Коя банка ще инициира понижаване на лихвените проценти?

Докато ЕЦБ почти без съмнение ще започне цикъла си на намаляване на лихвените проценти през юни, намеренията на ФЕД остават по-неясни. Според Веселин Бекяров, главен валутен дилър на iBanFirst, тази ситуация може да доведе до значително обезценяване на еврото спрямо долара.

Американската инфлация: заплаха за еврото

Инфлацията в САЩ е не само висока, но и се ускорява. Индексът на потребителските цени достигна 3,5% на годишна база през март, което е повече от 3,2% през февруари и над консенсуса от 3,4%. Елиминирайки променливите елементи, ситуацията се влошава още повече. Инфлацията е 3,8% на годишна база и 0,4% на месечна - необичайно висок процент. Обикновено месечната инфлация се колебае между 0,1% и 0,2%. Причината за това е, че инфлацията при услугите се увеличава, особено при разходите за автомобилни застраховки (+22,2% на годишна база), транспорт (+10,7%), ремонт на автомобили (+8,2%) и болнични услуги(+7,5%).

Това увеличение не е фундаментално, но е достатъчно проблематично, за да отложи перспективата за намаляване на лихвените проценти от страна на ФЕД. В началото на годината пазарният консенсус беше за 6 до 8 понижения на лихвените проценти, започващи през март. Сега се очакват само две, започващи през септември или ноември, и дори те могат да бъдат отложени за декември, ако до есента инфлацията не намалее значително. Сценарият за намаляване на лихвените проценти, започващо през юни, наред с подобни стъпки от страна на ЕЦБ, Швейцарската национална банка и Банката на Канада, сега е напълно изключен, освен ако данните за заетостта са много разочароващи, което макар и възможно е малко вероятно. Процесът на вземане на решения от ФЕД може да се усложни допълнително през следващите седмици, ако рязкото покачване на цените на петрола (доближаващи 90 долара за барел) продължи.

Съществува още един фактор, който трябва да се вземе предвид, тъй като не само заетостта и инфлацията оказват влияние. Обслужването на дълга е също толкова важно. Ако приемем, че лихвените проценти останат стабилни, разходите по дълга на Федералното правителство на САЩ се очаква да достигнат почти 6% от БВП до края на годината. Това е огромна сума, която се възприема от пазара като неустойчива в дългосрочен план.

Въпреки това, ако ФЕД намали лихвените проценти със 150 базисни пункта, това ще доведе до значително намаление на разходите за лихви от 33%. ФЕД е наясно с този въпрос, тъй като президентските избори наближават.

Еврозоната: битката с инфлацията е почти спечелена

Ситуацията в еврозоната е по-проста. Инфлацията намалява бързо. Хармонизираният индекс на потребителските цени достигна 2,95% на годишна база през март - първият спад под символичния праг от 3% от две години насам, което е под прогнозите на ЕЦБ. Показателят за базисната инфлация също е обнадеждаващ, като се понижи до 2,44%, отново под прогнозата на ЕЦБ (2,6%).

Трудно е да се предвиди какво би могло да попречи на еврозоната да започне цикъла си на намаляване на лихвените проценти още през юни, както се очаква от пазара. Все пак остава несигурността относно степента на намаляване на лихвените проценти през 2024 г. Пазарът се колебае между три или четири намаления на лихвените проценти с по 25 базисни точки. Ние клоним към три намаления на лихвените проценти, но признаваме, че това няма да промени коренно ситуацията на финансовите пазари.

Какви биха били последиците за EUR/USD, ако ФЕД намали лихвите след ЕЦБ?

В исторически план ФЕД винаги е инициирал цикли на понижаване или повишаване на лихвените проценти, но времената се променят. По-доброто представяне на американската икономика подтиква ФЕД да не бърза и с право.

Ако ЕЦБ намали лихвените проценти още през юни, разликата в лихвените проценти ще се прибави към разликата в икономическите резултати и по този начин ще доведе до по-силно изразен спад на еврото. Пазарът вече е позициониран твърдо върху долара поради стабилността на американската икономика, нарастването на производителността (между 3-4% на тримесечие спрямо отрицателната стойност в еврозоната), търсенето на по-висока доходност и новата преоценка на риска, свързана с президентските избори в САЩ, която благоприятства долара като сигурно убежище. Според доклада на Комисията за търговия с ценни книжа (CFTC), спекулантите (както финансови посредници, така и институционални инвеститори) значително увеличават нетните си дълги позиции в щатски долар за трета поредна седмица. Това се случи преди данните за инфлацията в САЩ.

Докато EUR/USD не падне под прага от 1,05, според нас ЕЦБ няма да се тревожи за обменния курс и за въздействието на слабостта на еврото върху вносната инфлация. Дори ако еврото спадне значително под този праг, знаем, че централната банка разполага с няколко приложими инструменти за ограничаване на поевтиняването на еврото, освен вербалните интервенции, които по своята същност са рискови. Подобно на останалата част от пазара, ние оставаме резервирани към EUR/USD с първоначална цел 1,05. Не можем да изключим мрачно лято за еврото с по-изразено понижение, може би към 1,0350.

Ниската волатилност е друг проблем, който трябва да се отбележи. Предполагаемата волатилност при двойката EUR/USD е под 5%, което е необичайно. Такъв е и случаят с всички основни двойки. Големите геополитически рискове все още не се матеарилизират в силно поевтиняване на еврото, въпреки че има критични точки на напрежение, и относителната стабилност на макроикономическите данни със сигурност обясняват отчасти тази летаргия. Колко дълго ще продължи тя е трудно да се каже, но е нещо, което трябва да се има предвид.