Развитието на електроенергийните разпределителни мрежи между екшън и план

Държавата трябва да има ясен план за развитие, освен на преносната и на електроразпределителните мрежи и в частност на възможностите за присъединяване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). При това с отчитане на системите за съхранение и с последващата стъпка за въвеждането на интелигентни уреди за измерване. Предвид темповете на навлизането на ВЕИ е важно електроразпределителните дружества да получат грантови средства ( примерно през Модернизационния фонд), за да може мрежата, управлявана от тях да бъде развита до необходимия капацитет за присъединяване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Това бяха част от изводите, до които достигнаха участниците в дискусията „Развитието на електроенергийните мрежи – европейски и национални тенденции и проблеми“, организирана от Института за енергиен мениджмънт. Между другото само преди два ден Съветът на Европа одобри REPowerEU с предвидени допълнителни 20 млрд. евро. Никой обаче не конкретизира какво се случва с електроразпределителните мрежи и това е проблем, който все повече вълнува операторите. Затова предложената в рамките на дискусията инициатива за разговор на ниво регулатори в Европа е важно да бъде осъществена.  

Европейската визия

Колкото повече обществото разчита на електричеството, толкова по-надеждна трябва да остава енергийната система. Това коментира пред участниците в дискусията генералния директор на Евроелектрик Кристиан Руби като преди това се спря на двойния ръст на алтернативните източници на енергия, включително и на електромобилите. По думите му е изключително важно мненията,  а в частност и проблемите в прехода към зелени мощности да бъдат обсъждани с политиците, „за да може инвестиционния модел да бъде балансиран, да няма свръхинвестиране в един сегмент за сметка на друг, да продължим да се движим в правилната посока и най-важното да не унищожим тази инвестиционна рамка, която е решаваща за мобилизиране на необходимите за прехода инвестиции“.

„Вероятно сте чували плановете на политиците в Брюксел за реформиране на пазара. Честно казано като индустрия планът не беше да направим това точно сега“, посочи той, обръщайки внимание на трудния период при осъществяване на настоящия енергиен пакет. „Все пак ситуацията днес е по-добра отколкото преди 3-4 месеца или половин година, когато ставаше дума за маргиналното ценообразуване и други принципи, които вече са по-ясни, а дискусията е по-балансирана по тези теми“, посочи той. В тази връзка постави и въпроса за предстоящите реформи, времевия график за осъществяването им, но избегна и търсенето на отговора, който продължава да е болезнен – кое е това, което трябва да се промени и, какво трябва да се избегне. В тази връзка генералният директор на Евроелектрик припомни, че на първо място не трябва да се  забравя, че става въпрос за криза на доставките, опитите на политиците да променят основните принципи на ценообразуване и пазарните принципи. „Но не бива да забравяме, че тези галопиращи цени са причинени от кризата с доставките от опита на Путин да срине пазара, да използва енергетиката като оръжие като инструмент чрез войната в Украйна“, посочи той.

„Трябва да се разбере много добре тази криза на доставките, защото, когато се взема решение трябва да се знае причината за проблема. Освен това трябва да се знае, че имаме ли проблем трябва да сме готови да действаме. И то, за да намерим един баланс. В началото казвахме – не докосвайте пазара. Сега казваме – подхождайте внимателно. Добрата новина е, че успяхме да ограничим притока на газ от Русия и в крайна сметка това ни помогна“, посочи той.  Руби напомни, че когато става въпрос за европейското законодателство става въпрос за много компактен процес, изискващ период от 18 месеца за преминаване на целия законодателен процес в Европа. В тази връзка уточни, че в момента предложенията за реформата на пазара са добри и се очаква окончателна позиция преди лятото.

