Регионът на ЮИЕ разполага с огромен, но спящ финансов ресурс от пенсионни фондове и частен капитал

Централна и Източна Европа разполага с огромен, но спящ финансов ресурс в лицето на пенсионни фондове и частен капитал, който би могъл да се превърне в гориво за икономически растеж и технологичен скок. Отключването на този потенциал обаче изисква радикална промяна - както в държавните политики и регулаторните рамки, така и в обществения манталитет, който трябва да се трансформира към стратегическо, дългосрочно инвестиране. Около това мнение се обединиха участниците в панел "Отключване на частния капитал за конкурентоспособността на ЦИЕ: Използване на спестявания, пенсионни фондове и инвестиционни инструменти" от третия ден на петото издание на Green Transition Forum.

Най-голямото събитие за трансформация в Централна и Източна Европа се провежда от 16 до 20 юни в Sofia Event Center. Организатори са Green Transition Forum, Dir.bg и 3Е-news.net.

По време на дискусията беше поставен фокус върху мобилизирането на частния капитал за растеж, реформата на пенсионните фондове и задълбочаване на пазара, отключването на институционалните инвестиции, разработването на инвестиционни инструменти за конкурентоспособност, създаването на целеви финансови инструменти като инвестиционни фондове, облигации и структурирани продукти за насочване на капитала към стратегически сектори, както и как страните от ЦИЕ могат да се интегрират по-ефективно в капиталовите пазари на ЕС, за да стимулират финансовата стабилност и конкурентоспособността.

Модератор на панела беше София Касидова, ръководител "Стратегия и зелени политики" в ББР, а участие в дискусията взеха Теодор Радонов, ръководител на отдел "Институционални връзки, Северни страни, Балтийски държави и ЦИЕ" в ЕИФ; Цанко Арабаджиев, главен изпълнителен директор на Българска банка за развитие; Светла Несторова, главен изпълнителен директор на GPF Доверие; Мартин Гиков, председател на УС на Jeremie, България в ЕИФ; и Дейвид Рийзър, основател и главен изпълнителен директор на OpiAld.

Касидова, в ролята си на модератор, подчерта, че ключовият въпрос пред финансовия сектор и държавните институции днес е как да се мобилизира този "спящ" капитал. Тя очерта основните предизвикателства - от регулаторни пречки пред единния пазар до недостатъчно инвестиции в научноизследователска дейност.

София Касидова даде думата първо на Теодор Радонов, който беше категоричен, че в Европа няма проблем с капитала.

"Пари има, но има проблем с разходването на средствата. Европейските домакинства разполагат с 11,5 трилиона евро финансови активи, като една трета от тях стоят в депозити и спестовни сметки с ниска доходност. За сравнение, в САЩ този дял е едва 10%. Това е огромен, неизползван ресурс. Ключът към решението е в нашите ръце".

Според него основните пречки пред мобилизирането на този капитал са липсата на хармонизирани и достъпни инструменти за инвестиране.

"Не е особено лесно да се инвестира на частните пазари, защото те са много формални. Едно от нещата, които се опитва да направи ЕК, е да създаде инструменти за спестяване, които ще позволят на инвеститорите на дребно да инвестират по-лесно своите средства", обясни Радонов.

По думите му ниската финансова грамотност също е сериозна бариера, особено в страни като България, където 95% от хората инвестират в недвижими имоти.

"Хората трябва да разберат дългосрочните ползи от инвестирането във венчър капитал, частен капитал и инфраструктурни проекти. Образоването на обществото чрез кампании и лекции е изключително важен елемент за решаването на този проблем", каза той.

В отговор на тези предизвикателства, ЕИБ разработва дигитален портал, който ще предоставя прозрачни и разбираеми данни за историческата възвръщаемост на различни фондове.

"Когато внесем повече яснота и прозрачност на пазара, в комбинация с финансова грамотност, това със сигурност ще помогне за отключването на този спящ капитал", обясни Радонов.

След него думата беше дадена на Цанко Арабаджиев, според когото капитал има, но липсват достатъчни примери за неготово реализиране, като подчерта и значението на международните партньорства, капиталовите пазари и ефективните инвестиционни инструменти за икономическия растеж.

"Вариантът да отключим частния капитал е, когато има инструменти за частна търговия. Партньорството ни с ЕСО ще даде възможност стотици милиони левове да бъдат инвестирани и да стигнат до бизнесите, публичните предприятия и да бъде решен проблемът с енергийната ефективност", обясни Арабаджиев.

Относно идеята за единен капиталов пазар в Европа, Арабаджиев отбеляза, че България трябва да подхожда внимателно, тъй като рисковете от изтичане на капитал са реални, както се е случило с трудовия пазар, където страната е изгубила квалифицирани кадри.

Арабаджиев представи и визията на ББР за създаване на нов иновативен финансов продукт.

"Подписахме договори за финансиране с Европейската инвестиционна банка и с Банката за развитие към Съвета на Европа при цени за Българската банка за развитие равни и малко по-ниски от тези, с които се финансира държавата, което е огромен успех. И още по-ключовото нещо е, че този евтин ресурс, с който ние разполагаме, благодарение на нашите партньори, той ще бъде прехвърлен върху вас, върху бизнеса, без Банката за развитие да задържа някаква част от него", добави Арабаджиев.

От своя страна, Мартин Гиков заяви, че изграждането на капацитет и технологичният трансфер, започващ от университетите, трябва да бъдат в центъра на вниманието в Европа. 

"Има две неща, които трябва да имаме предвид относно частният инвеститор. Първото е дали има достатъчно проекти, които се разработват така, че да постигаме уникални решения на проблемите. Трябва да популяризираме успешните истории, за да могат инвеститорите да повярват, че има възможности и че трябва да се възползват от тях", коментира Гиков.

По думите му има два начина да се ускори икономическият растеж - финансирането на проекти и възникващите технологии.

"От гледна точка на човешкия капитал имаме предимство и трябва да канализираме усилията си в тази посока. Изграждането на капацитет е от ключово значение. Технологичният трансфер, който обикновено тръгва от университетите, трябва да бъде фокус на усилията не само в България, но и в цяла Европа", подчерта Гиков.

"Второто е увеличаването на мащаба. Вече са налице множество мерки в това отношение, които се предлагат и от Европейската инвестиционна банка, и от ЕК в тази област. Необходими са ни застъпници на европейско ниво и финансиране, както и да се възползваме от правилния момент. Необходима е симбиоза между инструментите за акредитиране и капиталовите пазари. Капиталовите пазари са важни но имаме много да свършим, за да се намали бюрокрацията", добави Гиков.

След него модераторът даде думата на Светла Несторова, според която ресурси има и въпросът е как да бъдат привлечени. Тя насочи вниманието към ресурса от 27 милиарда лева, управляван от 10 пенсионно-осигурителни дружества, като отбеляза, че три четвърти от тези средства се инвестират от дружества.

"27 милиарда, събирани в продължение на много години и как използваме техния потенциал, е един от въпросите пред обществото.

"Парите в България в тези фондове подлежат на много строга регулация и в момента работим на принципа "един размер за всички". 45-килограмова девойка и мъж пред пенсия разполагат с един и същи инвестиционен продукт. Това е абсурдно", заяви Несторова.

Като първа и най-неотложна стъпка, Несторова призова за незабавно приемане на дългоочакваната мултифондова реформа в пенсионната система. "Тази реформа е готова, нека спрем да я бавим. Тя ще позволи създаването на различни портфейли според възрастта и рисковия профил на осигурените лица и ще отключи огромен потенциал за инвестиции в алтернативни инструменти, венчър капитал и инфраструктурни проекти", настоя тя.

На второ място, тя предложи смела визия за използване на пенсионните средства за финансиране на големи инфраструктурни проекти чрез публично-частни партньорства.

"Вместо държавата да емитира дълг, тези 27 милиарда могат да строят магистрали, мостове и болници. Това може да се случи, ако се създадат прозрачни условия и добро корпоративно управление, което да гарантира сигурността на инвеститорите", коментира още Несторова.

И повдигна темата за финансовата грамотност, която според нея е "огромният дефицит".

"70 000 млади хора под 35-годишна възраст в България имат задължения към частни съдебни изпълнители заради лоши кредити", подчерта Несторова. 

Думата беше дадена и на Дейвид Рийзър, който сподели опит от инвестирането в САЩ.

"Инвестициите в САЩ изглеждат по-различно от тези в Европа, в САЩ съществува значително по-висока толерантност към инвестиционния риск в сравнение с Европа. Рисковият капитал не ни плаши, аз съм инвестирал в много и различни предприятия и това, което установявам, е, че при нас има много по-голям страх да не пропуснем добра инвестиция, а в Европа - да не загубите средства", обясни Рийзър.

И отбеляза, че повечето нови работни места в САЩ се създават именно от стартиращи компании.

"Доверието и достъпността са ключови. Инвестира се не само на капиталовите пазари, има различни платформи, които предоставят информация за риска. Важно е да започнем да действаме. Вярвам, че можем да постигнем много повече, ако работим заедно", коментира Рийзър.

"Направете възможно за хората да поемат риск, увеличавайте мащаба, разказвайте истории за местните стартиращи компании, така хората се мотивират да инвестират. Смятам, че при вас има възможности, аз бих искал да разширявам дейността си към Европа", каза още Рийзър.

Green Transition Forum 5.0 се утвърждава като голяма и важна платформа за диалог между Европейската комисия, националните правителства, експерти, компании и медии. С петото си издание форумът позиционира България като активна част от разговора за бъдещето на зелените политики в Централна и Източна Европа и дори като инициатор на този дебат в региона.

___________________________________________________________________________________________________
Генерални Партньори: Астелас Фарма България, Геотрейдинг АД, Електрохолд България , Асарел Медет АД, АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД, Филип Морис България

Основни Партньори: Дънди Прешъс Металс, Аурубис България, ОББ, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Фондация Лъчезар Цоцорков, Глобален договор към ООН, PHOTOMATE, European Investment Bank, Българска банка за развитие, Телелинк бизнес сървисис, OMV Petrom, УниКредит Булбанк, Лидл България, Хайделберг Матириълс Девня АД с проект ANRAV, Байер, Mercuria, Елаците-Мед АД, Енергео ЕООД, Геотехмин ООД, Геострой АД, ИТР Сървисиз ЕООД, EVN България, Състейнабъл Енерджи Съплай ООД, БФБ, Carbonaires, Vivacom, Главболгарстрой, Камара на строителите в България, Електроенергиен Системен Оператор, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП)

Партньори: ПОК "Доверие", БМФ Порт Бургас, wpd България, Фонд ФЛАГ, Сдружение "Соларна Академия България", СОФ Кънект-операторът на летище "Васил Левски", ТЕЦ "БОБОВ ДОЛ", ICGB, Български Енергиен Холдинг ЕАД, НЕК ЕАД, Булатом, GCR, Джуниър Ачийвмънт България, EIT Community Hub в България, Cleantech Bulgaria, Булгартрансгаз ЕАД, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори и абревиатурата: БФИЕК, The Green for Growth Fund, Finance in Motion (FiM), ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД, Фонд на фондовете (ФнФ), Първа инвестиционна банка, AES, Порше БГ, NEXT BASKET, Девин, Райфайзен Адвайзъри ЕООД, Делта Клауд ООД, DOZZA drinks, Омега Пауър Груп ЕООД, Chill&Bite micro market, Cult Gourmet Catering, Сладко и Солено за Приятели

Логистичен партньор: Turkish Airlines

Мобилност: Enterprise Rent-A-Car

Настаняване: Hilton