Резултатите от климатичната конференция в Египет- без нови цели и фонд за щети с пожелателен характер

Равносметката от климатичната конференция в Египет- без нови цели и фонд за щети с пожелателен характер. Това става ясно от анализ за climateka.bg на Николай Петков, експерт и координатор в екологично сдружение „За Земята“. От 6 до 20 ноември в Шарм ел Шейх в Египет се проведе COP27 – 27-та конференция за климатичните промени. На нея присъстваха над 120 световни лидери, делегати от над 190 държави и десетки хиляди регистрирани участници – политици, наблюдатели, експерти и активисти.

Конференцията за климатичните промени в Египет – COP27, продължи по-дълго от предвиденото, като на последния ден от срещата делегатите подписаха документ, който “приветства” създаването на фонд “Загуби и щети”. Засега обаче документът има основно пожелателен характер, а извън него останаха много въпроси като определянето на нови, по-амбициозни цели на държавите за намаляване на емисиите от парникови газове. В същото време някои страни като САЩ и Бразилия обявиха нови мерки и цели.

Как приключи COP27?

Преговорите между държавите продължиха до неделя сутрин, близо 2 дни по-дълго от планираното. Това прави тазгодишния COP27 един от най-дългите в историята. Основната причина за бавния напредък беше липсата на съгласие за създаването на новия фонд “Загуби и щети”, който трябва да покрива загубите на по-бедните страни, засегнати от въздействието на климатичните промени.  Първият пробив в тази посока дойде на 18 ноември от ЕС. Тогава председателят на Европейската комисия Фанс Тимерманс заяви от името на общността, че ще предложи установяването на такъв фонд.

За първи път в документ, приет по време на COP, се споменават термини като повратни точки и природно-базирани решения. Също така за първи път са предвидена секция за горите и също така се споменава, че климатичните проблеми са способни да създават проблеми с храните. Признава се и правото за чиста, здравословна и устойчива среда.

• В подписания документ се критикува неспазената цел от 2009 г. за подкрепа на мерки за смекчаване и адаптация в размер от 100 милиарда долара на година за развиващите се страни и се призовава за нейното изпълнение.
• За съжаление обаче, макар и да се подчертава важността на договорената цел от 1,5°C от Парижкото споразумение,  няма договорени конкретни нови цели и амбиции за допълнителни намаления на парниковите емисии. 
• Липсва и призив за намаление или преустановяване на всички изкопаеми горива, а не само въглищата, както бе договорено в Глазгоу.
• Други проблеми, по които също не беше постигнат напредък, е пълното прецизиране на механизмите около търговията с емисии – по-специално с цел избягване на двойно отчитане на въглеродни кредити. Беше критикувана и липсата на поставени цели за внедряване на ВЕИ и за енергийна ефективност.
• Критика привлича и призива за “преход към ниско-въглеродни източници на енергия”, като опасенията са, че това може да бъде вратичка за прекомерни инвестиции към изкопаеми горива и особено газ, несъвместими с целите за понижение на парниковите емисии. Последният факт е особено актуален на фона на енергийната криза, като вниманието на страните бе привлечено към залежите на газ в Африка като възможност за облекчаване на недостига на горивото и цените на енергията в и извън континента.

Може би най-същественият факт за този документ е, че всъщност  това не е ново споразумение, сделка или пакт. 

При внимателен прочит се вижда, че от 93-те точки в него само в две от тях се споменава за вземане на решение, а в четири – има призив за действие. Всички останали точки започват с глаголите “приветствам”, “преповтарям”, “отбелязвам”, “подчертавам” и т.н., което на практика означава, че говорим за документ с почти изцяло пожелателен характер.

Макар че дори самото споменаване и официално разпознаване на проблемите, може да се разглежда като напредък, като цяло очакванията за реални решения и ангажименти, които да надградят решенията от Глазгоу, не бяха оправдани.

Политическите сигнали

По време на първите дни, когато се проведе срещата на върха на световните лидери, липсваха конкретни отправени ангажименти, а единствено бе започнато обсъждане на част от проблемите. По-късно вече се появиха изявления на част от страните, които коментираха  нуждата от надграждане на поетите досега задължения към Парижкото споразумение и поставянето на нови, по-амбициозни цели за страните.

Сред част от тези развития бе обявеното от Израел, Ливан и Ирак намерение за сътрудничество в борбата срещу климатичните промени. А Норвегия отложи с 4 години своите планове за добив на офшорен петрол в района на Арктика.

В същото време Словения бе поредната страна след Полша, Нидерландия, Франция и Испания, която напусна договора за енергийна харта (ECT), която дава право на енергийните компании да съдят правителствата.

Противоречива мярка бе обявеното от Обединеното кралство намерение за продължаване на добива на нефт и газ в Северно море, стига емисиите от тях да са по-ниски от отвъдморски внос на газ. 

Петият ден от конференцията бе белязан от визитата на американския президент Джо Байдън – той заяви подкрепа към развиващите се държави, но не спомена за плащания чрез обсъждания механизъм “Загуби и щети”. На този етап президентът е обещал 11 милиарда долара на година в подкрепа на развиващите се страни до 2024 г., което би представлявало петкратно увеличение спрямо досегашното финансиране. Но дори и тази сума е крайно недостатъчна според доклад на ООН.

В речта си американският президент разкри някои нови мерки – план за намаление на емисиите на метан в САЩ, подкрепа за системи за ранно предупреждение за екстремни метеорологични явления в Африка и сделка за подкрепа на ВЕИ проекти в Египет в замяна на извеждане от експлоатация на ТЕЦ-ове и намаление на общите емисии на страната.

От обявените мерки най-съществена е планът за намаление на метановите емисии, което е стъпка в посока на изпълнение на обещаното в Глазгоу 30% намаление на емисиите на газа до 2030 г. Мерките, които се предлагат, ще се съсредоточат основно върху по-строги регулации, които имат за цел да намалят умишлените изгаряния, както и течовете на метан при добив и транспорт на газ и петрол. Като цяло обаче, действията на САЩ все още се оценяват като недостатъчни,  предвид че общите парникови емисии на страната се очаква да нараснат с 1,5% тази година.

Сред малките добри новини- изявление за опазване на горите

Сред добрите новини на конференцията е подписаното от Бразилия, Индонезия и Демократична република Конго съвместно изявление, което има за цел да координира опазването на горите в тези страни (в които се намират над 50% от тропическите гори в света). След избора на Лула да Силва, който спечели президентската надпревара в Бразилия миналия месец, се очаква обрат в зелените политики – при бившия президент Болсонаро имаше двойно увеличение на сечта в Амазонската джунгла, вследствие на разхлабване на защитните политики. За разлика от него, Силва вече заяви, че ще се стреми към възстановяване на Амазония и също така предложи Бразилия да бъде домакин на COP30 през 2025 г.

Като цяло, въпреки призивите от множество лидери, преговорите през по-голямата част от срещата не отбелязаха съществен напредък.

Срещата на страните от G20 временно засенчи конференцията

Паралелно с конференцията, на 15 и 16 ноември в Индонезия се проведе годишната среща на върха на страните от групата Г-20. На фона на застоя в Египет, на срещата в Индонезия най-богатите страни в света обещаха да удържат целта от 1,5°C и призоваха за действия от страна на делегатите по “Загуби и щети”.

Сред споразуменията в Бали бе подписването на Партньорството за справедлив преход с Индонезия, в рамките на което Европейския съюз, САЩ, Канада и други държави се ангажираха да осигурят 20 милиарда долара в подкрепа на прехода на страната към възобновяема енергия. Аналогично партньорство бе сключено с Южна Африка миналата година по време на COP26 в Глазгоу.

Нова застрахователна система "Глобален щит" засенчи отчасти  разговора за фонд "Загуби и щети"

По време на срещата беше поставено началото на нова застрахователна система, наречена “Глобален щит”,
която има за цел да подкрепи уязвимите развиващи се страни, засегнати от екстремни явления. На този етап програмата е получила финансиране в размер на 200 милиона долара, а първите реципиенти на помощ ще бъдат Бангладеш, Пакистан и Гана.

Макар и да е подкрепена от 58 уязвими държави, програмата е критикувана като неясна, недостатъчна и отвличаща вниманието от приемането на по-мащабния механизъм като “Загуби и щети”. 

Планетата все още е в "спешното отделение"

Преговорите и незадоволителните резултати от тазгодишната конференция привлякоха критиките на множество лидери и активисти. Сред тях бе председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, според която решенията от COP27 са малка крачка напред, но все още е нужно много за опазването на планетата. 

Генералният секретар на ООН – Антонио Гутериш, отбеляза в своята закриваща реч, че конференцията е взела важна стъпка в посока справедливост (визирайки фонд “Загуби и щети”), но отбеляза, че планетата все още се намира “в спешното отделение”. Той похвали усилията на присъстващите делегати и на представителите на гражданското общество.

Вероятно най-големият провал на COP27 се крие в липсата на конкретни стъпки за увеличение на националните определени приноси на страните – не се постигнаха договорки за конкретни ангажиментите за намаление на емисиите, с цел ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C. 

“Бюджетът”за постигане на целите от 1,5°C е на изчерпване и светът има едва 7 години, за да намали своите емисии на въглероден диоксид с 50% спрямо нивата от 2019 г. А според председателя на IPCC, парниковите емисии трябва да започнат да се понижават не по-късно от 2025 г., за да има реалистичен шанс за ограничение на затоплянето до 2°C. Но при бавното развитие на преговорите, на фона на постоянно нарастващите емисии и предварителните оценки, че и тази година ще бъде с рекордни равнища на емисии,  целта от 1,5°C вече изглежда като почти невъзможен подвиг, освен ако по-късно този век не се достигне до изключително широко прилагане на технологии за негативни емисии. 

Това, разбира се, не означава, че светът трябва да се откаже от тези цели, но на практика десетилетията забавяне на необходими действия, отчасти и поради кампании за дезинформация, ще бъде един “солен урок” за човечеството за цената на дори малко допълнително затопляне.

Макар и да бяха осъществени стъпки в правилната посока, COP27 не постигна нужното. Очакванията за конференцията, особено от активистите от гражданските общества, не бяха добри, предвид ситуацията с човешките права в Египет, а за догодина не се очаква, че ще бъдат много по-различни. Тогава COP28 ще се проведе в Дубай, част от Обединените арабски емирства – петролна страна, в която има нарушения на човешките права, особено на чуждестранните работници. Изводът е, че страните трябва да полагат активни усилия през цялото време, а не само по време на конференциите за климатичните промени, предвид силно ограниченото време за постигане на целите от Парижкото споразумение.