В коментара си за пазарната реформа генералният директор на Евроелектрик бе внимателен, припомняйки че за изграждане на настоящия енергиен пазар са били необходими повече от 20 години. „Не бива да изхвърляме постиженията през прозореца само защото сме изправени пред тази криза и независимо дали вярваме на някои от докладите или не, е важно да помним, че системата ни предоставя прозрачност на цените, осигурява конкурентоспособност и нещо също важно - система ни дава възможност да търгуваме помежду си. Ясно е, че не бихме могли да опазим сигурността на доставките през миналата година, ако не разполагахме с този вътрешен пазар на електроенергия и енергия като цяло“, посочи той и обърна внимание, че по пътя към излизането от кризата повечето от инвестициите наистина са насочени към ВЕИ. По думите му обаче е необходимо да се намери баланс и търсене на възможности за мрежите. „Не виждаме за съжаление достатъчно инвестиции насочени към конвенционалните мрежи. Необходимо е да се намери равновесие. Трябва да се намерят подходящите инструменти – да се даде възможност на пазара да работи. Хората могат да се договорят да купуват енергия, да сключват договори, да изграждат централи“, посочи той, наблягайки колко деликатно може да е равновесието. „Затова се тревожим, че няма план за оценка на въздействието“, допълни Руби.

По отношение на мрежите, по думите ми „липсата на инвестиции, липсата на пропорционални инвестиции се превръща в проблем на енергийния преход“. „Навсякъде в Европа, където пътувам забелязвам, че има рекорден брой заявления за изграждане и присъединяване на нови мощности от ВЕИ и проблем мрежата да отговори на това и то не е, защото операторите на мрежите са мързеливи, а защото наблюдаваме един исторически преход, историческа промяна от една страна , а от друга – прекалено много ограничения и дерогация“, заяви Кристиан Руби, изразявайки надежда за предприемане на решителни стъпки от страна на Европейската комисия

Според него, ако нивото на фрагментация на пазара не бъде разбрано добре, положението ще се влошава и ще се отрази и ще има отрицателно влияние върху стимулите. „Има 47 % ръст на заявките и определено сме изправени пред проблем“, посочи той, наблягайки на различните предизвикателства и по отношение на изпълнението и доверието на инвеститорите в пазара. И с призив за правилно структуриране на реформите.

Визията, примерът на Гърция и проблемите не така далеч от българските

„Все повече развитието се движи към електрификация. Съвсем ясно е за всички нас, че трябва насочим вниманието си към това, как ще се движим напред към едно по-електрифицирано бъдеще и към един по-електрифициран начин на живот като цяло“, посочи изпълнителния директора на IENE ( Директор на Института за енергетика в Югоизточна Европа) Костас Стамболис, обръщайки внимание на ролята на декарбонизацията и на мрежовата свързаност.  Директорът на IENE в частност се спря на региона на Югоизточна Европа и по-точно на свързаността на Западните Балкани, Гърция, Кипър и Израел и периферните страни, с които се осъществява обмен на електроенергия. „Важно е да се обхване цялостната картина, когато се говори по тази тема“, посочи той.

„Въглищата и лигнита за повечето страни в нашия регион са много специфични. Турция в това отношение е много важна, защото заема около 50 % от общото производство. Голямо е взаимодействието на България, Гърция с Турция в енергетиката, така че трябва да се обхване общата картина. Анализът ни показва, че повечето страни в региона ще поддържат през следващите няколко години въглищата и лигнита. Причината е сигурността на доставките. Нашите страни в региона е много висока степента на сигурност. Има известни колебания в това дали бързо да се оставят лигнитните въглища и дали да не се използват повече“, обясни Стамболис по отношение на процеса на декарбонизация. В тази връзка даде и пример с Гърция. „Когато през 2019 г. пое управлението нашия министър-председател обяви, че ще започне декарбонизацията и ще започнат да се затварят ТЕЦ-овете, използващи въглища и съответно мините. Но миналата година, през април министър-председателя трябваше да се извърне на 180 градуса и да обяви, че отново ще се използват лигнитни въглища, за да се гарантират мощностите на системата. Давам този малък пример , но той илюстрира, какви са трудностите, когато трябва да се откажем от въглищата. Това не означава, че не трябва да го направим, но трябва да става умерено като отчитаме реалността на пазара. Сега стигаме до реформирането на пазара на електроенергия. Това е една друга сфера, в която ще има реформи на пазара, ще се придвижваме към декарбонизацията и същевременно ще поддържаме функционалността на системите и ще ставаме все по-чисти. Проблемът е доста комплексен и се нуждае от съществени дискусии“, посочи той.

По думите му декарбонизацията може да се осъществи с помощта на политиката и технологиите, като последните все повече се превръщат в спасителен инструмент, особено когато става въпрос за системите за улавяне и съхранение на емисиите . „Електрификацията и декарбонизацията ще използват като основа мрежите“, каза още Стамболис наблягайки на добрата мрежова свързаност в региона.

