През перфектната буря по пътя към ВЕИ или как да бъдат отстранени проблемите за инвеститорите и мрежата

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
1485
article picture alt description

Намираме се в най-трудното време от Втората световна война насам, може би в перфектната бура но ако искаме да изградим един нов енергиен сектор за 8 години всичко трябва да е много добре планирано. Особено, ако искаме вятърните паркове и слънчевите централи да работят гладко. Пътят е през декарбонизация, чрез електрификация на сектора. Това от своя страна изисква инвестиции, включително и в електроенергийната мрежа, планиране и решаване на проблема с разрешителните. Така най-кратко би могло да се резюмират думите на генералния секретар на EURELECTRIC Кристиян Руби по време на кръглата маса „Зеленият преход – инвестиции и технологии“, организирана от Института за енергиен мениджмънт (ЕMI). Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов от своя страна видя проблема в процеса на присъединяване и преустройването на електроенергийните системи, като наблегна на необходимостта от децентрализиране на мрежите. Изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев обърна внимание на големия пропуск на европейските институции – липсата на средства за инвестиции в мрежите за пренос на електрическа енергия. Предвидени са средства за изграждане на възобновяеми мощности, но не и за поемането на производството от тях от мрежите.

Кристиян Руби: Енергийният сектор разполага с решения

Има добри и лоши новини. Ще започна от лошите – нещата ще се влошават. Зимата ще е тежка и ще изпита европейското чувство за солидарност.

Добрата новина е, че енергийният сектор разполага с решения и това е декарбонизирането. Секторът трябва да бъде изчистен от изкопаемите горива и да се премине към електрификация, посочи генералния секретар на EURELECTRIC Кристиян Руби. За това по думите му са необходими инвестиции, планиране и решаване на проблемите с разрешителните за алтернативните източници на енергия. План за 100 ГВт годишно изглежда доста амбициозен, но не трябва да се бавим, защото касае енергийната сигурност, заяви той.

Според Руби инвестициите във зелена енергия са се увеличили с 16 % през 2021 г. „Това е хубаво. Лошото е, че трябваше да се увеличат с 50 %. Това се отнася и за мрежите“, допълни той като призова за активност на всички участници в процеса по пътя към зеления преход.

Руби не пропусна и рисковете и натиска от страна на климата и дълбоката взаимна обвързаност в сектора на енергетиката. От всички инвестиции, които трябва да бъдат направени по пътя към прехода към зелена енергетика близо 8 % ще са необходими пряко за мрежите, констатира той. В тази връзка по думите на Руби, ако през следващите 8 години (до 2030 г. б.р.) трябва да бъде изграден един нов, различен сектор всичко трябва да е много добре планирано, така че вятърните и слънчеви паркове да работят гладко.

Генералният директор на EURELECTRIC се спря и на дългия процес от разработването на даден проект за ВЕИ мощност до влизането му вексплоатация. Получаването на разрешителни за ВЕИ отнема около 5 години. Процесът на строителство около 2 години и заедно с другите срокове се събират 8 години, подчерта Руби и постави въпроса какво се случва със сектора през това време.

В коментара си за настоящото състояние на енергетиката той не пропусна и финансовите енергийни пазари, където правилата и изискванията за обезпечение са много строги. В тази връзка припомни изчисленията за необходимостта от сума от порядъка на от 1,5 трлн. евро за енергийните компании и наблегна на необходимостта от отпускане на правилата за обезпечения.

Иван Иванов: Необходима е сериозна промяна по процедурата за присъединяване на ВЕИ

Инвестициите са много важни за развитието на мрежата в частност за управление на товара, посочи от своя страна председателят на КЕВР Иван Иванов. Той очерта и къде се намира в момента страната ни. През 2008 г. енергията от ВЕИ в брутното енергийно потребление беше 10,3 %, а през 2019 г. достигна 21,6 %, посочи Иванов като припомни, че през 2030 г. трябва да достигне до 27 % според Интегрирания план за климат и енергетика.

Проблемите у нас са в две насоки като първият касае присъединяването на нови ВЕИ централи, върху които през последните години се прехвърля и несигурността с високите цени на електроенергията. Вторият касае електроенергийните системи, които трябва да бъдат преустроени по начин, даващ възможност за осъществяване на преноса и управлението на енергията от ВЕИ. Това изисква инвестиции, посочи Иванов. В тази връзка той обърна внимание на заложените в Плана за възстановяване и устойчивост 611 млн. лв. като изрази несъгласие с 4 пъти по-високите средства за батерии, но и надежда, че тази несправедливост трябва да бъде поправена.

Сега изградените мощности от ВЕИ в страната ни са за 11 хил. МВт, а заявките вече са за 28 хил. МВт, което надхвърля възможностите на екипа на ЕСО за присъединяване. Трябва да се мине по друг начин за присъединяване и да се реши как, каква да е нормативната уредба за присъединяване, така че да се реализират съответните планове.

Необходима е много сериозна промяна на цялата процедура по присъединяване, категоричен бе председателя на КЕВР.  Той погледна и по-далеч в бъдещето с навлизането на изкуствения интелект, давайки пример с развитие на подобни системи по света. Заедно с това е необходима и дигитализация, заради опасностите от кибератаки.

