Технологиите на благосъстоянието и иновациите дават нови възможности за хората с увреждания

Изкуствен интелект, вертикализатори и екзоскелети могат да улеснят живота на хората с дефицити. А опитът на Норвегия показва как никой не бива пренебрегван и всеки има какво да покаже на обществото

Икономика / България , Технологии
Георги Велев
6739
article picture alt description

Източник: Балкански институт по труда и социалната политика.

Съвременният свят е изпълнен не само с предизвикателства, но и с възможности, които те първа хората ще усвояват. А в полето на уменията тези възможности стават все повече и повече. Така е и при опциите, които съвременния свят дава на хората с увреждания – да може всеки индивид да покаже максимално своя потенциал и да осъзнае, че има области от трудовата сфера,  в които човек да се чувства максимално комфортно.

Може за редица експерти да прозвучи странно, но в Норвегия например не използват дума за човек с увреждания. Там фокусът е върху това какво може да прави най-добре индивида, а обществото да му осигури необходимия набор от средства. Така реално печелят всички – хората имат възможност да разгърнат потенциала си, а обществото и икономиката получават свежи сили и амбицирани работници.

Още по темата

Именно в това се корени и проектът FAIR - Ускоряване на приемането на иновативни решения за благосъстояние за развитие на отговорен бизнес (Fast-track in Adopting Innovative welfare solutions for Responsible business development). Той се осъществява у нас с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021, в рамките на програма “Развитие на бизнеса, иновации и МСП в България” и се развива с експертния потенциал на Балкански институт по труда и социалната политика. Технологиите за благосъстоянието и социалните иновации са от ключово значение за справяне с общественото предизвикателство свързано с достъпната работа и производителност за хората с увреждания.

Технологиите на благосъстоянието са още познати като социални технологии  или помощни технологии. Това е вид иновативна форма за подпомагане на хората с увреждания, възрастните или просто тези, които се нуждаят от допълнителна подкрепа, за да имат свой спокоен независим живот. Тези иновативни решения предефинират начина, по който се подхожда към полагането на здравни и социални грижи и преодоляването на лични функционални дефицити, предлагайки повишена автономност, подобрено качество на живот и намалено бреме за социалните и здравните работници.

Внедряването на такава технология в различни бизнес сектори може да повиши здравето и безопасността на работа, да осигури независимост и да подобри производителността на работниците с увреждания. За съжаление обаче използването на тези технологии на работното място е сравнително нов етап от развитие на Европа и все още непознат в България. Досега. Всъщност усилията на БИТСП и норвежката организация Fønix AS показват успешните практики на пълноценното интегриране на хората с увреждания в различни бизнеси. Пред българските организации бяха представени серия от добри практики и подкрепа за индивидуални казуси, при които използването на социални технологии преодолява разликата между трудовата рехабилитация и бизнес резултатите.

Експертите са създали и нов подход в съвместното създаване, наречен жива лаборатория (living lab), чрез който се демонстрират иноваторите в областта на благосъстоянието. В този естествоизпитателен модул реално могат не само да се тестват нови технологии, но и хората да получат съвети от специалисти как да подобрят своите възможности за работа, използвайки технологични иновации, дори и изкуствен интелект.  Повече за самия проект можете да научите на страницата на БИТСП, както и на фейсбук профила на проекта.

Впечатляващи технологии

Ако трябва да навлезем в детайли по отношение на иновациите, то може да се каже, че България има своите лидерски позиции. У нас вече има разработени прототипи на екзоскелети, вертикализатори (вид вертикална спомагателна инвалидна количка), програми на телефона за следене на здравния статус на хората и редица друго други технологични продукти. Всичките имат една основна цел – да направят живота на хората с увреждания по-приятен, като всички бъдат пълноправни членове на обществото ни, с равен шанс за развитие. Говорим си за промяна на мисленето на хората, на способностите им, а не само те да бъдат окачествявани като нуждаещи се от помощ. Помощта вече идва от новите технологии иновациите и разбирането, че всеки трябва да може да разгърне своя потенциал. В Норвегия това вече се случва, като дружеството Fønix, заедно с няколко други свързани компании създават нова работна среда. И така намаляват риска от загуба на работни места. Те работят с различни хора с увреждания, като целта е тези хора не само да бъдат част от обществото, но и да могат да са полезни със своята дейност.

