядъка на 1749 GWh (3.63 %) срещу 1868 GWh (3.92 % седмица по-рано), Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпените мощности – 6.12 % и 7.88 %, както и на биомасата – 2.94 %.

Що се отнася до износа и вноса на електроенергия, през 47-та седмица, Франция остава водеща с обем от 999.2 GWh, следвана от Испания с 321.8 GWh, Германия – 286.9 GWh и Чехия – 186.1. Сред износителите се връща и България с 51.0 GWh.

Като цяло към подготовката на данните, осъществения експорт от ЕС е 60.5 GWh.

По интензитет на СО2, Франция запазва лидерска позиция, следвана от  Швейцария и Португалия.

При дела на възобновяемите енергийни източници в електрическия товар в процентно отношение през 47-та седмица първото място се държи от Австрия с 85.3%, Португалия – 68.3%, Хърватия – 71.0 %, Швейцария – 59.7 %, Испания – 66.6%, както и Германия с 55.4 %. При всички останали страни този дял остава доста по-нисък. Така например за България той е 12.7 %.

Средна борсова цена на електроенергията в сегмента „ден напред“ през 47-та седмица

Средната борсова цена на електрическата енергия през 47-та  седмица в сегмента „ден напред“ за IBEX (БНЕБ) се изчислява на 108.55 евро/MWh ( за 46-та седмица - 98.56 евро/MWh).  Почти идентична е и на румънската OPCOM –108.50 (предходна седмица - 99.36 ).

Стойността на гръцката HENEX е 112.23 евро/MWh (99.50 евро/MWh (за 46-та).

На някои от останалите европейски електроенергийни борси средната борсова цена в посочения сегмент за 47-та седмица е, както следва: в Германия – 96.50 евро/MWh (90.20 евро/MWh  за  46-та седмица ), а във Франция – 99.69 евро/MWh (предишна - 83.48 евро/MWh).

В Унгария, стойността за 47-та седмица е 108.94 евро/MWh ( за 46-ва седмица – 99.16 евро/MWh).

Средната цена на електроенергията за 46-та седмица на Иберийските борси (Португалия и Испания) намалява до 69.95 и 69.83 евро/MWh съответно ос 84.38 и 84.89 евро/ MWh през предходната 46-та седмица.

В Италия средната борсова цена през 47-та седмица е между 132.21 и  128.13 евро/MWh за различните региони ( за 46-та седмица е между 83 - . 93  и 126 евро/MWh).

Според данните, средната борсова цена в посочения сегмент в Полша намалява до 102.35 евро/MWh от 105.25 евро/MWh през 46-та.

Най- общо, през сравняваната 47-та седмица средната борсова цена на електроенергията в сегмента „ден напред“ се очертава така – на западните пазари в диапазона до около 96 -100 евро/MWh, в централните  между 100 - 108 евро/MWh, а в страните от Балканския регион – 108 – 112 евро/MWh.

Данните за 47-та борсова седмица са посочени без корекции и по постъпили данни към момента на отразяване.

Средна месечна и средна годишна цена към 26 ноември 2023 г.

Навлизането в активния зимен сезон води до ръст на средната месечна цена на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“. Много слабо е отражението в средната годишна цена, а на някои от борсите се наблюдава и спад.

Средната месечна стойност на IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM  в сегмента „ден напред“ към 26 ноември 2023 г. нараства до 99.91 и 98.91 лв./MWh. За сравнение за седмицата до 19 ноември тези стойности бяха 96.06 и 94.62 евро/MWh съответно.

По-високо е нивото на гръцката HENEX като средната месечна цена се покачва до 104.35 лв./MWh (седмица по-рано – 100.81 евро/MWh).

Средните ценови нива в сегмента „ден напред“ на западните европейски електроенергийни борси също се движат в посока към повишение с малко по-силен темп. Във Франция посочената стойност към 26 ноември нараства до 82.84 евро/MWh (към 19.11 - 76.1 евро/MWh), а в Германия – до 85.29 евро/MWh  (80.95 евро/MWh седмица по-рано ).

Ръст се отчита и на борсите в Швейцария, - до 98.21 евро/MWh (предишна – 89.7 евро/MWh), Австрия – 88.05 евро/MWh ( седмица по-рано - 83.24 евро/MWh), Чехия – 87.12 евро/MWh (преди -  82.38 евро/MWh). Това се отнася и за Унгария, където цената в сегмента „ден напред“ към посочената дата е 94.3 евро/MWh (88.79 евро/MWh към 19 ноември).

