Последните дни ще са решаващи в Световната конференция за климата, развръзка по дебатите за "загуби и щети" не се очаква
Без подписани значими споразумения или отправени нови обещания преминаха първите дни на Световната среща за климата на ООН или както я наричаме COP27 в Шарм Ел Шейх, Египет. От 6 до 18 ноември в Египет се провежда 27-та конференция за климатичните промени - COP27. На срещата присъстват над 120 световни лидери, делегати от 196 държави и общо над 33 000 регистрирани участници. Тазгодишният COP е вторият най-посещаван след COP26 в шотландския град Глазгоу миналата година. Това е показателно за засилването на общественото внимание и ангажираността към климатичните промени през последните години.
Повечето международни лидери отстояват целите на Парижкото споразумение за удържане на глобалната температура не повече от 2 градуса по Целзий, но с цел да засилим ангажиментите си и да успеем да я задържим до 1,5 градуса по Целзий. Според последните данни на неправителствения панел за климата IPCC на ООН обаче ние вече далеч сме надхвърлили 2 градуса по Целзий и сме изправени пред предизвикателството да се справяме с все по-екстремни климатични явления като суши, наводнения, бури и урагани.
Въпросът е кой ще плати сметката? Тази тема за момента няма окончателен отговор. По време на първите два дни от конференцията - 7 и 8 ноември, се проведе срещата на върха, при която световните лидери отправиха изявления по основните проблеми.
Резултатите към момента са в рамките на очакваното, Световната среща за климата протича според планираното и няма неочаквани нови позиции и завяване на нови политики, коментира за 3eNews и Dir.bg Юлиан Попов, политически съветник за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация и бивш министър на околната среда и водите.
Структурата на тези конференции е, че те започват с т.н висок сегмент. Първи и втори ден участват глави на правителства, президенти, министър-председатели, които се изказват, участват в двустранни срещи, но те не вземат решения. Те напрактика заявяват амбициите и ангажираността на страните, поясни Юлиан Попов. Идеята на този висок сегмент е да даде мандат на преговарящите да бъдат по-амбициозни, да имат определен подход и фокус.
Шокиращи изказвания
Конференцията бе открита с остра реч на генералния-секретар на ООН Антонио Гутериш. "Човечеството е "в битката за живота си" "по магистралата на път за климатичния ад" като продължаваме да натискаме педала на газта," обяви той. Гутериш предупреди за продължаващото повишение на температурата на Земята. Той призова за създаването на "Пакт за климатична солидарност" - споразумение между развитите и развиващите се страни, при които по-богатите подкрепят по-бедните. Развитите държави трябва да бъдат водещи, но и т.нар. нововъзникващи икономики (държави в процес на бърз растеж и индустриализация, които все още нямат характеристиките на развита икономика) също притежават критична роля, смята Гутериш. Най-големите замърсители като САЩ и Китай са ключови за реализацията на този пакт. Страните бяха изпратили свои делегации, но нито президентът на САЩ Джо Байдън, нито лидерът на Китай Си Дзинпин се включиха в срещата до петък. Джо Байдън се присъедини към делегацията по-късно, а неговото отсъствие досега е обяснимо заради частичните избори за Конгрес и Сенат в страната. Повечето водещи световни лидери потвърдиха целите на Парижкото споразумение и нуждата за задълбочаване на ангажиментите. Предстои да се види дали до края на конференцията ще има ново правно обвързващо климатично споразумение между държавите в света. В този смисъл тепърва очакваме резултати по всички ключови въпроси.
Нормално е да има тревожни призиви, коментира Попов. През 2015 г. преди Парижкото споразумение, никой не очакваше, че ще се стигне до споразумение, което да споменава 1,5 градуса по Целзий. В Глазгоу миналата година беше голямо постижение, че престана да се споменават 2 градуса, всичко е съсредоточено върху 1,5 градуса. Разликата между 1,5 градуса и 2 градуса по Целзий е огромна от гледна точка на ангажимент за емисии. Политически се прави страшно много, но се движим с недостатъчна амбиция, допълни Юлиан Попов. Това е смисълът на преговорите, които ще текат още 10 дни, отделните държави ще спорят, за да достигнат до конкретни резултати, за да кажат например, че са съгласни за постигане на 1,5 градуса по Целзий. Сегашните ангажименти са за 1,8 градуса по Целзий, а пък ангажиментите за нови политики трябва да достигнат задържане на глобалното затопляне до под 1,5 градуса по Целзий.
Кой ще плати за всички "загуби и щети" в крайна сметка
Отговорът е всички, но както признават и световните лидери отговорът никак не е лесен и не съдържа лесни решения. Но има и още един важен отговор и той се крие в технологиите. Всъщност всичко зависи от тях. Бурното развитие на нисковъглеродните технологии в много случаи осигурява рязко намаляване на емисиите, което се случва например със страхотно разрастване на соларната енергия в момента. Но също вятърната енергия и очакваме да се случи с напредъка в производството на зелен водород. Но и другият важен въпрос колко бързо навлизат тези технологии и на каква цена, коментира Юлиан Попов.
В началото на конференцията се отбеляза слаб напредък по въпроса за "загуби и щети", отчита и Николай Петков в анализ за climateka.bg. Този въпрос е свързан с отпускането на 100 млрд. долара годишно от развитите на развиващите се и най-уязвими страни за компенсирането на загуби, причинени от климатичните промени. Това решение беше взето през 2019 година. На Глазгоу обаче страните поставиха цел за приемане на окончателно решение през 2024 година. Това е поредното отлагане, предвид, че темата "загуби и щети" е един от фокусите на COP27.
Аргументът на бедните страни е, че няма време за губене, защото през това време климатичните промени "рушат" живота на хиляди хора в Африка и Азия вследствие на суши, бури и урагани. Само в Пакистан загубите от последните наводнения се изчисляват на над 30 млрд. долара.
Аргументът на богатите пък е, че през 2019 г. технологиите бяха много скъпи, а сега възобновяемата енергия е много евтина. Възниква въпросът защо богатите страни трябва да дават на бедните страни пари, за да изберат по-евтината технология.
В същото време възниква другият важен въпрос: дали тези средства да не се пренасочат в голяма степен към адаптация.
Третият момент е мониторинга на тези процеси. Богатите страни винаги се притесняват, че парите ще бъдат прахосани и няма да бъдат употребени както трябва. Там тече една непрекъсната битка и борба. Бедните страни настояват за тези финанси. От богатите страни някои са по-щедри, други се дърпат. Последно изследване показва, че САЩ и Великобритания са най-стиснати по отношение на този фонд, анализира ситуацията Попов.
Преговарящите представители на правителствата се съгласиха да започнат официални дискусии по този въпрос. Но има голяма вероятност на тази световна среща да няма финално обвързващо споразумение.
Развитият свят причини изменението на климата и развиващият се свят плаща цената, коментира първият министър на Шотландия Никола Стърджън, подкрепяйки призивите за механизма за финансиране на "загуби и щети".
Малките островни държави и развиващите се страни поставиха въпроса за "загубите и щетите" в официалния дневен ред на срещата на върха и сега настояват за създаването на специален фонд за справяне с проблема. Но темата има много нюанси. Според анализаторите за Европа и САЩ създаването на нов фонд не е такъв приоритет. Въпреки това сме готови "да увеличим подкрепата специално за това предизвикателство на "загуби и щети", което все още не е разгледано достатъчно "сериозно", каза генералният директор на Европейската комисия за действията в областта на климата Джейкъб Верксман.
Обхватът на нашия разговор няма да се съсредоточи върху едно единствено решение, както го виждат някои страни, сподели Верксман. "Вместо това ще започнем разговор, който е достатъчно широк, за да може да съдържа в себе си множество решения на това, което виждаме като много сложен и предизвикателен проблем", добави той.
Представители на Европейската комисия подчертават, че вече има достатъчно вариатни за финансиране по съществуващите програми за подкрепа. ЕС и неговите държави-членки вече са най-големите донори в международното публично финансиране на климата, с 23 милиарда евро през 2020 г. и 2021 година.
Доклад: Развиващите се държави ще се нуждаят от общо 2 трилиона долара на година до 2030 г.
От страна на САЩ се чува подобно послание на срещата в Египет. "Фокусирани сме върху използването на инструментите, с които разполагаме", каза Моника Медина, помощник-държавен секретар на САЩ по въпросите на океаните и международните екологични и научни въпроси. "Мисля, че фокусът трябва да бъде върху това да се насочи част от това финансиране там, където е необходимо, вместо да се опитваме да създадем друг фонд", коментира тя пред медии в Египет.
Според нов доклад, подкрепен от ООН развиващите се държави ще се нуждаят от общо 2 трилиона долара на година до 2030 г., за пълното финансиране на подкрепа за мерки за смекчаване, адаптация и загуби и щети. А в друг нов доклад на международната асоциация Oxfam, се казва, че милиардерите са отговорни за 1 милион пъти повече емисии от средностатистическия човек. Според изследването, само инвестициите на 125 милиардера са отговорни за 393 милиона тона CO2 на година, еквивалентни на годишните емисии на 85 милиона коли. А това е 1 милион пъти повече от общите емисии на "най-бедните" 90% в света (всеки с годишен доход, по-малък от 173 000 евро).
Greenwashing или реални амбиции
Както и през изминали години, така и тази, тревога буди присъствието по време на събитията и дори подкрепата на големи компании, в някои случаи дори и на такива за добив на изкопаеми горива. Факт е, че Кока-кола, една от най-големите компании-замърсители в света, е сред спонсорите на COP27, което доведе до обвинения за т.нар. грийнуошинг (greenwashing - фалшиви намерения за инвестиции в опазването на околната среда). А се оказа, че на конференцията присъстват рекордно голям брой лобисти за изкопаеми горива - общо 636. Поради тази причина активистите, които се намират на форума, призоваха за изгонване на "престъпните" представители от конференията. Критики бяха отправени и към присъстващия на срещата президент на Световната банка Дейвид Малпас, който беше заявил преди време, че не знае дали климатичните промени са факт.
Конференцията продължава да привлича вниманието и към темата за човешките права в Египет, където множество политически активисти, които са арестувани. Олаф Шолц повдигна въпроса за съдбата на намиращия се в затвора активист Абд ел-Фатах, който вече над 220 дни е обявил гладна стачка срещу условията, в които е държан.
По време на деня на финансите експертите на ООН публикуваха списък с проекти по мерки в бедни страни на обща стойност от 120 милиарда долара, които инвеститори биха могли да подкрепят. Такъв проект е например Планът за подобрение на водната инфраструктура в Мавриций на стойност 10 милиона долара. Франция и Германия подписаха споразумения за отпускане на заем с преференциални условия от 300 милиона евро на Южна Африка, за да се подпомогне енергийния преход към чиста енергия. Италия, Великобритания и Швеция бяха сред държавите, които обещаха повече от 350 милиона долара за финансиране на природосъобразни решения в страни като Египет, Фиджи, Кения и Малави. Обединеното кралство също така заяви, че ще позволи отсрочване на плащанията за страни, засегнати от екстремния метеорологични явления.
Преговорите за опазването на климата продължават на експертно ниво и следващите тематични дни. Предстоят следните тематични дни от конференцията: 14 ноември - ден на пола и ден на водата; 15 ноември - ден на енергията и ден на гражданското общество; 16 ноември - ден на биоразнообразието; 17 ноември - ден на решенията.
България пред най-голямото предизвикателство да бъде домакин на COP29 през 2024 г.
България се включи с 23-ма делегати, оглавени от президента Румен Радев. По време на конференцията той заяви, че България е твърдо ангажирана с целите на Парижкото споразумение. Според него преходът към климатична неутралност трябва да бъде добре обмислен, плавен, социално и икономически справедлив. Той добави, че България ще продължи да развива и да разчита на възобновяемата енергия, зелените водородни решения и енергоспестяващите и съхраняващите енергия технологии.
Но също така Радев заяви готовност България да бъде домакин на COP29 през 2024 година. Според предварителните планове, през 2024 г. домакин на срещата трябва да бъде страна от Източна Европа. Тази идея всъщност бе заявена още през юни от тогавашния вицепремиер по климатичните политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов.
Засега не се очертават други кандидатури. Източноевропейската група се състои от над 30 страни. Те трябва да излъчат България като кандидат. Има подкрепа за българското домакинство, така че ако не се изпокараме вътре вкъщи ще може да спечелим това събитие, заяви Юлиан Попов. Това обаче ще е изключително предизвикателство за цялата конгресна индустрия. София няма един конгресен център, който да поеме целия този поток, съобщиха от Българско конгресно бюро. Легловата база над 3 звезди е около 18 000 легла. Поток от 40-50 000 души означава, че София ще бъде блокирана логистично и транспортно. Това е изключително предизвикателство, за което трябва да бъде мобилизирана цяла България, съобщи Емил Шукадаров от Българско конгресно бюро.
Целият анализ е публикуван първо в Dir.bg.