FT: Формира се нов световен енергиен ред

Преходът на Китай към покупката на петрол срещу юани води до формиране на нов енергиен ред в света. Световната търговия с петрол се дедоларизира бавно, но сигурно, а изходът от този опасен завой за Европа и САЩ е отказът от това изкопаемо гориво и преминаването към "чиста" енергия, пише в своя статия в Financial Times (FT) Rana Foroohar.

В деня на Свети Валентин през 1945 г. президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт се среща с краля на Саудитска Арабия Абдулазиз ибн Сауд  на американския крайцер USS Quincy. Това е началото на един от най-важните геополитически съюзи за последните 70 г., в който  сигурността на САЩ в Близкия Изток се търгува за обвързан с долара петрол.

Времената обаче се променят и 2023 г. вероятно ще може да се запомни като година, в която тази грандиозна сделка ще започне сериозно да се променя, и в която ще се формира нов световен енергиен ред между Китай и Близкия Изток.   

Докато Китай от известно време купува все повече петрол и втечнен природен газ от Иран, Венецуела, Русия и някои страни от Африка срещу собствена валута, среща на президента Си Дзинпин с лидери на Саудитска Арабия и Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив през декември отбеляза „раждането на петроюана“, както посочва анализаторът от Credit Suisse Золатн Позар в бележка до клиентите.

По думите на Позар, „Китай иска да пренапише правилата на глобалния енергиен пазар“  като част от по-големите усилия за дедоларизация в рамките на групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), а също така и в много други части от света. Сега този процес стана особено активен след превръщането на доларовите валутни резерви от Америка в оръжие заради военните действия на Русия срещу Украйна.

Какво означава това на практика ? Първо, много по-голяма част от търговията с петрол ще се осъществява в юани. Си Дзинпин обяви, че през следващите три до пет години Китай не само ще увеличи вноса на петрол от страните от Персийския залив, но и ще работи за „всеобхватно енергийно сътрудничество“ със страните от региона. Това може потенциално да включва в себе си съвместна разработка и добив на такива места като Южно Китайско море, а също така инвестиции в нефтопреработващи заводи, нефтохимия и пластмаси. Пекин се надява, че всичко това ще се разплаща в юани на Шанхайската борса за петрол и газ още през 2025 г. Това ще отбележи огромна промяна в световната търговия с енергоносители. Както посочва Позар, на Русия, Иран и Венецуела се падат 40% от доказаните запаси от петрол в ОПЕК+ и всички те продават петрол на Китай с голяма отстъпка,  докато на Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив се падат още 40% от доказаните запаси. Останалите 20% се намират в региони в орбитата на влияние на Русия и Китай.

Тези, които се съмняват в ръста на петроюана и отслабването а доларовата финансова система като цяло, често отбелязват, че Китай не се ползва със такова ниво на глобално доверие, върховенство на закона или ликвидност на резервната валута, както САЩ. Което според тях прави малко вероятно други държави да искат да правят бизнес в юани.

Това е напълно възможно, въпреки че на петролния пазар доминират страни, които имат повече общо с Китай (поне от гледна точка на политическата икономика), отколкото със САЩ. Освен това китайците предложиха на своите контрагенти един вид финансова „безопасна мрежа“, като направиха юана конвертируем в злато на Шанхайската и Хонконгската златни борси.  

Въпреки че това не прави юана заместител на долара като резервна валута, търговията с „петроюани“ има важни икономически и финансови последствия за политиците и инвеститорите.

Първо, перспективата за евтина енергия вече привлича западни индустриални предприятия в Китай. Вижте неотдавнашната стъпка на германската BASF за свиване на основните дейности в завода си в Лудвигсхафен и да премести химическото си производство в Джандзян. Това може да се превърне в началото на това, което Позар нарича тенденция от „от фермата до масата“, когато Китай се опитва да получи повече продукция с добавена стойност на местно ниво, използвайки евтината енергия като примамка. (Редица европейски производители също увеличиха броя на работните места в САЩ заради по-ниските разходи за електроенергия).

Петролната политика е свързана, както с финансови рискове, така и с финансови изгоди. Струва си да се припомни, че пренасочването на петродоларите от богатите на петрол страни към нововъзникващите  пазари, такива като Мексико, Бразилия, Аржентина, Заир, Турция и други от края на 1970-те години през търговските банки на САЩ доведе до няколко дългови кризи на тези най-развиващи се пазари.  

Петродоларите също така ускориха създаването на по-спекулативна, подхранвана от дългове икономика в САЩ, тъй като пълните с пари банки създадоха всякакви нови финансови „иновации“, а притокът на чуждестранен капитал позволи на САЩ да поддържа по-големи бюджетни дефицити.

Сега тази тенденция може да започне да се развива в обратна посока. Чуждестранните купувачи на съкровищни бонове в САЩ стават все по-малко. Ако петроюанът се покачи, това ще подсили огъня на дедоларизацията. Контролът на Китай над големи запаси от енергоносители и произвежданите от тях стоки може да стане нов важен фактор за инфлацията на Запад. Това е проблемът на така нареченото "бавно изгаряне", но може би не толкова бавно, колкото си мислят някои участници на пазара.

Какво трябва да правят политиците и бизнес лидерите ? Ако аз бяха генерален директор на многонационална компания, бих се стремила към регионализация и локализация на колкото може повече производство, така че да се застраховам от многополярния енергиен пазар. Бих засилила също така вертикалната интеграция, за да компенсирам нарастващата инфлация във веригата за доставки.

А ако бях американски политик, бих помислила за това как да увелича добива на шистов газ в Северна Америка в краткосрочен и дългосрочен план (и да предложа на европейците отстъпка за този газ), а също така да ускоря прехода към „зелена“ енергетика. Това е още една причина, заради  която европейците не трябва да се оплакват от Закона за намаляване на инфлацията, който субсидира производството на екологично чиста енергия в САЩ. Ръстът на петроюана трябва да се превърне в стимул за САЩ и Европа, колкото се може по-скоро да се откажат от изкопаемото гориво.

По материали от Financial Times