Европейските електроенергийни борси задружно задвижиха целта за цени под 100 евро/MWh

Производството на електроенергия през изминалата седмица остава без съществени промени и под влияние на капризите на времето. Прави впечатление обаче силното влияние на изкопаемите горива и завръщащият се апетит към газа, въпреки малко по-добрите данни за участието на ядрените мощности.  

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия (нетно) във всички страни от Европа възлиза на 45 724.53 GWh през седемнадесетата седмица на 2023 г. преди окончателните данни.  За сравнение, през шестнадесетата седмица то е достигало до обем от 47 886.16 GWh според коригираните данни.

Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от Европейския съюз (ЕС) то е в обем от 45 724.53 GWh (47 886.16 GWh за 16-та седмица) във вечерните часове на 30 април 2023 г. според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на подготовка на публикацията и преди корекция на окончателните данни.

За сравнение, година по-рано, или през 17-та седмица на 2022 г. производството на електроенергия  в страните от ЕС е възлизало на 48 334.56 GWh.

От това общо производство през 17-та седмица от настоящата 2023 г. на фосилните горива се пада дял от 13 016.52 GWh (28.47 %) срещу 13 680.75 GWh (28.57 %) седмица по-рано. От тях на кафявите въглища – 3696.00 GWh или 8.08 %, а на каменните – 2127.82 GWh – 4.65 %. Природният газ държи дял от 13.31 % или 6085.11 GWh ( 6343.88 GWh или 13.25 % за 16-та седмица). Участието на ядрената енергия е изчислено на 10 661.46 GWh или 23.32 % (10 941.78 GWh или 22.85 % седмица по-рано).

Делът на възобновяемите енергийни източници през посочената 17-та седмица е в обем от 22 046.55 GWh или 48.05 % (23 263.63 GWh или 48.58 % през 16-та седмица).

Вятърните централи на сушата са произвели обем от 5918.85 GWh (12.94 %), а офшорните – 717.40 GWh (1.57%). 

Произведената от слънчеви електроцентрали енергия е в обем от 4720.78 GWh (10.32 %), Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпените мощности – 9.31 % и 10.25 % съответно, както и на биомасата – 3.02 %.

Що се отнася до износа на електроенергия, през миналата седмица първенството се пада на Франция с 1146.5 GWh, следвана от Испания с 398.1 GWh и Румъния – 201.3 GWh. България остава доста по-назад с 65.0 GWh. 

По отношение на дела на ВЕИ първенството пък се пада на Румъния със 73.2%, докато в България изчислението е за 23.8 на сто. В двете съседни страни Германия делът на ВЕИ през 17-та седмица е достигал до 54.3 %, а във Франция – 27.2%.

Средна борсова цена през изминалата  17-та  седмица

През миналата седмица европейските електроенергийни борси в сегмента "ден напред" задружно задвижиха целта за цени под 100 евро за MWh.

Средната борсова цена през изминалата седмица за IBEX (БНЕБ) е била 86.88 и 86.74 евро за MWh съответно и е най-ниската на европейските електроенергийни борси.

За съседната гръцка HENEX изчисленията са за ниво от 113.26 евро/MWh. По-висока остава стойността в Полша – 114.26 евро/MWh,  а в Унгария – 101.89 евро/MWh.

Най-високата средна седмична цена отново е била в Италия – между 117.43 – 120.37 евро за MWh (за различните региони).

Средната борсова цена за Германия – 100.48 евро/MWh и Франция – 102.66 евро/MWh.

По-ниска остава средната борсова цена на Иберийския пазар (Португалия и Испания) –  96.64, както и 93.88 евро/MWh съответно.

Средна месечна и средна годишна цена към 30 април 2023 г.

Промените на средната месечна цена на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ през поредната седмица на 2023 г. са в посока към понижение.

В месечно изражение нивата спадат и то значително под 100 евро за MWh.  Изключения и този път не липсват и те се отнасят за Гърция и Италия, както и страните извън континенталната част.

На IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM средната месечна стойност към 30 април е (101.92 и 100.38 евро за MWh съответно към 23 април).

