Какви са предизвикателствата за енергийния пазар на ЕС?

Енергетика / Анализи / Интервюта
Георги Велев
5346
article picture alt description

Източник: 3eNews, архив.

Последните реформи на пазара на електроенергия в ЕС скоро ще влязат в закон, но продължаващата драматична трансформация на електроенергийната система на Европа означава, че тези реформи може да са един ключов градивен елемент в много по-широка политическа революция.

В тази серия от две части европейската медия Euractiv изследва къде е най-вероятната реформа през следващия мандат на Европейската комисия. Законодателите на ЕС одобриха на 11 април реформата на европейския електроенергиен пазар, като скоро се очаква одобрението от националните правителства.

Реформите бяха предизвикани от енергийната криза през 2022 г., когато намаляването на потока на руски газ доведе до скок на цените на електроенергията и създаде сътресения за европейските домакинства и предприятия.

Още по темата

Вземащите решения в ЕС искаха да предотвратят бъдещи кризи с цените на електроенергията, като същевременно запазят стимулите за инвестиране в производство на чиста електроенергия.

За да постигне целите си за декарбонизация, ЕС ще се нуждае от възобновяема енергия, за да покрие 70% от своя електроенергиен микс до 2030 г.

Това ще създаде нови предизвикателства след 2030 г. „Функционирането на пазара ще бъде по-хаотично от днес, тъй като ще се състои от периодични източници“, като вятърна и слънчева енергия, каза пред Euractiv Андреас Рюдингер, изследовател в мозъчния тръст IDDRI за енергиен преход.

За да се избегнат прекъсвания на тока, електрическите системи трябва да бъдат балансирани – доставката на електроенергия трябва да отговаря точно на търсенето по всяко време.

Силното проникване на вятърна и слънчева енергия, които не винаги са налични при поискване и които могат да идват и си отиват с малко предупреждение, ще направи тази задача много по-предизвикателна от преди.

"Гъвкава" мрежа

За тази цел „ключовата дума ще бъде „гъвкавост“ […], даваща нестабилен краткосрочен ценови сигнал, като същевременно предлага дългосрочна видимост – 15 до 20 години – на потребителите, особено на индустриалните потребители“, добави Рюдингер.

„Гъвкавост“ означава много по-динамична и реактивна електроенергийна система, която е в състояние бързо да реагира, когато има неочакван скок в търсенето или спад в производството.

Според Европейската агенция по околна среда гъвкавостта на енергийната система на Европа ще трябва почти да се удвои до 2030 г.

Технически инструменти като батерии или хидроенергия могат да осигурят тази гъвкавост, но пазарните сигнали ще бъдат от решаващо значение за стимулиране на системните играчи да внедряват и използват тези инструменти. Оттук и значението на правилата на европейския пазар на електроенергия.

Политиците обаче се сблъскват със собственото си балансиране – електроенергийната система се нуждае от комбинация от стабилно и по-евтино дългосрочно производство на електроенергия, от една страна, но също така и по-реактивно (и по-скъпо) краткосрочно производство на електроенергия. Пазарните правила трябва да стимулират предлагането и на двете.

Няколко заинтересовани страни в електроенергетиката от ЕС, които разговаряха с Euractiv, твърдят, че последните реформи не са достатъчни, за да посрещнат предстоящата трансформация на енергийната система на Европа.

Дългосрочни договори за енергия

Скорошната реформа отвори пътя за по-дългосрочни договори за всички нисковъглеродни източници. Сделки като „договори за разлика“ или „споразумения за закупуване на електроенергия“ заключват фиксирани цени, така че те трябва да помогнат за защитата на производителите и потребителите по време на нестабилност на цените.

Рюдингер предлага да отидем по-далеч: „Трябва да проправим пътя за „пулове“ от договори, съчетаващи ядрена и възобновяема енергия“. С други думи, позволете на потребителите да сключват сделки за закупуване на „пакет“ електроенергия, събрана от няколко източника.

Понастоящем големите енергийни компании могат да направят това, но индивидуалните клиенти, например големите фабрики, не могат.

Това „припокриване между различни източници на производство“ улеснява да се гарантира, че клиентът получава енергията, от която се нуждае, когато има нужда от нея, обясни той.

За ръководителя на Енергийния център към Института Жак Делор Камил Дефард също би било подходящо да „помисли за паневропейска подкрепа за възобновяеми енергийни източници, а не само за национални схеми за субсидиране“.

Други заинтересовани страни, като индустриалците в групата на Европейската кръгла маса за индустрията (ERT), твърдят, че правителствата трябва да подкрепят застрахователни полици, които защитават пазара срещу сериозна нестабилност на цените (вид хеджиране).

Механизъм за капацитет и възнаграждение, когато се предлага нужната енергия в нужния момент

Много европейски държави като Франция и Германия са създали „механизми за капацитет“ или система за „оперативен резерв“ (извън пазара).

Това са плащания, които стимулират играчите на енергийния пазар да инвестират и поддържат електроцентрали с „контролируеми мощности“, т.е. мощността може бързо да се увеличи или намали, когато е необходимо.

В електрическа система, доминирана от възобновяеми енергийни източници като слънчева и вятърна, такива централи може да не са рентабилни поради по-високите си фиксирани разходи. Следователно ще бъде необходимо да се разработят „механизми за капацитет“ за възнаграждение на активите за тяхната наличност, а не за действителното им производство. В България подобна схема до момента не е създадена от държавата, макар тя да може да подпомогне работата дори на въглищни централи.

„В срока, разрешен от (последната реформа на ЕС) не беше възможно да се обърне внимание на възнаграждението за наличния капацитет“, каза експертът по енергийния пазар от Colombus Consulting Николас Голдбърг.

Като се има предвид, че електроенергийният микс на ЕС не съдържа достатъчно нисковъглеродна електроенергия в момента, настоящата реформа разширява дерогацията, която позволява най-замърсяващите енергийни планове, захранвани с изкопаеми горива, да бъдат използвани като част от различния „механизъм за капацитет“ в Европа. Освен това различните национални механизми за капацитет трябва да работят заедно. „Ще трябва да изградим механизъм, който е малко по-хармонизиран в Европа“, препоръча още Голдбърг.

Какво предстои?

В следващата част на текста ще се анализират сложните предизвикателства на електроенергийната система: включване на сезонно съхранение; подпомагане на клиентите да променят динамично своето потребление по време на недостиг; и основната грижа на политиците от ЕС в момента – разширяването и укрепването на електрическите мрежи.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща