Българските проблеми с пазара на горива в очакване на своето европейско разрешение
Източник: needpix.com
Злоупотребата с монополно и господстващо положение на пазара е икономическо състояние, дефинирано нормативно в чл. 20 от ЗЗК като господстващо е положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи. Съгласно чл. 21 от ЗЗК е забранено поведението на предприятие, което може да доведе до злоупотреба с монополно или господстващо положение, при което се ограничава или нарушава конкуренцията и с това отново се засягат интересите на потребителите. Оттук следва, че естественото икономическо състояние на пазара е такова, при което е налична работеща конкуренция и всяко отклонение от това изисква правни мерки, за да бъде изправено до такова. Това повелява именно и чл. 119 от ДФЕС във връзка с чл. 3 от ДЕС, стъпвайки на разбирането за силно конкурентна социална пазарна икономика, която се осъществява в съответствие с принципа за отворена пазарна икономика и свободна конкуренция.
С обществена значимост се явяват две ключови дела, свързани с горивата и електроенергията.
Сложността на установяването на злоупотреба с монополно и господстващо положение в практиката е сериозна, особено по делата с изявен обществен интерес. Както знаем, това е изключително правомощие на КЗК като производството се развива по реда на чл. 70 – 77 от ЗЗК. Така например КЗК с Определение № 698/2022 г. и на основание чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, КЗК предявява на Лукойл-България твърдения за извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК и чл. 102 от ДФЕС, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение чрез прилагане на ценова преса спрямо конкурентите на дружеството при търговията на едро с горива. Проверката и установяването на нарушението не се дължат на самосезиране на Комисията, а са по искане на конкуренти от сектора – първоначално от страна на Инса ойл във връзка с ценообразуването при продажба на дизелово гориво, впоследствие от страна на ОМВ за монопол.
Как се получава това положение с дизеловото гориво на практика?
КЗК е обвързана да проверява конкретен времеви период и твърденията през това време. Така времевият период на това пазарно състояние е от март 2021 г. до постановяването на акта на КЗК – февруари 2023 г. Твърдението от страна на ОМВ е за премахването на ценовата отстъпка от страна на Лукойл при покупка на голямо количество горива. По този начин, независимо дали се закупуват големи количества за търговия на едро на горива с цел препродажба или на дребно, цената е една и съща. Това води след себе си два проблема: първо, препродаването на стоката и потенциалната печалба от разлика в цената дава възможност за покриване на разходите по транспорт на горивото и поддръжката на търговските обекти. При равен ценови старт дистрибуторите на горива няма как да постигнат дори разходопокривен елемент, още по-малко да издържат стопанската си дейност. Второ, тъй като Лукойл е също така и продавач на горива, чрез други свои дружества, които имат бензиностанции, то той директно лишава от конкурентна среда както дистрибуторите, така и преките търговци за крайния потребител. На трето място, наложен е еднакъв режим на плащане – и търговците на дребно и на едро плащат веднага освен самото гориво и неговия акциз, независимо, че търговците на едро държат горивото в данъчни складове и могат да платят акциза в режим на отложено плащане. Като краен ефект се получава това, че хем единични търговци на дребно са облагодетелствани, хем се намалява възможността търговците на едро и на дребно да се конкурират с Лукойл.
От ОМВ твърдят на базата на публично достъпни данни, че пазарният дял на производство и продажба на горива на Лукойл, чрез рафинерията в Бургас, за периода 2020 – 2022 г. е в граници между 62 до 79 %. Това го прави решителен фактор на този пазар. Крайният ефект от това би бил Лукойл да елиминира конкуренцията от пазара за търговия на едро с автомобилни горива и в частност с дизелово гориво, което ще има дългосрочен негативен ефект върху пазара, защото изчезването на купувачите, които имат балансираща пазарна сила спрямо Лукойл, ще позволи на предприятието с господстващо положение да експлоатира в още по-голяма степен клиентите чрез повишаване цената на горивата. В дългосрочен план би накарало дистрибуторите на горива да напуснат този пазар, с което да се елиминира възможността за внос от други страни на горива.
Твърдението на Инса ойл почива на същите факти, подобно на ОМВ, с допълнението, че Лукойл продава дизелови горива под пазарната себестойност /производство и препродажба/, което се явява „хищническо ценнообразуване“ като крайната цел е отстраняване от пазара да другите търговци.
В това производство са въвлечени и търговците на горива от Сакса, които допълват фактите с това, че отмяната на търговските отстъпки без предупреждение ги лишава от възможност своевременно да се преориентират към други производители на горива. От тази ситуация следва и невъзможност да се изпълнят договори по други търговски отношения, налагат се преговори и потенциално прекратяване на търговски отношения.
Фактическото състояние е следното – литър дизел на бензиностанция Лукойл е 2.70 лв., без отстъпка за клиенти, литър дизел, закупен от търговец на едро от Лукойл е 2.72. Още с покупката му от Лукойл търговецът реализира загуба спрямо търговията на дребно.
Така първоначално потребителят се радва на ниски цени, но при елиминиране на конкуренцията цените трайно ще бъдат определяни по волята на единствения пазарен играч с тенденция за ръст нагоре.
Ключовото обаче от пазарна страна в това производство е, че ако Лукойл променя търговските условия по начин, че закупуването на горива от него за целите на препродажба на търговия на едро стане практически нерентабилно или прекрати доставките на автомобилни горива, търговците на практика ще бъдат лишени от алтернативни доставки. Вносът ще стане неконкурентен, като по този начин ще изчезнат и чуждестранните алтернативи. Предвид и огромния размер на инвестициите за навлизане на пазара, ситуацията е крайно неизгодна за навлизане на нови участници. А това вече налага особена намеса на регулаторния орган.
Има ли развръзка по случая?
На първия етап от проверката КЗК е установила нарушение и е наложила санкция със свое Решение 184/2023 г. В производството голяма част от фактите са под дължимата защита на търговската тайна, по-специално относно по-специално количества на продажби, цени, пазарно положение, пазарно поведение, пазарни стратегии и намерения.
Установеното от Комисията в икономически план е следното:
Най-същественото по този въпрос е как е дефиниран пазарът на горива за целите на този конкретен спор. КЗК възприема пазара като пазар на търговия на едро с моторни горива (автомобилен бензин и газьоли – дизелово гориво) на територията на страната, включващ два вертикално свързани подпазара, а именно:
– подпазар на търговия на едро с моторни горива под режим отложено плащане на акциз (РОПА);
– подпазар на търговия на едро с моторни горива, освободени за потребление (с платен акциз).
Естествено, Лукойл са на обратното становище като поддържат разбирането, че не може да се говори за два отделни пазара и това разбиране е в разрез с дългогодишната практика на КЗК. Така би се избегнал именно спорът за еднаквите цени, налагани от Лукойл на различните пазари, популярно казано – на едри и за крайните потребители по бензиностанциите „на дребно“. Спорен момент е дали пазарът трябва да се разглежда общо като такъв за моторни горива или отделни пазари за бензин и за дизел.
От Комисията обосновават защо пазарът подлежи на предефиниране, а именно защото условията на пазарите на горива се развиват динамично и поведението на участниците на пазара се променят съобразно множество външни фактори като за всеки случай следва да се вземат предвид конкретните пазарни особености. В практиката на Комисията многократно пазарът на търговия на едро с горива е сегментиран на две нива: търговци на едро – първо ниво и търговци на едро – второ ниво[1]. В конкретните производства КЗК не е разглеждала в детайли именно търговията на едро в зависимост от данъчния режим, тъй като фокусът не е бил върху това сегментиране и не са открити антиконкурентни проблеми. Наличието на такива по описания случай обаче дава основания на Комисията да анализира детайлно пазара и да обособи двата подпазара – с и без платен акциз, опростено казано. Към този подход се търси решение и поради практиката на Европейската комисия, която третира пазара на едро, като такъв, в който дизелът и бензинът са включени в един и същ продуктов пазар, с оглед на тяхната взаимозаменяемост от гледна точка на доставчиците, а не на потреблението. КЗК приема също и за обосновано твърдението, че на пазара на търговия на едро с моторни горива през разглеждания период пред настоящите и потенциални конкуренти съществуват високи бариери за навлизане и разрастване. Предвид засекретената информация за цени и отстъпки е трудно да бъдат обяснение тези икономически механизми и влиянието им за изхода на производството. Но пък КЗК заключава, че Лукойл притежава съществено присъствие на пазара на съхранение на горива тоест данъчни складове, където се съхранява дизеловото гориво без биодобавки и необложено с акциз.
Установено от Комисията от правна гледна точка е:
Европейската практика определя господстващото положение като позиция на икономическа мощ, която дава възможност на предприятието да предотврати поддържането на ефективна конкуренция на съответния пазар като му дава силата да се държи в значителна степен независимо от своите конкуренти, клиенти и в крайна сметка от потребителите[2]. Концепцията за независимост, която е специфична черта на господството, е свързана със степента на конкурентен натиск, оказван върху предприятието. За установяването на господство не е необходимо предприятието да е елиминирало всички възможности за конкуренция на пазара. То обаче трябва да има съществена пазарна мощ, за да може да има значително въздействие върху условията, при които конкуренцията би могла да се развие . Стабилен пазарен дял от около 50 % или повече създава оборима презумпция за господство. КЗК е установила че „Лукойл-България“ ЕООД притежава сравнително висок пазарен дял и е пазарен лидер на съответния пазар на търговия на едро с моторни горива, с дял колебаещ се през отделните шестмесечия на изследвания период между 40-50% и 50-60%. Също така безспорно е и трудността за навлизане на други участници в пазара, включително и поради липсата на свободни данъчни складове, с оглед огромната мрежа на Лукойл и в тази област.
Накратко, въз основа на извършения икономически и правен анализ Комисията приема, че „Лукойл-България“ ЕООД е извършило нарушение по чл. 21 от ЗЗК, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение чрез прилагане на ценова преса спрямо конкурентите на дружеството при търговията на едро с моторни горива на територията на страната, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на пазарите на горива и да засегне интересите на потребителите. Поради това Комисията определя за окончателен размер на санкцията сумата от над 67,7 млн. лв.
Решението на КЗК е оспорвано пред Административен съд – София област. Съдът не се е произнесъл като е счел да отнесе спора до Съда на Европейския съюз с искането да изясни как следва да бъде дефиниран пазарът. По-точно допустимо ли и е или не включване в един и същ национален продуктов пазар на стоки, които не са взаимнозаменяеми както от гледна точка на търсенето, така и от гледна точка на предлагането – в случая бензин и дизел. Допустимо ли е в продуктовия пазар на моторни горива да не е включено третото основно моторно гориво на националния пазар – газпропан-бутан (LPG), който има пазарен дял на националния пазар, равен на пазарния дял на бензина.
До произнасянето на СЕС този съществен от икономическа страна казус няма да получи своя отговор.
___________________________________________________________________________________________________
[1] Посочени от КЗК са и следните актове: Решения № 887 и № 888 от 2012 г.; Решение 479 от 2017; Решение № 727 от 2017 г.; Решение № 313 от 2019 г.
[2] Решение на СЕС по дело United Brands v Commission, C-27/76, EU:C:1978:22, § 65.