Иванов напомни и друга важна подробност по отношение на възобновяемите източници и мрежовата свързаност - производството на електроенергия трябва да е близко до потребителите. В България това ще е трудно, защото 73 % от населението живее в големите градове и отдалеченото изграждане на ВЕИ води до загуба по мрежата. Инвестициите трябва да се правят там, където има потребление. За съжаление, в България се изграждат фотоволтаични системи в обезлюдени села. Смисълът на заложеното от европейските институции е за инсталиране на покривите и нормативната уредба насочва за инсталации за собствено потребление. Това позволява и децентрализиране на мрежата, обясни той.

Ангелин Цачев: Преминаването към децентрализация води до липса на прогнозируемост на мрежата

Предизвикателствата трябва да станат ясни на всички. Да зелените инвестиции ще се случат. Макар и със закъснение те ще станат факт, а ние като държава трябва да видим как да оптимизираме начина за случването им, посочи изпълнителният директор на Електроенергийният системен оператор (ЕСО).

Той очерта и проблемите, които са няколко и касаят:  присъединяването на ВЕИ, управлението на мрежата след процесът на присъединяване и ефективното използване на енергията.  

Проблемите с присъединяването са много. Да, действително заявленията надхвърлят мощности от 28 хил. МВт, от които 3 хил. МВт към разпределителните мрежи. Те ще станат действащи след 3 до 5 години. Към този момент сме предвидили по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) освен дигитализация на подстанциите на ЕСО 100 трансформатора за осигуряване на производството на електроенергия от ВЕИ в разпределителната мрежа.  За съжаление 40% от средствата предвидени по ПВУ са от собствени източници, което ще се отрази на ЕСО, отбеляза той.

Най-големият проблем според Цачев е, че не може да се планира развитието на мрежата. Преминаването към децентрализация води до липса на прогнозируемост. Няма страна членка в ЕС без проблеми. Причината е, че предвидените средства за зелената сделка са за изграждане на мощности, но никой не си е дал сметка, че проблеми ще има мрежата, каза той.

Цачев не спести и критиките си към действията на българските институции в тази посока. Както се изрази той, „правим реформа с намаляване на срока за становища от 14 на 10 дни“ и то след като има много други неща, които да улеснят процеса. При това по думите му, информацията стига до ЕСО „на парче“, което затруднява работата.

За нас е важно да имаме законодателна норма, за да планираме развитието на мрежата по региони. Това ще даде сигурност на инвеститорите. Не може в мрежа за 5 хил. МВт да се натъпчят 25 хил. МВт.  Да, ще построим мощности за 10 хил. МВт, но как ще се управляват, постави той въпрос и допълни, че е необходимо проектите да бъдат съпроводени със системи за съхранение на енергия. Това могат да бъдат помпено акумулиращи станции, системи за съхранение чрез сгъстен въздух, както и зелен водород. Това ще ни даде възможност за запазване на коефициента на адекватност на мрежата, който сега е 99,9, което означава, че може да има липса на снабдяване само в рамките на 4 часа през годината. Необходимо е да има и довеждаща и свързваща инфраструктура, посочи той.

Цачев не спести и липсата на визия като цяло за европейската електроенергийна мрежа като акцентира и върху т.нар. „тесни места“. В частност става въпрос за недостига на капацитет, което пречи на електроенергията от Югоизточна Европа да достига до Западна и да се връща обратно. По този повод изпълнителният директор на ЕСО заяви, че на европейските институции е предоставен проект как да се случи това.  

Засега обаче от предвидените средства за зелена енергия нищо не е предвидено за развитието на мрежата. Това означава, че всичко, което се произвежда в Югоизточна Европа ще си остава тук. Възможността за блекатут при такова стечение на обстоятелствата, разбира се не тук, а в някои европейски страни не е елиминирана, стана ясно от думите на Цачев, който подчерта, че в България такъв не е имало от 1978 г., докато във Великобритания през миналата година подобно събитие е имало два пъти.

Проблемът не е с консумацията на електроенергия. Всички уреди в домовете ни са енергийно ефективни, но потреблението се увеличава и се дължи на това, че всяко нещо днес в едно домакинство изисква потребление на електроенергия. Затова са необходими инвестиции в мрежата със системи за съхранение на енергия и от беземисионни източници, заключи изпълнителният директор на ЕСО.

Майкъл Лали: Тази зима е важна, но и следващите

САЩ и Европа са обвързани с ценности и принципи, които ни обединяват, посочи от своя страна ръководителят на американската мисия към ЕС на Министерство на търговията на САЩ в Брюксел Майкъл Лали. Живеем в интересни времена, които са и трудни, но показват и кои са приятелите, посочи той като наблегна, че е много важна и политическата устойчивост. В рамките на изказването си той показа, че е запознат с Плана за възстановяване и устойчивост на страната ни като наблегна, че ползите от него трябва да бъдат усетени на ниво общност.  В тази връзка Лали обърна внимание и на необходимостта от предсказуемост на всички договори.

При откриването на кръглата маса служебният министър на енергетиката Росен Христов увери в ангажиментите на българското правителства за внедряване на зелени технологии. Той беше категоричен, че е необходимо привличането на инвеститори, но също така и, че енергийната система не бива да се политизира.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща