Климат на ръба на предела и как ЕС вече няма време за колебания

Апостол Апостолов, кореспондент на 3eNews за района на Бенелюкс

Европейският съюз си е поставил за цел да постигне нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. в съответствие с Парижкото споразумение. Всяка една от неговите членки е правно задължена да намалят емисиите с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. като междинна стъпка.

Данните на Европейската агенция по околна среда показват, че през въпросната базова година са  регистрирани  4 735, 92 CO2 еквивалент (MtCO2e), а последните данни – преди две години 2023 - 2 986, 76 млн. Емисиите във всички сектори са намалели, но все още трябва да се извърви дълъг път за постигане на нулеви нетни емисии, е краткото обобщение на Съвета на ЕС.

Успехът е отчетен и от Европейската комисия, но резултатите не дават основание на ангажираните ресорни комисари да си поемат  дълбоко въздух, защото докато излязъл доклад за състоянието на климата всичките им напомня, че от 2020 г. насам сме преживели най-топлите години откакто се води статистика. На други места в Стария континент пък бяха регистрирани незапомнени наводнения.

Очевидно е, че редуцираните за тези повече три десетилетия 37% изхвърляни емисии в атмосферата не могат да бъдат успокоение, а са нужни още кардинални мерки . За Брюксел няма време за чакане, затова ударно променя регламенти, опростява регулации, дава уверения за стабилност и предвидимост на инвеститори и индустрии.

Защото, отлагането на целите води до нарастване на „цената на бездействието“, както казва в едно наскорошно изказване еврокомисарят по конкурентоспособността Тереса Рибера. Цифрите по-долу са достатъчни категорични и шокиращи, и то в рамките на една година 2023, според инфографика в сайта на Съвета на ЕС. 

Сумарно климатичните бедствия за периода 2021-2023 са стрували 163 млрд. евро на европейския бюджет. За да не се допуска тази сума да набъбва още през следващите години, нужни са инвестиции в областта на климата.

По отношение на енергийната ефективност също трябва още действия. Целите на Комисията са постигане на резултати в рамките на 11.7% през 2030 г., а в момента „общите колективни усилия на страните“ (по думите на енергийния еврокомисар Дан Йоргенсен) възлизат на 8,1%. Така че усилията трябвало да бъдат в посока на комплексни мерки между ново и старо законодателство, нови насоки в националните климатични планове, средства за чисти технологии, електрификация, модернизиране на мрежи, инвестиции в умения, необходими за подкрепа на неутрални по отношение на климата икономики.  

И всеки път когато някои от силните на деня се обади някъде пред медиите- най-често срещаната дума е „няма време“. И Парламент и Комисия с това започват всяка среща, доклад, конференция.

Не случайно едно от последните решения за това лято бе да се ревизира един от стратегическите документи за втория мандат начело на Урсула фон дер Лайен – Климатичната стратегия - намаляване на емисиите на парникови газове до 2040 г. с 90 % в сравнение с нивата от деветдесетте.

"Залогът е много висок. Всеки тон CO2, отделян днес, компрометира бъдещето ни. Светът спешно се нуждае от ясни правила. Вече няма време за колебание“, казва председателят на комисията по Околна среда в ЕП Антонио Декаро в апел към неговите колеги да излязат с конкретни решения през оставащите месеци до провеждането на световната климатична Среща на върха COP в Бразилия, определяна като „исторически шанс“ за света – и затворените само в един ден 2000 училища заради непоносимата шега в Тулуза, и жителите на Мали, и борещите се с все по-силните мусони в Пакистан, и Чад и нейните 48 градуса по Целзии на сянка, и всички по-малки нуждаещи бедни и островни държави, които „все чуват големи обещания, а все нищо не се случва“.

Светът, както бе казано по време на една сесия на ЕП, очаква от Европа да бъде водеща и да представи трайни решения за справяне с  климатичните промени. Не само светът, бих добавил, самите европейци чакат своите водачи да намерят „лек“ за климата.

Още колко да чакаме

Всяка година недостигът на вода засяга 20% от територията на Европа и 30% от населението, показва доклад на Европейския парламент, излязъл през 2025 г. Две години по-рано без доклади и анализи, Северна Италия показа с пример това, което четат днес на хартия депутатите.

През пролетта на 2023 г. поречието на река По пресъхна, а цяла област бе пред икономическа катастрофа. Снимки на туристи показаха как се разхождат по дъното на езерото Гарда. Обикновено до острова в езерото се стига с лодка. Но тъй като нивото на водата спадна с близо половин метър по-ниско можеше да се стигне и по пясъчна ивица.

Незапомнена суша по същото време обхвана Франция, която от енергиен шампион по износ на ток се принуди да моли съседките, за да не изпадне в енергийна криза. Съседна Германия пък се бореше с пресъхналите участъци на Рейн. Същевременно Белгия и Нидерландия бяха потопени и съсипаха тонове селскостопанска реколта. Винопроизводството в ЕС отчете най-лошата година от половин век. Не звучат никак добре и предупрежденията на застрахователите, според които бурите ще бъдат все по-често явление през летните месеци. Затова хората е нужно да бъдат подготвени и да минимизират щетите. 

Това са само една минимална част от стотиците примери за климатични бедствия, обхванали Европа през последните три години. Те са ясен показател за „домашното, което трябва да си напише“ ЕК преди началото на COP’30 през ноември. За да не се налага Урсула фон дер Лайен, Вопке Хукстра и цялата делегация пак да повтаря впоследствие, че дипломацията е „била на ръба на провала“ и да не се налага за пореден път да обясняваме на малките бедни нации как и защо отново са били излъгани. Следващият път обаче може да бъде фатален – за народите, за икономиките, за природата… за всички нас.