Фатих Бирол, МАЕ: Необходима е нова парадигма за енергийна сигурност

Глобалната енергийна криза, предизвикана от нахлуването на Русия в Украйна, причинява дълбоки и дълготрайни промени, които имат потенциала да ускорят прехода към по-устойчива и сигурна енергийна система, се казва в новия доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) World Energy Outlook 2022 (WEO).

Днешната енергийна криза предизвиква шок с безпрецедентна сложност и мащаб. Най-големите трусове бяха усетени на пазарите на природен газ, въглища и електричество.  Значителни сътресения бяха предизвикани на петролните пазари, което наложи на два пъти освобождаване на петролни запаси в несравним обем от страните-членки на МАЕ, за да се избегнат още по-сериозни прекъсвания на доставките. Заради нестихващите геополитически и икономически опасения, енергийните пазари остават изключително уязвими, а кризата напомня за това колко е крехка и неустойчивостта на настоящата глобална енергийна система, се предупреждава  в World Energy Outlook 2022 (WEO).

В анализът си експертите посочват, че няма доказателства в подкрепа на твърдения от някои страни, че политиките в областта на климата и ангажиментът за нетните нулеви емисии са допринесли за покачването на цените на енергията. В най-засегнатите региони по-високите дялове на ВЕИ са свързани с по-ниските цени на електроенергията – а по-ефективните домове и електрифицираното отопление са изиграли ролята на буфер за някои потребители, макар и не достатъчно. Най-тежкото бреме пада върху по-бедните домакинства, при които по-голяма част от доходите са за енергия.

Наред с краткосрочните мерки, за да се опитат да защитят потребителите от въздействието на кризата, много правителства предприемат по-дългосрочни мерки. Някои се стремят да увеличат или диверсифицират доставките на петрол и газ, други се стремят да ускорят структурните промени, посочват от МАЕ.

Годишните глобални инвестиции в чиста енергия ще се увеличат до над 2 трилиона щатски долара до 2030 г. според настоящия сценарий на политиката за климата (STEPS). Това е  повече от 50%  от сега, прогнозира още Международната агенция по енергетика.

„Новите политики на основните енергийни пазари спомагат за увеличаване на годишните инвестиции в чиста енергия до повече от 2 трилиона долара до 2030 г. в рамките на STEPS, повече от 50% повече от днес“, се казва в доклада. Според този сценарий пазарите се възстановяват. В същото време експертите посочват, че възстановяването на въглищата в резултат на настоящата криза е временно, тъй като ВЕИ, подкрепени от ядрената енергия отбелязват устойчиви приходи. В резултат на това през 2025 г. според експертите на агенцията ще бъде достигнат пик на глобалните емисии.

„Енергийните пазари и политики се промениха в резултат на нахлуването на Русия в Украйна, не само за момента, но и за десетилетия напред“, заявава изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол. „Енергийният свят се променя драстично пред очите ни. Отговорите на правителствата по света обещават да превърнат това в историческа и окончателна повратна точка към по-чиста, по-достъпна и по-сигурна енергийна система.“

Експертите от МАЕ посочват и успешни според тях дългосрочни мерки като Закона за намаляване на инфлацията на САЩ (IRA), пакетът на ЕС Fit for 55 и RePowerEU, японската програма за зелена трансформация (GX), целта на Корея за увеличаване на деля на ВЕИ и ядрените мощности в енергийния си микс, амбициозните цели на Китай и Индия.

Така, според МАЕ, в САЩ до тази година, до голяма степен благодарение на приетия закон, слънчевите и вятърните мощности ще се увеличат два и половина пъти в сравнение с сегашното ниво, а продажбите на електрически превозни средства ще се увеличат седем пъти. Освен това в резултат на мерките, Китай ще продължи да стимулира масовото изграждане на чиста енергия, което означава, че потреблението на въглища и петрол в страната ще достигне своя връх преди края на това десетилетие.

По-бързото внедряване на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в Европейския съюз и стимулирането на ефективността ще намали търсенето на природен газ и нефт с 20% през това десетилетие, а на въглища с 50%, което е особено важно във връзка с с желанието за замяна на енергийните доставки от Русия, смятат от агенцията.

В доклада се обръща внимание на японската програма за зелена трансформация, която според анализаторите от МАЕ ще осигури значително финансиране при технологиите, включително в областите на ядрената енергия, нискоемисионния водород и амоняк. Корея също ще се стреми да увеличи дела на ядрената енергия и възобновяемата енергия в своя енергиен микс, отбелязват от МАЕ.

Индия от своя страна ще се опита да постигне по-нататъшен напредък към целта за вътрешен възобновяем капацитет от 500 GW до 2030 г., което ще посрещне почти две трети от бързо нарастващото търсене на електроенергия в страната, се казва в документа.

В анализът си МАЕ обръща внимание на влиянието на руските енергийни доставки на ниска цена върху енергийната политика на Европа, както и пренасочването на енергийните потоци в резултат на нахлуването на Русия в Украйна и как този факт се е отразил и на сценариите, разглеждани досега от агенцията.

Сега разривът дойде със скорост, която малцина си представяха, че е възможна. Руският износ на изкопаеми горива никога няма да се върне ( в нито един от сценариите в тазгодишния WEO) – до нивата, наблюдавани през 2021 г., като преориентирането на Русия към азиатските пазари е особено предизвикателно, особено що се касае до природния газ. Делът на Русия в международно търгуваната енергия, който възлизаше на близо 20% през 2021 г., пада до 13% през 2030 г. според сценария на обявените политики, докато дяловете както на Съединените щати, така и на Близкия изток се покачват.

За потребителите на газ предстоящата зима в Северното полукълбо обещава да бъде трудна и да постави на изпитание за солидарността на ЕС. Още по-тежка може да е зимата на 2023-24 г., прогнозират анализаторите. В по-дългосрочен план обаче един от ефектите от последните действия на Русия е, че ерата на бързото нарастване на търсенето на газ наближава своя край. В сценария за политиките, който предвижда най-голямо потребление на газ, глобалното търсене нараства с по-малко от 5% между 2021 г. и 2030 г. и след това остава непроменено до 2050 г. Инерцията зад газа в развиващите се икономики ще се забави, особено в Южна и Югоизточна Азия, поставяйки под въпрос търсенето на газ като преходно гориво.

„На фона на настъпващите големи промени е необходима нова парадигма за енергийна сигурност, за да се гарантира надеждност и достъпност, като същевременно се намалят емисиите“, коментира още директорът на МАЕ Фатих Бирол. В тази връзка той отбелязва, че „тазгодишният WEO предоставя 10 принципа, които могат да помогнат на политиците през периода, когато намаляващите изкопаеми горива и разширяващите се системи за чиста енергия съществуват едновременно, тъй като и двете системи трябва да функционират добре по време на енергийни преходи, така че да предоставят необходимите енергийни услуги за потребителите. Тъй като светът се движи от днешната енергийна криза, той трябва да избягва нови уязвимости, произтичащи от високи и променливи критични цени на минералите, или силно концентрираните вериги за доставка на чиста енергия“.