The Economist: Как Европа да предотврати превръщането на енергийната криза в икономическа

Европейският съюз успя да се обедини, за да се справи с икономическите последици от наложената карантина заради пандемията от коронавируса. Енергийната криза изисква още по-решителни действия,  тъй като ще продължи не една зима, пише The Economist и посочва възможности, към които да се насочат страните от ЕС.

Манипулирането на цените няма да помогне много.

Тъй като доставките на руски газ са прекъснати, френската ядрена енергия, заедно с норвежките водноелектрически централи, дестабилизираха европейските енергийни пазари, цените стават все по-възмущаващи. Така миналата седмица базовата цена на природния газ се повиши с 30%.Така например, през миналата седмица, базовата цена на природния газ се увеличи с 30 %. През миналото лято договорите за електроенергия, сключени между Франция и Германия за година напред се търгуваха почти по 100 евро (118 долара) за MWh. Неотдавна обаче цената прехвърли нивото от 1000 евро. Наистина оттогава досега цените се понижиха, но стойността на газа, ако се сравни с тази на петрола, както и преди е равна на цена на петрола от почти 400 долара за барел. И тази криза, както предупреди председателят на компанията Shell ще продължи не една зима.

Страданието ще е голямо. И то ще се разпространява все повече, предвид това, че сроковете на сега действащите енергийни договори, подписани между домакинствата и компаниите ще изтекат, а новите договори предстои да се сключат. Всичко това засилва натиска върху икономиката, тъй като Европейската централна банка повишава лихвените проценти, за борба с инфлацията. Много експерти прогнозират настъпването на рецесия през следващите няколко месеца. В същото време европейската валута спрямо долара е на най-ниското си ниво от две десетилетия. Очертава се перспектива за разногласия между държавите-членки на ЕС.

Но досега отговорът на Европейската комисия не е впечатляващ: тя наскоро излезе с предложение за ограничаване на цената на газа, използван за производство на електроенергия. Тази идея ще бъде обсъдена на 9 септември на министерската среща. Европейската комисия може също така да се опита да реорганизира по някакъв начин пазара на електроенергия, така че спот цените вече да не зависят от разходите на ниско рентабилните производители, които често работят с газово гориво.

Ограничение на цените! Звучи красиво, но тази мярка може да се окаже контрапродуктивна. Това е така, защото таванът на цените няма да ограничи ни най-малко търсенето на дефицитната енергия. Така например, в едно проучване се казва, че такова ограничение, въведено в Испания, е довело само до увеличение на производството на електроенергия, използвайки природен газ, с 42% (ако се смята и юни тази година). Общоевропейската политика само ще стимулира търсенето на газ, увеличавайки вероятността той да бъде ограничен през зимата. Никой не спори, че при сегашното положение, някои компании, които произвеждат възобновяема енергия при почти нулеви пределни разходи, със сигурност ще постигнат добри печалби. Ако цените на природния газ останат високи в продължение на много години, тези неочаквани печалби биха могли да се характеризират като неоправдана рента. Но същият ценови сигнал води също така и до факта, че при липса на вятър електричеството ще се произвежда  от електроцентрали на природен газ, а и ще има стимул за насочване на инвестициите към създаване на възобновяеми енергийни източници.

Вместо да се опитват да запушват дупки, правителствата трябва да се съсредоточат върху два по-големи проблема. На първо място трябва да се освободи пазарният механизъм така, че търсенето да се ограничи, но едновременно с това да е от помощ за най-уязвимите.

Въпреки че това би изисквало големи субсидии, целевата помощ не би била скъпа: например, според МВФ, ако се предоставят отстъпки и паричните помощи  се разпределят за най-бедните 40% от населението, тези мерки в крайна сметка ще струват по-малко от сегашните политики, които до голяма степен са насочени към намаляване на данъците върху горивата или ограничаване на  цените на дребно.

Друг приоритет е увеличаването на доставките на природен газ. Това зависи не само от волята на Владимир Путин:  можем да търсим други източници, и, между другото, това беше една от причините френският президент Еманюел Макрон да посети Алжир. Освен това европейските страни могат да се заемат с отстраняването но проблеми, например с неефективните трансгранични газопроводи. Към днешна дата проблеми като недостатъчните инвестиции и разликите в стандартите пречат на транспортирането на газ от Испания и Франция до Германия и Източна Европа. ЕС трябва да гарантира, че при нормирано разпределение на газ ще бъде налице общоевропейско споразумение, което да предвижда процедурата за изключване на потребителите - кой трябва да бъдат изключен на първо място. Без това има опасност някои държави да натрупат излишни запаси от газ.

Всичко това ще изисква пари. Досега Гърция, Италия и Испания, които са най-задлъжнелите членове на еврозоната, са насочили между  2 до 4% от своя БВП към фискални субсидии, за да смекчат енергийния шок. Добре е, че ЕС разполага с необходимия икономически потенциал за оказване на помощ; ЕС разполага с фонд за възстановяване от пандемия от 807 милиарда евро, разпределен под формата на заеми и безвъзмездни средства. Досега обаче са изплатени по-малко от 15% от тези пари. Финансирането на енергийни проекти също може да бъде ускорено, като Европейската комисия предлага евтини заеми за предоставяне на целева фискална подкрепа. Европейският съюз успя да се обедини, за да се справи с икономическите последици от наложената карантина заради пандемията. Енергийната криза изисква също толкова решителни действия – и не бива да си правим илюзии по този въпрос.

Добре е, че ЕС разполага с необходимия икономически потенциал за оказване на помощ; ЕС разполага с фонд за възстановяване от пандемия от 807 милиарда евро, разпределен под формата на заеми и безвъзмездни средства. Досега обаче са изплатени по-малко от 15% от тези пари.

Финансирането на енергийни проекти също може да бъде ускорено, като Европейската комисия предлага евтини заеми за предоставяне на целева фискална подкрепа. Европейският съюз успя да се обедини, за да се справи с икономическите последици от наложената карантина заради пандемията. Енергийната криза изисква също толкова решителни действия – и не бива да си правим илюзии по този въпрос.