ВЕИ централите и енергийните общности си проправят път у нас. Нужни са промени в административните процедури, присъединяването към мрежата и споделянето на енергия

Децентрализацията на електроенергийното производство означава повече енергийна сигурност, по-предвидими сметки за потребление и повече възвръщаемост от инвестиции за гражданите, обясняват от Центъра за изследване на демокрацията

Енергетика / България
3E news
5876
article picture alt description

Източник: iStock, архив.

Успехът на енергийния преход в Европа ще зависи особено много от проактивната роля на гражданите, местните общности и малкия и среден бизнес. Именно те ще се превърнат от пасивни ползватели на енергия в инвеститори и производители. Това започва да се случва и в България като все повече просюмъри работят активно в посока на своята енергийна независимост.

Това са част от изводите от последния анализ на Центъра за изследване на демокрацията, който беше представен наскоро и е озаглавен „ВЕИ на бързи обороти: премахване на пречките пред децентрализацията и демократизацията на прехода“.

Още по темата

В България този процес на демократизация и децентрализация на ВЕИ сектора се сблъсква със сериозни предизвикателства, като например блокиран процес на присъединяване към електроразпределителната мрежа и все още твърде сложни, бюрократични процедури. Към това трябва да се добавят и сериозните съпътстващи екологични и строителните разрешителни за ВЕИ проектите. Въпреки това децентрализираното производство на електроенергия вече категорично е в центъра на бурното развитие на ВЕИ сектора в Европа. Огромният напредък на ВЕИ технологиите подтиква гражданите и бизнеса все по-често да търси пътя към своята към енергийна независимост. Всички важни моменти, свързани с този преход, са описани в доклада на ЦИД.

Повече от три години институциите на Република България имат задължението да приведат националното законодателство в синхрон с разпоредбите на Директива 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. По този начин ще се отворят възможностите българите  общините, малкия и среден бизнес да се превърнат в двигател на енергийния преход, Така ще се спестят и разходи за всички, а предимствата пред децентрализираното производство на енергия ще стават все повече. Тук говорим вече не само за консумация и пренос на енергия, но и нейното разумно съхраняване и отдаване  в мрежата, когато има нужда от нея. Тази комбинация от различни способи може доста добре да синхронизира производството на вятърната и слънчева енергия например, припомнят експертите. Подобни инвестиции проправят пътя и към следващия етап – изграждане на системи за съхранение на енергия и производство на зелен водород. 

С последните промени в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) бе направен опит за привеждане на националното законодателство на България в синхрон с разпоредбите на Директива 2018/2001 за насърчаване използването на ВЕИ електроенергията.

В България гражданите се сблъскват със сериозни предизвикателства, като блокиране на процеса на присъединяване към електропреносната мрежа и сложни, бюрократични процедури. Непрозрачните механизми за разпределяне на мрежовия капацитет затруднява ефективното разработване на нови ВЕИ проекти, припомня Ремина Алексиева, анализатор към програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията. Липсата на ясна методология за оценка на разходите за присъединяване допълнително усложнява инвестициите и пречи на тяхното разгръщане. От друга страна административните процедури, свързани с екологичните и строителните разрешителни за изграждане на ВЕИ проекти, водят до чувствително забавяне на проектите. Доста често се случва определените в закона срокове за извършване на отделните процедури да се нарушат и това да доведе до забавяне на проекта. Също така различното тълкуване на законодателството при отделните компетентните органи може да доведе до дискриминиращо отношение на един участник спрямо друг.

Какво предвижда европейското законодателство?

С въвеждането на Директива 2018/2001 през 2018 година се създаде обща рамка за насърчаване на възобновяемите енергийни източници в ЕС, включително чрез опростена процедура за изграждане на децентрализирани системи. През 2023 г., с преразглеждането на Директива (ЕС) 2018/2001, се определи задължителна цел за възобновяема енергия на равнище ЕС до 2030 г., като се насърчава участието на енергийни общности и се въведоха конкретни цели за отделните икономически отрасли, припомнят от ЦИД.

Крайният срок за транспониране на Директивите (2019/944) и 2018/2001 от държавите членки бе 30 юни 2021 г., но тя българските управляващо не успяха да спазят този срок. В резултат на което Европейската комисия (ЕК) сезира Съда на Европейския съюз (СЕС) с искане за налагане на финансови санкции срещу България. Основните разпоредби при транспонирането на Директивите все пак залегнаха в ключови промени на ЗЕВИ чак през октомври 2023 г. 

Сега страните от ЕС има срок до 1 юли 2024 г. за транспонирането на конкретни разпоредби, свързани с издаването на разрешителни в националното законодателство и в националните си планове в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК). Отделно до 21 май 2025 г. следва да бъдат транспонирани и всички останали разпоредби, вкл. картографирането на районите и нуждите от възобновяема енергия. Малко по-натам следват още промени: до 21 февруари 2026 г. следва да бъдат идентифицирани зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници. Тъй като Директивите на ЕС са пряко обвързващи за държавите членки, дори и при липса на транспониране в указания срок, потърпевши физически или юридически лица могат да се позоват на техния директния ефект и да изискват предоставянето на съответните им индивидуални права. Още все пак е рано да говорим за търсене на правата на потребителите по съдебен път, но това със сигурност ще бъде една от опциите, ако страната ни се забави със законовите поправки.

