Светослав Бенчев: Българският пазар ще остане свързан с нефтопродуктите през следващите 10 години

Председателят на БПГА очаква въвеждането на регламента Евро 7 да се отрази сериозно на цените на новите автомобили

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
5715
article picture alt description

източник: БПГА

Още през миналата година изискването на ЕК за нов екологичен регламент при автомобилите създаде редица проблеми както за автомобилния бранш, така и за производителите на горива. Регламент ЕВРО 7 ще направи конвенционалните автомобили почти толкова скъпи, колкото електромобилите и то, ако въобще производителите на автомобили започнат производство по този стандарт. Защото за тях ще е по-изгодно просто да продават електромобили. Това обясни в интервю за 3eNews и Дир.бг председателят  на Българската петролна и газова асоциация Светослав Бенчев. Според него водорода няма как да бъде "гориво на бъдещето“. Факт е, че и компании от САЩ затвориха водородните си станции, защото не са рентабилни, обяснява председателят на БПГА. В интервюто си Бенчев дава и своята прогноза как ще се развива пазарът на горива у нас.

Господин Бенчев, преди дни Европейският съюз прие и съответно даде ход на въвеждането на регламента Евро 7. Какво означава това за сектора и какво ще се промени?

Решението е свързано с намаляването на емисиите. Каквото и да си говорим, регламент ЕВРО 7 ще направи конвенционалните автомобили почти толкова скъпи, колкото електромобилите и то, ако въобще производителите на автомобили започнат производство по този стандарт. Защото за тях ще е по-изгодно просто да продават електромобили.

В същото време търсенето на автомобили с двигатели с вътрешно горене е по-високо от търсенето на електромобили. Мисля, че европейците все още не са готови да се откажат от колите с двигатели с вътрешно горене. Това се дължи от една страна на пробега на електромобилите, който все пак е ограничен, а от  друга - на факта, че все пак батериите могат да се използват 4-5 години. Подмяната им след това е толкова скъпа, че е по-добре да си купиш нова кола. Много важна е също така и инфраструктурата, а дори и в западните държави мрежата от зелени станции не е така добре разпределена териториално. На нашите географски ширини ситуацията е много по-лоша.

Какво означава за вашия сектор приемането на ЕВРО 7?

Приемането на ЕВРО 7 засега няма да промени коренно ситуацията на нашия пазар, тъй като принципно българският автопарк е най-старият в ЕС. Продажбите на нови автомобили не могат вече години наред да променят съществено неговата структура. По-сериозно влияние може да окаже новия стандарт за тежкотоварни автомобили, който комисията подготвя, защото българските превозвачи закупуват нови камиони. И това обаче ще има минимален ефект, тъй като новите машини по принцип превозват товари предимно извън страната.

Възможно ли е Евро 7 да преследва други цели? Например, отказ от електромобилите, защото те са основно китайски, а знаем политическите нагласи в тази посока  и съответно пренасочване към водородните автомобили с изграждане на съответна инфраструктура?

Лично аз не виждам водорода в транспорта като гориво на бъдещето. Факт е, че и компании от САЩ затвориха водородните си станции, защото не са рентабилни. Това е технология с много ниско КПД (коефициент на полезно действия), а и е сравнително опасна. Според директива на ЕС, водородът, с който се зареждат автомобилите, трябва да е при 700 бара налягане. Това е много високо налягане и практически е една бомба. Ако има някакво бъдеще за водорода в транспорта, то това е ж.п. транспорта, въвеждането му там, където няма електрификация, може би в тежкотоварния транспорт, въпреки че съм скептичен за подобна перспектива. Смятам, че водородът има бъдеще в индустриалното производство и то там, където може да се използва от самия консуматор. Като транспортно гориво не възлагам големи надежди. Колкото до проблемът с китайските електромобили, дори и ЕК не можа да го предвиди. При това е ясно, че китайската икономика винаги е разчитала на субсидиране. Явно е, че в Брюксел не са си давали ясна сметка за това и ми е интересно как ще решат този проблем. Каквото и да е решението, ще е против принципите на Световната търговска организация.

В синтетичните горива ли е бъдещето?

Със сигурност бъдещето е и в тях. Връщайки се на родна почва, това е добро решение. Говоря и за рециклираните горива и за биогоривата, и за синтетичните горива, защото ние за късмет имаме рафинерия. Тя на практика е един голям нефтохимически комплекс. Сега е с малко по-ограничен капацитет, но отново може да се превърне в голям нефтохимически комбинат, в който може да се произвеждат и рециклират горива. Може да се смесват биогорива с конвенционални, за да се даде един по-зелен оттенък на произвежданата енергия. Изобщо този завод може да се използва, така че да се създадат и произвеждат течни горива, които да не бъдат толкова скъпи като другите алтернативи, които ни се предлагат. В такъв случай няма да се стига до цялостна замяна на двигателя на личен или тежкотоварен  автомобил.  Аз не виждам никаква алтернатива на дизеловите камиони засега. Особено в тежкотоварния транспорт проблемът е много сериозен – няма електрически камиони, които да предоставят същия пробег. В крайна сметка, дори всички лични автомобили да минат на електричество, това пак няма да реши проблема, тъй като основните емисии идват от камионите, корабите и самолетите.