На италианската GME в  сегмента „ден напред“  към 26 ноември средната месечна цена достига 119.36 евро/MWh  в сравнение със  114.96 евро/MWh седмица по-рано.

По-ниско е нивото на посоченият показател на Иберийския пазар (Португалия и Испания) достига до 59.49 и 59.7 евро/MWh съответно от отчетените към 19 ноември 55.19 евро/MWh на електроенергийната борса в Португалия и 55.47 евро/MWh в Испания.

Промяна в посока към повишение се наблюдава и на електроенергийните борси в страните отвъд континенталната част. Така в посочения сегмент за Великобритания  средната месечна цена към 26  ноември е 105.28 евро/MWh ( преди седмица - 101.9 евро/MWh ), а на двете ирландски борси – 119.45 евро/MWh в сравнение със 115.33 евро/MWh към 19 ноември.

Средната годишна цена в сегмента „ден напред“  продължава да се променя много слабо и е в диапазона 105 - 114 – 120 - 128 евро/MWh.

Незначително изменение в посока към понижение се наблюдава при средната годишна цена в сегмента „ден напред“ и на трите електроенергийните борси от региона. Така на българската IBEX (БНЕБ) посочената стойност към 26 ноември е 105.7 евро/MWh (преди седмица -105.59 евро/MWh), а на румънската OPCOM – 105.62 евро/MWh ( седмица по-рано 105.5 евро/MWh).

Средната годишна цена на гръцката HENEX незначително се понижава – от 120.86 евро/MWh към 19 ноември до 120.73 евро/MWh към 26-то число. .

Според данните, на унгарската HUPX посочената стойност в сегмента „ден напред“ остава почти без изменение – до 108.82 евро/MWh към 26 ноември от 108.79 евро/MWh отчетени седмица по-рано.

Почти без изменение е нивото на електроенергийните борси във Франция, където средната годишна цена към 26 ноември е 99.1 евро/MWh (към 19 ноември – 99.03 евро/MWh), както и в Германия – до 97.25 евро/MWh (седмица по-рано - 97.24 евро/MWh).

Липса на рязка промяна липсва и при средната годишна цена на италианската GME в сегмента „ден напред“ – 128 евро/MWh (преди - 128.12 евро/MWh).

Много слабо понижение се отчита при ценовите нива на двете иберийски електроенергийни борси – 89.69 евро/MWh в Португалия (90.08 евро/MWh преди) и 88.4 евро/MWh (88.76 евро/MWh преди) в Испания.

Подобна ситуация на слабо „помръдване“ на ценовите нива се наблюдава и на електроенергийните борси отвъд континента. Така средната годишна цена в сегмента „ден напред“ борсата във Великобритания към 26 ноември е 110.58 евро/Mh (към 19 ноември – 109.6 евро/MWh),  а на борсите в Ирландия и Северна Ирландия – 124.71 евро/MWh (преди седмица - 124.55 евро/MWh).

Петрол, газ, СО2

Отлагането на срещата на ОПЕК+ от 26 за 30 ноември предизвика реакция на петролните пазари. Въпреки това цените на петрола сорт Brent се понижиха. Като цяло фючърсите за този своеобразен еталон в началото на миналата седмица се търгуваха на 82.32 долара за барел, а при затварянето на последната сесия паднаха до 80.58 долара за барел. Тенденцията за ръст на цените, подхранвана от по-добрата перспектива за сектора на недвижимите имоти в Китай беше задържана от по-високите запаси от горива в САЩ. Затова сега наблюдателите на пазара отдават изключително значение на срещата на ОПЕК+ и смятат, че тя ще е определяща за ценообразуването през следващите седмици.

Анализаторите на големите банки разиграват различни сценарии по отношение на производството на петрол. Някои на мнение, че ако има увеличение, то ще е за кратко – до края на първото тримесечие на 2024 г., други не очакват да има фатални изменения, а само преразпределяне на квотите за добив.

