Китай ще вложи 170 млрд. долара в строителството на най-голямата хидроцентрала в света

Китайският премиер Ли Цян обяви началото на строителството на най-големия язовир с  водноелектрическа централа (ВЕЦ) в света на източния край на Тибетското плато, с обща мощност от 300 милиарда киловатчаса (kWh) годишно. Очаква се проектът да струва най-малко 170 милиарда долара.

Стартирането на проекта за ВЕЦ, най-амбициозният в Китай след язовир „Трите клисури“ на река Яндзъ, беше приветствано от китайските пазари като доказателство за икономически стимул, което доведе до покачване на цените на акциите и доходността по облигациите в понеделник, 21 юли, информира Ройтерс.

Язовирът, който ще се състои от пет каскадни водноелектрически централи с мощност от 300 милиарда киловатчаса електроенергия годишно, което се равнява на количеството електроенергия, консумирано от Великобритания през миналата година, ще бъде разположен в долното течение на река Ярлунг Цангпо. Речният участък има разлика в надморската височина от 2000 метра на разстояние от 50 км, което осигурява огромен водноелектрически потенциал.

Пекин заяви, че язовирът ще помогне за задоволяване на търсенето на електроенергия в Тибет и други части на Китай, без да оказва значително влияние върху водоснабдяването надолу по течението или върху околната среда. Плановете са да заработи към 2030-те години.

Китайският индекс CSI за строителство и инженерство, Power Construction Corporation of China, скочи с 4%, достигайки седеммесечен връх, а Arcplus Group PLC се повиши с 10% до дневния си лимит.

„От инвестиционна гледна точка, зрелите водноелектрически проекти предлагат дивиденти, сравними с тези на облигациите“, казва Уанг Джуо, партньор в Shanghai Zhuozhu Investment Management, цитиран от агенцията.

Проектът ще стимулира търсенето на строителни материали като цимент и взривни вещества, предназначени за гражданска употреба, заявява Huatai Securities в бележка до клиентите.

Акциите на Hunan Wuxin Tunnel Intelligent Equipment Co., която продава оборудване за изграждане на тунели, се повишиха с 30%. Акциите на Geokang Technologies, която произвежда интелигентни терминали за мониторинг, също скочиха.

Производителят на цимент Xizang Tianlu и базираният в Тибет GaoZheng Explosive, производител на граждански взривни вещества, отбелязаха най-голям скок от 10%.

Китайският премиер нарече язовира „проект на века“ и заяви, че „трябва да се обърне специално внимание на опазването на околната среда, така че да се предотвратят щети върху нея“.

В понеделник доходността по държавните облигации се повиши по всички сектори, а фючърсите на 30-годишните държавни облигации паднаха до петседмично дъно, тъй като инвеститорите интерпретираха новината като част от усилията на Китай за икономически стимули. Проектът, ръководен от новосъздадената държавна компания China Yajiang Group, бележи значително увеличение на държавните инвестиции, насочени към стимулиране на икономическия растеж, тъй като настоящите фактори показват признаци на забавяне.

„Ако предположим, че строителството ще отнеме 10 години, ръстът на инвестициите/БВП може да достигне 120 млрд. юана (16,7 млрд. щатски долара) за една година“, се казва в доклад на Citi. „Реалните икономически ползи биха могли да надхвърлят тази цифра.“

Китай не дава оценка за броят на работните места, които може да създаде проекта.

По данни на държавните медии, проектът „Трите клисури“, чието завършване отне близо две десетилетия, е създал близо милион работни места,  въпреки че довел до разселване на поне толкова хора.

Властите не уточняват колко хора ще бъдат включени в проекта Ярлунг Цангпо, нито колко ще трябва да се преместят.

Река Ярлунг Цангпо, която тече на юг към Индия и след това към Бангладеш, се превръща в река Брахмапутра. Неправителствените организации твърдят, че язовирът би причинил непоправими щети на Тибетското плато и би засегнал милиони хора, живеещи надолу по течението.

Главният министър на Аруначал Прадеш, Пема Ханду, заяви по-рано тази година, че такъв колосален язовир, само на 50 км от границата, може да пресуши 80% от реката, която тече през индийския щат, и потенциално да наводни районите надолу по течението на Аруначал и съседния щат Асам.

Някои експерти също изразиха загриженост относно проекта, който ще се строи в сеизмично активна зона.

Проектът носи рискове. Язовирът може да ескалира напрежението между Китай и Индия, тъй като река Ярлунг Цангпо тече през североизточния индийски щат Аруначал Прадеш и се влива в река Брахмапутра, която след това се влива в Бангладеш, обръща внимание и агенция Bloomberg .

През декември миналата година индийският външен министър изрази загриженост по въпроса пред парламента. Той също така отбеляза, че въпросът е бил обсъждан на разговори между двете страни през януари.

Някои индийски политици призоваха правителството да ускори собствения си водноелектрически проект в Аруначал Прадеш в отговор на хода на Китай. Оджин Тасинг, министър на щатското правителство, заяви, че властите работят с местните общности, за да получат подкрепа за водноелектрическия проект Горен Сианг, който се намира надолу по течението от язовир Тибет.

„Китай вече започна да строи язовирната стена и ние не можем да стоим безучастно“, каза той пред местните медии в неделя. „Трябва да действаме. И действаме.“ Първата копка идва в труден момент в отношенията между двете най-големи държави в света, отбелязва агенцията, като обръща внимание на проблемите между двете страни.