Хидроагрегат 2 на ПАВЕЦ Чаира трябва да е готов до края на годината. ПАВЕЦ Белмекен на 50-годишнината си е напълно рехабилитирана

Енергетика / България
Маринела Арабаджиева
6103
article picture alt description

източник: 3e-news.net

Националната електрическа компания (НЕК) и румънската “Хидроелектрика“ са подали документи по механизма за свързана Европа за изграждане на ВЕЦ на р. Дунав между Никопол и Турну Магуреле. Това заявиха независимо един от друг министъра на енергетиката Румен Радев и изпълнителния директор на НЕК Марин Георгиев. „Има интензивни разговори с румънската страна“, уточни Георгиев, напомняйки, че Румъния вече управлява две такива централи заедно със Сърбия. Плановете са за мощност на ВЕЦ от 800 мегавата, при ориентировъчна стойност от около 6 млрд. евро (по 3 млрд. евро за всяка от страните). По-точна цена ще бъде възможна да бъде споделена след планирано предварително проучване, предвид необходимото актуализиране. Ползите от такъв проект, по думите на Мартин Георгиев, а и на министър Радев не са само от дейността на ВЕЦ, а от цялостния инфраструктурен проект – сухопътна свързаност, свързаност на електроенергийните системи, подобряване на плавателната дейност, управление на рисковете от наводнения, укрепване на брега, защита и др. Новината бе съобщена по време на приключване на рехабилитацията на ПАВЕЦ Белмекен, която съвпада с 50-годишнината от работата на централата. Старт на работата на помпено-акумулиращата водноелектрическа централа с обновените мощности дадоха премиерът Николай Денков, министъра на енергетиката Румен Радев, Валентин Шайдер, от ЕБВР и Гордън Колак, председател на съвета на директорите на “Кончар“ от консорциума Кончар Ч.К.Д., който е изпълнител на дейностите по рехабилитация на ПАВЕЦ Белмекен.

Премиерът и енергийният министър не пропуснаха да посетят и ПАВЕЦ Чаира, където в момента тече активна дейност по рехабилитация на хидроагрегатите.

Ремонтът на хидроагрегат 2 в ПАВЕЦ Чаира (изпълнява се от АББ-Voith) се очаква да приключи до края на годината. „Физическата работа по възстановяване на хидроагрегат 2 започна през миналата седмица. След това предстои прилагане на същото техническо решение и за хидроагрегат 3. Очаква се работата по него да отнеме също не повече от година. Това е стратегията“, каза изпълнителният директор на НЕК Мартин Георгиев. Очаква се работа по турбинната част буквално след ден да започнат и четирима инженери от Австрия. Работи се по модернизация и на електрическата част като вече има дейности, които са приключили.

По отношение на хидроагрегат 4, който, след инциденти и изпитанията е "неремонтируем", намерението е за провеждане на провеждане на тръжна процедура по ЗОП за подмяна на турбинната част на агрегата (генераторната остава). Компанията вече работи по подготовка на процедурата по ЗОП, а очакването е тя да бъде обявена през месец март. Желаният от НЕК срок за изпълнение на заданието е от 3 години, но дали е изпълним ще стане ясно от сигналите от пазара.

Водят се разговори и за рехабилитация на хидроагрегат 1. "Първият агрегат е спрян превантивно (след инцидента с хидроагрегат 4), без да са извършвани никакви рехабилитационни дейности. Той е в оригиналното състояние на "Тошиба". В него също има пукнатини. Водим разговори с "Тошиба" за възстановяване. Очакваме ангажираща оферта от тях," обясни Мартин Георгиев. Той уточни, че представители на компанията са били в София през миналата седмица и са проведени разговори с тях.
Изпълнителният директор на НЕК в отговор на въпрос уточни, че за ремонта на хидроагрегат 2 компанията използва собствени средства, както и комбинация с частично финансиране по МФ „Козлодуй“, докато за хидроагрегат 4 плановете са възможността по одобрената в Закона за бюджета държавна гаранция за по-благоприятни условия за финансиране.

„Реалната мощност, която можем да изкараме е 210 мегавата от хироагрегат 2 в ПАВЕЦ "Чаира", а максималната мощност в помпен режим е 197 мегавата“, каза Красимир Димитров, директор "Стратегическо планиране" в НЕК. Той уточни, че в момента НЕК разполагат с около 150 мегавата в помпен режим от ПАВЕЦ "Белмекен" и "Орфей". Когато влезе и мощността от хидроагрегат 2 ще станат 350 мегавата помпени мощности, с които НЕК ще разполага. „Предвид акумулиращата функция на язовирите, т.е. когато има нужда ние може да произвеждаме много по-голямо количество (енергия) в зависимост от нуждата на електроенергийната система“, посочи Мартин Георгиев като напомни, че ресурсите все пак трябва да се използват оптимално. „Знаете, че ако има някаква производствена авария мощността на ВЕЦ-овете е тази, която гарантира снабдяването и сигурността“, допълни той.

Източник: Министерски съвет.