„Трансграничните интерконектори в региона са много важни за преносните оператори. Всички страни имат интерконнектори и са планирани все повече взаимовръзки. Трансграничните интерконектори са сърцевината на усилията за декарбонизация на региона. Установяваме, че във времето има увеличение на обмена между страните. Гърция внася около 20 % от необходимото електричество, а преди беше 4-5 %. Имаме 15-20 % на електропоток между отделните страни, електричеството става все по-евтино, все по-лесно става да се пренася от една страна в друга електроенергия и това е много важно за поддържане на баланса на електрическия микс. Това е свързано и с усилията за декарбонизация и придвижването към електрифицирани системи“, обясни той.  

„В Гърция имаме мащабни системи – интерконектора между континенталната част на Гърция и Кипър и това е един от най-големите интерконектори. Говорим за 2 ГВт електрокабели и около 1600 км дължина за връзка между Кипър, която е държава членка и Крит. Кипър вече няма да е изолиран остров. Строителните работи вече започнаха и това ще струва около 1,5 млрд. евро но 700 млн. евро е финансиране от ЕС.

Друг проект, който сега се разработва по думите на Стамболис и, който трябва да приключи през  2026 г. е за осъществяване на връзка между Египет и Гърция. Надяваме се, че Египет ще произвежда достатъчно евтина електроенергия от ВЕИ, която ще изнася към Гърция“, каза Стамболид.

Директорът на IENE беше категоричен, че ако наистина искаме да се придвижваме към електрификация пътят е през изграждане на добър капацитет за съхранение на енергия, а за това могат да помогнат интерконекторите между страните.

В същото време той не подмина и проблема в Гърция, касаещ големия брой острови и свързването им към преносната система.

„В Гърция имаме проблем, тъй като имаме много острови и те досега си имаха собствени електроцентрали, собствени мрежи и използваха мазут за производство. Говорим за 40 острова със собствени мрежи и електроцентрали. Това, което трябваше да се направи, бе да се свържат взаимно тези острови. Това е скъпо струваща операция, която започна преди 3 години и ще приключи до 2028 година“, обясни той, но само така те ще могат да станат част от паневеропейската мрежа, „така че да може да се пренася електроенергия от Франция до остров Крит“, каза той, наблягайки на значението на острова. „Това е много скъпо струващ проект Става дума за инвестиции в размер на 500-600 млн. евро“.

По думите му, в рамките на електрическия микс ВЕИ-та в са с много по-висок дял, отколкото в цялостния енергиен микс -  35 % е делът на ВЕИ в електрическия микс и около 20 % в енергийния.

Проследявайки развитието на ВЕИ, Стамболис отбеляза рязкото им увеличение през последните 2-3 години. „Що се отнася до фотоволтаиците в Гърция пазара е доста наситен. 1000 МВт са приключени с инсталирани мощности, обаче не са свързан с мрежата, защото разпределителния оператор има затруднения с това да поеме всички тези мощности“, коментира директорът на IENE.  По думите му при тази ситуация  инвеститорите ще трябва да изчакат известно време за възвръщаемостта си. „Това е пример как не трябва да се правят нещата тогава, когато искаш да увеличиш дела на ВЕИ в системата си. Защо се случи това ? Законът в Гърция задължава регулатора да приема заявки за лицензиране, обаче не изисква оператора по разпределението да даде същевременно и веднага разрешение. Така че имаме, както административен, така и регулаторен проблем“, констатира той.

Костас Стамболис обърна внимание и на флуктуацията на цените през определени периоди от време. „Без конвенционалните ТЕЦ-ове националното електропроизводство не може да функционира достатъчно добре пазара. Има интервал, в който се покриват нуждите, но ако трябва изцяло да се електрифицира системата, не може да не се разчита на конвенционалното производство“, посочи той. „Като обобщение, ако трябва сериозно за приложим електрификация и декарбонизация трябва сериозно да сложим сериозно ударение върху планирането, организацията на мрежите до по-добро сътрудничество между разпределителните и преносните дружества и регулаторните органи. Много повече от това, което виждаме към настоящия момент“, заключи директорът на IENE.

