Под диктата на газа и ВЕИ европейските електроенергийни борси се опитват да покажат стабилност

Производството на електроенергия се запазва на по-ниско ниво, но предвид навлизането в есенните месеци и намаляване на търсенето на електричество за охлаждане вече се наблюдава известна стабилизация. На този фон през изминалата седмица се отчита поредно свиване на участието на фосилните горива, а в частност и на газа.  Изглежда, че препоръките за свиване на дела на синьото гориво, а и ценовия натиск дават резултат. Нестабилността на пазара на газ и намаляването на търсенето от своя страна водят до колебанията и на електроенергийните пазари. Отражението на тези фактори, а и възможностите на трансграничния капацитет, плюс икономическите сътресения и масовото навлизане на възобновяемите енергийни източници водят до интересни резултати на европейските електроенергийни борси. Ценовите нива в сегмента „ден напред“ не спират да варират от много ниски до изключително високи стойности.  Продължава да се наблюдава как в определени дни само за часове цената от нула стига до плюс почти 400 евро за MWh. Изглежда, че тези колебания ще бъдат неизбежни през следващите поне още достатъчно дълго време. 

Като цяло надеждата за цени под 100 евро за MWh в сегмента "ден напред" на европейските електроенергийни борси остава. Фактът, че вече има наченки при средната борсова цена за 36-та седмица е окуражаващ. Има едно "но". Въпросът е как и в каква посока цената на петрола и газа ще люшне и електроенергийните пазари. Стартът от високи цени през новата седмица в диапазона до 140 евро/MWh не е особено оптимистичен.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия (нетно) във всички страни от Европа възлиза на 38 259.78 GWh през 36-та седмица на 2023 г. според постъпилите данни и преди окончателните. За сравнение, през 35-та седмица то е достигало до обем от 39 911.48 GWh според коригираните данни.

Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от Европейския съюз (ЕС) отново според постъпилите и преди окончателните данни през 36-те седмица  то е в обем от 40 160.14 GWh (41 073.93 GWh за 35-та седмица) във вечерните часове на 10 септември 2023 г. според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на подготовка на публикацията.

За сравнение, година по-рано, или през 36-та седмица на 2022 г. производството на електроенергия в страните от ЕС е възлизало на 43 599.02 GWh, а през 2021 г. – 45 619.00 GWh.

От това общо производство през 36-та седмица от настоящата 2023 г. на фосилните горива се пада дял от 31.68 % или 12 723.87 GWh срещу 13 803.97 GWh (33.61 %) седмица по-рано. От тях на кафявите въглища – 2881.15 GWh или 7.17 %, а на каменните – 2126.42 GWh – 5.29 %. Природният газ държи дял от 16.53 % или 6639.65 GWh ( 6967.06 GWh или 16.96% за 35-та седмица). Участието на ядрената енергия е изчислено на 10 696.97 GWh или 26.64 % (10 516.91 GWh или 25.60 % седмица по-рано).

Делът на възобновяемите енергийни източници през 36-та седмица е в обем от 16 739.30 GWh или 41.68 % (16 753.05 GWh или 40.79 % през 35-та седмица). Вятърните централи на сушата са произвели обем от 4779.36 GWh (11.90 %), а офшорните – 283.64 GWh (0.71 %).

Произведената от слънчеви електроцентрали енергия е от порядъка на 5686.52 GWh (14.16 %) срещу 4548.24 GWh (11.07 % седмица по-рано), Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпените мощности – 4.03 % и 6.86 % съответно, както и на биомасата – 3.14 %.

Що се отнася до износа и вноса на електроенергия, през 36-та седмица отново е любопитен. Франция държи лидерското място с обем от 1234.5 GWh, следвана от Швейцария с 302.1 GWh и Чехия – 218.1 GWh Отново по-добър в сравнение с 35-та седмица е и експортът от България – 155.0 GWh GWh.

Като цяло към подготовката на данните, необходимостта от внос в ЕС, ако се направи сравнение с предходни седмици е доста по-слаба – 699.8 GWh. Много висок остава за поредна седмица вносът на Германия – 1053.6 GWh и Италия – 849.2 GWh.

Предвид интензитета на СО2, Франция не отстъпва първото място поради високия дял на ядрените мощности, следвана основно от Австрия и Швейцария. Напоследък към тях се присъединяват, макар и не винаги Белгия, Нидерландия, Гърция.

По отношение на дела на възобновяемите енергийни източници в електрическия товар през 36-та седмица първенството се пада на Австрия с дял от 89% и Гърция – 59.4 %. Едва след тях се нарежда Швейцария – 53.5 %. За Германия, участието на ВЕИ е оценено на 51.8%, а за Франция – 24.6 на сто. България в процентно отношение се оценява с участие от 27.4%, но пък е много по-напред от Нидерландия, за която през 36-та седмица се отчита участието им с едва 4.6%.

