Бюджет 2024 на границата между миналото и бъдещето

Автор: Петя Георгиева, ИПИ

Законът за държавния бюджет за 2024 година вече е факт и бюджетната процедура след няколко години на хаос най-накрая влиза в нормални рамки. Парламентът, добър или лош, успя да приеме закон за бюджета (заедно с бюджетите на ДОО и НЗОК) и да промени Конституцията на Република България до празниците – дори само по тези два показателя можем да го класифицираме като успешен. Повече за конституционните промени може да се прочете тук, a тук припомняме най-важното от бюджетния дебат и какви промени през следващата година биха подобрили фискалната политика и средата за бизнес.

Какво е предвидено в бюджет 2024 година накратко:

- Бюджетен дефицит от 3% на касова основа, данъчни приходи при 3,2% реален растеж на БВП, прогнозирана инфлация от 4,8% на годишна база и безработица от 3,9% в края на периода.
Бюджетът е базиран на някои данъчни и осигурителни промени – въвеждането на глобалния данък върху корпорациите в размер на 15%, увеличаване на максималния осигурителен доход; същевременно се запазва постройката на осигурителната система чрез значителни трансфери към осигурителните фондове (ДОО и НЗОК) от държавния бюджет, които да покриват разликата със събраните осигурителни вноски.

- Доходната политика на правителството продължава в посока ръст на зависимите от бюджета доходи – минималната работна заплата (вече 933 лв.) и пенсиите (11% увеличение). Тежестта на пенсиите върху държавните финанси остава много голяма.
Запазва се съществуващият модел на социално подпомагане – множество програми, предоставящи помощи на широк кръг получатели с никакъв или малък подоходен критерий (например тези за деца и ученици), съвместно в данъчни облекчения, така че родителите на почти всяко дете в България да бъдат подпомагани, макар и с малко. Борбата с крайната бедност и социалното изключване обаче остават на по-заден план и засега не отбелязва резултати.

- Много важна промяна е решението към бюджетния закон да се приложи списък с всички отделни инвестиционни проекти. Това бе направено както за капиталовата програма на правителството, така и за проектите на общините, които се финансират чрез фонда с лимит (тази година) от 1 млрд. лева. Досега капиталовите разходи в бюджета оставаха мистерия, обвити в легенди за списъци с проекти, които изпълнителната власт пренарежда и приоритизира с краткосрочни политически аргументи. Накратко – това беше личното портмоне на финансовия министър и премиера, които с решения на министерския съвет, често в последните месеци на годината, заминаваха за ремонти на околовръстни шосета, довършване на водопроводи или строеж на спортни зали и стадиони.

- Не трябва да пропускаме и политики, които трябваше да отпаднат, но с договорки и (вероятно) лобистки натиск бяха „спасени“ в парламента. Припомняме отново за преференциалната ставка на ДДС за определени  браншове и ценовите тавани за производителите на електроенергията и програмата за компенсацията на цените на електроенергията за бизнеса. Кризите, които послужиха за публично оправдание за тези преки или квази субсидии в огромен мащаб, вече отдавна са отминали. А вместо решимост в реформа на субсидиите в селското стопанство, които в сегашния вид създадоха изключително неравномерна структура на тази дейности и цялата верига на стойността, окрупняване и огромни печалби за малък кръг лица, последните получиха и още „подаръци“ в плащания и данъчни облекчения.

Какво предстои през следващата година по отношение на фискалната политика и за следващия бюджет?

Нови фискални правила, за подготовката и въвеждането на които у нас следващата година ще е ключова; вече писахме тук за новите правила, те са факт и документите, които те изискват (средносрочните фискално – структурни планове), следва да се представят пред Европейската комисия през пролетта на 2024 година. Новите правила ще заместят сегашния по-усложнен модел, което вероятно ще наложи и корекция на закона за публичните финанси и закон за фискалния съвет и автоматичните корективни механизми, а това означава и промени в работата на Министерството на финансите и на Фискалния съвет. Как правим фискална политика, на какво стъпваме и какво следим са дори и по-важни въпроси от този за правилата, но за тях на този етап като че ли липсва съществен дебат. 

- Стартиране на промени в редица разходни политики – най-вече образование, здравеопазване, социална политика. Целта е средата за живот, а така и за правене на бизнес да се подобри. За момента има индикации, че правителството обмисля промени в част от секторите, за други обаче липсват всякакви инициативи за реформи. Демографията ни е в силна зависимост както от нивото на доходите, така и от качеството на  публичните услуги, така че ако ще се търси промяна в посока ограничаване на емиграцията и задържане на хора и деца, следва да се мисли (поне) в тези две направления. Промените в средата са по-дългосрочни по своя характер и излизат извън параметрите на единствен годишен бюджетен закон, но са важни и имат бюджетно изражение. Ако в средното образование създадохме фискални параметри, които стимулират записване и задържане на децата в училище, дават по-добра мотивация на учителите и осигуряват далеч по-добра материална база, то оттук насетне идва (трудният) фокус върху качеството и образователните резултати. Ако във финансирането на здравните дейности като че досега бюджетните параметри фаворизираха болничната помощ и достъпа до медикаменти, то сега трябва да решаваме структурни проблеми като дефицита на медицински сестри, липсата на адекватни услуги за долечение и дългосрочна грижа, както и далеч по-фундаменталния въпрос за превенцията, профилактиката и качеството на живот.

- Политика към инвеститорите – как ще привличаме и задържаме чужди инвеститори е ключов въпрос на фона на глобалната и европейска конкуренция – данъчните възможности вече се ограничават от глобалния данък, трябва да търсят други възможности за привличане и насърчаване на потенциални инвестиции в страната, особено извън столицата.

- Фискална децентрализация – темата за децентрализацията е достатъчно назряла, обсъждана и важна, за да се започне сериозна работа по нея сега. Общините имат нужда от собствен ресурс, ясни стимули да увеличават приходите си и ясни параметри и ограничения за финансиране на качествени местни услуги. Постепенното прехвърляне на облагането на ресторантите към общините е добро начало, но за истинска децентрализация са необходими по-мащабни промени. ИПИ отдавна подкрепя инициативата 2% от подоходния данък да остава в общините, повече за която можете да видите на https://dvenasto.bg/.

Накратко – вече има бюджет, скоро стартира подготовката на следващия, но структурните въпроси за реформите остават. Възможностите са отворени пред правителството и парламента за работа, стига да съберат воля и сили за това.