Изпълнителният директор на НЕК не подмина и изпълнението на инвестиционна програма на компанията през 2023 г. , която по думите му е била „рекордна“ - на обща стойност от 72 милиона лева, а изпълнението е между 35-36 милиона лева. Както обясни той, това над 50 процента увеличение спрямо предходната година. Още по-амбициозни са намеренията за 2024 г.

„Сами виждате, че съоръженията са на достолепна възраст. Някои от тях – над 50 години. Белмекен - ключова централа е на 50 години. Всички големи съоръжения, плюс язовирите, напорни тръби, тръбопроводи и т.н. са на 50-70 години и е нормално те да имат сериозна амортизация и нужда от сериозна модернизация. Трансформаторите, например също са на 50-60 години“, каза Георгиев и направи сравнение с това как би се чувствал водач на автомобил на 50 години.

„Това не отговаря на настоящите тенденции и технологии“, допълни той. Във връзка с това намеренията, заложени в новата инвестиционна програма ще са насочени по всички направления.


Източник: Маринела Арабаджиева.

Инвестиционната програма на НЕК не е свързана с търговски ангажименти, коментира още Георгиев, визирайки отпадането на ролята на компанията като обществен доставчик. „По-скоро отпадането на функцията на обществен доставчик ще ни позволи по-ефективно да управляваме нашата търговска дейност и да максимизираме стойността на енергията, която произвеждаме. В момента първо е приоритет с произведената от НЕК електроенергия да задоволим нуждите на крайните снабдители и само ако остане енергия, ако пазарът създаде условия, тогава може да я реализираме на свободен пазар. Наистина, за да може да се управлява търговската дейност трябва да има прогнозируемост и яснота за вземане на решения и сключване на сделки за продажба на енергия", обясни Георгиев.


Източник: Маринела Арабаджиева.

Още по темата

Той обърна внимание, че законодателят в измененията на Закона за енергетиката е взел под внимание факта, че договорът на НЕК с AES продължава до средата на 2026 г., където покупните цени по него сега, спрямо сегашните пазарни, са  два пъти по-високи. „Там покупните цени, спрямо сегашните пазарни са два пъти по-високи. Тоест, в закона има дефиниция за компенсаторен механизъм за НЕК разлика между покупните цени и пазарните, продажни цени, но той следва да бъде разписан и в подзаконовата рамка като механизъм как работи, тъй като НЕК носи всички отговорности“, каза той. Георгиев обърна внимание на факта, че няма механизъм, който да решава плащанията на компанията при надвзети количества от крайните снабдители и обясни, че разписването на такъв е от ключово значение за НЕК, иначе всичко е за сметка на компанията. На този фон Мартин Георгиев обърна внимание на платения от НЕК 100 % дивидент на държавата. „Важно е, че НЕК все пак успя да уреди дългогодишно трупани заеми за 2022 г. и да плати дивидент“, каза той.  

Като друг ограничаващ НЕК компонент е пределната цена за производителите.. "Специално в решението, в сила до края на миналата година, цената за производството от НЕК, т.е. от ВЕЦ е от 200 лева. Тази мярка беше удължена и за предстоящата година и чакаме решение на Министерство на енергетиката каква ще бъде стойността, тоест над каква получена продажна цена ще ни бъде взимана за Фонд сигурност на енергийната система (ФСЕС)", каза още Мартин Георгиев. 

Той обясни, че с амбициозната инвестиционна програма, включва два нови ПАВЕЦ, рехабилитация на ПАВЕЦ "Чаира", а НЕК има нужда да е в добро финансово състояние, „за да може банките да бъдат надежден получател, но също така да има и успешна финансова дейност, така че може да финансира тези проекти, тъй като те са с живот за десетки години и ползи за обществото, за потребителите в България“.

Изпълнителният директор на НЕК не подмина и въпроса по отношение на средствата от продажбата на оборудването за АЕЦ „Белене“. Както е известно, то собственост на компанията. В същото време решението засега е средствата от продажбата на оборудването за АЕЦ „Белене“ да бъдат ползвани за новите блокове на АЕЦ „Козлодуй“

„Не знам как ще стане. Трудно ми е да коментирам“, каза Мартин Георгиев. „Въпросът е по какъв механизъм ще стане. Правилният начин е, тъй като НЕК има значителен заем от 2 млрд. към БЕХ, когато някой ден се продаде оборудването да си върнем частично дълга към БЕХ и вече, ако парламента реши, БЕХ да ги даде на „Нови мощности“. „Ние сме взели заем и самите ни счетоводни баланси от едната страна има задължение, което е заем, а от другата страна имаме тези активи, които го балансират“, обясни той.  В противен случай може да настъпи декапитализиране на НЕК ако активите на компанията се намалят, без това да повлияе и на пасивите на дружеството. 

„Никой пазар вече не може да се разглежда като изолиран остров. Цяла Европа е енергийно свързана, това стана и с газа“, посочи още Мартин Георгиев в отговор на въпрос за регионализация на пазарите  като за пример посочи изграждането на многото терминали и извеждането на горивото на ново ниво. „Така че всички проекти, тенденции, планове за развитие се гледат в европейски, регионален и тогава в национален аспект“.  

