Европа се нуждае от нова стратегия за енергийната си сигурност

Почти десет години след стартирането си стратегията за енергийна сигурност на ЕС, тя трябва да бъде пренаписана в светлината на климатичната криза и пълномащабната атака на Русия срещу Украйна, пише Джоана Маковяк Пандера пред изданието Euractiv. Тя е основател и президент на организацията Forum Energii.

Стратегията за енергийна сигурност на Европейския съюз беше приета през 2014 г., малко след като Русия анексира Крим.

Досега не всичко е изпълнено, а някои от точките в плана са остарели. Страните от Европейския съюз колективно са изправени пред структурен енергиен дефицит от изкопаеми горива. Ресурсите от нефт, газ и въглища на континента са минимални, а изграждането на нови зависимости е нарастващо геополитическо предизвикателство – покупката на горива струва на ЕС 720 милиарда евро миналата година.

Това трябва да бъде отразено в стратегическите документи след европейските избори догодина.

Стар подход

Енергийната сигурност в Европейския съюз няма единна и последователна дефиниция. Най-често срещаният цитат, след Международната агенция по енергетика, е, че мярката за енергийна сигурност е непрекъснатият достъп до достъпни енергийни източници. Това определение е написано преди десетилетия и вече не отговаря на днешната реалност.

В продължение на десетилетия икономиката на ЕС процъфтява сама и внася изкопаеми горива, наред с други ресурси, от Русия. Политическото напрежение и кризите в доставките и суровините накараха политиците да млъкнат, но изкушението да се използват евтини ресурси беше твърде силно.

Ние, европейците, си обяснявахме по различни начини, че този подход е правилен. Сред аргументите в полза на „Северен поток 2“ например беше, че това е инвестиция, която ще минимизира риска от руска агресия срещу други страни (Wandel durch Handel). Заплахата от Русия постепенно нарастваше, но като бавно кипяща жаба, ние не реагирахме на покачването на температурата, преди да е станало твърде късно.

В основата на този стар подход беше убеждението, че нямаме друг избор – „енергийната сигурност го изисква“ беше аргументът, който прекъсваше дискусията.

Добър пример идва от моята страна, Полша - една от най-зависимите от въглищата, местен евтин ресурс, който ни държи енергийно независими. Но полските въглища постепенно стават все по-скъпи и добивът спада с 30%. Липсата на въглища беше запълнена с внос, предимно от Русия. Други варианти за производство на електроенергия дори не са били разглеждани.

Въпреки упоритите опити да се спре движението на времето, добивът на въглища в Полша, подобно на други енергийни ресурси в ЕС, неизбежно приключва. Технологичното развитие ни изправя пред други предизвикателства – трябва да търсим достъп до критични находища на материали, необходими за енергийния преход, като литий, мед и редкоземни елементи.

Сигурността днес зависи от отговори, които са в синхрон с нуждите на нашите технологични постижения, а не от такива, които гледат към стари решения.

Ера от възможности

Миналата година много неща се случиха за първи път. Русия използва огромната търговия с горива като вид оръжие, елемент за натиск върху Европа. Тогава за първи път доставката на суровини от Русия беше почти напълно спряна бързо. Успоредно с това бяха сключени рекорден брой нови договори за доставка на гориво. От своя страна цените на енергията скочиха с до 300%. Зимата дойде и си отиде, цените на енергията падат и изглежда, че всичко се връща в правилния път.

Нищо обаче не е както преди. Колебанията в цените на енергията ще продължат, а ние сме далеч от равновесието в доставките на горива. Тези промени ще попречат на планирането и ще забавят така необходимите инвестиции.

Ще погледнем ли назад със сантимент и ще търсим ли връщане към старите пътища? Не, по-добре е сега да действаме отговорно и да се отнасяме към опита от изминалата година като към подарък – трябва да променим мисленето си за това какво е енергийна сигурност днес.

Какво следва?

Наричай нещата с истинските им имена. Имаме проблем в Европейския съюз със забавянето на енергийния преход, което увеличава разходите и се отразява негативно на сигурността.

Ситуацията обаче е много по-добра от преди. Ново определение за енергийна сигурност трябва да се основава на електрификацията на ключови сектори на икономиката и неограничено снабдяване с електроенергия от източници с нулеви въглеродни емисии. И това да е съчетано с енергийна ефективност.

Ключов е и новият подход към данните и информирането на обществеността за необходимите промени. Огромната липса на знания и манипулирането на информация относно политиката в областта на климата е източник на обществено безпокойство, на което трябва да се обърне внимание.

Човек също така не може да пренебрегне грешките в политиката за климата, като неразпознаването на заплахата, породена от зависимостта от вноса на горива, особено от Русия. Сега е моментът да ги коригираме.

Енергийната сигурност трябва да се основава на енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, но също така да вижда необходимостта от доставка на други критични суровини, тъй като търсенето на тях ще се увеличи. Загрижеността за енергийната сигурност също изисква укрепване на институциите, отговорни за прилагането на политиката в областта на климата и енергетиката – това трябва да бъде на първо място в дневния ред след европейските избори.

Нуждаем се от нова стратегия за енергийна сигурност в Европейския съюз и тази стратегия трябва да преследва идеята, че трябва да изградим мрежи, а не тръбопроводи.