Що се отнася до руския петрол, наблюдателите обръщат внимание, че преди срещата на ОПЕК+, Русия е намалила износа. Като цяло твърдението, че цената остава над определения таван се запазва. Все пак има и положителни новини, като тази, че гръцките превозвачи и в частност компаниите  TMS, Minerva и Thenamaris са прекъснали преноса, заради засиления натиск от страна на САЩ.  

Временно ценовите нива ще отразят и разлива на петрол в Мексиканския залив, след изтичане от подводния тръбопровод Third Coast Infrastructure, което доведе до спиране на производството на около три процента в региона.

На пазара на природен газ нямаше драматични движения.  Цените на синьото гориво по индекса TTF на борсата ICE през миналата седмица останаха в диапазона 44 – 46 долара за барел. Газохранилищата в Европа остават запълнени до 97.69 % (1113.5462 TWh). Наблюдаваната тенденция за увеличение на производството на газовите централи остава слаба.

Цените на въглеродните емисии остават стабилни, но това не означава, че няма да продължат опитите за връщане към нивото от 80 евро за тон. През миналата седмица стойността по индекса ICE EUA все пак не успя дори да стигне нивото от 77 евро – в понеделник, 20 ноември търговията завърши при ниво от 76.41 евро/тон, съща бе и цената при затварянето на борсата в петък, 24 ноември  -    76.40 евро за тон.

Тенденции

Глобалният фактор изглежда на пръв поглед изтикан от пазарите през изминалата седмица. Но не е така. Интересно е съвпадението на датата 30 ноември, когато ще се проведе срещата на ОПЕК+ и ще бъде открита конференцията за климата СОР28 в Дубай. Както е известно Обединените арабски емирства са сред страните, най-големи производители на петрол.

Само преди дни Международната агенция за енергетика (МАЕ) коментира, че на нефтогазовите компании се пада само 1% от общите инвестиции в чиста енергетика в света. „Над 60% от тази сума идва само от четири компании от хилядите производители на нефт и газ по света днес“, според доклада на МАЕ „Петролната и газова индустрия в периода на преход към чиста нула“.  

„Постигането на значително намаляване на емисиите в нефтената и газовата индустрия изисква много по-широка коалиция с много по-амбициозни цели. Производството, транспортирането и рафинирането на нефт и газ представляват малко под 15% от глобалните свързани с енергията емисии на парникови газове. Това е огромно количество, еквивалентно на всички свързани с енергетиката емисии на парникови газове в Съединените щати“, се добавя в доклада.

За да се задържи покачването на глобалната температура до 1,5 градуса по Целзий, тези емисии ще трябва да бъдат намалени с повече от 60% до 2030 г. от настоящите нива, а интензитетът на емисиите от нефтени и газови дейности ще трябва да се доближи до нула до началото на 2040 г., посочва МАЕ навън.

Агенцията изчислява, че интензивността на емисиите на „най-лошите“ страни в момента е 5-10 пъти по-висока от тази на „най-добрите“. Метанът представлява половината от общите емисии от нефтени и газови дейности.

Анализаторите остават любопитни какво ще се случи на срещата в Дубай и дали  ще бъде намерена някаква средна позиция между екоорганизациите, които отстояват позицията за бързо спиране на нефта и газа, настоящите стопани на кладенци.

Погледите като цяло са насочени към прегледа на поставените цели от Парижкото споразумение. Обобщеният доклад, публикуван през септември всъщност даде  отговор  – светът се насочва към преодоляване на затоплянето с 2,4 градуса - 2,6 градуса по Целзий от прединдустриалните нива, което е доста  над целта от 1,5°C. При това при спазване на настоящата политика във всеки един от секторите и подсекторите. Целта за намаляване на емисиите на CO2 с 43% е до 2030 г. също е трудно постижима, но е факт увеличението. Затова анализаторите коментират, че политическата реакция на този доклад ще бъде в основата на дискусиите на COP28, както и финансирането, както на развиващите се пазари, така и на адаптирането на компаниите и страните, за да се смекчи финансовият удар. Вече се говори за огромни пари. Трябва да се има предвид факта, че повечето от тези пазари разчитат на нефта и газа. Така че политическата игра на смяната на едни приоритети с други винаги трябва да се има предвид. Колко струва ? Политическата съставляваща вече е натоварена и с много сериозни корпоративни очаквания и е все по-важна част от цените на петрола, газа и пазара на емисиите, който е изкуствено създаден, но на който се залага основна роля.