Източник: Маринела Арабаджиева.

Рехабилитацията на ПАВЕЦ Белмекен

Рехабилитацията на ПАВЕЦ Белмекен, стартирала през 2021 г. приключи с монтирането на петия последен агрегат на централата. Така на връх 50-годишнината си тя вече е напълно обновена. „Много се радвам, че приключи процеса по рехабилитация, конкретно по тази каскада, с последния монтиран пети агрегат. Първите два агрегата в Белмекен бяха пуснати през 2022 г., през 2023 г - следващите два и сега се приключва с петия", заяви на официална церемония министърът на енергетиката Румен Радев. Агрегатите в ПАВЕЦ Белмекен са с мощност в акумулаторен режим е 376 МВтч, а в помпен - 104 МВтч. Водата, която се подава към един агрегат е съответно 360 куб. м. в минута.

Министър-председателят Николай Денков, който официално откри вече рехабилитираната централа обърна внимание на значението на съоръжението, изградено през седемдесетте години на миналия век.  “Поколението от 60-те и 70-те години на миналия век превърнаха България в една от водещите държави по отношение на помпено-акумулаторните водно електрически централи. С ПАВЕЦ "Белмекен" и “Чаира“ България стоеше като един от водещите инженерни примера как да се използват природните дадености в полза на енергетиката. Днес ролята на тези съоръжения стана значително по-голяма, даже от това, което са мислели създателите им", заяви премиерът Денков. Той наблегна на значението на ПАВЕЦ, на тяхната ефективност и гъвкавост при наличието на съответни природни дадености.

По думите му една от поставените задачи за следващите години е,  „да стъпим на раменете на тези, които са преди нас и да изградим още по-амбициозни проекти на места, на които България има възможности за ПАВЕЦ, които да съответстват на необходимостта не само на България, но и на съседни страни в региона".

Министър Румен Радев от своя страна повтори вече споделените амбиции за изграждане на два нови ПАВЕЦ -  язовирите "Голям Беглик" и "Широка поляна" в Родопите, където съществува и необходимия воден потенциал.  "Там имаме потенциал да стигнем между 30 хил. и 40 хил. МВтч електроенергия съхранение на денонощие. Това вече е добър потенциал", каза министър Радев.

Проектът по рехабилитация на ПАВЕЦ “Белмекен“ е на стойност от близо 10 млн. евро, от които 70 процента са осигурени по линия на Международен фонд “Козлодуй“, а 30 на сто са от собствено финансиране на НЕК. Огромна заслуга за проекта се пада и на ЕБВР. Международен фонд "Козлодуй" (KIDSF) се финансира от Европейския съюз и следните донори: Австрия, Белгия, Дания, Франция, Гърция, Ирландия, Нидерландия, Испания, Швейцария и Обединеното кралство.

“Обявената за завършена днес рехабилитация на ПАВЕЦ “Белмекен“ е третата, която отбелязваме  през последните 12 месеца,“ заяви от своя страна изпълнителният директор на НЕК Мартин Георгиев. Не така отдавна компанията отбеляза приключването на проектите за рехабилитация на ВЕЦ "Момина клисура"  и „Въча 1“, а цялостната рехабилитация на каскадата е на стойност от 39 милиона лева.  

“Удоволствие е да бъда тук и да видя тази електроцентрала напълно рехабилитирана, така че да е готова да работи надеждно, надявам се, поне още 50 години“, отбеляза от своя страна и Валентин Шайдер, ръководител на проекта по рехабилитация на ПАВЕЦ “Белмекен“ в ЕБВР, който също беше сред официалните гости.

Гордън Колак, председател на съвета на директорите на Кончар Ч.К.Д, които са сред основните доставчици на оборудване и имат заслуга и за вече рехабилитираните централи заяви, че страната ни през последните години е издигнала възобновяемите източници и чистата енергия на най-високо ниво, обръщайки внимание на водата важен източник. 

По случай 50-годишнината на ПАВЕЦ-а Мартин Георгиев връчи плакет на Георги Паскалев, изпълнителен директор на ПАВЕЦ “Белмекен".

ПАВЕЦ Белмекен се приема като изключително постижение за времето си, предвид факта, че строителството започва през 60-те години и трае цели 10 – пусната е в експлоатация през 1975 г.

Каскадата Белмекен – Сестримо – Момина клисура включва помпено акумулираща водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) Белмекен, водноелектрическа централа (ВЕЦ) Сестримо, ВЕЦ Момина клисура, язовир Белмекен, дневен изравнител Станкови бараки и дневен изравнител Момина клисура. Разположена е в североизточните склонове на Рила планина и се разпростира от 1920 м.н.в. при яз. Белмекен до 251 м.н.в. при ВЕЦ Момина клисура. Общата инсталирана мощност на каскадата е 735 МВт в генераторен режим и 104 МВт в помпен режим.

Системата от язовири, ВЕЦ и ПАВЕЦ, оперирани от НЕК, позволяват гъвкаво управление на производствените мощности и успешното съхранение на енергия, което е от същественa важност в контекста на изграждането на нови ВЕИ мощности.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща