ЕК ще насочи финансиране към гъвкавите енергийни мрежи, за да намали зависимостта на Европа от изкопаемите горива

Европейската комисия предлага нови мерки, за да помогне на електроенергийната мрежа на ЕС да се адаптира към промените в търсенето и предлагането. Целта е да се намали зависимостта от скъпите изкопаеми горива и да се даде възможност за повече възобновяеми източници на енергия да се влеят в енергийната инфраструктура.

Докато Европа се отдалечава от изкопаемите горива, нейният енергиен пазар се измества от модел, доминиран от няколко големи електроцентрали, към по-разпръсната енергийна система с нарастващ брой непостоянни производители на слънчева и вятърна енергия. Моделите на потребление също се променят. Тъй като домакинствата масово се обръщат към електрически автомобили и слънчеви покривни системи, те се превръщат в активни потребители – или „просюмъри“ (prosumers) – способни да съхраняват електричество и да го подават обратно в мрежата, припомня европейското издание Euractiv.

За да позволи по-плавен преход, Европейската комисия представи ревизия на енергийния пазар на ЕС през март с мерки за подобряване на способността на мрежата да реагира на промените в търсенето и предлагането – известно и като гъвкавост на електроенергийната система.

Нуждата от краткосрочна гъвкавост ще нарасне драстично, тъй като повече ВЕИ се присъединяват към мрежата, а те са непостоянен източник на енергия. В същото време прогнозите за времето стават по-точни по-близо до момента на доставка, каза Матилде Лалеманд-Дюпюи, служител на ЕК, работещ по вътрешния енергиен пазар на ЕС.

„Днес е възможно [да се търгува] през граница до един час преди часа на доставка. Искаме да го разширим това време за търгуване на до 30 минути“, каза тя наскоро. Като част от реформата Европейската комисия въведе дефиниция за гъвкавост като „способността на електроенергийната система да се приспособява към променливостта на моделите на производство и потребление и наличността на мрежата през съответните пазарни времеви рамки“.

Реформата също така ще изисква държавите от ЕС да определят индикативна цел за търсенето и съхранението (demand response and storage). Наред с това националните регулаторни органи ще трябва да извършват периодични оценки на необходимата гъвкавост, за да се гарантира сигурността на доставките с акцент върху мерките, които не са свързани с изкопаеми горива. „В някои държави-членки имаме увеличение на търсенето и предлагането при съхранението на енергия, но в някои други изобщо не. Наистина е неравномерен и доста бавен процеса“, смята Лалеманд-Дюпюи.

„Идеята за тази цел е да се даде допълнителен тласък на тази част от пазара, тъй като от страна на производството имаме механизми, като механизма за капацитет например. Виждаме, че наистина доминиращи са именно генериращите мощности“, обясни тя. Реформата също така включва мерки за подобряване на функционирането на европейските мрежи, които ще бъдат ключови преобладаващи ВЕИ централи в бъдещия енергиен микс. Съгласно закона системните оператори ще трябва да развият мрежата, да подобряват нейната гъвкавост, за да създават повече енергийни връзки.

Промяна на гъвкавостта на мрежата към страната на предлагането

Но има опасения, че краткосрочните мерки няма да са достатъчни и че Европейската комисия е пренебрегнала действия, които биха подпомогнали мрежата през по-дълги периоди на недостиг на енергия. Въпреки че Европа трябва да инвестира във възобновяеми енергийни източници, съхранение и управление на търсенето, те са само част от решението, каза Кристоф Гацен, директор на Frontier Economics. Европа също ще се нуждае от дългосрочна гъвкавост за периоди на „dunkelflaute“ – моментите, когато производството на енергия от възобновяеми източници е ниско или изобщо не съществува, добави той.

