Възобновяеми енергийни източници и електрификация: ключът към намаляване на разходите и захранване на чистата промишленост и конкурентоспособността на ЕС

източник: Shutterstock, архив 3e-news
Институт за енергиен мениджмънт
Според доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), увеличаването на използването на възобновяеми източници на електроенергия в целия ЕС би могло да намали разходите за производство на електроенергия, да подобри енергийната независимост и да подпомогне прехода към чиста промишленост. Същевременно е необходимо ускоряване на електрификацията на отоплението, транспорта и промишлеността, за да се подпомогне чистото и конкурентно бъдеще на Европа.
Докладът на ЕАОС „Възобновяеми енергийни източници, електрификация и гъвкавост — за конкурентна трансформация на енергийната система на ЕС до 2030 г.“ установява, че Европейският съюз вече е демонстрирал способността си да се откаже от изкопаемите горива, като емисиите на CO2 в електроенергийния сектор са намалели значително през последните десетилетия. За сравнение, напредъкът в декарбонизацията на отоплението и транспорта, където доминира потреблението на газ и петрол, е по-бавен.
През 2022 г. по-високите цени на газа удвоиха разходите за внос на енергия в ЕС, довеждайки ги до 4% от БВП. Докладът подчертава, че възобновяемите енергийни източници, особено слънчевата и вятърната енергия, предлагат устойчив път към по-голяма енергийна независимост.
Чрез инвестиране в местно производство на електроенергия от възобновяеми източници, наред с по-сериозни усилия за подобряване на енергийната и ресурсната ефективност, държавите членки могат да заменят вноса на нестабилни изкопаеми горива с налични, по-евтини и по-чисти енергийни източници.
Не става въпрос само за постигане на климатичните цели. Преминаването към повече възобновяеми енергийни източници и електрификация е възможност за намаляване на зависимостта от внос на изкопаеми горива. Това би понижило цените на електроенергията на едро в средносрочен план и би засилило устойчивостта и стратегическата автономност на Европа във все по-несигурен геополитически контекст, коментира Лиена Юла-Мононен,изпълнителен директор на ЕИП.
Спестявания на разходи за производство на електроенергия
Прогнозен анализ на европейската електропреносна мрежа установява, че променливите разходи за производство на електроенергия в ЕС биха могли да спаднат с до 57% в сравнение с нивата от 2023 г., ако бъдат изпълнени критериите на ЕС за 2030 г. за възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност.
В дългосрочен план това може да се превърне в по-ниски потребителски цени, докато в краткосрочен план спестяванията вероятно ще бъдат поне частично компенсирани от инвестиционните нужди за по-гъвкава европейска мрежа и други национални разходи. В това отношение констатациите на доклада сочат възобновяемите енергийни източници и електрификацията като път към по-голяма енергийна независимост в Европа и към поддържане на устойчиви цени на енергията, чрез противодействие на влиянието на вносния газ върху ценообразуването.
За да се извлекат ползи, докладът определя три неотложни приоритета :
Отключване на капитал за възобновяеми енергийни източници: Електрическият капацитет от възобновяеми енергийни източници трябва да нарасне до 77% от общия инсталиран капацитет до 2030 г. (в сравнение с над 50% днес). Атрактивните фискални и регулаторни рамки биха могли да подкрепят повишено ниво на инвестиции в краткосрочен план.
Удвояване на гъвкавостта на системата: Интелигентните, взаимосвързани мрежи, решенията за реагиране при търсенето и съхранение трябва да се разрастват бързо, за да поддържат енергийната система постоянно балансирана.
Засилване на координацията в целия ЕС: Трансграничното сътрудничество в областта на инфраструктурата и планирането е от съществено значение за балансиране на регионалните различия, намаляване на неефективността и максимизиране на устойчивостта на европейската енергийна система.
Необходимост от целенасочен, секторен подход
Електрификацията на отоплението на домовете и промишлеността, захранвана от термопомпи, и основното обновяване на неефективните сгради ще бъдат жизненоважни за постепенното премахване на изкопаемите горива още в краткосрочен план. В промишлеността предвидимостта в рамките на Системата на ЕС за търговия с емисии — основният икономически инструмент за справяне с емисиите от този сектор — ще стимулира по-нататъшното намаляване на емисиите. В транспорта ускоряването на приемането на електрически превозни средства — в съчетание с инфраструктура за ходене пеша, колоездене и колективен транспорт — ще стимулира както декарбонизацията, така и спестяванията за потребителите.
Докладът също така насърчава държавите членки да координират усилията си в областта на политиката и технологиите. Това ще изисква съгласуване на данъчните и ценовите сигнали в цялата енергийна система и постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива, които достигнаха рекордни нива през 2022–2023 г. Преобръщането на стагниращата тенденция за електрификация до 2030 г. изисква по-ясни икономически сигнали от цялата енергийна система. Насочването на решенията на частните потребители относно сградите и транспорта вероятно ще изисква по-всеобхватни пакети от политики, в допълнение към ценовите сигнали.