Електроразпределителните дружества в България и присъединяването на ВЕИ

Всяко от трите електроразпределителните дружества в България е със заявки за присъединяване на ВЕИ-мощности от по около 8 хил. МВт, което представлява ръст от около 8 пъти в рамките на достатъчно кратък период. Като цяло заявките са за около 33 хил. МВт при положение, че пиковото потребление е около 8 хил. МВт. Проблемът е, че електроразпределителните мрежи не разполагат с такъв капацитет. За да го постигнат са необходими инвестиции от милиони, които също не са налични. Освен това увеличаването на капацитета на мрежата не може да се осъществи с темпа на изграждането на една ВЕИ-мощност, особено когато става въпрос за фотоволтаици. Регулаторната рамка също е ограничена, когато става въпрос за инвестиции. Техническите изисквания, както и тези за безопасност остават в периферията, не се говори за стандарти и мрежови кодекси. Пътищата за осигуряване на средства са два – или през мрежовите услуги, т.е. през цените за потребителите, или чрез грантови схеми. Другият начин е чрез интелигентни уреди за измерване.  Това коментираха представителите на трите електроразпределителни дружества в България.

 „Идват инвеститори и казват: Присъединете ме тук“ и искат половин, един, пет мегавата и са много учудени като кажем, че няма капацитет. Развитието на мрежата е дългосрочен проект, дългосрочен план. Само в нашата мрежа, в дългосрочен план, само на наша територия са присъединени 400 МВт“, посочи директорът на Електрохолд Карел Крал. В тази връзка допълни, че регулаторът от своя страна трябва да одобри на електроразпределителното дружество необходимите средства за развитието на този капацитет на мрежата и то така, че „ако някой ден, някой дойде е каже, че иска да бъде присъединен, това да се случи. „Разбира се, че няма такова одобрение, няма такива ресурси. Регулаторът ще ни каже, че няма как да се увеличи цената на мрежовите услуги за всички потребители, за да се изгради мрежата без план и стратегия и без яснота, какви мрежови мощности ще бъдат изисквани.

Мрежата трябва да се развива от гледна точка на нарастването на потреблението“, каза Карел Крал. В тази връзка той посочи, че на територията на Електрохолд от 2018 година до 2022 г. увеличението на заявленията за нови присъединявания е нараснало с 30 %.

„Над от 30 % са исканията за нови присъединявания. Мрежата трябва поеме този ангажимент. Това е заложено в плановете“, заяви той. По думите му през миналата година обаче изведнъж ситуацията се е усложнила от десетки хиляди заявления за присъединяване на ВЕИ мощности. „Само през миналата година заявките за присъединяване на фотоволтаици са над 8 000. Повече от половината от тях са до 30 кВт. Две години преди това, през 2020 г. тези заявления бяха по 1000 на година. Това е с 8 пъти ръст на заявленията и с това трябва да се справи един и същи екип, който прави проучване,  планира мрежата и да издава становище“, посочи той, наблягайки на едно от последните решение на парламента за намаляване на сроковете за този документ до 14 дни.

„Къде е проблемът. Проблемът е в това, че не се планират в достатъчно напред и се смята, че ЕРП-та са основната пречка за развитието на ВЕИ. Това е основното според инвеститорите. Но не е така. Ние сме наясно, че бъдещето е електрификацията. Искаме развитие на мрежата, но трябва да е икономически целесъобразно и да имаме средства. Въпросът е откъде да се финансира това развитие на мрежата. По принцип има само два източника – единият е през мрежовите тарифи, което означава, че през регулатора всички потребители трябва да плащат мрежовите услуги, за да се изплатят инвестициите“, обясни Крал и посочи за пример, че годишния размер на инвестициите на дружеството е горе-долу 100 млн. лв. „Ако присъединим всички заявени желания, тези инвестиции трябва да нараснат“, обясни той.

По предварителни изчисления обаче това означава ръст на мрежовите услуги с около 39 %.

„Другият източник са европейските средства, но в Плана за възстановяване няма такива средства. Това трябва да се промени. Другият източник е Модернизационният фонд, но все пак е само една крачка“.

Това обаче не е всичко, подчерта Крал и бе категоричен, че дружествата да са наясно „какво иска държавата“. „Как иска да се развиват ВЕИ и, как иска да подкрепи малките инвеститори?“. В тази връзка той припомни последните промени на парламента в посока към т.нар. уведомителен режим за собствено потребление. „Собствено потребление означава, такъв източник, производството, от който не се връща в мрежата. Откровено казано, аз не зная за фотоволтаик, който не връща ток в мрежата. Освен много големите консуматори, които имат промишлено производство, достатъчно да консумира цялата произведена електроенергия. Всички останали (фотоволтаични инсталации ) ще връщат в мрежата и това няма как да стане и от гледна точка на безопасността и управлението на мрежата. Ако ще се прави така, ще се стигне до единствения резултат – блекаут“, обясни той като допълни, че може да се вземе опита на други страни. „Има дефиниция на просюмъри, има ясни правила за присъединяване, технически стандарти, а операторът има право да диспечира моя фотоволтаик“, обясни той.

„Правила за присъединяване, технически стандарти и диспечиране на присъединените мощности са пътят. ЕРП-та не са враг и пречка за развитието на ВЕИ. Единственото, което искаме е да има ясна стратегия, правила за развитието и финансирането“, посочи Карел Крал.

Когато говорим за развитие на мрежите, особено за България, а и в Европа по принцип логиката досега винаги е била, че развитието на мрежата е насочена към потребителите – осигуряване на качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите“, напомни Калина Трифонова, член на съвета на директорите на EVN България, спирайки се на спецификата на разпределителната мрежа. По думите й сегашните заявки за изграждане на фотоволтаици обаче са  точно противоположни на логиката на изграждане на мрежите.  „Най-много заявки имаме там, където имаме най-малко потребление, където и мрежата е най-тънка и по никакъв начин не може да поеме тези големи заявки за вкарване на енергия в мрежата в обратен поток“, а това по думите й е заради това, че част от проектите са спекулативни.

Подобно на Електрохолд и в EVN България заявките за присъединяване на ВЕИ мощности са нараснали в пъти, стана ясно от думите на Трифонова. „За изминалата година на цялата наша територия имаме заявки за 130 МВт нови потребители и 2400 МВт нови заявки за ВЕИ-та. Да не говорим, че имаме ситуации в региони като Ямбол, където в пиковите месеци, когато слънцето е не много силно и фотоволтаиците могат да се охлаждат, имаме много по-високо производство, отколкото потребление на място. И захранваме мрежата високо напрежение, а това влияе на потребителите и се е случвало, когато преносния оператор се намесва“, обясни тя.

„Трябва да се насочим към решения, които насърчават собственото потребление, т.нар. просюмъри, но с ясни критерии, да има държавна политика, а не само така с пъхнат  един текст в закона, който нито е обсъден с мрежовите оператори, нито от гледна точка на балансиране, нито пък от безопасност. Слагането на един панел на покрива означава, че ставаш част от мрежа“, заяви Трифонова.  Тя бе категорична, че уведомителния режим застрашава безопасността, особено при липсата на минимални стандарти и правила. В този смисъл постави и въпроса за изработване на държавна политика, регулаторни промени, технически стандарти, правила, мрежови кодекси.

Друг проблем, на който Калина Трифонова обърна внимание е, че „мрежата се развива с много по-бавни темпове от една инвестиция във фотоволтаичен парк било то и 5 МВт. Трябва да се помисли за механизъм за резервиране на капацитет, да се запазва“ По думите й, ако някой инвеститор със заявлението си за проект и забавянето му блокира, възпрепятства останалите трябва да си плати. „Регулаторната рамка през призмата на този разрушаващ стандартите модел трябва да бъде преразгледана и не само от нашия регулатор. Това е проблем на всички регулатори. Трябва да е на ниво ЕС, за да бъдат решен този проблем с натиск от заявки, който съществува не само при нас“, заяви тя, а в частност наблегна и на необходимостта от промени и в нормативната уредба в страната ни и финансирането. „Ние искаме ВЕИ, но мрежата не може да се модернизира с вълшебна пръчка“, посочи тя.

Изпълнителният директор на Енерго-Про Анжела Тонева се присъедини към коментарите на колегите си. По думите й  през тази година и в Енерго-Про има с 209 % увеличение на заявленията за присъединяване на ВЕИ, основно фотоволтаици. „Ние сме в същата тежка ситуация по отношение на балансиране на потреблението и производството.  Колегите направиха анализ и тази година сме в тази равновесна точка, в която част от товара е почти изравнен с производствената мощност, но оттук нататък присъединяването на всички заявени мощности би довело до дебаланс“, заяви тя. Тонева изрази съгласие и с констатацията, че инвестициите в мрежата не могат да се осъществяват със същия темп на присъединяване.