Проблемите пред инвеститорите

Сред най-проблемните области, с които се сблъскват децентрализираните ВЕИ проекти в България, е блокирането на процеса на присъединяване към мрежата и мудните бюрократични процеси. От една страна разработчиците на ВЕИ проекти се сблъскват с непрозрачни механизми за разпределяне на капацитета на мрежата, а от друга липсва достатъчно информация за наличния капацитет в различните точки на присъединяване и ясна, последователна методология за оценка на разходите за разширение и обновяване на инфраструктурата. Електроенергийният системен оператор и разпределителните дружества вече работят в посока на дигитализация на мрежата и повече вложения, за да посрещнат очаквания ВЕИ бум. В десетгодишния план на ЕСО се очаква към мрежата да бъдат присъединени нови ВЕИ за почти 18 000 мегавата общо.

Отделно си остават и административните пречки каквито могат да са екологичните и строителните разрешителни за нови проекти например. Те могат да доведат до забавяне на изпълнението поради ограничената ефективност на институциите и липсата на ефективен контрол в координационните звена. Съответните институции често не спазват собствените си срокове, което може да се дължи на нисък административен и професионален капацитет за обработка на заявленията. Освен това, когато съществува възможност за различно тълкуване на съществуващото законодателство от страна на компетентните органи поради непълни или неясни рамки и насоки. Така съществува реален риск администрацията да вземе дискриминационно спрямо инвеститорите решение. Процедурите за издаване на разрешителни често изискват значително количество документи и не са цифровизирани, което допринася за по-нататъшното отлагане на проектите.

Местните власти и гражданските енергийни общности също се сблъскват с допълнителни предизвикателства и несигурност. Прегледът на последните промени в Закона за енергетиката и ЗЕВИ, както и на добри практики от няколко държави в ЕС, показва острата нужда от редица промени в законодателната и регулаторна рамка, за да се постигне по-ефективно внедряване на новите ВЕИ технологии и мерките за енергийна ефективност. Тези промени следват да бъдат и основополагащи за успешното развитие на енергийните общности в България, и биха ускорили децентрализацията на електроенергийното производство. Точно това ще бъде и крайъгълният камък на енергийния преход в България, уверени са специалистите на ЦИД.

Според тях е необходимо е обновяване на дефиницията за енергийни общности, като се разграничат различните видове участници, в дефиницията се включат и микропредприятията като равнопоставени участници, а нормативната уредба трябва да бъде допълнително уточнена. Така ще се гарантира съответствие с принципите на REScoop и да се предотврати „комерсиализацията“ на общностните проекти. Трябва да се установят ясни правила и критерии за регистрацията на общностите, защита правата на активните клиенти, както и забрана за дискриминационни практики, осигурявайки прозрачност и справедливост на всички аспекти на дейността на енергийните общности, включително тези, свързани с правилата за съхранение и продажба на излишната енергия, както и регулиране на процедурите по присъединяване към мрежата.

Какво следва? Ще има ли регистър на ВЕИ потребителите

У нас трябва да започне по-сериозно да се прави нетно отчитане на произведената и потребена електроенергия, да премахнат двойните мрежови такси за енергийните общности и да се установят стандартизирани процедури и протоколи за създаване и управление на енергийните общности. Въвеждането на централно координационно звено за административно обслужване ще осигури единен подход и качество на услугите при издаването на актове за ВЕИ проекти, като се въведат законодателни промени. Това реално би оптимизирало административните процеси. За подобряване ефективността и прозрачността, се препоръчва цифровизация на административния процес и преминаване към електронна комуникация, като се създаде национален регистър на ВЕИ потребителите. Необходимо е и въвеждането на специални финансови инструменти за подпомагане на създаването и участието в енергийни общности.

Ето и няколко конкретни мерки, които биха спомогнали за подобряване на правната рамка и ще стимулират развитието на децентрализираното производство на ВЕИ енергия у нас.

Подобряване на дефиницията за ВЕИ общност, за да се преодолее неяснотата в нормативната уредба относно учредяването, ролята и функционирането ѝ:

• В обхвата на възможните участници в енергийните общности следва да попаднат и микропредприятията.

• Нормативната уредба следва да гарантира прилагането на седемте принципа за ефективно функциониране на енергийните общности по модела на REScoop.

• Следва да се предотврати „комерсиализацията“ на енергийните общности и да се запази техния граждански характер. Може да се въведе минимален брой физически и юридически лица, които да са членове на общността, както и да се посочат критерии за географска близост между ВЕИ централите, за да се оптимизира ефективността на енергийната общност.

