Антон Иванов: Допустимо е през следващите няколко години България да изгуби предимството си на регионален електроенергиен доставчик

Господин Иванов, след „газовия пакет“, включително и намаление на потреблението на газ Европейската комисия излезе и с предложение за „електроенергиен пакет“ и в частност намаляване на потреблението на електроенергия.  Наясно ли сте какъв беше ефектът от мерките в „газовия пакет“ и защо се наложиха новите стъпки ? 

Ефект от „газовият пакет“ имаше – газовите хранилища в Европа са запълнени до голяма степен, бяха осигурени доставки от трети страни, които частично компенсираха отказаните доставки от Русия, а строителството на нови терминали за втечнен газ е безпрецедентно. Същевременно редица страни обявиха степенувани системи за въвеждане на ограничения на потреблението на газ и провеждат активен диалог с индустриалните потребители за възможните мерки в това направление. Акцентирането върху необходимостта от частично ограничаване потреблението на енергийни ресурси през зимата е важна част от мерките на много правителства.

„Електроенергийният пакет“ частично също подпомага намаляването на потреблението на природен газ в Европа, но е наложителен и за намаляване на ценовия натиск върху потребителите.

Само цената на електрическата енергия ли е причината ?

При наличие на твърде високи цени на природен газ за отопление, на петролни продукти за транспорт, сегашните цени на електрическата енергия са важен фактор, който задълбочава кризата. Така че ограничаване на цената на електрическата енергия е важна политическа задача, още повече, че в голямата си част ръста на цената й не е поради високи производствени разходи. Поради това „електроенергийният пакет“ ще има по-широк обхват, извън мерките за пестене и диверсификация.

Подходът за административна намеса на спот пазара и в частност на TTF, така, както беше анонсиран от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен може ли да се оцени като правилен и няма ли да доведе до изкривяване на пазара ?

Има много възражения по отношение на мерките, които касаят пазара на Европейско ниво. Фактически ефективни ще са мерките на национално ниво, защото те са съобразени със спецификите на местното производство и потребление, но и със структурата на местните пазари. Вече се вижда ясно, че въпреки наличието на общи регламенти, националните пазари имат „особености“, които налагат различни подходи при реакция на кризите. Що се отнася до опасенията за изкривяване на пазара, бих посочил, че по-скоро е необходима адаптацията му към настоящата среда.

Много компании изразиха съмнение, че стъпката, свързана с изземване на приходите на енергийните компании, особено в период, в който и суровините, които те плащат са завишени е правилна. Още повече, че всяка от националните държави има различен подход към тези т.нар. свръхпечалби. Няма ли подобна мярка да има обратен ефект, вместо очаквания ?

Тепърва предстои да се види дали ще се наложи унифициран подход за таван на цената и ограничаване на приходите на компаниите. От друга страна виждаме, дори в България, че националните правителства вече прилагат по един или друг начин подобни мерки.

Дискусията по тази тема на европейско ниво основно касае инвестициите във ВЕИ и призивите да не се ограничават печалбите им, защото това мотивира много частни инвеститори да се включат в разработката на нови проекти. Проблемът е, че хората в Европа излизат на улицата и ако се повтори протестът на „жълтите жилетки“, ефектът върху плановете за трансформация ще бъде много по-дълбок.

В частност какъв би бил ефектът за България, където средствата от свръхпечалбите се насочват за подкрепа на бизнеса ?

В нашия случай ще се разшири обхвата на засегнатите компании, основно с производителите на ВЕИ, но и частните производители от изкопаеми горива. Поради взаимовръзката с регулаторно определяни показатели, въвеждането на такава мярка по време на регулаторния период вероятно ще се отрази негативно на ВЕИ индустрията, която сега работи основно на база на договори за премии.

Господин Иванов, повечето анализатори са единни в мнението, че цените на електроенергийния и газовия пазар ще останат високи поне до 2024 г. В същото време страната ни има ангажимент, обвързан и с Плана за възстановяване да пълна либерализация на електроенергийния пазар до 2025 г. Очевидно е, че това е сериозен казус в настоящата ситуация на дълбока енергийна криза. Какво може и трябва да се направи, така че и без това крехкия баланс да не бъде нарушен ?

Поетите ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост, които бяха разработени окончателно в началото на 2022 година и бяха одобрени през май, включват тежки реформи, основно в сектор Енергетика. Не може да не се отбележи, че за разлика от други страни, в които плановете бяха приети много по-рано и вече се изпълняват, у нас при приемането му, та дори и при разработването му, вече ясно се виждаха размерите на енергийната криза. Възниква въпросът защо бяха оставени реформи, които сега създават проблеми – може би защото този план фактически не премина обществено обсъждане?

И сега ние следва едновременно да прилагаме антикризисни мерки, които включват пазарни регулации и възстановяване на производството от въглища, и същевременно да планираме пълна либерализация и отказ от въглища. Не може да забравяме, че реформите се реализират от хора, и когато липсва обществено съгласие по тях, те водят до социално напрежение.

Считам, че страната ни по-ясно следва да заяви кои са възможните действия при сегашните обстоятелства и каква е дългосрочната визия за развитие на сектора, отново отчитайки текущите предизвикателства.

Не е ли по-разумен вариантът Европа да се върне временно към системата на държавно регулиране, докато се успокоят ценовите нива, а впоследствие да премине към по-усъвършенстван модел на свободен енергиен пазар ? 

Тук е добре да посочим, че определението „свободен“ по отношение на Европейския енергиен пазар е твърде условно. Голяма част от търговията на електрическа енергия в Европа се осъществява по строго регламентирани правила, които обаче допускат административно въздействие за насърчаване на ВЕИ инвестициите и ограничаване на производството от въглища. В този смисъл и сега държавното регулиране има съществена роля, а обсъжданите мерки ще намерят различно приложение в различните страни-членки, като разнообразят формите на административен контрол.