„Наистина трябва да се преосмисли цялата стратегия. При тази ситуация в момента, с това законодателство и с този революционен устрем да присъединяваме всички на практика всички настоящи и бъдещи потребители ще платят тази цена и това е неизбежно, защото наистина увеличаването на инвестициите през тарифите би довело наистина до значително повишение на мрежовите тарифи. Безвъзмездните средства биха могли да помогнат, но най-добре би ни помогнала една обща национална политика на малко по-високо ниво, което да осигури по-добро законодателство и икономически условия за повишаване на потреблението“, посочи Тонева. Изпълнителният директор на Енерго-Про представи и доказателства за присъединяване на мощности в обекти, които е съмнително, че са за собствено потребление. „Не трябва да бъдем приемани като врагове на ВЕИ“, посочи тя като не пропусна да постави въпрос за утвърдената норма на възвръщаемост.

Екшън план или само екшън 

Деканът на Стопанския факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Атанас Георгиев обърна внимание на процеса на надграждане на пазарните реформи, но от гледна точка на стимулите на производителите да произвеждат повече и за стимулите на потребителите да потребяват по-ефективно. „Ако това бъде зачеркнато ще бъдем в една ситуация, в която може да се случат много други неща“, посочи той. „И още една аналогия ако мога да направя – за дългосрочните договори, тъй като това е един от акцентите в тази реформа - това е като да си купиш нещо на кредит за много дълъг период от време, докато ние в момента сме в един пазар, който макар и много тежко податлив на пикове и спадове все пак дава някаква гъвкавост на участниците на пазара, какво и как да го направят“, заяви той, отчитайки, че има и други гледни точки. Георгиев посочи и пропуснатите възможности особено по Плана за възстановяване и устойчивост и даде пример за някои страни, в които възможността за развитието на мрежите е заложено в Националните планове за възстановяване (Италия, Испания, Словения). В този смисъл той призова за по-бързо задвижване на възможностите, които страната ни има по Модернизационния фонд. „Тъй като във време на криза, ако изядем натрупаните пари през потребление, след кризата няма да имаме пари и може да не сме излезли толкова добре от нея. Но ако това, което е натрупано бъде вложено в инвестиции в инфраструктура от всякакъв тип,  може да се осигури един друг път от излизане от кризата. Така се различаваме различните икономисти“, посочи той.

Атанас Георгиев наблегна на необходимостта от стратегическа визия като не спести критиките си за забавянето на процедурите по актуализацията на Интегрирания национален план за енергетика и климат, както и по Националния план за възстановяване и устойчивост.  „Когато имаме един екшън план, но в него няма план става един голям екшън. Ние сме в един голям екшън в последните три години вече по отношение на енергийната политика“, коментира той. Визирайки забавянето по посочените документи, той определи, че това е много лошо, „защото се забравя основната функция на тези стратегически документи. Те не трябва да са документи за това къде държавата да влага събраните от данъци или от други източници пари, а това трябва да са документи, които да дават рамката на пазара“, заяви Атанас Георгиев.

„Нямаме Наредби. Защо ? Защото законът не е променен и не са направени промените в него. Защо ? Защото нямаме стратегия . А защо нямаме стратегия ? Защото нямаме яснота какво искаме да постигнем. Тоест, всичко стига до политическия консенсус, който може да оправдаем, но това не е извинение, още повече, когато се отива навън или, когато се търсят инвеститори, или когато се преговаря със съседни държави за проекти. Там не се интересуват какво ние не сме си подредили. Така че първата стъпка е да има политически консенсус поне по кратък списък булети, какво трябва да бъде постигнато в енергетиката и то възможно най-скоро и то булети, по които да има достатъчно съгласие. Второто – производство на тези документи, които са необходими, за да използваме процеса и трето – използване на всички налични фондове включително оперативните програми за инвестиции в различни инфраструктурни проекти на подобни по размер и с подобни предизвикателства държави“, заяви Георгиев.

Труден коментар

В рамките на дискусията бившият член на КЕВР Пламен Денчев не спести неудобни въпроси към Електроразпределителните дружества и по-точно – спазването на сроковете по определени процедури. Обърна също така внимание на необходимостта от приемане на мерки за балансиращи мощности.

