Петролът през 2023 г. : Управление на рисковете и търсене на баланс

Нимат Абу ас-Суф, Al-Eqtisadiya

2022 г. беше изключителна година за петролния пазар с повишена волатилност и рекордни ценови нива, невиждани от 2013 г. насам. Така средната цена за петрола сорт Brent достигна 100 долара за барел, а максималната – 137 долара. Според оценките, през 2023 г. пазарът ще се сблъска с много аналогични предизвикателства, както от страна на търсенето, така и при предлагането поради икономическа рецесия, дефицит на доставките и липсата на край на украинската криза.

Що се касае до предлагането, то най-големите производители на петрол в света са ОПЕК (30%), САЩ (12%) и Русия (10-11%).

Увеличение на производството обаче планират само американците, докато ОПЕК е за поддържане на баланса на пазара, а Русия е принудена да понижи добива, заради ембаргото и определения за нея таван на цената.

Не трябва да се разчита на увеличение на доставките, с изключение на посочените три, поради липсата на достатъчно инвестиции в индустрията. Силното развитие на алтернативната енергетика през предходните години се оказа в помощ на намаляването на инвестициите за добив на петрол и газ в резултат, на което много нови проекти останаха без финансиране.

Според мнението на някои експерти, за попълване на недостига от инвестиции може да трябват от три до пет години.

През октомври ОПЕК+ намали добива с около два милиона барела на ден до края на 2023 година. Обсъждане на перспективи за увеличаване на добива засега не се наблюдават. Напротив, алиансът обръща внимание върху рисковете, свързани с рецесията и заявява за готовността и за последващи съкращения във всеки един момент.

Трудно е да се каже колко стабилна ще е политиката на ОПЕК+, но засега нивото на добив се контролира от няколко големи производители начело със Саудитска Арабия, а останалите страни от алианса засега не са в състояние да изпълняват квотите си. В интерес на обединението е да се стабилизира ситуацията на пазара и да се поддържат относително високи цени.

Москва е член на ОПЕК+, но добивът й към настоящия момент зависи не от квотите, а от възможността да експортира нефт и нефтопродукти.

Пазарът на ЕС е затворен за доставки на руски петрол, въпреки че на него се пада повече от половината от руския износ, а доставките на петролни продукти също ще бъдат спрени през февруари.

Въпреки това руският нефт продължава да постъпва в Европейския съюз през тръбопровода „Дружба“. Става въпрос за 250 хил. барела на ден по южното разклонение и около 500 хил. барела на ден през северното. Според прогнозите, доставките по последния маршрут ще спаднат до нула през 2023 година. В същото време малък обем, а именно около 130 хиляди барела на ден, ще продължат да постъпват до България по море до края на 2024 г.

Голяма част от доставките беше пренасочена за Азия, в частност – Индия, Китай и Турция. Всички те увеличиха обема на внос. Част от резервите обаче остават неизползвани и може да бъдат продаден трудно, поради тавана на цените. Загубата на производство в Русия през 2023 г. може да варира от 0,5 до 1,5 милиона барела на ден, в зависимост от това колко проблематичен за пазара ще се окаже механизмът за ограничаване на цените.

В Съединените Щати през последната година компаниите, добиващи шистов петрол реагираха бавно на ръста на цените.

Те увеличиха добива общо с около 400 хил. барела на ден, така че общият обем достигна 12,1 млн. барела. През 2023 г. Агенцията за енергийна информация (EIA) очаква аналогичен ръст в диапазон от 400-500 хил. барела на ден.

Дългосрочните политически решения за енергийния преход остават в сила. В краткосрочен план рисковете от рецесия принуждават производителите да избягват големи инвестиции в нови проекти, особено след като повечето от шистовите находища вече се разработват.

В светлината на тези данни доставките на петрол ще бъдат ограничени през 2023 г.

Според данните на Международната агенция по енергетика (МАЕ) се очаква увеличение на добива само с около 770 хил. барела на ден, но предвид перспективата за намаляване на нивото на руското производство с 1,4 млн. барела на ден. През 2022 г. агенцията изрази изключителен песимизъм по отношение на доставките от Москва, затова може би е целесъобразно тези цифри малко да се коригират. Тогава ще може да се говори за увеличение на обема на световните доставки с 1,1-1,2 млн. барела на ден. Основните фактори, които ще следи пазара остават заседанията на ОПЕК+, статистиката за руския експорт и седмичните данни за добив от Агенцията за енергийна информация.

Що се касае до търсенето, то сега вниманието е насочено към двете основни тенденции: възможността за рецесия заради високите лихви и отслабването на ограниченията в Китай.

Лихвите се повишават в целия свят, оказвайки натиск върху икономиката и търсенето.

През 2022 г. Федералният резерв на САЩ повиши основния лихвен процент с 425 базисни пункта до 4,25-4,5%, като това не е границата. Според оценките рекордната стойност може да бъде около 5% през второто тримесечие на 2023 г., а през четвъртото тримесечие цифрата вероятно ще започне постепенно да намалява. При такъв сценарий има вероятност да се избегнат мащабна рецесия и проблеми на дълговия пазар, а търсенето на суровини ще остане относително стабилно.

Дори и такива прогнози обаче не гарантират липсата на проблеми и може да се окажат твърде оптимистични. Затова вероятните рискове за икономиката и търсенето остават в дневния ред.

Възстановяването на китайското търсене до предишните нива ще се окаже предизвикателство в краткосрочен план поради нова вълна на епидемията, но вероятно ще се увеличи в дългосрочен план, тъй като правителството остава ангажирано с възстановяване на нивата на потребление. Перспективата за търсенето на петрол в Китай ще зависи от това колко ефективна е здравната система и колко сериозна е новата вълна на епидемията.

Търсенето на петрол през 2023 г. може да се увеличи при условие, че ограниченията срещу COVID са напълно премахнати в Китай, докато световната икономика ще се забави. Международната агенция по енергетика и ОПЕК очакват ръст на световното търсене на петрол с около 1,7 и 2,25 млн. барела на ден съответно, но тези оценки са базирани на няколко оптимистични прогнози за увеличение на световния БВП.

Фактически съществуващите рискове изискват преразглеждане на прогнозите в посока на понижение на нивото на потребление на петрол през 2023 г.

По-скоро търсенето може да надхвърли предлагането през тази година с 0,2-0,4 млн. барела на ден, което ще подпомогне задържането на цените на високо ниво.

Вероятно пикът ще бъде през февруари и март, когато премахването на ограниченията в Китай ще настъпи едновременно с намаляване на производството в Русия поради влизането в сила на забраната за внос на нейни петролни продукти. През това време  цените може да са над 100 долара за барел, но едва ли ще са стабилни и затова може да се разчита на постепенното им понижение.

Прогнозите за растеж на глобалния БВП вероятно ще бъдат малко по-лоши от сегашните, а как реално ще се развие ситуацията ще разберем през второто тримесечие. В допълнение към забавянето на икономиката, търсенето може също да намалее, но ОПЕК+ ще спре всякакви рискове от свръхпредлагане.