За другите европейските електроенергийни борси в посочения сегмент ценовите нива са 117.41 евро за MWh за Гърция (121.88 евро за MWh в седмица по-рано) и 112.64 евро за MWh за Италия  (138.63 евро за MWh през миналата седмица), както и 79.58 евро за MWh във Франция (107.43 евро за MWh към 23 април).

Постигнатата цена в Португалия и Испания e със забележителна разлика – 94.93 евро за MWh и 61.35 евро за MWh сътветно (72.05 евро и 68.61 евро за MWh съответно преди седмица).

В Германия, средната месечна стойност e 87.55 евро за MWh (100.98 евро за MWh през предходната седмица), а в Австрия – 83.04 евро за MWh (105.98 евро за MWh предишна). В Унгария изчисленията сочат за ниво от 81.71 евро за MWh (108.09 евро за MWh през предходната седмица), а за Полша – 82.49 евро за MWh (124.55 евро за MWh към 23 април).

В страните отвъд континенталната част като Великобритания средната месечна цена е 100.06 евро за MWh (115.23 евро за MWh преди седмица), а за Ирландия и Северна Ирландия – 113.4 евро за MWh (125.9 евро за MWh миналата седмица).

Средната годишна цена, въпреки месечния спад продължава да е над 100 евро за MWh отново с изключение на борсите на Иберийския полуостров.

Средната годишна цена към публикуването на данните за IBEX и OPCOM е 120.72 и 120.45 евро за MWh съответно (122.97 и 122.7 евро за MWh към 23 април т.г.)

Стойността на гръцката HENEX се понижава до 147.58 евро за MWh (149.58 евро за MWh преди седмица), а на италианската GME – до 151.32 евро за MWh (153.29 евро за MWh  по-рано).

Изчисленията сочат, че на унгарската HUPX тази стойност е от порядъка на 128.11 евро за MWh (129.94 евро за MWh към 23.04 т.г.), а на електроенергийната борса във Франция – 123.98 евро за MWh (125.53 евро за MWh – към 23 април), а в Германия – 111.85 евро за MWh (112.7 евро за MWh преди седмица).

Постигнатата средна годишна стойност на борсите в Португалия и Испания e 91.76 и 90.47 евро за MWh съответно (91.48 и 90.53 евро за MWh към 23 април).

Във Великобритания е 136.71 евро за MWh  (137.13 евро за преди седмица), а на ирландските електроенергийни борси – 147.69 евро за MWh (149.21 евро за MWh преди).

Петрол, газ, СО2

Цените на суровия петрол през април се повишиха, след като страните от ОПЕК+ съобщиха за намаляване на добива. Впоследствие заради влошаване на перспективите за търсенето, цените тръгнаха надолу, а завоюваните пазарни позиции загубени. На този фон доставките от Русия останаха стабилни, независимо от санкциите и ограниченията на цените. Възстановяването на Китай се оказа по-бавно от очакваното. Няма как да не се отбележи и поредната размяна на реплики между Международната агенция по енергетика (МАЕ) и ОПЕК+.

Петролът поевтинява за шести пореден месец, което е най-продължителния период от загуби за последните осем години, тъй като опасенията от забавяне на ръста на икономиката на САЩ и Азия влияят върху търсенето на горива. Все пак цените успяха да се задържат в диапазона от 80 долара за барел (д/б).

През първия ден от миналата седмица (24 април) сорт Brent завърши при цена от 82.7 д/б, срина се до 78.37 д/б на 27-ми, но успя да се върне на нивото от 80.3 д/б.

Според инвеститорите, инфлацията в САЩ продължава да се ускорява, което засилва очакванията, че Федералния резерв ще продължи да повишава лихвите, увеличавайки по този начин вероятността от рецесия, което от своя страна ще доведе до намаляване на потреблението на енергия.

Спадът на рентабилността на преработващите заводи в Азия говори за слабо търсене в най-големия регион вносител на петрол, въпреки данните, че икономиката на Китай започва да се засилва. От Sinopec прогнозираха, че възстановяването на страната ще ускори ръста на търсенето на нефтопродукти с над 10 % през тази година.  

Прогнозите на пазара през следващите периоди ще са по-трудни, след като Русия обяви официално, че спира публикуване на всякаква статистика за добива, експорта, преработка, потребление на петрол и природен газ.

Участниците на пазара остават под напрежение. Особено след последния доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ).

„Вече имаше предпоставки за затягане на баланса на петролния пазар през втората половина на 2023 г., което може да доведе до значителен недостиг на предлагането. Скорошните съкращения биха могли да влошат проблемите, като повишат цените на петрола и петролните продукти. Потребителите, засегнати от инфлацията, могат да се сблъскат с още по-големи предизвикателства пред растежа, особено в развиващите се страни“, посочиха от агенцията.

Съществуват и опасения за продължаване на политиката на понижаване на добива от ОПЕК, което според анализаторите означава дефицит и през 2024 г.

Що се отнася до газа, цените през миналата седмица продължиха да намаляват. Цените на газа по индекса TTF на борсата ICE през миналата седмица устойчиво се насочиха към нива под 40 евро за MWh. като яло останаха в диапазона 39.9 -38.5 евро за MWh. Все още цената остава двойна спрямо същия период на 2021 г. – преди две година през месец май цената на синьото гориво на TTF е била само 16 евро за MWh.

Първото тримесечие се оказва доста добро по отношение на LNG-проектите. По данни на BloombergNEF за този период са били подписани 13 договора за доставка на втечнен природен газ. Общият обем по тези договори се изчислява на 11,4 млн. тона годишно, което е с 27 % повече от първото тримесечие на 2022 г. на ниво  от 9 млн. тона годишно. Според данните обаче регионите на дестинация за договори с обем от 7,6 милиона тона годишно остават неизвестни, а САЩ се оказват най-големият износител, подписвайки договори за доставка на LNG с обем от 6,7 милиона тона годишно.

Все пак е трудно да се каже накъде ще тръгнат ценовите нива, предвид предстоящия активен период на нагнетяване, въпреки че такива дейности текат и към момента. Газохранилищата в Европа остават запълнени до 59.31 % или 669.5241 TWh при темп на нагнетяване от 0.33 п.п. До началото на навия отоплителен период, започващ през есента те трябва да са запълнени до 90 %, според целта на Европейската комисия.  

Факт е обаче, че криза за синьо гориво не се очертава, особено за региона и в частност след като през миналата седмица в България бе даден старт на инициативата Solidarity Ring (STRING), която ще се окаже в основата на формиране на един нов и перспективен газов пазар, гарантиращ доставките за Централна и Югоизточна Европа. При това силно диверсифициран.  По-друг се оформя газовият пазар на Северозападна Европа, която изглежда ще остане под влиянието на доставките от Норвегия и LNG товарите. Анализаторите от Timera от своя страна правят съпоставка на ръста на потреблението на газ и терминалите за регазификация на LNG в Северозаадна Европа. Те стигат до извод, който заслужава внимание – изпреварващ ръст на терминалите за регазификация на фона на намаленото потребление. Продажбите на капацитет през следващите 2-3 години ще окажат силно влияние върху това кои играчи доминират в достъпа до пазара в Северозападна Европа. Въпреки това рисковете от надплащане за капацитет за регазифициране също са значителни, отбелязват те, обръщайки на още един допълнителен фактор, който предстои да бъде отчитан.

Цените на емисиите, които изглеждаха на крачка от превземането на нивото от 100 евро за тон, през миналата седмица отново тръгнаха надолу, дадоха надежда, но за кратко. Цената на СО2 по индекса ICE EUA  завършиха търговията през първия ден на миналата седмица на ниво от 86.23 евро за тон. Все пак в края на търговията остават по-близо до вероятността от ръст, отколкото от спад, предвид цената от 87.65 евро за тон, през последния ден от сесията.

Тенденции

Геополитиката ще продължи да определя ходовете на глобалните играчи на пазара. Наблюдателите все по-често обръщат внимание на формирането на един вече не двуполюсен, а триполюсен свят, въпреки че  с напредването на времето картината не става по-ясна. На този фон все още остава трудно да бъдат определени тенденциите, които ще движат и европейския енергиен пазар. Страховете от дълбока криза започват да тревожат индустрията, а опасенията от недостатъчно адекватна енергийна политика на европейско ниво остават непреодолени.