„В момента е много трудно да се коментира енергетиката. Не само в България , а и в цяла Европа. Причината е, че войната, която Русия води в Украйна пренареди много от секторите и обществения живот, в това число и в енергетиката“, заяви от своя страна председателят на КЕВР Иван Иванов. Той припомни, че вниманието е било насочено към преодоляване на големия недостиг на природен газ.

„Това доведе до използване на максимума и на въглищни централи и на всички други производители, които пък доведе до сериозно повишаване на цените на електроенергията. Изводът е един и е категоричен – Европа не е достатъчно богата на фосилни източници, било въглища, газ или петрол. Единственото трайно и то дългосрочно решение е освобождаването и то постепенно от тях и, както ЕК, така и националните правителства очертаха, че бъдещето е на ВЕИ, произвеждани от различни източници. Веднага ще отбележа, че всичко това наистина поставя много големи предизвикателства пред енергийните мрежи и в Европа и в България“, коментира той, припомняйки изследване на EMI за необходимите вложения за развитието на мрежите.

„Само в енергийния оператор ЕСО заявленията като мощност към момента са за 33 хил. МВт. Помислете, България има пиково потребление на електрическа мощност 7 700 нека кажем 8 хил. МВт, а тук говорим за 33 хил. МВт. На второ място е развитието на самите мрежи. В този аспект трябва да се види какви мерки могат да се набележат и изпълнят. Относно присъединяването има две неща, които са реализируеми. Първото от тях – това е присъединяване на групов принцип, на регионален и в близост до определени подстанции и такива, които ще бъдат изградени с оглед да се спести време да стане по-бързо, а и да се спестят средства и се направи по-добро планиране. Това се споделя и от ЕСО, но трябва да бъде и реализирано“ заяви Иван Иванов.

Той постави и въпроса за развитие на мрежите, но едновременно със системи за съхранение. Както и необходимостта от снабдяване на всички производители, както и потребители, просюмъри  с интелигентни средства за измерване. Това ще позволи управление, дигитализация на потреблението от крайните клиенти на системата. В тази насока би трябвало, ако се извърши такава дигитализация на мрежите, би могло да се управлява, както в реално време и производството, а също така и потреблението. По такъв начин ще се избегне необходимостта от непрекъснато увеличаване на капацитета на мрежите на пропорционален принцип.

На следващо място – трябва сериозно да се продължи развитието на междусистемната свъраност, което ще намали флуктуациите на цените на съседни зони, и борси и ще се стигне до разлика в цената между две борси до 2 евро. Това разбира се зависи от финансирането на мрежите. То може да стане по два начина. Първият е класическия – чрез регулираните цени, определяни от регулатора. Очевидно е обаче че в страна като България с ниски доходи не може големите инвестиции да потънат изцяло в регулираните цени. Затова е важно използването на грантовото финансиране по определени програми. Освен грантовото финансиране има и един много важен инструмент – Планът за възстановяване и устойчивост, където за съжаление е  предвидено единствено финансиране за ЕСО.

За разпределителните мрежи трябва отделно финансиране“, посочи Иван Иванов.

Председателят на КЕВР обърна внимание, че в Гърция също имат подобен проблем за присъединяване на ВЕИ, с което потвърди думите и на Костас Стамболис. По думите на Иванов,  през миналата година 49 % от заявленията в гръцката страна са отказани от оператора заради липсата на капацитет. „Но в Гърция и Румъния ма един принцип – едно евро в развитието на нови мощности да е съчетано с развитието на мрежата Това е необходимо, ако искаме мрежата да е в синхрон с подаваните заявления за ВЕИ. Това,  което ни мотивира с изграждането на фотоволтаични централи няма да е така през следващите години. Цените ще се успокоят , инвестициите няма да се възвръщат толкова бързо, а въглищните централи…тогава тяхната енергия ще е на цена, която ще е непродаваема“, заключи Иван Иванов.

Що се отнася до интелигентните уреди за измерване, в рамките на дискусията директорът на Института за енергетика в Югоизточна Европа, Костас Стамболис обясни, че в Гърция такъв проект има и от пет години минава през различни процедури, но все още не е осъществен. Той е на стойност 1 млрд. евро. Едва тази година се очаква стартиране.