Предложение към Парламента: Депутатите да организират институционална дискусия за бъдещата Енергийна стратегия

Председателят на Народното събрание Росен Желязков да организира институционална дискусия, на която да бъдат обсъдени належащите теми, свързани развитието на енергийния сектор у нас. Целта на дискусията е Парламентът да даде рамката за бъдещата енергийна стратегия на страната, която трябва да бъде разработена и предложена на народното събрание от страна на изпълнителната власт. Това е предложил в свое писмо до председателя на парламента, експертът по енергийни политики Славчо Нейков. Писмото е изготвено след активната дискусия по време на кръгла маса на тема „Новата енергийна стратегия на България“ с участието на представители на държавни институции, бизнес асоциации, синдикални организации, търговски дружества, представители на политически партии, национални университети, неправителствени организации, експерти. Дискусията се проведе по време на Green Week 2023 - най-мащабния регионален форум за зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден, организиран от Dir.bg и 3E-news.

В писмото са обобщени основните проблеми, предложения и изводи, представени и защитавани в атмосфера на активен диалог и спорове между заинтересованите страни, представителите на институциите, бизнеса и обществени организации. Основният проблем в момента е липсата на цялостна национална визия за развитие на българския енергиен сектор и това бе посочено от всички участници на форума. Това реално има пряко отношение към развитието не само на енергетиката, но и влияе негативно върху развитието на икономиката на страната. Интегрираният план в областта на енергетиката и климата не може да замести стратегическият български документ.

Дискусиите ясно илюстрираха наличието на принципни различия в разбиранията между бизнеса и държавата относно възприятието на финансово-икономическата и юридическа рамки по отношение на цялостната енергийна политика. Разминаванията са в няколко основни направления – третиране на инвеститорите, неадекватна финансово-икономическа среда и липса на целенасочено финансиране, данъчни въпроси и други, обяснява модераторът в заключенията си.

Източник: ЕСО.

Новата енергийна стратегия на България следва да стъпва на реалистични и обективни данни и моделиране. Ключов елемент при подготовката й са прогнозни допускания за енергийно потребление, енергийна интензивност, инвестиционен и енергиен микс, въглеродна интензивност на икономиката – това мнение бе широко застъпено от участниците на форума.

Предвид изложените аргументи от кръглата маса, се виждат институционални дефицити в момента и една от опциите е да се обсъди конкретно принципното предложение за създаване на Енергиен борд. Тази идея бе лансирана и в рамките на Green Transiotion 2023 като това може да бъде дългосрочна и много по-гъвкава формула на институционален подход, чрез която да се обсъждат както стратегически въпроси и оперативни такива, насочени към постигане на целите на бъдещата стратегия.

Източник: АЕЦ "Козлодуй".

От обобщението става ясно още, че КЕВР следва да бъде допълнително стабилизирана и укрепена както от гледна точка на състав, така и от гледна точка на независимост в нейната работа. Ролята на КЕВР не само за прилагането на енергийната стратегия, но и в рамките на Зеления преход само ще расте и това следва да бъде бързо и реално отчетено.

От съществено значение е и проблемът с кадровото обезпечаване не само на енергийния сектор, но и на дейностите, свързани със Зеления преход в неговата цялост. Успехът на този преход без съмнение ще зависи от наличието на квалифицирана и компетентна работна сила, която да може ефективно да осъществява внедряването и интегрирането на новите технологии, които навлизат много по-бързо, отколкото подготовката на кадри. Това само по себе си поставя под въпрос не само ефективната работа на пазарните механизми, но и енергийната сигурност, както и безопасността за гражданите.

Източник: iStock by Getty Images/Guliver Photos.

Ето защо е необходима цялостна промяна на политиката по отношение обучението на кадри – това с пълна сила се отнася до тези, свързани с ВЕИ, но не само с тях. Аналогичен е въпросът и по отношение кадрите в областта на ядрената енергетика и другите източници.

В допълнение към темата за кадровата обезпеченост е необходим и конкретно дефиниран национален стратегически подход към развитието на науката в контекста на енергийните промени, включително и цялото многообразие на свързаните с тях дейности, олицетворяващи Зеления преход. Това предполага и дългосрочно целево финансиране на научни дейности в посочените направления, вкл. и на рискови такива, за които не е необходимо обвързване на финансирането с постигане на конкретни резултати.

Източник: ТЕЦ "Марица Изток 2".

Обобщението групира в шест точки основните акценти от провелата се кръгла маса. Те са в няколко основни направления:

• За развитието на ВЕИ е важно да има правилна нормативна уредба;
• Държавата да има ясна визия за развитието на пазара на природен газ и горива, заедно с газопреносната инфраструктура;
• В контекста на националната енергийна сигурност и декарбонизацията развитието на ядрената енергетика остава от съществено значение;
• Липсата на държавна визия за развитието на конвенционалните горива и биогоривата, заедно с разпокъсаната отговорност, доведоха до липса на инвестиции в петролния сектор;
• Нужна е яснота за това дали и как въглищата ще участват занапред в енергийния микс на страната;
• На България е необходима и Национална програма за превенция на енергийната бедност;

Цялото обобщение можете да видите на този линк, а  изводите от кръглата маса вече са изпратени до председателя на Народното събрание.