Средна борсова цена на електроенергията за  36-та седмица

Средната борсова цена на електроенергията за 35-та  седмица за IBEX (БНЕБ) и OPCOM се изчислява на 95.93 и 96.95 евро за MWh (за 35-та седмица - 122.29 и 122.40 евро за MWh). Стойността е близка до тази в Гърция – 95.69 евро за MWh, ( преди седмица - 123.57 евро за MWh ).

На някои от останалите европейски електроенергийни борси тази стойност е, както следва: в Германия – 100.52 евро за MWh (за 35-та седмица – 106.74 евро за MWh) и 93.78 евро за MWh за Франция (предходната седмица – 98.17 евро за MWh).

В Унгария, стойността спада от 115.91 евро за MWh преди седмица до 99.54 евро за MWh.

Точно обратно – средната борсова цена за 36-та седмица в страните от Иберийския полуостров (Португалия и Испания)  се повишава до 101.96 и 101.63 евро за MWh (преди седмица 97.45 и 97.52 евро за MWh съответно).

В Италия средната борсова цена също спада и е в диапазона 108.33 – 104.48 евро за MWh в зависимост от региона (предишна – 113.32 – 110.55 евро за MWh).

Най-общо средната борсова цена през 36-та седмица на повечето от европейските елeктроенергийни борси е под 100 евро за MWh, а след Франция борсите от региона и в частност България, Гърция и Румъния са с по-ниски ценови нива.

Средна месечна и средна годишна цена към 10 септември 2023 г.

Средната месечна цена на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“, предвид стойностите през миналата седмица на някои то борсите е по-висока, а на други малко по-ниска. Трябва да се отбележи, че ако не са по-ниските стойности, наблюдавани в почивните дни стойностите биха били по-различни. Стремежът за понижение остава водещ, въпреки че факторите в подкрепа трудно взимат превес.
Предвид трудната ситуация все пак може да се каже, че средната годишна цена в посочения сегмент на европейските електроенергийни борси намалява, макар и незначително и се движи в диапазона от 90 евро ( в Испания, където е най-ниската) до 128.97 евро/MWh (Италия – с най-висока стойност).

Средната месечна стойност на IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM към 10 септември е 101.56 и 102.67 евро за MWh ( преди седмица или към 3 септември - 102.17 евро за MWh евро за MWh и за двете борси).

Във Франция средната цена към десетия ден от месец септември обаче е по-висока – 94.52 евро за MWh (88.96 евро за MWh към третия ден от месеца). Прави впечатление доста по-високото ниво в Германия – 103.9 евро за MWh в сравнение с нивото отпреди седмица – 98.7 евро за MWh.

В Австрия изчисленията към 10.09 т.г. са за 102.21 евро за MWh, което също е покачване спрямо седмица по-рано, когато стойността е била 96.54 евро за MWh. По-висока е тази цена и за Унгария – 104.31 евро за MWh (седмица по-рано 102.9 евро/MWh).

Точно противоположно на електроенергийната борса в Полша към десетия ден на септември стойността се понижава слабо до 107.96 евро за MWh в сравнение с предишната цена до трети септември – 108.62 евро за MWh.

Ценовите нива на Иберийския пазар се връщат към ръст към десетия ден на септември, след като преди седмица вървяха към спад. Постигнатата цена в Португалия 100.14 евро за MWh (предишна – 89.61 евро за MWh), а в Испания – 99.99 евро за MWh (седмица по-рано 89.58 евро за MWh).

На гръцката HENEX средната месечна цена към десети септември продължава да намалява и се изчислява на 99.62 евро за MWh (към 3.09 – 102.95 евро за MWh).

На италианската GME средната цена за базова енергия в сегмента „ден напред“ към десетия ден на месец септември обаче е по-висока – 107.41 евро за MWh в сравнение със 102.94 евро за MWh седмица по-рано или към 3 септември.

В страните отвъд континенталната част като Великобритания средната месечна цена също е с малко по-висока стойност – 101.81 евро за MWh (седмица по-рано 100.96 евро/MWh). Не само много по-висока, но и най-висока е стойността на Ирландските борси – 123.48 евро за MWh. Седмица по-рано тя достигаше 116.3 евро за MWh.

Средната годишна цена в сегмента „ден напред“ не се променя съществено. Вероятно движението в посока към спад или ръст ще е по-отчетлива през следващите периоди.

Така средногодишната цена в сегмента „ден напред“ на двете електроенергийните борси от региона - българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM намалява, макар и незначително до 106.48 и 106.45 евро за MWh съответно. За сравнение, седмица по-рано тя е съставлявала 106.63 и 106.55 евро за MWh.
На този фон стойността на гръцката HENEX намалява за поредна седмица до 124.94 евро за MWh (125.71 евро за MWh към трети септември). По-ниска е цената и на италианската GME – 128.97 евро за MWh (129.51 евро/MWh седмица по-рано).

