Новият ценови период в енергетиката - гледната точка на ВЕИ-производители

Производителите на електроенергия от ВЕИ, в частност от фотоволтаични мощности и от водни централи (ВЕЦ) се оказват доста доволни от промените, предвидени от КЕВР в новия ценови период. Разбира се, очаквания, претенции и пожелания, както и притеснения  не липсват. Това коментираха по време на дискусията: Цена „Задължения към обществото“ и пазарни прогнози за следващия ценови период, част от поредицата Energy Managers’ Forum, организирана от сп. „Ютилитис“ представителите на фотоволтаичната асоциация и от сектор хидроенергетика.

Производителите на електроенергия от слънце 

Председателят на BPVA Меглена Русинова направи преглед на ценовите нива на енергията от слънце. Тя представи и преглед на въздействието върху цените в обедните часове на Пазар Ден напред от участието на фотоволтаичните централи на БНЕБ. Според данните, изнесени от нея, цените от слънчевата енергия оказват положителен ефект в сутрешните и във вечерните часове като през годините той расте от 15,5 % през 2017 г. до 25,2 % през 2019 г. (данните са от началото на годината до 31 май) в сутрешните часове и от 6 % през 2017 г. до 20 % през 2019 г. във вечерните часове. Съответно по думите й, това се е отразило и при определянето на прогнозната пазарна цена за фотоволтаичните централи от 1 юли тази година до 30 юни 2020 г. да бъде 96 лв. и 35 ст. За МВтч. За сравнение през настоящия ценови период е 78 лв. и 98 ст. Или имаме ръст с 22 % спрямо настоящия ценови период. Според Русинова КЕВР трябва да продължи да следи тенденциите и при повишаване на този положителен ефект да отрази това и в цената по-рано от следващия ценови период. Председателят на фотоволтаичната асоциация обърна специално внимание на промяната на модела от страна на регулатора, благодарение на което се намалява и цена задължение към обществото. В частност Русинова обърна внимание на намаляването на тежестта на зелената компонента, която вече не тежи на пазара, на потребителите на електроенергия.

„С промяната на модела през 2015 г. по наша оценка и с въвеждането на нова експертиза в регулатора и приемането на новия модел на ценообразуване се стабилизира финансово системата и  в предстоящото ценово решение виждаме как стабилизирането сработва. Изравняването на цената задължение към обществото за битовите потребители и стопанските потребители дава своя резултат, като прелива тежестта от предложената с 20 % по-висока цена за база с намаляване на разхода на обществото за съответните непазарни участници.


„Огромната подкрепа, която всички български потребители получаваме от европейската регулация в размер на малко над 880 млн. лева приходи от въглеродни емисии практически покриват на 100 % разхода на обществото за ВЕИ и високоефективно комбинирано производство. Или вследствие на тази директна помощ от ЕК, защото тя е свързана с изпълнение на европейските климатични политики от България, всички български потребители ще плащат в новия ценови период с 3 лева и 60 стотинки компонента за ВЕИ и 1 лев и 47 стотинки компонента за високоефективно комбинирано производство.  В съчетание с 5-процентните приходи от вноската на производителите във ФСЕС и вследствие на компенсацията, основно от въглеродни емисии се дава възможност цена задължение към обществото да бъде намалена с повече от 18 лева. И тя да достигне ниво от 20 лева и 49 стотинки. Подобна мащабна подкрепа за всички български потребители ние виждаме в предстоящия ценови период и защото тя се разпределя по нов начин в компонентата на цена задължение към обществото. През настоящия ценови период подкрепата за бизнеса и по-точно за високоинтензивния бизнес, който съгласно насоките за държавната помощ на ЕК може да ползва отстъпка от зелената компонента беше 120 млн. лева. Сега, в новото ценово решение то е 12 млн. лева или 10 пъти по-малко. Но за сметка на това ние виждаме , това е друг вид политика на управление на приходите от въглеродни емисии, но за сметка на това тази подкрепа се разпростира върху всички български потребители включително и битовите.  За нас това е нов революционен момент, бих казала, без да надценявам думата революционен , защото за първи път подкрепата на ЕС за българските потребители  има много ясно изражение. Българските потребители де факто от 1 юли няма да имат разход за зелена енергия и за високоефективно комбинирано производство“, каза Русинова.

