Юлиан Попов пред 3eNews: Политически за Зеления преход се прави страшно много, има неяснота колко емисии ще ни спестят технологиите

27-мата Световна среща на ООН за климата е едно от най-значимите събития световен мащаб и най-голямото за смекчавания на климатичните промени и адаптация, в което участват почти всички световни лидери. То събира всяка година между 30 000- 50 000 души. Тази година се провежда в Шарм Ел Шейх, Египет. Тази година президентът Румен Радев обяви официално, че България предлага домакинство на този международен форум за 2024 година. Това се случи няколко месеца след като бившият министър на околната среда пръв анонсира тази важна новина, която изцяло би направила България разпознаваема. Това е изключителна икономическа и политическа възможност, от която България трябва да се възползва максимално. Какво коментирахме по този повод с Юлиан Попов, политически съветник за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация и бивш министър на околната среда и водите, който беше на място в Шарм Ел Шейх и сподели с нас впечатленията си от първата седмица на преговорите за климата в Египет.

Г-н, Попов, как оценявате възможността България да бъде домакин на Световната среща за климата през 2024 година. Това не е ли твърде голямо предизвикателство, което трудно ще изпълним?

Това, което мога да кажа е щом Египет може, можем да го направим и ние. В България ще я организираме по-добре. Мерките за сигурност трябва да са безкомпромисни. На такива големи срещи винаги има неразбории с храна, вода, комуникации, транспорт, това бяха част от проблемите и сега, което остава лош спомен в участниците. Тази конференция събира повече от 30-40 000 души, а по предварителни данни са се регистрирали 55 000 души. В София нямаме толкова голяма конферентна база, НДК не може да побере толкова много хора, но имаме много конгресни центрове. Но такива бази се изграждат, всички зали в Египет бяха изградени временни павилиони, такава беше организацията и в Париж при подписването на Парижкото споразумение през 2015 година. Подразделението на ООН, което се занимава с тези неща помага логистично и експертно по всякакъв начин. Но би трябвало да мобилизираме не само София, а и цялата държава, защото това събитие е изключителна възможност за България. Дългосрочните икономически, политически и социални ползи ще са огромни. Предстои формална процедура да се получи съгласието на Източноевропейската група в ООН.

Коя структура в държавата би трябвало да поеме организацията?

Това е изключително висок ранг събитие и то трябва да бъде организирано от най-висок ранг в държавата. Това е организация, която изисква изключително голям финансов, политически, организационен ресурс. Събитието е редно да се организира от правителството. Но е много важно правителството, всички политически партии, институции включително президентството да бъдат въвлечени. Необходимо е да се включат всички бизнес организации като бизнес асоциациите например, туристически сектор, конгресен туризъм. На практика парите, които ще изхарчим за едно такова събитие и ресурсът, който ще вложим е нищожен в сравнение с публичността в световен мащаб, която България ще спечели. По принцип Министерството на околната среда и водите е отговорно по преговорите за климата, но няма как Министерството на околната среда и водите да организира нещо подобно. Трябва да се направи експертна работна група, която да е междуведомствена и да влизат Министерството на околната среда и водите, Министерство на енергетиката, Министерство на икономиката, Министерство на туризма, целият Министерски съвет.

Трябва да бъдем много откровени, в Египет не бяха откровени. Искат всичко сами да организират, а трябва много добре да се прецени, какво ние може да направим и какво не можем да направим. Не може да организираме подобно събитие по начина, по който редим паветата в София. Не става въпрос за корупция, а за стандарти. Ако има организация, която може да организира нещо подобно, добре, но ако няма, тогава е от полза за всички, включително и конгресния сектор, да бъдат включени външни експерти и външни компании.

Един голям проблем в Египет първите дни от конференцията беше намирането на вода например. Трябва да чакаш на опашка от един час да вземеш една бутилка вода. Те реагират на тези неща, но реагират бавно. Вече са докарали вода, има вода навсякъде, но това става на четвъртия ден от началото на конференция и след като всички най-високи участници са си тръгнали. Хората се редяха на опашки и за храна.

Затова организацията на събитието трябва да се управлява много добре. При всички случаи UNFCCC ще се включат, защото имат голям ресурс, те осигуряват средства и експерти. Много е важно да има добра координация. Не трябва да се гледа на това събитие като възможност да се извлекат директно пари. Един голям проблем навсякъде, включително в Египет е, че хотелите вдигат цените невероятно и стаи струват по 1000 долара на вечер. Трябва тези неща толкова добре да се управляват, че да се избегне подобна ситуация. Те създават негативен образ и остават неприятни спомени от самата организация.

Какви са шансовете на България да бъде одобрена?

Засега не се очертават други кандидатури. Австралия искаше, но тя има шанс само ако Източноевропейската група в ООН няма кандидат, но при положение, че България се заявява, техните шансове са минимално. Източноевропейската група се състои от над 30 страни. Те трябва да излъчат България като кандидат. Доколкото разбирам има желание, няма друга заявена кандидатура. Има подкрепа за българското домакинство, така че ако не се изпокараме вътре вкъщи ще може да спечелим това събитие.

Какво се случи през първите дни на Световната среща за климата в Шарм Ел Шейх, Египет? Какви са първите впечатления?

Първите впечатления са очаквани, Световната среща за климата протича според планираното и няма неочаквани нови позиции и завяване на нови политики. Лидерите на практика заявиха амбициите и ангажираността на страните за справяне с климатичните промени. По време на първите два дни от конференцията – 7 и 8 ноември, се проведе срещата на върха, при която оглавяващите делегациите на страните отправиха изявления по основните проблеми и потенциални решения. На практика те зададоха тона на конференцията. Структурата на тези конференции е, че те започват с т.н висок сегмент. Първи и втори ден са глави на правителства, президенти, министър-председатели, които се изказват, участват в двустранни срещи, но те не вземат решения. Те заявяват амбициите и заангажираността на страните. Както излезе министър-председателя на Великобритания и каза, че страната твърдо подкрепя идеята за въглеродна неутралност до 2050 година. Идеята на този висок сегмент е да даде мандат на преговарящите да бъдат по-амбициозни, да имат определен подход и фокус. Високият сегмент не ражда резултати. Това очакваме да се случи последните дни на конференцията, която продължава до 18 ноември.

Реализираха ли се очакванията за по-амбициозни цели и кои държави бяха по-амбициозни особено в Европа?

Картината е доста очаквана, има държави, които публично заявяват ясно, че това е наш приоритет. Полша заявява например, че сега сме в криза и трябва да внимаваме. Това се дължи на техния много голям въглищен сектор, но също защото позицията на Полша винаги е такава, малко наопаки на основната позиция на ЕС. Но тя не се противопоставя, има различни нюанси. Някои държави са за по-внимателна политика, защото сега има енергийна, хранителна криза, инфлация, икономическа криза. Други страни са за запазване на амбициозните политики въпреки енергийната криза, предизвикана от  войната в Украйна. Не съм слушал всички изказвания. Но са важни някои конкретни сигнали, както е изказването на българския президент, в което той заяви, че България е готова да бъде домакин на COP29 през 2024 година. Това предизвика новина веднага, защото до този момент не е обявявано официално пред такава голяма трибуна.

САЩ и Китай какви намерения заявиха? Имаше коментари защо техните лидери не са се появили през първите дни на конференцията?

Няма неочаквани заявки, САЩ затвърди позицията си за въглеродна неутралност до 2050, а Китай до 2060 година. Но оттук нататък, това което е важно последни дни на практика е какви ще са националните ангажименти, които ще се поемат. Тези национални ангажименти бяха заявени в Париж 2015, миналата година в Глазгоу се затвърдиха и затегнаха, защото на всеки пет години тези конференции, трябва да ревизират ангажиментите от предходните пет години. В Глазгоу ангажиментите бяха увеличени, има още довършителна работа от Глазгоу, която трябва да се проведе в Египет и това става в преговорите между различните страни.

За метана и за обезлесяването ли са тези останали въпроси от Глазгоу?

Основният ангажимент е за парниковите емисии, те се изчисляват във въглероден диоксид. Той не е единственият парников газ. Метанът също се изчислява на тон въглероден диоксид. Той е отделен сегмент, който е част от общия ангажимент. На него се обръща специално внимание, което досега не се е случвало. Но той е част от общия ангажимент.

Сериозно внимание се отделя на почвите на горите, на биоразнообразието, на селското стопанство и хранителния сектор. Храната е част от цялата верига. Египет заявява, че изхвърля много храна, но всички изхвърляме много храна, това води до разхищение и по-високи емисии. Всяка конференция има акценти, които се появяват. Основният ангажимент е намаляването на въглеродните емисии.

Казахте, че ангажиментът е затвърден, но изготвянето на тези национални планове беше забавено с COVID-19 и все още много от държавите не са подготвили такива конкретни планове, България има ли свой план?

България е в един блок с ЕС, ние представяме пред ЕК собствен план и ЕС изготвя общ план. България е представила своя. Въпросът е как тези планове да се затегнат и да намалят допълнително количеството парникови газове, които правителствата се ангажират да намалят.

Какво ограничение може да се постигне повече от 55% до 2030 година и въглеродна неутралност до 2050 година?

Това ограничение е доста амбициозно и Европа участва с него, има други страни, които трябва да ревизират своята политика. Освен тези ограничения, отделни държави заявяват по-амбициозни позиции. При едно преизчисление може да се постигне по-голямо намаление. Има неяснота какво може да осигурят технологиите. Бурното развитие на ниско въглеродните технологии в много случаи осигуряват рязко намаляване на емисиите, което се случва например страхотно разрастване на соларната енергия в момента. Но също вятърната енергия, напредък на производството на зелен водород. Възможности има и това е смисъла на тези петгодишни обновявания. В рамките на тези пет години всяка държава или блок може да намери допълнителен потенциал, освен това технологиите се развиват по начин, който може да осигури икономически и целесъобразно намаляване на емисиите и това нещо вече се случва.

Как ще се осигури постигането на резултати? Последният доклад на ООН подчертава, че повечето от заявките и постиженията са по-скоро greenwashing отколкото реално постигнати резултати?

Разбираемо е политически фигури и активисти говорят в такива катастрофални и апокалиптични картини, защото ситуацията е тревожна. В същото време трябва да отчитаме какво се прави, прави се много. През 2015 г. преди Парижкото споразумение, никой не очакваше, че ще се стигне до споразумение, което да споменава 1,5 градуса и половина. Това не е просто желание, то се изчислява, колко емисии се отделят в атмосферата и колко е реалистичното ограничение на емисиите, за да поддържаме тази температура. Парижкото споразумение е изключително постижение за това, че се спомена 1,5 градуса по Целзий. В Глазгоу мината година беше голямо постижение, че престана да се споменават 2 градуса, всичко е съсредоточено върху 1,5 градуса. Разликата между 1,5 градуса и 2 градуса по Целзий е огромно от гледна точка на ангажимент за емисии.

Политически се прави страшно много. Ангажиментът на държавите от една страна, обещаните политики и реално придвижване трябва да се съберат в най-амбициозната крива, за да говорим за реално постижение.

Движим се в тази посока, но не с достатъчна амбиция и достатъчната свиване на емисиите. Това е смисъла на преговорите, които текат сега и ще текат още няколко дни. Отделните държави ще спорят, за да достигнат до конкретни резултати. В самия край на конференцията ще се появи една цифра. Тогава ще може да се каже, стигна се дотук, съгласни са за постигане на 1,5 градуса по Целзий, сегашните ангажименти са за 1,8 градуса по Целзий, а пък ангажиментите за нови политики трябва да достигнат 1,5 градуса по Целзий.

Какво ще се случи с другата важна тема за „загуби и щети“, борбата между бедните и богати страни, ще се стигне ли до отпускане на 100 млрд. долара годишно за уязвимите на климатичните промени страни?

Това е интересен въпрос, защото също има много измерения и нюанси. Този въпрос 100 млрд. долара годишно да започнат да се дават на бедните страни още не е постигнат изцяло. По този въпрос се заговори през 2019 г., когато технологиите бяха много скъпи, а сега възобновяемата енергия е много евтина. Възниква въпроса защо богатите страни трябва да дават на бедните страни пари, за да изберат по-евтината технология, която няма нужда от толкова стимули както преди, да изберат по-евтината вместо по-скъпата технология. В същото време възниква въпросът дали тези средства да не се пренасочат в голяма степен към адаптация. Третият момент е мониторинга на тези процеси. Богатите страни винаги се притесняват, че парите ще бъдат прахосани и няма да бъдат употребени както трябва. Там тече една непрекъсната битка и борба. Бедните страни настояват за тези финанси. От богатите страни някои са по-щедри, други се дърпат. Според последно изследване САЩ и Великобритания са най-стиснати по отношение на този фонд. Вероятно в голяма степен заради това, че тези средства ще бъдат изразходвани по начина, по който биха искали.

Преди COP27 участвах в среща с над 100 африкански депутати, с които обсъждах тези въпроси. В Африка и в Южна Азия се развиват страшно много нови възобновяеми мощности. Те се развиват просто защото са много евтини. Въпросът е как да се развиват по-бързо, по-координирано, по-адекватно и цялата картина е много променена. Но разбира се те имат нужда от помощ, не само от финансова подкрепа, но също от законодателна подкрепа, от технологична експертиза.

Имате предвид технологични компании, които да въвеждат нови технологии точно в тези държави?

Да, например цялото движение за т.н мини гридове за селища, които нямат електричество. Компании влизат в африкански села, правят електричество, но го продават страшно скъпо. Как да се направи, че това електричество да струва евтино каквото би трябвало да бъде е въпрос на организация, на политика, но и на технология. Германия и други страни имат много развити технологии, свързани с управление на микромрежи и това е сфера, в която може да се помогне. Друга сфера пък са големите електрически мрежи, които са хиляди километри, за които може да се пренася възобновяемо електричество от една точка на друга на далечно разстояние. Африка има голям потенциал за производство, но няма тази технология. Въпросът е как тези технологии да влязат в тези страни, дали чрез инвестиция, дали чрез обучение, дали чрез чужди компании, които просто да вземат концесии. Това е много интересен въпрос и предоставя страхотни възможности за български компании, които работят в соларния бизнес, има много такива. Всъщност има много български компании, които работят в Африка и Азия, в Латинска Америка, Западна Европа. Но ако направим тази конференция 2024 г. това ще има много голям ефект върху развитието на потенциала на българските компании, които ще бъдат въвлечени. Целият високо технологичен сектор, целият аграрен сектор, ще бъдат въвлечен в този глобален процес и зависи от отделните компании дали ще проявят тази амбиция.