ЕС проучва възможностите да занижи климатичните си цели за 2040 г.

Комисарят на ЕС по въпросите на климата Вопке Хукстра обмисля варианти за смекчаване на целта на блока за 2040 г. Причината за това е, че той се опитва да овладее отпора срещу амбициите на Европа в областта на климата. Очаква се през следващите седмици Европейската комисия, да предложи законодателство за приемане на предварително обявената цел за намаляване на 90 % от замърсяването с парникови газове до 2040 г.

Според служител на Комисията и двама души от обсъжданията, пожелали анонимност, Хукстра обмисля „гъвкави възможности“ за постигане на тази цел, за да разсее политическите опасения относно цената на усилията за различните индустрии - от тежката промишленост и селското стопанство.

Обсъжданите варианти варират от това да се позволи на страните да отложат по-сериозни намаления до това да им се позволи да отчитат намаленията на въглеродните емисии, за които плащат в други страни. Друга идея е да се залага повече на въглерода, който горите или технологиите могат да отстранят/поемат от въздуха. Това коментира европейското издание Politico.

За служителите на ЕС този подход е начин да направят една все по-непопулярна цел по-приемлива от политическа гледна точка и да гарантират, че Европейският парламент и столиците на ЕС ще одобрят законодателството.

Но групите на гражданското общество предупреждават, че мерките могат да отслабят и общите усилия на ЕС за ограничаване на емисиите, причиняващи затопляне на планетата. Това са „много опасни предложения“, казва Сам Ван ден Плас, директор по политиките в неправителствената организация Carbon Market Watch. „Всички тези неща могат да отклонят вниманието от необходимостта да се постигне незабавно намаляване на емисиите. Гъвкавостта също може да се разглежда като вратичкa в целите за декарбонизация“.

Какви са опциите на масата?

Комисията разглежда четири варианта за предоставяне на по-голяма свобода на действие на държавите.

Като начало служителите обмислят „нелинеен“ път между целта на ЕС за намаляване на емисиите до 2030 г. с 55 % и целта за 2040 г. - вместо „права ускоряваща линия“. Това би могло да означава по-бавно намаляване на емисиите в началото, компенсирано от бързо намаляване по-късно през 2030 г. А в крайна сметка това може да доведе и до по-голямо замърсяване на въздуха като цяло през десетилетието.

Комисията обмисля също така да позволи на държавите да купуват въглеродни кредити на нови международни пазари. Това би позволило на страните от ЕС да финансират проект, който намалява емисиите в една страна - например програма за обезлесяване или по-ефективно промишлено предприятие - в замяна на кредити, които се отчитат за постигане на местната цел. Тези пазари на въглеродни емисии се разглеждат като ключов начин за насърчаване на проектите за чиста енергия в по-бедните страни. Подобни идеи срещат и отпор, тъй като тези инвестиции трудно могат да бъдат контролирани, за да се гарантира, че намаляването на замърсяването е действително извършено.

Включването на международни кредити би променило значително подхода на ЕС към изменението на климата, като се има предвид, че целите на блока в областта на климата за 2030 г. и 2050 г. са вътрешни цели.

Подходът също така рискува да наводни пазарите на въглеродни емисии на ЕС с международни кредити, каза Ван ден Плас. Такъв беше случаят през по-голямата част от 2010 г. и това значително понижи цената на замърсяването в блока.

„Съществува много голям риск да повторим грешките от миналото“, смята експертът Плас от Carbon Market Watch.

Третият вариант би позволил на страните да зависят в по-голяма степен от отрицателните емисии, за да изпълнят своята задача - т.е. да отчитат въглерода, отстранен от въздуха чрез горите или чрез зараждащите се технологии за изсмукване на въглерод от въздуха.

Четвъртата идея е да се даде възможност на страните да играят със специфични за сектора цели за емисиите. Ако например един сектор има проблеми с постигането на задължителните намаления, правителствата биха могли да отчетат намаленията в друг сектор, който се движи по-бързо в намаляването на емисиите.

Нито един от вариантите не е сигурен, че ще бъде включен в окончателния вариант на законодателството. Но те се обсъждат в разговорите между Хукстра и политическите групи, каза служителят на Комисията.

Друг служител на Комисията, близък до кабинета на Хукстра, който също не е упълномощен да обсъжда вътрешните обсъждания, заяви: „Наистина водим разговори с редица заинтересовани страни и в близко бъдеще ще излезем с предложение, но няма да даваме актуална информация за процеса.“

Кой е истинският шеф?

Собствените закони на ЕС го задължават да приеме законодателство за целта до 2040 г. Но политическото внимание се отклони от заплахата от катастрофални щети на климата към други приоритети, като отбраната и промишлената конкурентоспособност.

Това накара Хукстра да се опитва да премине по все по-тесен политически път, за да изпълни обещанието на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен да определи курс към 90-процентно намаляване на емисиите.

Той трябва да задоволи групите в Европейския парламент, които искат да запазят силните амбиции на ЕС в областта на климата - като Социалистите и демократите и Зелените - и същевременно да успокои онези, които искат да се обърне по-голямо внимание на въздействието върху промишлеността, като дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП). Представители и на двете групи отказаха коментар за момента.

Първоначално Комисията беше обещала да публикува предложеното законодателство през първите три месеца на тази година.

Но опозицията срещу целта от 90 % нараства. Италианското крайнодясно правителство настоява целта да бъде намалена на 80 или 85 процента.

Също така не е сигурно, че бъдещото правителство на Германия ще подкрепи първоначалната стойност. Дясноцентристкият Християндемократически съюз (ХДС), който спечели федералните избори на 23 февруари, все още не е подкрепил целта в коалиционните преговори с лявоцентристката Социалдемократическа партия, според проект на преговорния текст, разгледан от изданието. Социалдемократите обаче настояват целта да стане част от коалиционното споразумение.

Повечето страни от ЕС подкрепят целта от 90 процента, заяви дипломат от страна от ЕС. Но позицията на Германия все пак ще бъде ключова, добави дипломатът, особено като се има предвид, че ХДС е партията както на фон дер Лайен, така и на Манфред Вебер, лидер на групата на ЕНП в Европейския парламент.

Фон дер Лайен, която често е наричана „VDL“, отдавна е в спор с Вебер относно политиката на блока за климата.

„Проблемът тук се крие във ВДЛ и най-вече във Вебер - което ме кара да се чудя кой е истинският шеф между тях“, каза дипломатът, пожелал анонимност.

Глобален ефект

Забавянето на изпълнението на целта за 2040 г. придоби международна значимост.

Целта - и степента на гъвкавост, която тя позволява - ще послужи за основа на плановете за климата за 2035 г., които ЕС и всички държави трябва да представят тази година съгласно Парижкото споразумение. Те са известни като национално определени приноси или NDC.

Малко държави спазиха крайния срок, определен от ООН през февруари. Забавянето от страна на ЕС в частност изпуска от отговорност други големи замърсители, заяви служител на Обединеното кралство, който също пожела анонимност.

„Това, което се случи с маймунджулъците  на САЩ сега, е, че целият въздух по темата вече е изпуснат по отношение на амбициозните НДП“, каза дипломатът. „Индия няма да настоява за това. Нито Саудитска Арабия. И тогава датите за изпълнение на НДП се връщат назад до голяма степен, защото ЕС ще закъснее“, смята човекът.