Интересно е да се проследи съвместяването на мерките за ценово регулиране и осъществяването на визията за електрификация чрез ВЕИ. Очевидно бързото случване на комплекса от инвестиции във ВЕИ, съответни мрежи, електромобилност и производство на водород не е реалистично, и то не само по финансови причини – има ограничения във веригите на доставки, но и липса на достатъчно квалифицирани кадри. На този фон призивите за ограничаване потреблението на енергийни ресурси вече излиза извън рамките на справяне с кризата, породена от действията на Русия, а се превръща в елемент на „зеления преход“.

Европейската комисия говори и за „нов дизайн“ на пазара на електричество. Как да разбираме това ?

В началото на енергийната криза 2021/22 Европейската комисия твърдо застъпваше тезата, че пазарният модел е много добър и не трябва да се променя. Сега, под натиска на редица национални правителства, тази позиция претърпя промяна, като беше признато, че изградения и въведен в последните 10-15 години пазарен модел не може да е ефективен в условията на геополитически кризи. Обсъждат се различни варианти на нов модел, но мисля, че предприеманите вече стъпки на национално ниво ще са тези, които ще съставят основите на новия пазарен модел. Също така мисля, че за въвеждане на нов общ пазарен модел ще е необходим по-дълъг период от време, така че сега ролята на националните регулатори е изключително отговорна – работейки в рамките на текущия пазарен модел да се прилагат норми за защита на потребителите, без да излагат производителите на риск от дефицит и недопускане проблеми с доставките.

Кризата подчерта недостатъците на сегашния пазарен модел на свободен пазар, комбиниран с административни настройки, насочени към постигане на политически цели. Натискът върху потребителите се увеличи и мотивите за осъществяване на амбициозни цели за трансформация ще бъдат преразгледани.

Едната от тезите, които се лансират за настоящото кризисно състояние на енергийния пазар е свързана с т.нар. прекалено хеджиране. Вместо обаче това да бъде прекъснато се предлагат мерки за ограничаване на ликвидността, но например с държавни заеми. Други предлагат вид форми на застраховка. В случай на недостиг на капацитет обаче това не би ли разширило енергийната криза и в бъдеще ?

Хеджирането е нормална пазарна практика, която се прилага за балансиране на ценовите скокове. От друга страна хеджирането на пазара за въглеродни емисии доведе до допълнителен ценови ръст миналата година, така че сега се обсъждат различни варианти за ограничаване на чисто финансовите сделки на енергийните пазари. Така отново пазарът се обвързва с въвеждане на допълнително администриране.

По отношение на необходимостта от осигуряване на ликвидност, това е необходима мярка, за да осигури устойчивост на участниците на свободния пазар, но не решава корена на проблема – високите цени, които не са резултат от недостатъчно производство, показват проблем с пазарния модел и той трябва да се преразгледа.

Вие сте много добре запознат с предложенията на Европейската комисия, напълно наясно сте и с процесите в България. Кой е оптималният изход от тази трудна, но и сложна ситуация, в която се намира страната ни ?

Липсата на дългосрочна стратегическа визия за развитие на сектора извежда на преден план краткосрочни мерки и реакция на текущите външни въздействия, без да се отчитат дългосрочните ефекти от предприеманите стъпки.

Ниският дял на природния газ в енергийния баланс на страната и високата разполагаемост на електрогенериращи мощности ще ни позволят да преминем през предстоящата трудна зима сравнително леко. Тежките проблеми обаче предстоят в следващите години, а действията сега не ни помагат – поетите задължения за бързо ограничаване работата на въглищните ни централи, както и изземане на приходите на държавните дружества, без отчитане на нуждата от инвестиции, са недалновидни решения. За съжаление новите технологии, на които се разчита, изискват време за развитие и налагат нуждата от допълнителни инвестиции в мрежова инфраструктура, а конкуренцията за привличане на финансиране е висока. При тези обстоятелства е твърде вероятно в следващите няколко години България да изгуби предимството си на регионален електроенергиен доставчик, с което ще увеличи зависимостта си от внос и, съответно,  ще загуби важен инструмент за подкрепа на местните потребители.

Липсата на ясна визия за развитие тласка редица потребители към търсене на децентрализирано решения. Те не са по-ефективни, но създават усещането за локална независимост. Фактически в периода на изплащане на тези инвестиции, които често надхвърлят 10 години, потребителите остават обвързани с конкретна технология и губят възможност за преход към следващо, по-ефективно технологично поколение, а това влияе на тяхната конкурентоспособност.

За оптимален изход може да се говори ако наличните технологични, финансови и човешки ресурси са насочени към осигуряване на надеждни доставки на енергия в дългосрочен план. Дори и децентрализираните решения губят своята ефективност, когато не се реализират в рамките на обща политика за развитие.

Изхождайки от това, че инвестициите във ВЕИ мощности ще са необходими и ще продължават да се развиват, основно на база на частната инициатива, остава важната задача за осигуряване на мрежова инфраструктура и надеждни  мощности за балансиране и осигуряване на базова енергия. Тези задачи могат да се решат само с участие на държавата.

Разширяването на обхвата на приложение на електрическата енергия в транспорта и за производство на водород са допълнителни предизвикателства, а прехвърлянето на разходите за многомилиардните инвестиции към крайните потребители има различно изражение между страните от Европейския съюз. За България ролята на държавата при управление на наличните ресурси остава първостепенна задача за постигане на амбициозните цели, но пътищата за реализацията й  следва да бъдат широко споделени с обществото.