• Необходимо е да бъдат предвидени изисквания относно съдържанието на устава и учредителния акт чрез избраната правно-организационна форма, сред които 1) плаваща членска маса, 2) възможност за капиталово и некапиталово членство, 3) доброволно участие и прекратяване на членството, 4) равно право на глас (за да бъде предотвратена концентрацията на влияние върху взимането на решения от мажоритарните собственици) и други.

• Необходимо е да бъдат дефинирани и ясни критерии за регистрация на общността, вкл. от какви права, сервитути и други положения може да се ползва тя, във връзка с упражняването на дейностите, посочени в чл. 18б, ал. 2 от ЗЕВИ.

• Необходими са конкретни изисквания за съдържанието на устава или учредителния акт на общностите с цел постигане на конкретни социални, екологични и икономически цели, задължения за отчитане (подобно на сдруженията в обществена полза) и отделяне на средства за контрол и санкции.

 • Установяване на принципни правила за съхранение и продажба на излишната електроенергия, които да осигурят справедливост и прозрачност в дейността на енергийните общности. 

Ето и предложенията на ЦИД относно ефективното регулиране на процедурите за присъединяване към мрежата:

• Трябва да бъдат създадени съответните подзаконови рамки, които да детайлизират процедурите стъпка по стъпка, с конкретни срокове, както и да се установят правомощията на отделните институции.

• Необходимо е да бъдат уточнени въпросите около финансовата отговорност при увеличаване на преносната способност на електрическата мрежа, така че да не се прехвърля тежестта по поемането на разходите за модернизиране и разширение на преносната мрежа върху ВЕИ инвеститорите.

• Следва да бъдат въведени конкретни разпоредби, които да обхванат строителството на вътрешна инфраструктура за споделяне на електрическа енергия между членовете.

• Да бъде ясно регламентиран достъпа на енергийните общности до електроенергийните пазари в ЗЕ и съответните подзаконови нормативни актове.

 Ето и предложенията за споделяне и отчитане на произведената и потребената енергия:

• Препоръчително е да се изготви анализ на разходите и ползите, който представя данни за степента на тежест върху енергийните общности относно разходите за мрежата, балансиране и други. На базата на този анализ Комисията по енергийно и водно регулиране следва да прави предложения за това как те могат да бъдат разпределени между различните страни.

• Следва да бъдат премахнати двойните мрежови такси при споделянето на електроенергия между членовете на енергийната общност.
• Необходимо е в законодателството да се въведе конкретна уредба на нетното отчитане на потребената и произведена електроенергия, за да се създаде ясен икономически стимул за инвестиции в малки, децентрализирани мощности и в енергийни общности.

• Следва да се вмени задължение за мрежовите оператори за съобразяване с исканията на активните потребители да продават излишната електроенергия обратно в мрежата.

• Необходимо и да се въведе методология за регулиране на цените за изкупуване, която да предотврати негативния ефект от дневните пазарни колебания.

• Мрежовите оператори трябва да бъдат задължени да инсталират интелигентни електромери, които да позволяват техническото въвеждане на нетно отчитане.

• По подобен начин са необходими и стандартизирани процедури за виртуалното нетно отчитане, при балансирането на електроенергийните потоци на повече от една ВЕИ централа, участник в енергийна общност, или с цел улесняване на споделянето на електроенергията.

Административно обслужване на едно гише/единно координационно звено:

• Необходимо е да се създаде централно координационно звено, отговорно за хармонизиране на практиката на всички местни власти, които участват в процеса на издаване на актове за ВЕИ проекти.
• Центровете за административно обслужване следва да бъдат изградени на основата на оценка на нуждите, мрежовия капацитет и други административни характеристики.  Препоръчително е да се внесе общо правило за планиране и предоставяне на средства от държавния бюджет към общините, за да се гарантира равен достъп до финансови ресурси за създаване на центрове за административно обслужване.

• За да се подобри ефективността и прозрачността на административния процес, следва той да се цифровизира, а комуникацията да бъде електронна, където това е възможно.

• Важно е централното координационно звено да бъде и основен източник на единна и ясна информация във връзка с възможностите за производство и собствена консумация на енергия от ВЕИ.

• Препоръчва се създаването на информационна кампания за възможностите за създаване на енергийни общности.

Единен регистър на ВЕИ потребителите за собствени нужди, както и на гражданските енергийни общности и общностите за възобновяема енергия:

• Следва да се създаде регистър на потребителите на възобновяема енергия за собствени нужди, както и на бъдещите енергийни общности. Събирането и обработването на тези данни ще позволи по-коректното отчитане на потреблението на енергия от ВЕИ, както и ще улесни планирането на развитието на бъдещата децентрализирана електроенергийна система.

• Препоръчва се регистърът да бъде поддържан от АУЕР, като следва да бъде организиран допълнителен човешки ресурс за извършването на тази дейност. Събраните данни следва да бъдат публично достъпни. За да се стимулира регистрацията на собствените потребители и енергийните общности, се препоръчва доказателство за регистрацията да бъде едно от изискванията за сключване на договор за присъединяване.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща