Инж. Кремен Георгиев „Не се очаква ръст на цените на парното. Възможно е те дори да станат по-ниски ”

За бъдещите цени на парното и състоянието на българската енергетика разговаряме с Кремен Георгиев, енергетик с над 25 годишен опит, председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България.

Инж. Георгиев , наближава 31 март, когато е крайният срок, в който топлофикационните дружества подават исканията си за цените на топлоенергията през новия сезон? Какви се очакванията?

Настина благодаря за този въпрос, защото тази процедура по ценообразуване се провежда от години, но почти винаги се стига до известно напрежение сред хората , без да има нужда от него.

Защо се стига до тези  притеснения?

Защото някои от дружествата заявяват чисто формално големи повишения на цената на топлоенергията, които обаче КЕВР винаги не приема или „орязва”. Като „орязва” е меко казано.  У нас цените на парното и топлата вода  се решават и определят от КЕВР ,  а не от топлофикациите. Казано най-разбираемо, някои дружества искат много, но получават малко. Всяка година го повтарям това и няма са се уморя да го правя,  защото тези формални заявления почти винаги се използват за създаване на социално напрежение. Почват се едни заглавия-  „увеличение на топлото със 100%”, „  парното скача три пъти” и т.н. Няма такова нещо. Според мен повишение на цените практически няма да има, а не изключвам те дори да паднат в някои градове, което ще е истинско „чудо” особено на фона на огромната инфлация последните години.

Звучи твърде оптимистично?

В момента такива са прогнозите за цените на природния газ и въглеродните емисии. Те са сравнително по-ниски в сравнение с предишни периоди. Надявам се тази  тенденция да се запази. И все пак да не забравяме голямата инфлацията и това, че светът е в жестока геополитическа криза, а съвсем близо до нас се води война. Тук бих искал да отлича ролята на КЕВР, която  особено под ръководството на експерт като г-н  Иван Иванов, винаги взима социално отговорни и балансирани решения , които позволяват на топлофикационните дружествата да продължат да функционират, а на клиентите им да не плащат висока цена.

Казвате позволяват на топлофикациите да „продължат да функционират”. Това звучи като работа на ръба на оцеляването. Такава ли е ситуацията?

Всъщност определението, което Вие давате „оцеляване на топлофикациите” е по - правилно. Аз просто се изразявам по-политкоректно. У нас голямата част от тези предприятия отдавна работят на „ръба на оцеляването”. Те настина функционират без да реализират почти никаква печалба, а като изключим софийската топлофикация това са частни дружества. Всъщност през големи периоди от време, тези предприятия често работят и на загуба и имат и големи недовзети приходи. Наясно съм , че по-голямата част обществото няма да оцени по достойнство това, че тези фирми и техните колективи, продължават да доставят топлинни услуги при много тежки икономически условия, но самият аз като енергетик с над 25 годишен опит знам колко е трудно и отговорно е това.

Имате ли конкретни притеснения, че тази година може да се създаде повече социално и политическо напрежение около състоянието на българската енергетика?

Почти съм убеден, че това ще се случи. За жалост отиваме на шести път на предсрочни избори за три години. А когато има избори , някои от политиците минават всякакви граници, за да трупат дивиденти. Иначе българската енергетика , особено въглищната, е пред практически колапс.

Взеха се решения в Народното събрание, подписваха се споразумения с енергетиците и миньорите, щяха да се водят някакви преговори с Европейската комисия, за които обществото щеше са бъде информирано.

Не виждам нищо от това да се е случило. Всъщност ние енергетиците, въобще не знаем какво се е случило или случва. Само едно нещо е видимо, една от големите въглищни централи в Маришкия басейн спря работа и съкрати 30% от служителите си. Ако държавата не се вземе в ръце и не помага по някакъв начин за трансформацията на този сектор от енергетиката, той няма  да се трансформира, а ще се ликвидира.