Според изследване, правено в Норвегия, за последните 3 години въпреки продажбата на електромобили (там всяка втора кола е електромобил),  спада на консумацията на петрол и петролни продукти е между 4 и 7%. Тоест, нищо смислено не може да се направи, ако само личните електромобили минат на електричество. Това пак няма да намали емисиите от транспорта. Пак, връщайки се на нашите ширини, поставям въпрос: Ако всички автомобили минат на електричество, как ще произведем толкова ток?

Каква е прогнозата на БПГА за периода 2025 г. – 2030 г. за българския пазар ? 

Българският пазар твърдо ще остане свързан с нефтопродуктите през следващите 10 години. Това дори е плюс, защото виждаме, че преходът няма да се извърши по начина, който си представяше Европейската комисия. Всъщност и „Зелената сделка“, и пакетът „Готови за 55“, са нормативни актове, приети въз основа на икономически данни отпреди COVID-19 и инвазията на Русия в Украйна. Ако икономическата ситуация в Европа беше добра, ако нямаше военен конфликт на границите на ЕС, нямаше енергийни кризи, вероятно преходът би могъл да се проведе по замисления от ЕК начин. Но ситуацията вече е друга. В този смисъл актуалните очаквания са да продължим да разчитаме на двигатели с вътрешно горене. Всички виждаме, че електромобилите в момента са на цени от по 100, 200, 300 хиляди евро. Един обикновен човек не може да си позволи такава кола, а доколкото разбирам, в България няма и да има субсидиране за електкромобили. Как да направим енергиен преход в такъв случай? Затова по-доброто решение е да си оставим един период от 5-7 години, през който да видим в каква посока се развива икономиката, ситуацията като цяло. През това време не бива да стоим със скръстени ръце, а да въвеждаме повече биогорива, повече рециклирани горива.

Нека се върнем на ситуацията на петролния пазар. Цената на суровия петрол падна, но се готвят санкции срещу Венецуела, а евентуално и срещу Иран. Как ще се отрази това на цените на петрола и съответно на горивата на българския пазар ?

Петролният пазар си включва няколко долара застраховка, че нещо може да се случи между Иран и Израел. Очакването беше и още е, че няма да се стигне до мащабен въоръжен конфликт. Съответно цената тръгна леко надолу,  което е нормално. Оттук нататък зависи какви санкции ще се наложат върху Иран. Нагласите засега са, че те няма да са кой знае колко страховити. Не се говори за санкции върху иранския петрол. Тази държава произвежда 3 милиона барела дневно. Ако те секнат, тогава цените ще се вдигнат. За момента не виждам такива настроения. Освен това американските президенти преди избори не обичат високи цени на горивата. Самият факт, че запасите от петрол и петролни продукти в САЩ намаляват означава, че държавата интервенира, за да поддържа сравнително адекватни цени преди изборите. В този смисъл, не очаквам до вота в САЩ да има някакви резки поскъпвания. 

Да речем, че цените на петрола се запазят на сегашното ниво – 85-90 долара за барел. Как ще се отрази това на българския пазар ?

Към момента данните са за поскъпване с около 1% на дизела, бензина и пропан-бутана. В този смисъл, при тези стойности около 87-90-95 долара за барел, ако има някакво повишение на цените, то ще в минимално – от 1 до 5 стотинки. Нещата ще станат по-сериозни - увеличение до 10 стотинки, ако барелът мине 100 долара. 

Наскоро представихте визията си за развитие на транспортния сектор. Стигна ли тя до управляващите ?

Да, коментирахме стратегията с предходното правителство и по-точно с Министерството на енергетиката. Имаме обратна връзка - вероятно част от засегнатите проблеми във визията ни ще залегнат в Интегрирания план за енергетика и климат, а може би и в енергийната стратегия на страната. Предполагам, че в настоящата ситуация работата по тези нормативни актове е малко замряла, защото всеки чака да види каква ще е позицията на следващия министър. Дали това ще продължи докато има редовно правителство, или ще има напредък в рамките на служебното правителство, ще се изясни през следващите дни. Аз обаче мисля, че има разбиране от страна на администрацията, че тя не е в състояние сама да създаде една такава стратегия – най-малко поради липсата на компетентни специалисти в министерствата. Колегите от администрацията  си дават сметка, че всяка помощ от наша страна е добре дошла. Проблемът е, че регистрираме огромни закъснения. Енергийната стратегия трябваше да е готова в средата на март, за да бъде пусната за обществено обсъждане. Не се чува за напредък по нея. Все още не се знае и докъде е стигнал и Интегрирания план, а той е част от Плана за възстановяване и устойчивост.  

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща