ЕС и Япония заедно ще стиковат предложения за COP 30 в Бразилия

Апостол Апостолов, кореспондент на 3eNews за Бенелюкс

Европейският съюз и Япония ще се подготвят съвместно и ще подготвят проектопредложения за предстоящата международна климатична среща COP 30 в Бразилия в края на годината. Договорката се постигната в рамките на 30-та среща на върха в Токио между председателя на Европейския съвет Антонио Коща, премиера Шигеру Ишиба в присъствието на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен.

От съобщение на Съвета става ясно, че настоящото климатично партньорство е поредният успешен завършък на поредицата от срещи през последните няколко месеца, приключили със споразумения за Украйна и за сигурността в Европа.

Япония беше първата държава в региона, която сключи стратегическо и отбранително партньорство с ЕС и ние сме решени да го задълбочим. Приветствам започването на преговори за споразумение за сигурност на информацията и днес поехме ангажимент за по-тясно сътрудничество в областта на морската сигурност, киберпространството, космическото пространство, хибридните заплахи, неразпространението и отбранителната промишленост“, заявил Коща в приветственото си слово пред японския домакин.

Европа от месеци насам търси съюзници по света в подготовката си за изготвяне на единна позиция, която да представи на срещата в бразилския град Белем. Първите мъже и дами на Брюксел заявиха, че Европа има амбицията да бъде водещата страна при изготвянето на решенията и финансовата рамка в помощ на по-бедните малки и островни държави по-света. Такива като Чад, Мали и Вануату, чието име едва ли говори нещо на широката общественост, още по-малко да знае къде се намират на картата.

Но такива малки държави с жители, колкото един комплекс на софийския „Люлин“, може да обърнат с хастара цялото международно право. Както го доказа, че може Вануату. Не само че може, но със заведеното климатично дело в Международния съд в Хага като нищо ще отвори Кутията на Пандора за нови закони, регламенти и десетки нови дела по целия свят. Най-висшия орган на ООН трябва да се произнесе за отговорността на държавите за изменението на климата. Становището не е обвързващо.

Защо е цялата инициатива на тази малка държава в Тихия океан. Намерението е да поиска съвет. Вносителите осъзнават, че създават прецедент и са подготвени да си тръгнат от нидерландската столица с празни ръце, разочарования, но и с послание, че шанс винаги има.

Международният съд никога досега не се е произнасял искове, свързани с изменението на климата. ‚Въпреки че това е само становище и решението не е обвързващо, то трябва да осигури яснота относно прилагането на международното право когато става въпрос за последиците от изменението на климата. Според уязвими страни като Вануату става въпрос за тяхното оцеляване“, коментираха адвокати, до които се е допитала телевизията, коментира за една от обществените телевизии на страната Маргарета Веверинке-Сингх, която адвокат по делото.

15 съдии разглеждат два правни въпроса. Какви задължения имат държавите-членки на ООН съгласно международното право, за да защитят други държави-членки и бъдещите поколения от изменението на климата? И вторият въпрос: какви са правните последици, ако държавите-членки продължат да отделят много парникови газове и не предприемат достатъчно действия, за да ги намалят?

По време на изслушването в края на миналата година близо 100 държави и 12 международни организации са получили възможност да свидетелстват. Специално внимание беше обърнато на последиците от изменението на климата за уязвимите държави. От години е известно, че тези малки островни държави като Вануату са на фронтовата линия на глобалната климатична криза. Много страни са изложени на риск да изчезнат или да бъдат негодни за живеене поради последиците от променящия се климат. Поради покачващата се морска вода все повече земя изчезва. Поради ерозията почти не е останал плаж. Екстремните метеорологични явления, като ураганите, са по-чести и интензивни. Според експерти морското равнище може да се повиши с 2 до 6 метра с глобалното затопляне от 2 градуса. Това означава край за много от 83-те острова на Вануату, но също и за околните страни като Тувалу, Фиджи и Кирибати.

Вануату се намира в средата на Тихия океан и има само около 320 000 жители. Те изпитват последиците от изменението на климата ежедневно, докато на практика не са допринесли с нищо за него. Но с покачването на водите разходите също се увеличават.

Ето защо Вануату иска богатите и замърсяващи страни да поемат отговорност за своя исторически и продължаващ принос към изменението на климата. Уязвимите страни търсят репарации, ако големите замърсители не направят достатъчно, за да спрат изменението на климата.

Изходът

Възможни няколко сценария. Апелативният съд може да каже, че не е компетентен. В този случай Вануату ще се прибере у дома с празни ръце. "Това би бил най-разочароващият резултат, но шансът за това ми се струва нулев", коментира в телефонно интервю за „Нос“ адвокатът Маргарета Веверинке-Сингх.

Апелативният съд може също така да каже, че директивата за действие срещу изменението на климата трябва да бъде в съответствие със споразуменията на Парижкото споразумение относно изменението на климата. Това също би било разочароващ резултат, тъй като Парижкото споразумение предполага доброволно тълкуване на намаляването на емисиите. Дори ако политиката за намаляване на емисиите е недостатъчна, държавите не могат да бъдат държани отговорни за това.

Но прокурорите са взели това предвид, казва професорът по международно право и климатично право Маргарет Йънг от университета в Мелбърн. "Въпросите са внимателно формулирани, така че съдът трябва да разгледа и други договори и международни закони", казва тя .

Съдът е разгледал и Конвенцията на ООН по морско право или Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. "Това съдържа много по-строги правила, които задължават държавите да предотвратяват замърсяването."

Миналата година Международният трибунал по морско право постанови, че емисиите на парникови газове са форма на замърсяване на морската среда. "Мисля, че съдът също ще вземе предвид това в решението си", смята Йънг.

Правният екип на Вануату се надява, че съдът ще базира съветите си главно на международни договори за правата на човека. В този случай липсата или недостатъчните действия срещу изменението на климата биха били нарушение на правата на човека. След това държавите членки могат да бъдат принудени да спрат да отделят парникови газове и може да се наложи да плащат репарации, ако това не успее. Освен това държавите могат да решат да наложат санкции на държави, които не спазват международното право.