Разбира се представителят на фотоволтаичната асоциация не пропусна да изкаже и претенциите си за допълнителната такса, с която производителите на електроенергия от слънце и вятър са натоварени заради предизвикване на разходи в системата.  „Досега те (таксите за достъп) за нас бяха 3 лева и 2 стотинки, а в предишния ценови период - 6 лева и 68 стотинки и очаквахме от 1 юли дори да бъдат намалени, или да се запазят на ниво от 3 лева и 2 стотинки . Сега ние виждаме едно увеличение с 2 лев и 10 стотинки и имаме много въпроси“, каза Русинова като постави въпрос как това се е отразявало и се отразява от ЕСО. Председателят на КЕВР Иван Иванов от своя страна се ангажира с търсене на вариант, но не в рамките на новото ценово решение, което се чака след по-малко от двадесет дни да се търси решение. Нещо повече пое ангажимент за стимулиране с подзаконови актове развитието на възобновяемите източници при развитие на нов етап на тип ВЕИ-кооперативи.

Хидроенергетиците - ценовото решение е добро, предизвикателствата остават

Не толкова ценовото решение, колкото предизвикателствата на пазара се оказаха в акцента на председателя на асоциация „Хидронергия“ Боян Кършаков. Той припомни основните прогнозни пазарни цени (ППЦ) в решението на КЕВР.

ППЦ на базов товар – 89,00 лв./МВтч.

ППЦ за ВЕЦ до 10 МВт – 83,36 лв./МВтч.

ППЦ за вятърна енергия – 84,15 лв./МВтч.

ППЦ за слънчева енергия – 96,35 лв./МВтч.

ППЦ за биомаса – 87,87 лв./МВтч.

Цена за ВЕЦ собственост на НЕК ЕАД – 70,40 лв./МВтч.

Цена за задължения към обществото – 20,49 лв./МВтч.

„Истината е, че на база на промените в Закона за енергетиката и на база на това, че от 1 юли пазарът ще работи без цена за износ и внос на електроенергия е трудно да се каже какъв ще е спреда със съседните страни. Тепърва предстои да видим“, каза Кършаков, като изрази и виждане, че основната прогнозна базова цена, по цени на регионалните пазари е с  „консервативно равнище, но чакаме да видим какво ще стане, и как ще се отразят тези промени на пазара“.

Кършаков отчете и увеличението на цената на  водните централи, които участват в договори за премии.  „Пазарната цена този път е увеличена на 83 лева и 36 стотинки спрямо миналата година и това, което прави впечатление е, че за новия регулаторен период ние ще сме с най-ниската прогнозна пазарна цена“, отбеляза той, но допълни, че в определянето й няма никакви забележки и, че е коректна и справедлива. От асоциацията нямат и забележки и по отношение на цена задължение към обществото, а и подкрепят подобрението на модела през последните четири години.

Промените в Закона за енергетиката на практика ще доведат до извеждане на всички водни централи над 1 МВт на договори за премии от 1 октомври, което ще вдигне участието на броя на ВЕЦ на пазара на 68, а инсталираната мощност, която ще се добави са 140 МВт от водни централи, които ще се включат активно на пазара. Това по принцип има положителен ефект върху либерализацията на пазара и ефект върху подобряване на ликвидността, изрази очакване Кършаков.

Претенциите на асоциация „Хидроенергия“ са насочени по-скоро към бъдещето и регионалното обединение на пазара.  „Премахването на таксите за внос и износ е добър подход, но без обединението ние пак ще си останем един малък пазар силно повлиян от много малки  флуктуации“, каза Кършаков.

„Като производители няма да получим истински регионални цени докато обединението не бъде изпълнени докрай. Дотогава ще продължим да търсим работещ клирингов механизъм на БНЕБ, защото в момента продължаваме да смятаме, че има сериозен риск,  чисто като кредитно - финансов риск за участниците в тази борса“, заяви той и допълни, че ако някоя страна не може да изпълни договора трябва да е компенсирана от другата за пропуснатите ползи. „За нас като производители е важно да се гарантират финансовите условия, при които продаваме електроенергията си вече на пазара“, обясни той.

Боян Кършаков обърна внимание и на друга важна подробност - регулярното изплащане на премиите. „Една категория от водните централи още не са получавали никаква премия вече 6 месеца , поради неразбории и обжалване на решения на КЕВР и отмяната им от съда. За част от тях също така няма премия и трябва да се намерят механизми ВЕЦ-овете, особено като са спечелили пред съда да не бъдат лишавани от премия“, категоричен бе той.

В бъдеще по думите на Кършаков е важно и постигане на предвидимост на разходите на ВЕИ производителите с цел осигуряване на очакваната норма на възвръщаемост, а от не по-малко значение е и участието производителите от ВЕИ в дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия.