ЕП настоява за обвързаност между Пакта за чиста промишленост и климата

Апостол Апостолов, кореспондент на 3eNews за района на Бенелюкс

Европейският парламент обръща за пореден път внимание на един очевиден факт от повече от година – европейската промишленост е в криза. Сериозният звънец, че нещо бързо трябва да се промени, бие в последната резолюция от юнската сесия на евродепутатите. В документа се препоръчва като възможност за излизане от кризата да се синхронизират политиките на Банката за индустриална декарбонизация, тези в областта на климата  и за развитие на европейската конкурентоспособност.

За европарламента Банка за промишлена декарбонизация е „жизненоважна за увеличаване на инвестициите в чисти технологии“.

Обръща се внимание и на друг факт, по който вече има изготвени решения от страна на ЕК - нелоялната конкуренция и дъмпинг на промишления свръхкапацитет от трети страни.

Резолюцията разглежда значението на регулаторното опростяване и необходимостта от рационализиране на процедурите за издаване на разрешения в подкрепа на усилията на малките предприятия за преход и иновации.

Евродепутатите също така призовават държавите членки, операторите на преносни системи и Комисията да положат повече усилия за насърчаване на трансграничната търговия с електроенергия.

"Европейската промишленост е изправена пред огромни предизвикателства, а силната промишлена база е от съществено значение за нашата конкурентоспособност и стратегическа автономност, казва в изявление от залата нидерландският евродепутат Том Берендсен . Коментарът му не е случаен и в него се прозира опитът на неговата държава, която отдавна се бори със закостенялата бюрокрация, липса на модернизирана мрежа, изостанали европроекти на бизнеса по пътя на климатичната неутралност.

И ако има страна в ЕС, в която най-ярко изпъкват всичките проблеми на европейската енергоемка индустрия, това е Нидерландия. В отделни анализи или кратки репортажи многократно в кореспонденциите си съм обръщал внимание на тези проблеми, които като в ученически план-конспект за щрихирани в последната резолюция на Европейския парламент. Планът е създаден, конспектът е назован. Остава единствено Европейската комисия в най-кратки срокове да се заеме и бързо да си напише домашното. Защото, то е от критично важно значение за благосъстоянието на европейската индустрия.

Два са ключовите стълбове, върху които е фокусирано вниманието на енергоемкия бизнес в Европа - Пактът за чиста индустрия и обещаните 100 милиарда евро в помощ на енергоемките предприятия за екологизиране. Другият път за излизане от кризата и шанс за стартъпите е да се опростят процедурите, да се намали бумащината и да се съкратят сроковете за оценка. По последния наскоро стана ясно, че на нидерландските енерго дружества са нужни понякога между 5 и 7 години докато се снабдят със стотиците становища, преди да започне нужното разширение и модернизация на високоволтовата мрежа в градовете.

Докато това стане вече може да е твърде късно не само за отделни фирми, а за цели икономики. Този негативен развой на нещата плавно се вижда именно в ниската земя. Не случайно казах, че тази страна може да се окаже като проекция на по-голямата криза.

След като в поредица от писма без конкретен резултат се оплакаха от бездействие и държавен хаос в законодателството, тежката индустрия, транспорта, логистиката и пристанищните власти – изглежда, че много от водещите компании са решили просто да преместят бизнеса си в САЩ или трети страни.  А искането на мениджърите се свежда до изготвяне на специален закон, в който ясно да е регламентирано, че ще има по-бързи процедури, олекотени условия за инвеститорите и обособяване на специално място за иновации по подобие на пристанището в Антверпен. „Необходими са действия, и то бързо. Без бърза и решителна правителствена политика Нидерландия рискува завинаги да загуби водещата си позиция в световната пристанищна икономика“, казват в отчаяно писмо до подалото вече оставка правителство на Дик Схоф. Впрочем, исканията им ще останат нечути поне до есента на тази година, ако бъде избран нов, по-словоохотлив кабинет.

Сред големите кандидати за напускане е Shell,която обяви, че започва цялостна ревизия на химическите си подразделения по целия свят. Това означава, че през следващите няколко години може да се стигне до частично или някъде напълно затваряне на клонове. Друг американски химически гигант LyondellBasell съобщи, че фабриката в Ротердам ще затвори. Друг техен американски колега в сектора Westlake също обяви, че затваря всичките си заводи в индустриалната зона на пристанището поради продължаващото влошаване на бизнес климата в Европа. Такива индикации даде и компанията Tronox.

И още един фрагмент, застъпен в резолюцията – нелоялната конкуренция. Ако не се вземат спешни мерки срещу нискокачествената и на занижени цени китайска продукция, редица водещи компании, начело с Аселор Митал, се заканиха да намерят ново седалище за заводите.

Не по-различно е настроението и в съседна Белгия, където в същата песен „пее“ и белгийската тежка индустрия. Подкрепа на исканията за по-бързи мерки пригласят и от химическия сектор. Посланието е изказано ясно на висок глас: Политици, спрете с приказките, време  е за действие“!  

По отношение на климата, изглежда ЕК си е направила добре равносметката, че има напредък, ма недостатъчен. Това го заявиха вкупом наскоро  трима еврокомисари Тереса Рибера (конкурентоспособност), Вопке Хукстра( климатични въпроси), Дан Йоргенсен (енергетика и жилища). Сумарно климатичните бедствия за периода 2021-2023 са стрували 163 млрд. евро на европейския бюджет. За да не се допуска тази сума да набъбва още през следващите години, нужни са инвестиции в областта на климата.

Вместо дълго заключение – само ще кажа. Всеки път, когато някои от силните в Европа – Фон дер Лайен, Рибера, Йоргенсен, Хукстра, или някой друг, застане пред медиите и зачекне темата за климат, енергетика, цели и конкуренция – винаги в ушите ми кънти онова легендарно усмихнато човече от още по-легендарното „Минута е много“ и с креслив клас казваше „Няма време!.