Изчисленията сочат, че на унгарската HUPX тази стойност към десето число от настоящия месец е 111.24 евро за MWh (преди – 111.41 евро за MWh).

Минимално е изменението на електроенергийната борса във Франция – 103.65 евро за MWh към 10.09 спрямо 103.82 евро за MWh преди седмица или към третия ден от настоящия месец.
В Германия също е без особена разлика спрямо предходната седмица – 99.58 евро за MWh ( предишна - 99.38 евро за MWh).

Постигнатата средна годишна стойност в посочения сегмент на борсите в Португалия и Испания, за разлика от месечната също e близка до предходните нива – 91.64 евро и 90 евро за MWh съответно (седмица по-рано – 91.23 и 89.54 евро за MWh)

Във Великобритания стойността също е променена незначително отново в посока надолу – 115.49 евро за MWh в сравнение със 116.09 евро за MWh към 3.09.2023 г.

На ирландските електроенергийни борси средната годишна цена към 10 септември е също почти без изменение – 126.66 евро за MWh при 126.63 евро за MWh към 3 септември.

Петрол, газ, СО2

Новината за решението на Саудитска Арабия да продължи свиването на добива с 1 млн. барела на ден до края на 2023 г. през миналата седмица бе в основата на движението на цените на петрола. Така сорт Brent , който на 4 септември вече достигаше 89 долара за барел , в края на седмицата се покачи до 90.65 долара за барел (д/б). Допълнителна подкрепа оказа и решението на Русия за намаляване на експорта на петрол на световните пазари с 300 хил. барела на ден до края на годината.

Изгледите за продължаване на повишението на цените остава в сила, става ясно от очакванията на големите компании. Така например, анализаторите от Goldman Sachs смятат, че цената на сорт Brent през декември тази година може да е с 2 д/б над огласена от тях неотдавна прогноза за 86 д/б, ако доставките на петрол от Саудитска Арабия на световния пазар са с 500 хил. барела на ден по-малко от първоначалните очаквания. Прогнозата за следващата година при т.нар. бичи сценарий е за още по-високи стойности. Все пак декември 2024 г. е твърде далеч, а и сценарият не е сред основните, така че ще го оставим за друг случай.
Анализаторите от Bloomberg Intelligence също са на мнение за ръст на цените, като се позовават на фактори: намаляване на добива от страна на ОПЕК+, спад на запасите и запазващо се устойчиво търсене на петрол. Ако наистина Саудитска Арабия продължи до края на годината доброволното намаляване на доставките, то това ще подобри съществено перспективите за ръст на петролните котировки, смятат те.

Търсенето на енергоносители в краткосрочен план (особено в САЩ и Европа) е под значителен натиск. Това на бензин обаче все още изглежда устойчиво и данните за печалбите на петролните компании дават увереност, сочат статистическите данни.

Междувременно анализаторите оценяват физическия пазар на петрол на едно от най-добрите нива за последните 12 месеца, а намаляването на добива и търсенето от страна на Китай, което остава устойчиво означава, че ниво от 100 долара за барел не може да се изключва. Към това трябва да прибавим и последните констатации от наблюдението на пазара в САЩ, а те са - високо търсене.

Ситуацията е в процес на развитие и в известна степен ще зависи от резултатите на срещата на G20 и то тези, които няма да бъдат обявени публично. А в частност между Саудитска Арабия и САЩ. Иначе публичния ангажимент е за подкрепа на енергийно бедните държави.

На този фон временното спокойствие на пазара на природен газ в Европа бе нарушено в петък, след като работещите на LNG заводите в Австралия дадоха начало на стачни действия. Това сложи началото на опасенията за проблем при доставките на синьо гориво на световните пазари. Цената на газа по индекса TTF на борсата ICE, които в понеделник се установиха на ниво от 33.57 евро за MWh, в петък вече скочиха до 34.50 евро за MWh – плюс 5.51%.

Стачката обхваща предприятията Gorgon и Wheatstone, на които се пада дял от около 7% от световните доставки на LNG (на американската Chevron). Според първите изявления на синдикатите, работниците първоначално ще участват в ограничена стачка, спирайки работа до 11 часа. Ако не бъде постигнато споразумение до 14 септември, те планират да стопират напълно дейността си за две седмици.

Първоначално стачката трябваше да се проведе в четвъртък, но беше отложена с един ден. Синдикатът Offshore Alliance, който представлява работниците на LNG платформите, заяви в четвъртък, че преговорите са продължили през цялата седмица, но не е постигнато споразумение.

Членовете на профсъюза се „стремят към получаване на възнаграждение в съответствие със секторните стандарти, прилагани към колегите на Chevron“, се казва в изявлението.

Трябва да припомним, че в края на август отпадна заплахата за стачка на работниците от компанията Woodside Energy, които постигнаха принципно споразумение с ръководството по редица въпроси и разбира се, свали опасенията за 4% от доставките на LNG за световните пазари.

Очакването е, че ефект върху европейския газов пазар ще има, но доколко ще е съществен предстои да се проследи. Конкуренцията остава висока, но пазарът като цяло е балансиран. Още повече, че европейските газови запаси са на изключително високо ниво. Съоръженията за съхранение на синьо гориво са запълнени средно до 93.94 % (1064.6806 TWh), а и все още се нагнетява газ, макар и при много слабо темпо от 0,6 п.п.
Що се отнася до цената на емисиите, които само преди няколко месеца бяха на границата от 100 евро за тон, то опасенията за световната икономика и отказът от риск от финансовите играчи свалиха цената й до нивото отпреди година – средната цена на ICE EUA се понижи от 83.26 евро/тон при затварянето на търговията на 4 септември до 8065 евро/тон в петък. Намалението в голяма степен дава глътка въздух основно на въглищните централи, а съответно и на ценовите нива, участващи в микса.

Тенденции

Някои забравят, че пазарите на петрол, газ и електроенергия са изключително свързани. Високата цена на петрола неслучайно предизвиква притеснения. Тя обаче е в резултат на наслагване на редица събития в световната икономика и именно мрачната перспектива за развитието й в средносрочен план е една от основните причини зад удължаването на доброволното съкращаване на производството от страна на Саудитска Арабия.

Цените на горивата влияят изключително много върху избирателите. Горивата объркват бюджетите на бизнеса и домакинствата, а в момента светът вече е на изборна вълна. Предстоят избори в САЩ, избори за Европейски парламент, смяна на еврокомисарите. Събитията на глобално ниво, влияещи върху завоите в една или друга посока предизвикват притеснения. Повята на думичката дефицит тревожи още повече, тъй като наистина може да тикне цените в посока 100 долара за барел до края на годината и то в момент, когато се прокрадват данни за намаляване на инфлацията в някои от западните държави.

Важно е да се отбележи, че всичко това се случва на фона на вече предприети ответни, защитни мерки. В настоящата ситуация обаче те се оказват недостатъчно ефективни. От значение е и въпросът, който вече се задава и ще става по-болезнен – цената, която ще трябва да се плати за енергийната трансформация. Заедно с всички фактори, включително мрачните очаквания за световната икономика, експертите не забравят да напомнят и проекта на Саудитска Арабия Vision 2030, който се нуждае от огромно финансиране, а цените на петрола са един от начините за осигуряване на средства за него. Някои го подминават, но той все повече набира сила. При цена на петрола от 70 долара за барел няма как да бъдат осигурени пари за проект като Neom, обръщат внимание анализаторите от FT. Това от своя страна вече повдига въпроса за цените на алтернативните горива. При настъпване на по-активния процес на преход към тях ценовите нива ще продължат да се покачват сочи предварителният анализ.

Връщайки се към обвързаността на цените на петрола, газа и електроенергията трябва да се припомни, че Европа почти не получава тръбопроводен газ. Преминаването на търговията със синьо гориво от тръбопроводи към LNG има значителен ефект върху цените и то в посока на нестабилност. С увеличаването на LNG товарите, на газови пазар навлязоха нови играчи – и производители, и потребители. Това промени и начина на обвързване на цените на газа спрямо петрола и индексираните продукти.

Относителните промени в цените на газа спрямо суровия петрол са сред ключовите двигатели на цената на втечнения природен газ.

Пазарът на LNG се формира общо - взето около дългосрочни договори, индексирани с петрола. В същото време пазарната стойност на договорените LNG товари, в зависимост от региона, от който идват се определят от LNG хъбовете на международно ниво.

Фактът, че големи обеми втечнен природен газ все още се закупуват на базата на петрола, означава, че относителните колебания в цените на петрола спрямо газа оказват значително въздействие върху стойността на споразуменията за продажба и покупка на LNG.

Сложната обвързаност е обяснявана нееднократно, но като цяло всичко това се отразява върху цената на електроенергията на европейските електроенергийни борси. Базирайки се на подробни анализи на вече случили се ценови колебания и събития, анализът на големите консултантски компании е категоричен: пазарът все още не се е върнал към нормалното си състояние отпреди кризата. Газовият пазар ще остане напрегнат най-малко до края на 2025 г., а нестабилността на цените ще се задържи поне още 2 до 3 години. Дотогава, докато на пазара не се появят товарите от новите LNG проекти, които се осъществяват в света.