Какви трябва да са енергийните и климатични приоритети на ЕС след изборите?
Източник: 3eNews, архив.
След изборите за Европейски парламент през юни, новата Европейска комисия (ЕК) ще бъде натоварена с изготвянето на дневния ред за енергийната и климатичната политика на ЕС. Какви трябва да бъдат нейните приоритети?
На този въпрос се опитва да отговори Мацей Якубик от Forum Energii, цитиран от сайта energypost.eu. Той обобщава документ на организацията, в която членува, който излага шест основни приоритета. Те включват енергийна сигурност, подобряване на достъпа до данни и следователно планиране, реформи на енергийния пазар и развитие на мрежата, защита и подкрепа на уязвимите граждани, създаване на Фонд за енергийна трансформация, глобална климатична и енергийна политика. Якубик обобщава и възможните решения за всеки от приоритетите.
Той започва с преглед на основните предизвикателства, пред които е изправен ЕС и които определят контекста. Те включват различията в богатството между нациите, настоящите институционални слабости, войните в чужбина и техните последици за ЕС, бъдещето на индустрията, опасността от поляризация в обществата, общественото приемане на трансформацията, необходимите институционални промени и разширяването на ЕС.
Разлики в богатството между нациите. Институционални слабости
Предстоящите години ще бъдат време на динамични промени в енергийния сектор и в европейската икономика, свързани с прилагането на широките регулации на пакета „Готови за 55“. ЕС се е ангажирал да положи значителни усилия за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., както и да постави междинни цели за 2040 г. Постигането им по икономически ефективен и социално справедлив начин ще укрепи енергийната независимост на ЕС, ще намали разходите за внос на горива и ще подобри качеството на околната среда на нашия континент. Въпреки това, предизвикателство остават различните нива на богатство, например в страните от Централна Европа, както и институционалните слабости, свързани с прилагането на сложното законодателство.
…и много повече
Междувременно, ситуацията в и около общността е далеч от стабилна. Поради руската агресия срещу Украйна и конфликтите в Близкия изток, вниманието на европейските общества и политици все повече се насочва към въпросите на сигурността и отбраната. Други предизвикателства са нарастващите цени на енергията и инфлацията, поляризацията на обществата, приемането на трансформацията, бъдещето на индустрията, но също така и очертаването на институционални промени и разширяването на ЕС.
Какви приоритети в енергийната и климатичната политика трябва да постави новата Комисия, за да осъществи успешно енергийния преход?
Научи за предизвикателствата и възможностите от зеления преход - Green Transition Forum 4.0 >>
В новия документ на Forum Energii предлагат шест точки, които биха спомогнали това да се случи:
Енергийна сигурност
ЕС се нуждае от нов подход към енергийната сигурност. Последната европейска енергийна стратегия беше разработена през 2014 г. и се фокусираше основно върху доставките на газ и петрол, както и изграждането на нова инфраструктура за изкопаеми горива. Това е остарял подход. Енергийната система се променя бързо, като електричеството играе все по-голяма роля поради разширяващото се използване на термопомпи и електрически автомобили, което създава нови предизвикателства и рискове, включително кибер рискове.
От своя страна, необходимостта от намаляване на ролята на въглищата и газа в икономиките прави въпросите за околната среда и устойчивостта още по-важни. При изграждането на енергийната сигурност на бъдещето е необходимо също така да се вземат предвид новите минерали и суровини, необходими за батерии или соларни панели, и да се планира тяхното използване, за да се избегне капанът на прекомерната зависимост от неевропейски доставчици.
Подобряване на достъпа до данни и планиране
Един от главните проблеми при енергийния преход е недостатъчният достъп до данни - особено в новите сектори, които все още не са обхванати от климатичната политика (сгради, транспорт, земеделие). Този проблем е особено голям в централноевропейските страни.
Без достъп до надеждни данни за енергийното потребление и отоплението в сградите ще бъде трудно да се диагностицира реалният мащаб на необходимата термомодернизация или да се планират програми за подкрепа на инвестициите. Затова е толкова важно да се събират данни и да се анализират на европейско равнище и съответно да се подготвят планове за трансформация в енергийния, отоплителния, но и сградния и транспортния сектори. Това е от съществено значение за увеличаване прозрачността и подкрепата за изпълнението на необходимите промени, които не протичат с еднаква скорост във всички страни. Липсата на надеждна информация може да увеличи съпротивата срещу предложените реформи и може да бъде източник на конфликти и социални вълнения.
Затова от организацията предлагат създаването на специализирана структура на равнище ЕС, която би могла да помогне за подобряване на управлението на знанията и информацията. Препоръчваме създаването на Европейска агенция за енергийния преход или създаването на отделна единица към вече съществуващия Съвместен научен център (JRC) или Европейска агенция за околна среда (EEA).
Реформи на енергийния пазар и развитие на мрежата
С променящата се електроенергийна система се налагат допълнителни реформи, за да се осигури, че пазарът позволява на потребителите да се възползват от развитието на ВЕИ, като същевременно осигурява на инвеститорите стабилна, дългосрочна регулаторна рамка. Фазирането на конвенционалните единици прави системата все по-трудна за контрол, докато нуждите от гъвкавост нарастват бързо. Пазарът се развива, а коригирането е необходимо.
От една страна, има необходимост да се опрости въвеждането на пазари за допълнителен капацитет, които позволяват инвестиции, необходими за поддържането на критичния капацитет, който се явява критичен за стабилната работа и балансиране на система
За постигане на декарбонизацията на европейската енергийна система е необходимо също и развитието на мрежите, което е основата на успешен енергиен преход. Трябва да се постави силен акцент върху ускоряването на разгръщането и модернизацията на мрежите, като се насърчава тяхното изграждане, преразглеждане на административните процедури и улесняване на финансирането. Важно е да се използват оптимално съществуващите ресурси и да се управляват мрежовите активи ефективно. Необходимо е също и адекватно планиране, като се вземат предвид различните енергийни носители, но и интегрирането на мрежите на суша и на море.
Защита и подкрепа на уязвимите граждани
В следващите години ЕС ще влезе в ера на ускорен енергиен преход, който ще засегне не само промишлените сектори, но и обществата. Социалният аспект на климатичната политика ще стане все по-важен, а взаимодействието ще бъде чрез енергийните цени, работни места и стимули за промяна - което може да предизвика напрежение сред хората, особено ако няма готови алтернативи и разумни решения. Гражданите, засегнати от енергийната криза, ще се страхуват от увеличаване на разходите за енергия - ролята на новата Комисия ще бъде да се справи с това ефективно, като насочи необходимата помощ към различните социални групи, особено най-бедните.
Пренебрежението и липсата на реакция на възникващите проблеми и нарастването на социалното неудовлетворение ще засегне репутацията на климатичната политика в ЕС и ще се отрази на страните извън ЕС. Комисията следва да обърне специално внимание на функционирането на Социалния климатичен фонд (SCF) и Фонда за справедлива трансформация (JTF). Те следва да бъдат разглеждани като първостепенни проекти на ЕС.
Създаване на Фонд за енергийна трансформация
Енергийният преход изисква съчетание на частни и публични инвестиции, за да могат необходимите проекти да се реализират. Европейският зелен пакт трябва да се развие в икономическа програма със силен финансов и индустриален компонент. Глобалната конкуренция за нови технологии и ресурси е ожесточена и темпът и мащабът на трансформацията трябва да бъдат подкрепени от специални финансови механизми, ако ЕС иска да постигне своите цели и да не изостава в глобалната икономическа надпревара.
Необходим е специален фонд за подкрепа на компании за чисти технологии в ЕС, за да се подпомогне тяхното разрастване. Структурата на такъв фонд може да бъде подобна на вече познатия „NextGen EU“, но правилата му трябва да бъдат много по-гъвкави, а финансовата подкрепа трябва да обхваща не само капиталови разходи, но и оперативни разходи. Трябва да се гарантира, че средствата се разпределят балансирано за всички страни в общността - без да се пренебрегват по-бедните страни или да се фаворизират по-богатите.
Глобална климатична и енергийна политика
Приоритетите и предизвикателствата в ЕС също се променят бързо. Ролята на традиционните енергийни ресурси намалява, докато други суровини и технологии придобиват значение и техните роли ще растат бързо.
Необходимо е подходящо адаптиране на политиките и отношенията с външни партньори, за да се укрепи позицията на ЕС на глобалната сцена. Важно ще бъде провеждането на балансирана енергийна и климатична дипломация, която подкрепя усилията за преход в съседните и развиващите се страни чрез алианси и партньорства и подкрепя инвестициите, насочени към устойчиво развитие.
Разширяването на ЕС, което е със стратегически геополитически характер, също ще бъде важна тема. В случая с Украйна, то е пряко свързано с поддържането на сигурността в региона. Въпреки това, стратегическото измерение не трябва да засенчва предизвикателства на разширяването. Важен фактор трябва да бъде създаването на унифицирани условия за функциониране на енергийните компании в новите страни членки на ЕС и определянето на условия за интеграция на енергийните пазари. При провеждането на преговори за присъединяване ще бъде необходимо също така да се определят най-важните партньорства по отношение на, използването на водород, развитието на ВЕИ, съхранението на газ и общите стратегически резерви.
В близките години ще настъпи период на големи трансформации в европейската икономика, а по-конкретно в енергийния сектор, затова какви приоритети Европейската комисия определи за новия си мандат до 2029 г. ще определи в голяма степен посоката на европейската енергийна система.