Българският RePower през погледа на ЕК – необходимо е укрепване на мрежите

Институт за енергиен мениджмънт

За да се отбележи 2-та годишнина на плана REPowerEU, ЕК представи онлайн доклад, с който се прави преглед на напредъка, постигнат след приемането му. Докладът е придружен от 27 информационни фиша — по един за всяка държава от ЕС — в които е представен подробен анализ по държави. Долу представяме европейския прочит и равносметката от българския RePower две години по-късно. Основен извод на ЕК е, че България има нужда да укрепи и увеличи капацитета на електроразпределителните си мрежи.

Всички използвани фигури и графики са на ЕК.

Спестяване на енергия

Основни мерки за енергоспестяване: България прилага допълнителни мерки за енергийна ефективност в принос към мерките за повишаване на енергийната сигурност, каквито са например енергоспестяващите проекти по ПВУ в обществени сгради – общински и държавни.

Намаляване на потреблението на природен газ: България е намалила потреблението на газ със 18% в периода август 2022 г. – януари 2024 г., в съответствие с намалението, постигнато на ниво ЕС (18%) като надминава 15% доброволно намаление на търсенето на газ, договорено на ниво ЕС.

Разнообразяване на енергийните доставки

Основни действия: През 2022-2023 г. България показа силен напредък в диверсификацията от руския газ, включително чрез завършване на проекта от общ интерес (PCI) за междусистемна газова връзка Гърция-България (ICGB).
- Развитие на газовата инфраструктура: Нейното по-нататъшнo разширяване от 3 на 5 млрд. м3/година допълнително ще повиши сигурността на доставките за региона. През 2023 г. PCI междусистемната газова връзка България-Сърбия беше тържествено открита и се очаква да влезне в активна експлоатация до края на 2024 г.

- Съхранение на газ: България експлоатира едно подземно хранилище в Чирен с общ капацитет 0,55 млрд. м3, представляващи около 20% от общото количество годишно потребление като в момента хранилището се разширява под формата на PCI. България изпълни задълженията си за съхранение на газ последна зима, достигайки запълняемост на хранилището 97,6% до 1 ноември 2023 г. и приключи зимния сезон със запълнено хранилище на 44.22% до 1 април 2024 г.

- Процесът на диверсификация на ядреното гориво се оценява като добър и напреднал. През декември 2022 г. операторът на центраелата АЕЦ Козлодуй подписа договор с Westinghouse Electric Швеция за алтернативна доставка на ядрено гориво за 5 блок, чието лицензиране се планира да приключи средата на 2024 г. Подписан е още един договор с френската компания Framatome (на 24 март 2023 г.), който предвижда доставка на свежо гориво за 6 блок.

Енергийна платформа

В четирите търга на ЕС за съвместно закупуване на газ, организирани в рамките на AggregateEU през 2023 г., 113 компании в целия ЕС агрегираха търсене от над 54 млрд. куб. м. природен газ. Точно 48 доставчици отговориха с оферти от над 61 bcm, което доведе до задоволено по този начин търсене от над 42 млрд. куб. м.
В първия средносрочен търг за 2024 г. 19 компании агрегираха 34 млрд. куб. м газ търсене за следващите 5 години, с 97,4 млрд. куб. м предлагани от доставчиците.
Според получените индикативни данни чрез AggregateEU, фирмите от съвкупното търсене на газ в България агрегират поръчка в размер на 0,81 млрд. куб. м през 2023 г. в рамките на енергийната платформа. Това представлява еквивалента на 29.86% от годишното потребление на газ в страната.

Производство на чиста енергия

- Инсталирани ВЕИ мощности – слънце и вятър: През 2023 г. България инсталира около 1,2 GW капацитет за възобновяема електроенергия, като достига общо до 6,2 GW (спрямо 4,5 GW през 2021 г.). През 2023 г. годишният темп на растеж на инсталирания капацитет за възобновяема енергия се повиши до 23,9% в сравнение с 3,9% през 2021 г.

-

- Въпреки силната електрическа взаимосвързаност със съседите си, включително нова 400 kV линия с Гърция (PCI Марица Изток-Неа Санта), България трябва да увеличи капацитета на своите преносни и разпределителни мрежи. През 2023 г. исканията за присъединяване на възобновяеми източници към мрежата достигнаха 40 000 MW. За целите на освобождаване на капацитет на мрежата, България въведе 25 000 EUR резервационна такса за всеки MW планиран ВЕИ проект. Като част от своя план за възстановяване и устойчивост България ще развие допълнителни
1 200 MW междусистемен капацитет с Румъния и Гърция до 2025 г. и ще извърши инвестиции за улесняване интегрирането на нови възобновяеми източници с нов 4 500 MW капацитет. България получи 197 млн. евро по линия на ЕС Фонд за модернизация за надграждане на разпределителните мрежи и ускоряване на внедряването на интелигентни електромери. Помпената хидроакумулираща централа Чаира разполага с капацитет от около 800 MW, но не е работила от 2022 г. след прекъсване за ремонт.

Развитие на енергийните цени
 

 Интелигентно съчетаване на инвестиции и реформи

Изменен план за възстановяване и устойчивост (RRP, без глава REPowerEU): Одобрен от Съвета на 8 декември 2023 г., при обща сума: 5,7 милиарда евро; Сума, отпусната за енергетиката: 2,9 милиарда евро и насочени към областта на климата – 57.5%.

Осезаеми резултати при реформи и инвестиции:

- Енергийна ефективност – саниране мин. 3.6 милиона m2 в жилищни сгради и най-малко 1,4 милиона м2 в нежилищни сгради, което води до спестяване на 30% първично енергийно потребление.
Възобновяеми енергийни източници и съхранение: финансиране на най-малко 1 425 MW ВЕИ, разположени съвместно с поне 350 MW системи за съхранение на енергия. Подкрепа за поне 10 000 домакинства за два вида мерки: (1) инсталиране на слънчеви системи за битово горещо водоснабдяване и (2) инсталиране на фотоволтаични системи до 10 kWp, включително съхранение на електроенергия.

- Инфраструктура и съхранение: Съоръжения за съхранение на електроенергия с 3000 MWh използваем капацитет.

- Водород и възобновяеми газове: Грантове за инсталации за производство на зелен водород за най-малко 55 MW в електролизатори, произвеждащи най-малко 7 800 тона водород годишно от възобновяеми източници.

Информация по ИНПЕК

Актуализираният проект на NECP беше внесен на вниманието на Европейската комисия през февруари 2024 г. Държавите-членки трябва да представят своя окончателен вариант на  актуализиран ИНПЕК до 30 юни 2024 г., като се вземат предвид препоръките на Комисията. За повече информация вижте специализираната уеб страница на ЕК по ИНПЕК.