За тази цел Европа ще се нуждае от генериране на електроенергия, която да се включва бързо и да запълни липсата на ВЕИ енергия, когато е необходимо, смята Ралф Везел, генерален секретар на EUTurbines – асоциацията на европейските производители на газови и парни турбини – и EUGINE, компанията, представляваща европейската индустрия за двигатели за електроцентрали. Към момента обаче ЕК не подкрепя подобни инвестиции.

„Това е инструмент, предвиден като временна мярка за коригиране на временни пропуски или проблеми в адекватността на доставките. Начинът, по който е формулиран, не е предвиден като инструмент за предоставяне на предвидима подкрепа за дългосрочни инвестиции за гъвкавост“, смята Везел. Според него един от начините да се запълни липсата на ВЕИ енергия би бил да се използва съществуваща технология, като електроцентрали, работещи с природен газ, които в крайна сметка биха могли да преминат и към възобновяеми газове, като биометан и водород.

„Голямото предимство на тези електроцентрали е, че те осигуряват тази електрическа енергия с възможност за изпращане и планиране и ние можем да управляваме същите централи и с възобновяеми газове“, каза той.

Европейският съюз иска производството на биометан да достигне 35 милиарда кубически метра, а производството на зелен водород да достигне 10 милиона тона до 2030 г., с още 10 милиона тона внесен зелен водород през същата година. Производството на тези възобновяеми горива обаче все още се увеличава и не е ясно в кои сектори ще се използват възобновяемите газове.

Например се предвижда водородът да осигурява най-много 8,4% от енергията до средата на века, според доклади, събрани от изследователския орган на Европейската комисия (JRC), като Международната агенция по енергетика и Международната агенция за възобновяема енергия очакват ВЕИ газове само осигуряват до 2,5% от общата мощност.

Газовите електроцентрали също може да се наложи да бъдат адаптирани и да преминат към водород. Друг важен елемент за гъвкавите енергийни системи занапред ще бъдат и водните електроцентрали.

Повече яснота как ще се подкрепят доставчиците, които работят с гъвкави ВЕИ системи

Друг липсващ елемент при запълването на дългосрочната празнина в гъвкавостта е яснотата около ролята на топлинните, ядрените и водноелектрическите централи. Тази подкрепа е  необходима, за да се гарантира сигурност за разработчиците на проекти, според Мартин О’Нийл от GE Vernova. „Трябва да помислим за тази дългосрочна разлика между поколенията, защото в крайна сметка, ако не можем да свържем финансисти с оператори, за да задвижим реално тези проекти, бързо се насочваме към голям проблем“, предупреди той.

Лалеманд-Дюпюи обаче отхвърли това, обяснявайки, че фокусът на Европейската комисия е да „даде допълнителен тласък“ на краткосрочните мерки за изместване на изкопаемия природен газ и че механизмите за капацитет „ще бъдат отговор“ за дългосрочни решения.

Механизмите за капацитет са схеми за финансова подкрепа, които правителствата предоставят на производителите на електроенергия, сега са за готовност от типа „студен резерв“ в случай на недостиг на ВЕИ енергия.

Последната реформа на пазара на електроенергия в ЕС обаче, договорена през 2018 г., постави ограничение върху механизмите за капацитет при студен резерв от ТЕЦ-ове на въглища и газ, като въведе стандарт за емисии на CO2 от 550 g на киловатчас.

Стандартът започна да се прилага незабавно за всички нови електроцентрали и ще се прилага от 1 юли 2025 г. за съществуващите производствени мощности, като на практика изключва държавната подкрепа за електроцентралите на въглища и тези на природен газ, който замърсяват най-много с парникови емисии.

Наред с това Миапетра Кумпула-Натри, финландски член на енергийната комисия на Европейския парламент, предупреди да не се смесват предизвикателствата пред гъвкавостта на страните от ЕС. „Не всички пазари са изправени пред едни и същи нужди“, обясни тя, като каза, че реформата трябва да се обърне към различните пазари, а не да рискува сигурността на доставките и да ускори зеления преход.