България и технологичните новости в подкрепа на хората

По време на конференцията впечатляващи презентации направиха няколко български компании. Пръв бе социалният предприемач Любомир Василев, който представи своя вертикализатор OMNIBOT.  Това е наистина революционно средство в помощ на хората с двигателни увреждания. OMNIBOT помощникът е създаден изцяло от българи и е абсолютна иновация не само на нашия, но и на световния пазар. Той е първото по рода си вертикализиращо помощно средство, което е способно да се движи във всички посоки, включително и странично, притежава нулев радиус на завъртане и осигурява лесен трансфер от и към ринговата количка, домашните мебели или автомобила. Това устройство, на практика позволява на хора, приковани досега в инвалидна количка да бъдат много по-автономни в действията си. Вече се обмисля и нов вид „офроуд“ вертикализатор, който да помага на хората за придвижване по улиците и по пресечен терен.

Друг вид „екзоскелет“, който е в помощ на парализирани или обездвижени хора също бе представен пред аудиторията. Творението е на Re4Life Tech и Петко Стоев като идеята е подобна машина да се използва и за рехабилитация на хората както и допълнително възстановяване на функциите им.

В подкрепа на хората с дефицити се включва и изкуственият интелект. В Норвегия, както се разбра, се търсят всякакви начини хората да се включат в работната среда и да бъдат полезни за себе си и обществото. Ролята на изкуствения интелект тук също може да е от голямо значение и да даде нови хоризонти за развитие на служителите. Компании вече разработват услуги, чрез които хора с различни дефицити да могат по-умело и лесно да боравят с компютри и техните системи. Не става дума само за даване на гласови команди какво да направи машината, а поредица от действия, които да доведат до реални действия и комуникация между машина и човек. Полето от възможности е огромно и стартъпът Astea Solutions на Боян Шейтанов се е заел да го проучва.

Друга софтуерна компания – NeoLife на Румен Спространов използва най-съвременните лекарски достижения, за да създаде пълно електронно досие на човека с цялата история на различните травми и заболявания, през които лицето е преминало.

Комбинацията от данни и  изследвания на човека осигурява по-лесен достъп на специалистите до неговите нужди. А изкуственият интелект подсеща как точно човекът да води по-здравословен и балансиран начин на живот.

Антитреморните технологии, представени от младия програмист Мартин Тотев също впечатлиха аудиторията. Неговата анти „трептяща“ ръкавица помага на хората с неврологични проблеми да се справят с  ежедневните си трудности, предизвикани от треперенето на ръцете. Това е впечатляващо изобретение за хора с диагноза Паркинсон или други болести, предизвикващи трептене на ръцете. Механизмът на ръкавицата Anti-tremor glove използва специален алгоритъм, за да разчита тремора и предава импулси на мускула. В резултат на това той се съкращава и треморът се неутрализира, обяснява предприемачът. Уникалното в неговия продукт е начинът, по който се неутрализира треперенето – има комбинация от високотехнологични иновативни алгоритми и стабилизиращи системи и сензори.

Колко важен е този проект в България?

Много се развиват технологиите  в последните години, обясни по време на събитието и Йордан Димитров, председател на Балкански институт по труда и социалната политика. Той обясни, че идеята на всички тези иновации, които навлизат в обществото ни сега е да доведат до създаване на цяла технологична екосистема в подкрепа на развитието на технологиите на благосъстоянието. Фокусът е насочен към подкрепа на малките и средни фирми, както и социалните предприемачи със стартъпи. Целта ни е да има екосистема от различни организации, които да подпомагат този процес, добави Димитров.
Друга цел е да се капитализират знания, които да се  разпространяват, както и политики и добри практики при технологиите на благосъстоянието. По проекта има създадени вече и онлайн образователни курсове за това какви са ползите от технологиите и възможностите за хората (“КСО и равноправно включване чрез социални технологии” и “Живи лаборатории и технологии на благосъстоянието”).

За компаниите FAIR е ценен, защото може тези практики в подкрепа на хората с увреждания да са от първостепенно значение за социалната отговорност на фирмите. Чрез тях не само се подобрява имиджа на компанията, но и производителността и увереността на хората.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща