ОИСР предупреждава: Климатичните и търговски политики трябва да намерят баланс за конкурентоспособността на индустрията

Европа трябва да осигури подкрепа за бизнеса и индустрията, ако иска да бъде конкурентоспособна и да се справи с предизвикателствата на зеления преход. За целта са необходими ясни и целенасочени политики, които да подкрепят иновациите и да осигурят достъп до финансиране. Тази теза събра участниците в дискусията "Интерактивна дискусия: От политика към практика: Индустриална декарбонизация и чисти технологии - Предизвикателства и възможности", която е част от петото поредно издание на най-голямото събитие за трансформация и развитие в Централна и Източна Европа Green Transition Forum 5.0. Конференцията се провежда от 16 до 20 юни в Sofia Event Center. Организатори са Green Transition Forum, Dir.bg и 3Е-news.net.

Модераторът на дискусията, бившият министър на околната среда и водите Юлиян Попов, откри панела с думите: "Ние чухме фантастични неща от индустрията. Много окуражителни думи от изпълнителния вицепрезидент. А сега ще продължим тази дискусия и сме много, много горди да имаме като въвеждащ говорител министър Петър Димитров."

Петър Дилов, министър на икономиката и индустрията, подчерта: "За мен е чест да ви приветствам на този авторитетен форум, посветен на зелената енергия и декарбонизацията. Теми от ключово значение за бъдещето на икономиката и индустрията. Провеждането на тази среща е особено важно в момент, когато пред нас стоят както сериозни предизвикателства, така и реални възможности за развитие." Той допълни, че "Добрата новина е, че новата сделка за чиста индустрия въвежда принципа на технологичен неутралитет. Това ни дава свобода да избираме най-подходящите решения - възобновяеми източници, ядрена енергия, природен газ, според нашите ресурси и реалности."

Министър Дилов обърна внимание и на човешкия капитал: "Нашият най-ценен ресурс са хората - високо образовани, компетентни специалисти, които движат напред производството и иновациите. Но за да останем конкурентноспособни, са необходими още усилия." Той изтъкна, че България разполага със значими предимства и силни традиции в различни индустриални сектори, но за запазване на конкурентоспособността са нужни инвестиции в енергийна и ресурсна ефективност, модернизация на инфраструктурата и внедряване на нови технологии. Според него, "успехът на зеления преход зависи от способността ни да обединим усилия, да съчетаем екологичните цели с икономическата перспектива и да подкрепим индустрията по пътя на трансформацията. Това изисква стратегическо планиране, значителни инвестиции и тясно сътрудничество между бизнеса и държавата." Министърът увери, че Министерството на икономиката и индустрията разработва национална индустриална стратегия, която ще подкрепи тези процеси.

Куми Китамори, заместник-директор на Дирекция "Околна среда" в ОИСР, сподели: "Днешната сесия е посветена на декарбонизацията на индустрията. Много неща бяха казани, поне в предишната сесия, която беше много, много интересна, за този енергоемък сектор. Но нека поговорим и за друг аспект - енергоемките и изложените на търговия индустрии." Тя отбеляза, че в ОИСР разглеждат "пресечната точка между климатичната политика, но също така и търговската политика."

Китамори акцентира върху необходимостта от по-практични аспекти на политиките, които да подпомогнат бизнеса: "Това е съвместимостта между климатичната политика и търговската политика. И в тази област, откъдето ние идваме - аз идвам от Дирекцията по околна среда, така че разглеждаме климатичните цели - но има някои от мерките, които се въвеждат в различни посоки, които водят до въпроса за дискриминационно третиране на различни продукти." Тя обясни, че е важно да се намери баланс между амбициозните климатични цели и конкурентоспособността на индустрията, като се разработят ясни стандарти и механизми за измерване на въглеродния интензитет, които да са хармонизирани и да не създават излишни пречки пред бизнеса. Китамори подчерта и значението на международното сътрудничество за постигането на тези цели.

Радан Кънев, член на Европейския парламент, заяви: "Благодаря ви много първо за поканата да бъда тук и особено, че съм в тази част на дискусията, която се отнася до индустриалната декарбонизация. Тема, която ме вълнува много, много преди да развълнува Европейската комисия." Той беше категоричен, че "този разговор трябваше да се проведе преди минимум пет години." Кънев посочи, че законодателството за ускоряване на индустриалната декарбонизация е трябвало да бъде първо, преди ограничителните мерки:

"Много преди поредица от ограничителни законодателства, трябваше да дойде насърчителното. И това е едно обръщане на икономическата логика на климатичната политика, което в голяма степен обяснява огромните политически трудности и комуникационни трудности, с които климатичната политика се сблъсква в момента. Трудности, които далеч не са преодолени и няма скоро да бъдат преодолени. Това е моята много категорична политическа оценка. Ние в момента вървим много стръмно нагоре. Up river without a paddle, както казват на английски. Защото, за разлика от 19-а година, има сериозна обществена съпротива срещу всички следващи мерки и цели. Например, и това само отварям скоба, целта за 90% намаляване на емисиите към 2040 година, към настоящия момент е цел без подкрепа на мнозинството в Европейския парламент, на мнозинството европейски държави и на мнозинството европейски граждани. Тоест нейното постигане ще бъде едно изключително усилие, далеч не обречено на успех. Меко казано."

Евродепутатът предложи и промяна в наименованието на закона: "Според мен трябва да се нарича Закон за модернизация и инвестиции в индустрията. Вместо Industrial Decarbonization Accelerator Act трябва да бъде Industrial Modernization and Investment Act. За да е ясно, че той е насочен към развитие на една по-конкурентна индустрия, а не към затваряне на съществуващи и губещи своята конкурентност индустрии." Кънев допълни, че е важно да се осигури подкрепа за бизнеса под формата на конкретни планове и финансови инструменти, а не просто бюрократични упражнения. Той подчерта, че планът за декарбонизация трябва да е само един, но да бъде ясен и да осигурява реална подкрепа, вместо множество планове, които никой не чете.

Фук-Вин Нгуен, ръководител на Енергийния център Жак Делор, изтъкна: "Когато слушате какво се случва в момента в Брюксел, всъщност имате нужда от повече гласове, които всъщност да вървят в правилната посока, да вървят към климатичния преход." Той подчерта важността на иновативните финансови инструменти: "Трябва да намерим някои финансови инструменти, доста бързо, за да отговорим на основните проблеми. Това, което Япония прави, е, че заема срещу приходите от въглеродния пазар, защото знаем, че въглеродните пазари ще генерират приходи. И тези приходи ще бъдат възстановени с течение на времето. И това е нашето предложение, което сме готови да поставим на масата, че трябва да заемем пари, които ще възстановим с бъдещите приходи от въглеродните пазари, за да финансираме в момента енергийния преход."

Нгуен обърна внимание и на ниския процент от БВП, който Европа отделя за научноизследователска и развойна дейност в сравнение със САЩ и Китай, и призова за спешни мерки в тази посока. Той изрази убеждението, че заемането на средства срещу бъдещи приходи от въглеродния пазар е иновативно решение, което би могло да подкрепи енергийния преход, но за целта е необходима политическа воля на европейско ниво.

Доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на Софийския университет, коментира: "Радвам се, че имаме възможност днес да поговорим под това заглавие - от политики към практика, тъй като доста често, изпадайки в обяснения за политиките, забравяме как те ще бъдат приложени на практика." Той наблегна на необходимостта от връзка между науката и бизнеса: "Всъщност при нас липсва връзката между финансирането, включително от държавата, на научноизследователска дейност и фундаменталните научни изследвания и иновациите в бизнеса. Или ако има такава връзка, тя се случва на друго място, например в Щатите, където част от измислените нови знания в Европа биват комерсиализирани. И тук трябва да поработим доста, защото дори самото целеполагане в изследователския сектор, в академията, във висшите училища, ако щете, и в България, до момента не беше изрично насочено към комерсиализация или към технологичен трансфер."

Деканът на СФ допълни, че е важно да се обърне внимание и на обвързването на различни специалности, за да се стимулират иновациите, както и на нуждата от привличане на чуждестранни студенти и таланти в България, за да се компенсира изтичането на мозъци.

Линда Калхер, изпълнителен директор на Strategic Perspectives, заяви: "Наистина исках да представя малко как сделката за чиста индустрия може действително да помогне и подкрепи индустрията в ЕС, но особено също и в България." Тя изтъкна важността на подкрепата за водещи пазари: "Първо, разработихме предложение за водещи пазари. Това биха били пазарите за зелен цимент, зелена стомана и други. И това би помогнало на компаниите да имат нарастващо и мащабиращо се търсене в бъдеще, така че пазарът наистина да стимулира иновациите." Калхер също така подчерта нуждата от реформи в европейския бюджет: "Обсъждаме следващия европейски бюджет за следващите седем години през следващите месеци. И мисля, че много от притесненията, които чухме относно достъпа до финансиране в Иновационния фонд, могат да бъдат разгледани там."

Александър Рангелов, главен изпълнителен директор на IPS, представи конкретен пример от българската практика: "С гордост мога да заявя, че ние всъщност показахме, че това е възможно (производство на конкурентни системи за съхранение на електроенергия в Европа). Съвсем наскоро пуснахме нашата първа фабрика за производство на такива системи за съхранение на електроенергия тук в София. Тя е с годишен капацитет от 1,5 гигаватчаса." Той акцентира и върху значението на киберсигурността: "Всички тези системи могат да бъдат дистанционно контролирани и управлявани. И тук аспектът на киберсигурността, първо, че е важен, и второ, те да бъдат произвеждани в условия, които гарантират националната сигурност на отделните държави, така и общоевропейската електроенергийна система."

Дискусията очерта ключовите предизвикателства и възможности пред индустриалната декарбонизация и чистите технологии, като участниците се обединиха около нуждата от ясни политически рамки, финансова подкрепа и засилено сътрудничество между всички заинтересовани страни.

Генерални Партньори: Астелас Фарма България, Геотрейдинг АД, Електрохолд България , Асарел Медет АД, АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД, Филип Морис България

Основни Партньори: Дънди Прешъс Металс, Аурубис България, ОББ, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Фондация Лъчезар Цоцорков, Глобален договор към ООН, PHOTOMATE, European Investment Bank, Българска банка за развитие, Телелинк бизнес сървисис, OMV Petrom, УниКредит Булбанк, Лидл България, Хайделберг Матириълс Девня АД с проект ANRAV, Байер, Mercuria, Елаците-Мед АД, Енергео ЕООД, Геотехмин ООД, Геострой АД, ИТР Сървисиз ЕООД, EVN България, Състейнабъл Енерджи Съплай ООД, БФБ, Carbonaires, Vivacom, Главболгарстрой, Камара на строителите в България, Електроенергиен Системен Оператор, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП)

Партньори: ПОК "Доверие", БМФ Порт Бургас, wpd България, Фонд ФЛАГ, Сдружение "Соларна Академия България", СОФ Кънект-операторът на летище "Васил Левски", ТЕЦ "БОБОВ ДОЛ", ICGB, Български Енергиен Холдинг ЕАД, НЕК ЕАД, Булатом, GCR, Джуниър Ачийвмънт България, EIT Community Hub в България, Cleantech Bulgaria, Булгартрансгаз ЕАД, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори и абревиатурата: БФИЕК, The Green for Growth Fund, Finance in Motion (FiM), ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД, Фонд на фондовете (ФнФ), Първа инвестиционна банка, AES, Порше БГ, NEXT BASKET, Девин, Райфайзен Адвайзъри ЕООД, Делта Клауд ООД, DOZZA drinks, Омега Пауър Груп ЕООД, Chill&Bite micro market, Cult Gourmet Catering, Сладко и Солено за Приятели

Логистичен партньор: Turkish Airlines

Мобилност: Enterprise Rent-A-Car

Настаняване: Hilton