Недостиг на енергия и вода: Скритите двигатели на глобалните конфликти в наши дни

Не би трябвало да е изненада, че двата големи конфликта, които бушуват днес в света, са свързани с големи производители и износители на енергия, а именно Иран и Русия. Енергийните ресурси, особено изкопаемите горива, привличат конфликти, защото са толкова неравномерно разпределени в света и защото въпреки това всички се нуждаят от тези ресурси. Простият факт е, че нищо не се прави без енергия, а изкопаемите горива все още са доминиращите в света.

Но не само енергията, разбира се, предизвиква конфликти. Водните ресурси стават все по-често обект на спорове. Тихоокеанският институт, който предоставя изчерпателни данни за световните водни ресурси, поддържа и база данни за конфликти, свързани с водата, и от 2020 г. насам изброява 785 конфликта по света. 

Не отричам, че има и други причини за конфликтите, които наблюдаваме - етнически, религиозни, геостратегически, вътрешнополитически, дори лични - но борбата за неща винаги е под повърхността, особено в свят, който бързо изчерпва ограничените си запаси от невъзобновяема енергия и минерали.

Колко бързо? Два примера ще ви дадат представа за това. До 2021 г. половината от целия петрол, консумиран в съвременната петролна епоха от 1859 г. насам, е бил консумиран от 1998 г. до тази година. До 2018 г. половината от цялата мед, добивана някога, е добита от 2000 г. до тази година. Очакването, че можем да продължим да удвояваме добива на много минерални ресурси оттук нататък във все по-кратки срокове. Прости не изглежда правдоподобно.

Смята се, че гражданската война в Сирия отчасти е породена от неспособността на правителството да се справи с тежката суша, обхванала страната по това време. Сушата, съчетана с лоши решения в областта на водоснабдяването и селското стопанство, накара 1,5 милиона души да мигрират от селата към градовете, което доведе до огромна дестабилизация.

Възникващото противопоставяне между Китай, Съединените щати и други държави в Южнокитайско море вероятно нямаше да се случи или щеше да бъде много по-приглушено, ако не беше перспективата за огромни ресурси от нефт и газ. По оценки на Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA) в перспективните райони се съдържат до 9,2 млрд. барела петролни ресурси и до 216 трилиона кубични фута природен газ. Не е чудно, че жадният за енергия Китай е толкова нетърпелив да претендира за колкото се може повече от тези ресурси. В своя доклад EIA предоставя удобен график на 24 отделни инцидента, включващи противоречиви претенции от различни държави и действителни сблъсъци в морето между 2013 и 2023 г.

Междувременно конфликтът между Пакистан и Индия отчасти се дължи на спорове за водата от река Инд, която тече през двете страни и през Кашмир. Индия отмени договор от 1960 г., уреждащ дебита на реката, и сега продължава да изгражда язовири, които могат да застрашат селското стопанство и хидроенергетиката в Пакистан.

През следващите месеци, когато четете за тези и други конфликти, се запитайте какъв може да е ресурсният или климатичният компонент на конфликта. Обикновено той не се вижда в новинарските материали, но със сигурност го има и може да бъде също толкова важен, колкото и всяка друга привидна причина за съответната конфронтация.

Мнение на Кърт Коб, фрилансър наблюдаващ екологичните и енергийни пазари в коментар за Oilprice.com