Националните планове Енергетика Климат: преповтаряне на европейски законодателни актове

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
2528
article picture alt description

Източник: ТЕЦ Марица Изток 2, архив.

Институт за енергиен мениджмънт

В края на миналата седмица Евроелектрик публикува преглед и препоръки към проектите на национални планове Енергетика и Климат.

Националните планове в областта на Енергетиката и Климата (НПЕК) бяха въведени с Регламента относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата, приет като част от пакета „Чиста енергия за всички европейци“ (2019 г.). По силата на този регламент държавите членки трябва да представят своите НПЕК за периода 2021-2030 г. на ЕК до 31 декември 2019 г. като изготвят и представят доклади за напредъка на всеки две години. Крайният срок за предаване на първи проекти по актуализирани НПЕК е 30 юни 2023 г., но много държави членки не успяха да го спазят, включително и нашата страна. България не попада в изследването и прегледа нито на Европейската комисия, нито на Евроелектрик, тъй като първоначалното разбиране за проект на страната е публикувано непосредствено преди зимните  празници (22 декември 2023), тоест дни след оценката на ЕК (18 декември 2023 г.)

Още по темата

Евроелектрик счита, че тези актуализации повтарят европейските законодателни актове и ключови цели, без да навлизат в достатъчно подробности за това какво трябва да направят собствените им страни. В разделите за политики и мерки често се повтарят вече обявените, като се подчертава необходимостта от повече амбиция и иновации. По отношение на това се наблюдава силно несъответствие между държавите. Някои от тях посочват множество нови мерки, докато други се придържат към съществуващите.

Този проблем се проявява още повече, когато става въпрос за изграждане на сценарии. Някои държави имат само един сценарий, докато други имат сценарии с допълнителни мерки (WAM) и със съществуващи мерки (WEM).

Въпреки че НПЕК отговарят на минималните изисквания на ЕС в областта на климата и енергетиката, плановете не успяват да се съобразят с целта от Парижкото споразумение за 1,5°С.

Що се отнася до електрификацията и енергетиката, повечето държави са публикували подробни планове за това как ще се увеличат възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) като цяло и по сектори. Въпреки това, не се обръща достатъчно внимание на мрежовата инфраструктура, която ще позволи внедряването на ВЕИ. В повечето планове бегло се споменава развитието на мрежата, но в малко от тях се посочват подробни изрични мерки и в нито един не са определени ключови цели. Дори в оценката на Комисията липсва инициатива за мрежовата инфраструктура.

Важно е при следващите актуализации на НПЕК да се отчитат в по-голяма степен мрежите. Необходимо е да се подчертае, че инвестициите в разпределителните мрежи трябва да се удвоят поне два пъти, за да се достигне до 2050 г. годишно ниво на инвестициите от 65 милиарда евро годишно. Освен това застаряващите европейски мрежи трябва да се възползват от планове за модернизация, които да включват по-интелигентни функционалности и по този начин да дават възможност на клиентите (като им позволяват да следят и регулират потреблението си и да участват активно в енергийния пазар) и да насърчават гъвкавостта. Тези планове за модернизация трябва да включват стратегии за устойчивост на климатични събития и киберзаплахи. Плановете следва да включват и мерки, които ще позволят рационализиране и цифровизиране на разрешителните. Някои държави вече са въвели засилени административни мерки за решаване на този въпрос. Планът за действие на ЕК за мрежите, публикуван на 2 ноември 2023 г., следва да бъде включен в НПЕК. Отчитането на препоръките, посочени в Плана за действие на Eurelectric за мрежите също са от съществено значение за развитието на силна, гъвкава и модернизирана мрежа.

В допълнение към липсата на мерки и политики за мрежите, не се обръща достатъчно внимание на електрификацията, тъй като много малко държави изрично са определили целево ниво на електрификация за 2030 г. Електрификацията е най-бързият и сигурен начин за интегриране на възобновяемите енергийни източници в нашето потребление на енергия. Ето защо е важно това да бъде взето предвид.

И накрая, що се отнася до постепенното премахване на изкопаемите горива и свързаните с тях субсидии, Евроелектрик отбелязва, че много страни са отложили спирането на използването на въглища, което може да се отрази негативно на целите на ЕС за 2030 г. Някои държави изобщо не са представили плановете си за постепенно премахване на изкопаемите горива. Освен това субсидиите за изкопаеми горива трябваше да бъдат разгледани от всички държави членки в плановете, но в няколко плана липсва този конкретен раздел, което показва липса на информация или ангажираност.

Като цяло нивото на амбиция не се е повишило значително по отношение на политиките. Актуализациите на НПЕК са изключително важна възможност за държавите членки да се съобразят с актуализираните цели на ЕС за 2030 г., но и да разработят политики, които са дори по-амбициозни от изискванията на ЕС. Едва няколко държави достатъчно подробно са описали своите планове с надеждни проекти за намаляване на емисиите и нови политики и мерки.

Тези препоръки могат до голяма степен да бъдат съотнесени и към първаночалния документ за актузиране на НПЕК на България. За момента е включена само общата цел за ВЕИ, която е повишена от 27,09% (НПЕК 2019 г) на 29,9% (версия декември 2023 г.). Липсват подцели за дела на ВЕИ в брутното крайно потребление на електроенергия, както и дела на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия за отоплителни и охладителни цели. В документа не са включени актуализирани индикативни криви по години на общия и подсекторните ВЕИ цели. Съществено е променена целта на ВЕИ в транспортта от 14,20% (НПЕК 2019 г) на 29%. Емисиите на ПГ в секторите, които са извън СТЕ на ЕС следва да спаднат с 10% (НПЕК 2020: 0%) към 2030 г. Тази цел е съобразена с заложената в Приложение 1 на Регламент (ЕС) 2023/857 за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение. Повишени са целите в областта на енергийната ефективност, като България поставя акцент върху алтернативните политики и мерки за насърчаване на енергийната ефективност.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща